| 2010-08-02 15:28:26 |
имаме служител пенсионер, който е назначен по чл.114 до 40 часа месечно. Има ли право на обещетение, болничния трябва ли да се носи в НОИ ? Как се изчислява обещетението от работодотеля за първите 3 дни, след като той е на работа 5 дни в месеца? |
мария георгиева |
Съгласно чл. 4, ал. 2 от КСО работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни /40 часа/ през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. От тези законови текстове следва, че ако служителят е нает на работа за не повече от 5 работни дни, съотв. 40 часа за календарния месец, няма право на парично обезщетение за отпуск поради временна неработоспособност, защото не е осигурен за този социален риск. Съгласно § 22о (Нов - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 1.07.2010 г.) КСО за периода до 31 декември 2010 г. осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. Изискването и на този текст е лицето да е осигурено, за да му се изплати от работодателя 70 % от среднодневното брутно възнаграждение. Но времето ще му се признае за трудов стаж по чл. 352, ал. 1, т. 4 КТ, съгласно който за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил в случаите на ползуваните неплатени отпуски за временна неработоспособност и за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО, съгласно който за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност. Преценката дали лицето има право да получава парично обезщетение за временна неработоспособност и в какъв размер се прави в Националния осигурителен институт, поради което е необходимо работодателят да представи болничния лист в съответното ТП на НОИ. КС |
| 2010-08-02 15:31:37 |
имаме служител пенсионер, който е назначен по чл.114 до 40 часа месечно. Има ли право на обещетение, болничния трябва ли да се носи в НОИ ? |
мария георгиева |
Съгласно чл. 4, ал. 2 от КСО работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни /40 часа/ през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. От тези законови текстове следва, че ако служителят е нает на работа за не повече от 5 работни дни, съотв. 40 часа за календарния месец, няма право на парично обезщетение за отпуск поради временна неработоспособност, защото не е осигурен за този социален риск. Съгласно § 22о (Нов - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 1.07.2010 г.) КСО за периода до 31 декември 2010 г. осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. Изискването и на този текст е лицето да е осигурено, за да му се изплати от работодателя 70 % от среднодневното брутно възнаграждение. Но времето ще му се признае за трудов стаж по чл. 352, ал. 1, т. 4 КТ, съгласно който за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил в случаите на ползуваните неплатени отпуски за временна неработоспособност и за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО, съгласно който за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност. Преценката дали лицето има право да получава парично обезщетение за временна неработоспособност и в какъв размер се прави в Националния осигурителен институт, поради което е необходимо работодателят да представи болничния лист в съответното ТП на НОИ. КС |
| 2010-08-02 16:57:31 |
Във Великобритания работната седмица е 37 часа и половина. Сметнете колко прави това за година и ще получите една допълнителна отпуска около 15 дни. Това не е равностойно, когато говорим за увеличаване възрастта за пенсиониране. |
Камелия Червенкова |
Не е зададен въпрос. ЕКБ" |
| 2010-08-02 17:17:49 |
Променихте КСО - 3 дни от работодателя, регламентирахте ЗОВ и данъка по ЗДДФЛ. Защо забравихте СОВ и НЕВДВПОВ ? Какви СОВ ще правим - върху 1 или 3 дни, върху 100 или 70 % от възнаграждението |
Петър Косев |
Съгласно § 22о от ПЗР на КСО, за периода до 31 декември 2010 г.: 1. осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение; 2. паричното обезщетение по чл. 42, ал. 2 се изплаща, когато временната неработоспособност е настъпила до един месец от прекратяване на трудовия договор или осигуряването за срок не повече от 30 календарни дни; 3. паричното обезщетение по чл. 42, ал. 3 се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите с изключение на паричното обезщетение за трудова злополука и професионална болест, което се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. Видно от горното, това е временна разпоредба. В този случай работодателят следва да извърши същите действия, както по чл. 40, ал. 4 от КСО. СН/ |
| 2010-08-02 17:24:07 |
Държавен служител съм. Освен заплата, всеки месец получавам и сума за допълнително материално стимулиране -ДМС, по което ми удържат ДОД. Предстои ми да изляза в майчинство. Сумата за обезщетение в/у каква база ще се изчисли - заплата и ДМС или само заплата, тъй като годишните отпуски ни ги плащат само в/у заплатата. |
Савина Савчева |
