| 2014-07-11 09:50:23 |
Военен пенсионер съм. получил съм обезщетение по ЗОВС при пенсиониране. След пенсиониране работя на трудов договор. Имам ли право на обезщетение по чл. 222,ал3 от КТ при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст |
Валентин Тонев |
В чл. 222, ал. 3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. В разпоредбата на ал. 3 на чл. 222 от КТ изрично е предвидено, че обезщетението се дължи при прекратяване на трудовия договор след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тъй като, както посочвате в запитването си, само сте придобил, но и упражнил това свое право преди сключването на трудовия договор с последния си работодател мнението ни е, че нямате право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/ |
| 2014-07-11 12:07:23 |
Здравейте! От 03.2013 до 03.2014г. съм работила без прекъсване .От О3.2014 до 07.2014г получавам парично обезщетение за безработица.В момента не работя. Ако започна работа в близките месеци ,ще мога ли да получавам парично обезщетение за майчинство? При какви условия мога да го получавам ? Предварително благодаря за отговора! |
Георгиева |
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ГЕОРГИЕВА, Съгласно чл.48а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 12 месеца осигурителен стаж се отнася до общия осигурителен стаж на лицето, като не се изисква той да е последователен, нито да е придобит при един и същ работодател. Важното е лицето да е било осигурявано 12 месеца във фонд „Общо заболяване и майчинство“. Допълнително условие към това е към момента на настъпване на риска майчинство е да сте осигурена за него, т.е. да извършвате трудова дейност, за която подлежите на осигуряване за общо заболяване и майчинство. Периодите, през които лицата получават обезщетение за безработица, какъвто е и Вашия случай, на основание чл.9, ал.2, т.4 от КСО се зачитат за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. В този смисъл те също следва да бъдат взети предвид при определяне на изискуемият от закона 12-месечен осигурителен стаж. Съгласно разпоредбата на чл.49 от КСО дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. В случай, че в периода от 18 месеца, който се взема като база за изчисляване на размера на обезщетението, лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство, то за този период на основание чл.16, ал.1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения от държавното обществено осигуряване във връзка с чл.41, ал.2 от КСО се взема предвид минималната работна залата за страната. МИ/ТПООУТ |
| 2014-07-11 17:18:09 |
Два болнични, първични, без прекъсване колко ще са от работодателя |
Маргарита Иванова |
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ИВАНОВА, Съгласно чл.40, ал.5 от Кодекса за социално осигуряване осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. От четвъртия ден нататък обезщетението се изплаща от Националния осигурителен институт. Осигурителят не изплаща възнаграждение за първите три работни дни от временната неработоспособност в случаите, в които след първите 3 работни дни временната неработоспособност продължава без прекъсване (независимо дали е констатирана с първични болнични листове, или с продължения на предходни болнични листове и независимо от това дали болничните листове са за едни и същи или за различни заболявания и причини за неработоспособност). В този смисъл е и практиката на Националния осигурителен институт. МИ/ТПООУТ |
| 2014-07-12 07:03:00 |
Учителка съм и ще се пенсионирам в началото на м.септември 2014г.Работила съм само в едно училище.Според новия КТД,чл.28,ал.3,т.2,който е в сила от 01.09.2014г.ще се изплащат 8 брутни заплати.Наистина ли ще стане?Благодаря! |
Иванка Пенкова |
В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Съгласно чл. 1, ал.2 от ПМС № 31 от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ, обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размера на шест брутни заплати се определя и на педагогическите кадри, когато през последните десет години от трудовия им стаж са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието. Според чл. 228, ал. 2 от КТ, размерите на обезщетенията по чл. 215, 218, 222 и 225 се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери. По въпроса дали КТД се прилага спрямо Вас, следва да се обърнете към Министерство на образованието и науката. МВ/ |
| 2014-07-12 22:01:22 |
ФИРМАТА НИ ОСИГОРЯВА ПРИ СУМАРНО ОТЧИТАНЕ НА РАБ.ВРЕМЕ .КАКВО ЗНАЧИ ТОВА И ЩЕ ИМА МЕ ЛИ ПЪЛНИ МЕСЕЧНИ ОСИГОРОВКИ? |
К.ДОНЕВ |
Съгласно чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. За допълнителна информация по въпроса се обърнете към Националната агенция за приходите. |
| 2014-07-14 11:36:05 |
Работя на основен трудов договор- 8 часа и втори трудов договор на 4 часа. Съгласно чл.9 ал.8 от КСО- допълнителният труд на 4 часа, носи ли ми допълнителен осигурителен стаж или само осигурителен доход. |
Стефка Делчева |
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ДЕЛЧЕВА, В чл. 9, ал. 8, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване е предвидено, че се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа. От това следва, че ако са спазени изискванията на тази разпоредба (какъвто вероятно е Вашият случай доколкото посочвате, че дневното Ви работно време по договора за допълнителен труд е за 4 часа) може да Ви бъде зачетен по-голям осигурителен стаж. При пенсиониране ще се вземе под внимание пълния размер на осигурителния доход по двете правоотношения, но не повече от установения за това време максимален размер на осигурителния доход. За повече информация относно изчисляването на осигурителния Ви стаж може да се обърнете към Националния осигурителен институт. МИ/ТПООУТ |
| 2014-07-14 18:49:17 |
