Уважаема г-жо Александрова, на основание § 9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО), времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. По силата на чл. 76, буква „е“ от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, за трудов стаж по смисъла на отм. Закон за пенсиите се счита времето след 01.01.1957 г., през което лицата са работили като членове-кооператори, както и членове на домакинството на член-кооператор, които са работили в ТКЗС. Съгласно нормативната уредба, касаеща пенсионното осигуряване на земеделските стопани-кооператори (Закона за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори и правилника за прилагането му), лицата под 16-, но навършили 14-годишна възраст, и лицата, навършили 16-годишна възраст, чието участие с труд в ТКЗС има краткотраен/временен характер, са осигурени само за трудова злополука. Обстоятелството дали родителите са ползвали или не всички отработени от тях трудодни/работни дни при или след пенсионирането си не е основание да се зачита осигурителен стаж на техните деца, които са им помагали и трудът им е имал временен характер. В тази връзка дали лицата отговарят на условията за зачитане на осигурителен стаж се извършва от пенсионния орган.
Лицата, които са завършили висше или полувисше образование, имат възможност да внесат осигурителни вноски цялото или за част от времето на обучение, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност по реда на чл. 9а, ал. 1 и 3 от КСО. Това време се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетено за осигурителен стаж на друго основание. ВН |