Уважаема госпожа Савчева, По въпроси свързани с изчисляване на паричното обезщетение „за майчинство” следва да се обърнете към Националния осигурителен институт. СС |
| 2010-08-02 19:10:17 |
Работя в сладкарски цех.Назначен съм на 340лв. а ме осигуряват на 440лв. но не по мое желание а защото това е бил мин. осигурителен праг за този бранш.Законно ли е това? |
ВАСИЛ ДИМИТРОВ |
Трудовото възнаграждение (ТВ) се договаря между страните по трудовия договор, като размерът на основното ТВ при пълно работно време не може да бъде по-малък от МРЗ, установена за страната. Предназначението на осигурителния праг не е да бъде съразмерен с трудовото възнаграждение. Осигурителният праг представлява сума (осигурителен доход), върху който се начисляват дължимите осигурителни вноски. Това означава, че брутното трудово възнаграждение (договореният размер на основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения, ако се дължат такива) може да бъде по-малко от осигурителния праг и работникът или служителят получава това трудово възнаграждение, но осигурителните вноски в този случай се начисляват върху по-големия размер на осигурителния праг (доход). КС |
| 2010-08-02 19:25:12 |
моля за одговор ако може имам около 30 г трудов стаж от 10 год работя на граждански договор сега мога да мина на трудов в същото предприятие но ще ми плащат за прослужени год само за тези 10 г от тази работа законно ли е това какво ще стане с другите 20 г |
иванка тодорова |
Уважаема госпожа Тодорова, Разпоредбата на чл. 12, ал.5 от НСОРЗ предвижда, че условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието. Правото на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се определя от работодателя на основание на нормативните актове и Правилата за работната заплата в предприятието. Когато работникът или служителят счита, че това право е определено неправилно или незаконосъобразно, има възможност да защити правата си чрез сезиране на инспекцията по труда по седалището на предприятието или по съдебен ред. Давностният срок за предявяване на иск пред съда е 3-годишен и тече от датата, когато е трябвало да се извърши плащането по съответния ред. СС |
| 2010-08-02 21:48:14 |
На 29.07.10г. зададох въпрос - за общ.съветници и декларация за дохода им от осн.работодател и нормативния документ на база на който се изисква, но не получих отговор, дори не се публикува въпроса. Защо? Въпроса некоректен ли е? |
Йопданка Цонева |
На поставения въпрос отговаряме: Въпросът Ви не е от компетентността на Министерството на труда и социалната политика. ЕКБ |
| 2010-08-03 00:52:05 |
Защо не се премахне таванът от 2000лв. осигуровки върху заплатите? |
Даниел Димитров |
След изменението на ЗП през 1996 г., при изчисляване размера на пенсията се взема предвид доходът на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето, и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Поради това с определянето на максимален осигурителен доход се цели предотвратяване на големи различия в размерите на получаваните пенсии. СН/ |
| 2010-08-03 13:40:31 |
При патологична бременност максималната продължителност на временната неработоспособност е определена на 6 месеца без прекъсване (180 дни). Въпросът ми е в този срок включват ли се и 45-те календарни дни болнични, които са преди раждането. Благодаря ви ! |
Петя Стоилова |
Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ отпускът поради бременност и раждане на осигурената в размер 135 календарни дни за всяко дете се разпределя в 3 болнични листа, както следва: 1. за 45 календарни дни преди раждането; болничният лист се издава еднолично от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната; в болничния лист задължително се вписва терминът на раждането; 2. за 42 календарни дни непосредствено от раждането - от лекаря, който е водил раждането; ако раждането е станало без медицинско наблюдение - от личния лекар; 3. за 48 календарни дни (продължение на предходния болничен лист): а) след изписване от болничното лечебно заведение - от личния лекар на детето или от личния лекар на родилката; б) в случаите, когато детето по медицински индикации е оставено за гледане в болнично лечебно заведение - болничният лист се издава от ЛКК на АГ отделението на болничното лечебно заведение, където се гледа болното дете. Ал. 3 и 4 на чл. 26 НМЕ предвиждат, че през време на отпуска поради бременност и раждане не се издава болничен лист по други причини. При патологична бременност болничен лист се издава по общия ред - както за общо заболяване. Видно е, че продължителността на отпуска по чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда е точно определена – 410 дни, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането, а при патологична бременност се ползва отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване на основание чл. 26, ал. 4 от НМЕ, т.е не се включват 45. За по-подробна информация за дължимите обезщетения се обърнете към съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. КС |