2021/10/20 12:50:53-Галина Истилянова-Здравейте,
Моля за указания как точно следва да се изчисли полагаемият годишен отпуск и обезщетението съгласно чл. 224 от Кодекса на труда спазвайки разпоредбите на чл. 22, чл. 33 и чл. 43 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
За яснота давам и конкретен пример с дати:
Лице постъпило на работа считано от 18.06.2020г. ( 13 от общо 30 календарни дни, 9 от общо 22 работни дни в юни). Общ трудов стаж за 2020г., т.е. за периода от 18.06.2020г. до 31.12.2020г. – 6 месеца и 13 дни.
- Колко следва да е полагаемият отпуск за 2020г.?
Трудовият договор се прекратява считано от 20.06.2021г. Общ трудов стаж за 2021г. (т.е. от 01.01.2021г. до 19.06.2021г.) - 5 месеца и 19 дни. Общ стаж в дружеството, т.е. за периода от 18.06.2020г. до 19.06.2021г.: 1 година, 0 месеца и 2 дни
- Колко следва да е полагаемият отпуск за 2021г.?
- Колко следва да е дължимото обезщетение по чл. 224 от КТ?
Съгласно чл.22, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските „размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие.“
Съответно за 2020г. при трудов стаж 6 месеца и 13 дни, полагаемият отпуск е 11 дни (изчислен съгласно Съгласно Изх.№ 91-01-88 / 29.03.2005г. ОТНОСНО: Измененията и допълненията в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, направени с ПМС № 39 от 11.03.2005г.).
Съгласно чл.43, ал.4 Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в предприятието към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.
На база това и съгласно чл. 22, ал.1 от Наредбата изчислявайки стажа за 2021г. до 19.06.2021г. той е 0г. 5м. 19д. и съответно полагаемият отпуск е 9 дни.
Целия трудов стаж на служителя в предприятието за периода от 18.06.2020г. до 18.06.2021г. вкл. е 1 година, 0 месеца и 2 дни. Съответно съгласно чл.42, ал. 4 и ако приемем че човека не е използвал нито един ден отпуск, би следвало обезщетението съгласно чл. 224 от Кодекса на труда да бъде в размер 20 дни общо за перида, колкото е и полагаемият отпуск за този период.
Съгласно чл.43, ал.3 обаче „Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко половината от работните дни на месеца.“
Означава ли това, че за 2021г. следва юни да се приеме за пълен месец (предвид че има повече от половината отработени дни) и стажа за изчисление на обезщетение съгласно чл. 224 от КТ да бъде съответно 6 месеца, а дните за обезщетение да бъдат 10 дни (вместо 9).
Което означава, че при равни други условия и ако приемем, че човека не е използвал нито един ден отпуск от постъпването си, би следвало обезщетението съгласно чл. 224 от Кодекса на труда да бъде в размер 21 дни, а не 20 дни. Как това кореспондира с чл.43, ал. 4 – предвид, че общо стажа на служителя е 1 година, 0 месеца и 2 дни, а дните за обезщетение 20?
В хипотеза две, където на служителя следва да се начисли обезщетение съгласно чл.224 от КТ в размер 21 дни, следва ли следващия работодател да не дължи 1 ден за месеца на постъпване и ако – да, как да направи преценката предвид, че при изчисляване на полагаем отпуск, няма посочено правилото за отработени повече от половината работни дни за месеца на постъпване.
Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишен текст на чл. 22, доп. - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) Всеки работник и служител, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива право да ползува платен годишен отпуск по чл. 155 и 156 КТ. Когато 8-месечният трудов стаж е придобит през първата година на работа на работника и служителя, той има право на платен годишен отпуск за същата година в пълен размер. Когато част от 8-месечния трудов стаж е придобита през една календарна година и друга част през следващата календарна година, той има право на платен годишен отпуск за първата календарна година пропорционално на трудовия му стаж през тази година, а за втората година придобива право на платен годишен отпуск в пълен размер. За ползуване на платения годишен отпуск за втората и следващите календарни години не се изисква нов 8-месечен трудов стаж, като в тези случаи размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие.
(2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) Платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя.
Чл. 42. (1) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г., отм. с Решение № 10233 от 02.07.2019 г. на ВАС - ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г.)
(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 1 - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се изплаща и в случаите, когато към датата на прекратяване на трудовото правоотношение работникът и служителят нямат придобито право на отпуск.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) Работникът и служителят имат право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато са придобили поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко половината от работните дни на месеца.
(4) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2020 г.) Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в предприятието към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.
Чл. 33. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато работник и служител с придобито право на отпуск премине на работа в друго предприятие, за календарната година на постъпването той ползува платен годишен отпуск пропорционално на прослужените месеци в това предприятие.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато след ползуване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължат обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не са отработили съответното време. До края на същата календарна година работникът и служителят нямат право да ползуват платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Благодаря предварително!