Уважаема г-жо Чачева,
Правото на работника или служителя на неплатен отпуск е предвидено в чл.160 и чл. 173а, ал. 2 от КТ.
В разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от КТ е уреден неплатеният отпуск по искане на работника или служителя с разрешение на работодателя.
Неплатеният отпуск не е субективно право, а правна възможност. Отпускът се разрешава въз основа на писмено искане от работника или служителя. Ползването се разрешава по преценка на работодателя, който издава заповед на основание чл.160, ал. 1 от КТ.
Съгласно чл. 160, ал. 3 от КТ неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет, а според чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година.
В § 16, ал. 1 и 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) е регламентирано, че неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от КТ до 60 работни дни, ползван през 2020 г., се зачита за трудов стаж, както и че през 2020 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО се зачита времето на неплатения отпуск до 60 работни дни.
Ограничението за зачитане на трудов стаж до 60 работни дни през 2020 г. се отнася единствено за отпуска по чл. 160, ал. 1 КТ, докато неплатеният отпуск по чл. 173а, ал. 2 КТ се зачита изцяло за трудов стаж, независимо от неговата продължителност, на основание чл. 173а, ал. 3 КТ.
Що се отнася до зачитането на осигурителен стаж, следва да се отбележи, че през 2020 г. за осигурителен стаж се зачитат до 60 работни дни, независимо на какво основание по КТ е ползван отпускът. Важно е да се има предвид, че ограничението за зачитането на неплатен отпуск до 60 работни дни за осигурителен стаж не може да бъде основание за отказ на работодателя да разреши ползването на неплатен отпуск по 173а, ал. 2 КТ.
В § 4а (Нов - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., изм. ДВ, бр. 14 от 17 февруари 2021 г.) от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда до 90 работни дни, ползван през 2021 г., се признава за трудов стаж. През 2021 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване се зачита времето на неплатения отпуск до 90 работни дни.
Ограничението за зачитане на трудов стаж до 90 работни дни през 2021 г. се отнася единствено за отпуска по чл. 160, ал. 1 КТ, докато неплатеният отпуск по чл. 173а, ал. 2 КТ се зачита изцяло за трудов стаж, независимо от неговата продължителност, на основание чл. 173а, ал. 3 КТ.
Що се отнася до зачитането на осигурителен стаж, следва да се отбележи, че през 2021 г. за осигурителен стаж се зачитат до 90 работни дни, независимо на какво основание по КТ е ползван отпускът. Важно е да се има предвид, че ограничението за зачитането на неплатен отпуск до 90 работни дни за осигурителен стаж не може да бъде основание за отказ на работодателя да разреши ползването на неплатен отпуск по 173а, ал. 2 КТ.
Неплатен отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка.
В разпоредбата на чл. 173а, ал. 2 от КТ е уредено правото на работника или служителя на неплатен отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка. В тази хипотеза работодателят е длъжен да разрешава ползването на неплатен отпуск. Правото на работника или служителя възниква, когато:
• е обявено извънредно положение или е обявена извънредна епидемична обстановка;
• искането за ползване на неплатен годишен отпуск е направено от:
1. бременна работничка или служителка, както и работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.
Продължителността на неплатения отпуск се преценява от работника или служителя. Отпускът се ползва само за времето на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка. Работодателят не може да откаже ползването на отпуска. Той е длъжен да го разреши, когато работникът или сужителят попада в категорията лица, които ползват права на основание чл. 173а, ал. 2 КТ.
В случай на отказ на работодателя, работникът или сужителят има право да сигнализира контролните органи на инспекцията по труда за нарушение на трудовото законодателство. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 173а, ал. 2 КТ не съдържа ограничение относно продължителността на неплатения отпуск. Такъв отпуск може да се ползва за целия или за част от периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка.
Времето, през което се ползва отпуск по чл. 173а, ал. 2 от КТ, се признава за трудов стаж – ал. 3 на чл. 173а от КТ. ЛТ/
|
