| 2016-06-15 21:00:06 |
Работих по срочен трудов договор със срок до 30.05.2016 г.На 25.05.2016 излязох в отпуск поради временна неработоспособност от общо заболяване.Болничният лист е за 14 дни,за което време ще ми се изплати обезщетение съгласно чл.42,ал.3 КСО.В края на м.юни ми предстои операция поради друго заболяване.Може ли в този случай да се приложи чл.42,ал.2КСО? |
Никол Георгиева |
Уважаема госпожо Георгиева,
Единственoто изключение по отношение на лицата, които са работили по срочно трудово правоотношение, е предвидено в чл. 42, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Разпоредбата гласи, че когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. Г.Б. |
|
| 2016-12-06 14:35:52 |
Моля да ми кажете внася ли се осигоровка за безработица на работещ по програма Помощ за пенсиониране.Предварително благодаря. |
елза божинова |
Уважаема госпожо Божинова,
Лицата нети по Националната програма „Помощ за пенсиониране“ не се осигуряват във фонд „Безработица“.
МХ/ТПООУТ
|
|
| 2017-01-10 04:45:50 |
Zdraveite i blagodarq predvaritelno. Ако подам дукументите за детцките на сина ми ма 9.2.2017 ше ги получа ли в същия месец |
Kristiqn maksimov |
Уважаеми господин Максимов,
Моля, поставете въпроса си в рубриката "Подкрепа за детето и семейството".
МХ/ТПООУТ |
|
| 2010-01-02 21:47:55 |
iskam da popitam slednoto imam dve deca rodeni prez 1992 i 1996 godina kolko trudov staj mi se za4ita za dvete deca rabotila sam predi da izliaza v mai4instvo neobxodimia period ot vreme iziskva6t togava ot zakona. |
Tatyana Petkova |
В случай, че по време на раждане на децата Ви сте била в трудово правоотношение, в чл. 163, ал. 1 от КТ (обн. - ДВ, бр. 26 от 1986 г.), който е бил в сила по време на раждане на децата Ви е предвидено, че работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане при първо дете в размер на 120 календарни дни, при второ - 150, при трето - 180 и при четвърто и всяко следващо дете - по 120 календарни дни, от които 45 дни преди раждане. Според чл. 164, ал. 1 от КТ, след използуване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете. Този трудов стаж влиза в общия трудов стаж на лицето. В случай, че не сте била в трудово правоотношение, съгласно чл. 354 , т. 6 от КТ за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение в случаите, когато майката или осиновителката се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст. Зачитането на този трудов стаж се осъществява от органа, който признава права, произтичащи от трудов стаж, т.е. пред който трябва да Ви послужи /например, ако е трудов стаж за пенсия – от Районното управление “Социално осигуряване”/. Трудовият стаж се удостоверява с представянето на актовете за раждане на децата, трудова книжка или документ, от който е видно, че през същия период, нямате трудов стаж, признат по друг ред. Органът, който признава трудов стаж, следва да направи съответните справки по представените документи, да ги опише по подходящ начин, след което да Ви ги върне. Този трудов стаж не се вписва в трудовата книжка. МВ/ |
NULL |
| 2010-01-19 14:21:47 |
От 2000-2002 г. мои служител е уволнен, след спечелено от него дело е възстановен на работа-съдът постановява неправомерно уволнение освен ДОО за този период и обещетението ЗОВ дължа ли му ?Или той сам ще си плати ЗОВ ? |
СПАСКА СЪБКОВА |
Уважаема госпожа Събкова, Въпросите свързани със здравното осигуряване са от компетентност на Министерството на здравеопазването и Националната агенция за приходите(НАП). СС |
NULL |
| 2017-05-22 15:21:00 |
Здравейте,родена съм 1960г. искам да си прехвърля вноските от допълнителното задължително пенсионно осигуряване от фонда към НОИ,кога трябва да го направя и с кой документ ? |
павлинка христова |
Уважаема госпожо Христова,
С промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО) от м. август 2015 г., беше предвидена възможност за свободен избор на лицата, родени след 31 декември 1959 г., дали да се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (УПФ) или само за пенсия в държавното обществено осигуряване. Законът за изменение и допълнение на КСО беше обнародван в „Държавен вестник“, бр. 61 от 11.08.2015 г.
Съгласно чл. 4б, ал. 1 от КСО, който е в сила от 15.08.2015 г., осигурените в УПФ лица имат право да изберат да променят осигуряването си от УПФ във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за УПФ не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
На това основание, преценката за възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, която се прави от Националната агенция за приходите, е за съответната календарна година, в която се упражнява правото на избор, а не е в зависимост от годината, през която лицето лично ще навърши възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 от КСО.
Възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО за жените за 2017 г. е 61 години, т.е. за да може да се прехвърлят средствата от УПФ във фонд „Пенсии“ е необходимо лицето да не е навършило 56-годишна възраст. Предвид горното, както и с оглед посочената от Вас в запитването Ви година на раждане (1960 г.), считаме че за Вас този срок е изтекъл, тъй като дори и да сте родена в края на 1960 г., то през настоящата година Вие със сигурност вече имате навършени 56 г.
В случай, че запитването Ви се отнася за възможността да прехвърлите средства от професионален пенсионен фонд (работила сте при условията на първа или втора категория труд) Ви уведомяваме, че съгласно разпоредбата на чл. 4в, ал. 1 от КСО осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителните вноски по чл. 157, ал. 1, т. 2, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране.
Заявлението за прехвърляне на средствата от професионален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" се подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за проходите.