Здравейте счвтоводител съм и имам работник който е в болничен до 28,07 но към момента е в дом за стари хора.Има ли право да е в дом за стари хора и в болничен,кога мога да го съкратя след болничния или след 6 месеца болничен? |
Галина Георгиева |
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ГЕОРГИЕВА, Кодекса на труда (КТ), Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите нормативни актове, издадени за тяхното прилагане не предвиждат ограничение на възможността едно лице да има качеството на работник и служител и да ползва отпуск поради временна неработоспособност, от обстоятелството, че пребивава в дом за стари хора. Във Вашия случай следва да имате предвид разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 от КТ, уреждаща предварителната закрила при уволнение, съгласно която в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 (закриване на част от предприятието, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях и дисциплинарно уволнение) работодателят може да уволни работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск (в това число и отпуск за временна неработоспособност) само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Предварителната закрила не се прилага по отношение на други (извън посочените) основания за уволнение (прекратяване на трудовото правоотношение), както и след прекратяване на ползването на отпуска за временна неработоспособност. МИ/ТПООУТ |
| 2014-07-15 09:47:55 |
Здравейте!Интересувам се към коя категория труд спадат следните длъжности шлосер 2и 3 степен,шлосер -фрезист,автомонтьор и шофьор категория C,които съм работил в промишлени предприятия. |
Христо Христов |
Обърнете се към рубриката „БЗР“. |
| 2014-07-15 17:46:53 |
Здравейте.До момента сьм осигурявана в Бьлгария с непрекьснат здр.осигурителен статус .В момента започвам работа кьм словенска фирма,която понякога ще ме командирова в Германия и ще ми издаде формуляр А1. Вьпросьт ми е кой ще заплаща моите осигуровките тук. аз самата или моя словенски работодател? |
Антоанета Георгиева |
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ГЕОРГИЕВА, В отношенията между Република България и останалите държави членки на ЕС в областта на социалната сигурност и в частност, командироването на работници и служители в други държави членки, се прилага Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Този регламент урежда определянето на приложимото законодателство, когато лицата осъществяват дейност на територията на две или повече държави членки. Основен принцип по регламента е че лицата са подчинени на законодателството на само една държава членка. Съгласно чл.11, параграф 3, б. „а” от Регламента спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава членка се прилага законодателството на тази държава членка. В този смисъл законодателството в областта на социалната сигурност, което следва да се прилага спрямо Вас ще бъде законодателството на държавата, в която работите. Ако словенската фирма осъществява дейност в България и Вие работите в страната, то това следва да е българското законодателство, съответно ако извършвате дейност в Словения – словенското законодателство. Изключение от правилото за приложимост на законодателството на държавата по заетост е предвидено в случаите на командироване. Съгласно чл. 12, параграф 1 от Регламент 883/2004 “Лице, което осъществява дейност като заето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице”. В случаите на командироване за срок по-дълъг от 24 месеца е възможно да намери приложение разпоредбата на чл.16, параграф 1 от Регламент 883/2004, съгласно която: “Две или повече държави членки, компетентните органи на тези държави или определените от тези власти органи могат с общо споразумение да предвидят изключения от членове 11 - 15 в интерес на някои категории лица или на някои лица”. В случай, че спрямо Вас се прилага българското законодателство, то съгласно чл.7, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване осигурителните вноските за държавното обществено осигуряване се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът в размерите и съотношенията, определени за съответните фондове на държавното обществено осигуряване по чл.6, ал.3 от КСО и допълнително задължително пенсионно осигуряване по чл.157 от КСО. Следва да имате предвид, че компетентна институция за определяне на приложимо законодателство за България, по смисъла на регламента, както и за установяване и събиране на задължения за внасяне на осигурителни вноски е Национална агенция за приходите. Затова, за повече информация по този въпрос, Ви съветваме да се обърнете към нея или към съответната й словенска институция. МИ/ТПООУТ |
| 2014-07-15 20:17:46 |
Пенсионирам се като учител.От 10 години съм в едно и също училище,но 2 години съм ползвал неплатен отпуск в това училище. През 2 годишния неплатеният отпуск от 05.2006г. до 05.2008г.бях назначен (от министъра на образованието) за директор в друго училище.Имам ли право на обезщетение в размер на брутното ми трудово възнаграждение за срок от 6 месеца |
Петър Петров |
В чл. 222, ал. 3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ПМС № 31 от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ, обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размера на шест брутни заплати се определя и на педагогическите кадри, когато през последните десет години от трудовия им стаж са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието. Видно от разпоредбата, условие за изплащане на шест брутни заплати е лицето през последните 10 години от трудовия си стаж да е работило като педагогически кадър в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието. Предвид горното, право на обезщетение от 6 брутни заплати ще имате ако към момента на прекратяване на трудовия договор отговаряте на посочените по-горе изисквания. Конкретната преценка относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/ |