МК/ТПООУТ
|
|
| 2017-06-09 16:25:32 |
Лице е собственик на ЕООД и се осигурява като СОЛ върху 460 лв. От 01.06.17 е назначено по ДУК в друга фирма, където ще се осигурява върху максималния доход 2600,00 лв. Същевременно ЕООД продължава да осъществява дейност. Следва ли да продължават вноските върху 460 лв. при положение, че на друго основание лицето ще се осигурява в/у макс.осиг.доход. |
Силвия Стефанова |
Уважаема госпожо Стефанова,
По поставения въпрос се обърнете към Националната агенция за приходите.
МК/ТПООУТ
|
|
| 2010-04-08 15:10:06 |
Здравейте!От близо година се самоосигурявам чрез,фирма в която съм съдружник на длъжност управител.През този период извърших услуга по граждански договор,като физическо лице.Трябва ли по този граждански договор да внасям осигуровки и ако трябва какви?Също така трябва ли да попълвам данъчна декларация по гражданския договор и дали да попълвам данни в декларацията от фирмата,в която съм управител. |
Адриана Борисова |
Тъй като функциите по събиране на данъци и задължителните осигурителни вноски са възложени на Националната агенция за приходите, за информация по този въпрос следва да се обърнете към съответната териториална дирекция. ЛТ/ |
NULL |
| 2010-05-02 22:58:25 |
В периода от1980г до2000г съм работил и по външно съвместителство-4часа ако съм бил осигуряван мога ли да добавя този доход към основния и КАК--за пенсиониране? |
Веселин Тенев |
За периода от 1.01.1949 г. до 14.01.1985 г. осигурителната вноска за лицата, подлежащи за осигуряване за случаи на трудова злополука, е в същия размер като осигурителната вноска за всички осигурителни случаи (всички осигурени социални рискове). В тези случаи, когато се представи удостоверение обр. УП-2 за получено трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за всички осигурителни случаи извън задълженията по основното трудово правоотношение, те се взимат предвид при определяне на размера на пенсията, само ако се отнасят за периода до 14.01.1985 г. включително. С Постановление № 69 на Министерския съвет от 1984 г. (ДВ, бр. 3 от 1985 г.) в сила от 15.01.1985 г., е приета Наредба за използване труда на работниците и служителите през свободното им време и на граждани, незаети в общественото производство. По условията на тази наредба могат да бъдат привличани лица за работа по допълнителен или втори трудов договор, както и по трудов договор за непълно работно време. Съгласно чл. 7, ал. 6 от наредбата работниците и служителите, когато работят при условията на наредбата, подлежат на осигуряване само за трудова злополука. В тези случаи, за периода след 15.01.1985г., когато лицата са осигурявани по реда на тази наредба, изплатеното възнаграждение не се взима предвид при определяне размера на пенсиите за осигурителен стаж и възраст. Това изрично е записано и в чл. 7, ал. 5 от Наредбата, съгласно който възнаграждението по допълнителния трудов договор не се взема предвид при определяне на допълнителните трудови възнаграждения за основната работа, на възнаграждението за времето на платения отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при определяне на условията за осигуряване и изчисляване на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност, както и при определяне размера на пенсията. Изложеното дотук се отнася само за случаите, когато по основното трудово правоотношение лицата са осигурени за всички осигурителни случаи при пълна заетост на работното време. Когато по нито едно от правоотношенията лицата не работят при пълна заетост на работното време, осигуряването по тези правоотношения е за всички осигурителни случаи. Предвид гореизложеното, за преценка на Вашия конкретен случай е необходимо да се обърнете към Националния осигурителен институт. ПМ/ |
NULL |
| 2018-04-02 11:06:53 |
Уважаеми Г-н Министър,
Имат ли право двамата родители едновременно, осигурените за общо заболяване и майчинство, на парично обезщетение и отпуск поради бременност и раждане на близнаци.
Благодаря! |
Николай Килиджийски |
Уважаеми г-н Килиджийски, безспорно, по силата на чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) майката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането. Майката, осигурена за общо заболяване и майчинство, има право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако има 12 месеца осигурителен стаж като осигурена за този риск на основание чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С чл. 50, ал. 1 от КСО се урежда, че срокът за изплащане на обезщетението на майката е 410 дни, от които 45 дни преди раждането, т.е. за цялото време на отпуската по чл. 163, ал. 1 от КТ тя има право на обезщетение от държавното обществено осигуряване.
Съгласно чл. 163, ал. 8 от КТ, когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение. Когато са родени близнаци и те се изписват по различно време от лечебното заведение, осигуреният баща трябва да избере спрямо кое изписване да ползва полагащият му се 15-дневен отпуск. Съгласно чл. 50, ал. 6 от КСО, осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49 от КСО, за срок до 15 дни през време на отпуска по чл. 163, ал. 8 от КТ, когато отговаря на условията по чл. 48а от КСО (да има 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за общо заболяване и майчинство).
Следователно при раждане на дете двамата, осигурени за общо заболяване и майчинство родители, имат право едновременно да ползват отпуск и да получават обезщетение от държавното обществено осигуряване само за срок от 15 дни от изписването на детето от лечебното заведение.
С чл. 163, ал. 10 от КТ законодателят е предвидил след навършване на 6-месечна възраст на детето, че бащата може да ползва вместо майката отпуск за остатъка до 410 дни с нейно съгласие. В тази връзка с чл. 50, ал. 7 от КСО е уредено, че след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни през време на отпуската по чл. 163, ал. 10 от КТ осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете, ако отговаря на условията по чл. 48а от КСО. Право на отпуск и на обезщетение в този случай има само единият родител и те не зависят от броя на родените деца, например при раждане на близнаци. ВН |
|