| 2014-01-27 21:32:04 |
Какъв е реда, за получаване на полагащото ми се обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ при отказ от работодателя да изплати същото? Освободен съм на основание чл.328, ал.1.,т.1от КТ. |
Цветомир Василев |
Според чл. 220, ал. 1 от КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Трудово - правен спор във връзка с изплащане на посоченото по-горе обезщетение се решава от съответния съд. Срокът, в който следва да предявите иск е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред - чл. 358, ал. 1, т. 3 и ал.2, т. 2 от КТ. МВ/ |
| 2014-01-27 21:34:19 |
До 2001 год бях самоосигуряващ тъй като имам регистриран ЕТ на мое име 2001 год подадох декл.спрях да се самоосиг. и почн.работ на труд.договор до сега бях на труд.договор.Сега имам ли право на парично обещетение за безработица .искам да знам да или не |
Саид Саид |
Според предвиденото в разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4. Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. За допълнителна информация се обърнете към съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт или на адрес София - 1303, бул. "Александър Стамболийски" № 62-64, на e-mail: NOI@nssi.bg или на тел. 02 926 10 10. КС |
| 2014-01-27 21:47:23 |
Какъв е реда за получаване на ободрителни напитки по наредба №11.Индивидуално ли се предоставят и кой определя сумата след като е записано "до 1лв." ? Не ми отговорихте нито тук нито в раздела в който ме пратихте миналия път.Ще съм търпелив. |
Иван Иванов |
Въпросът Ви е от компетентността на рубрика "Безопасност и здраве при работа". |
| 2014-01-27 22:41:17 |
Мога ли да ползвам болнични по време на предизвестие?Могат ли да ме уволнят по тази причина дисциплинарно? |
Мариана Цветкова |
Уважаема г-жо Цветкова, Докато тече срокът на предизвестие трудовото правоотношение съществува и ако бъде издаден болничен лист, работникът/служителят ползва отпуск поради временна неработоспобност. Дисциплинарно уволнение се налага при тежко нарушение на трудовата дисциплина, а отсъствието поради болничен отпуск не е нарушение на трудовата дисциплина. ЛТ/ |
| 2014-01-28 09:26:57 |
Здравейте! Работех като юрис консулт към една фирма. В момента съм в майчинство. Интересува ме периода през който съм в майчинство, зачита ли се за юридически стаж? |
Мария Иванова |
Ако все още работите като юрисконсулт, следва да имате предвид, че времето на ползване на отпуск за т. нар. майчинство се зачита за придобит трудов стаж и професионален опит по смисъла на Наредбата за структурата на работната заплата. За зачитането на юридически стаж можете да се обърнете към Министерството на правосъдието. СН/ |
| 2014-01-28 11:01:37 |
правилно ли е допълнително плащане за работа извън установените задължения в рамките на работното време по основния трудов договор да бъде регламентирано в допълнително споразумение в т.други |
ваня гатевска |
Съгласно чл. 66 от КТ, трудовият договор съдържа данни за страните и определя: 1. мястото на работа; 2. наименованието на длъжността и характера на работата; 3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; 4. времетраенето на трудовия договор; 5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; 6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; 7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; 8. продължителността на работния ден или седмица. Според чл. 124 от КТ, по трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят - да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа. В чл. 127, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение, т. е. за която се е уговорил. С длъжностната характеристика се регламентират правата и задълженията на работника или служителя, свързани с характера на възложената работа, произтичащ от длъжността, за която се сключва трудовия договор. Всеки работодател сам изготвя длъжностна характеристика за съответната длъжност. От запитването не става ясно, на какво основание лицето ще изпълнява работа “извън установените задължения в рамките на работното време по основния трудов договор”. От сключения трудов договор, длъжностната характеристика и указанията на работодателя следва да е ясно какви са трудовите задължения на работника/служителя, за изпълнението на които се плаща договореното трудово възнаграждение. В случай, че лицето ще извършва работа, която не е в кръга неговите трудови задължения, мнението ни е, че следва да се сключи трудов договор по чл. 110 от КТ. МВ/ |
| 2014-01-28 11:22:45 |
След отменянето на чл.24 ал.5 от Наредбата за служебното положение на държавните служители, как следва да се изчислява обезщетението за неизползван отпуск на същите ? |
Андрей Асенов |
Въпросът Ви е от компетентността на дирекция "Модернизация на администрацията" на Министерски съвет. |
| 2014-01-28 15:26:33 |
И двете са Ваши твърдения, противоречащи си едно на друго. "При СИРВ-1."Изчисл. на извънреден труд става .... като се сравняват действ. отраб. ч-ве(след превръщането на нощните в дневни)с норм. за месеца" 2."Разликата при превръщ. на нощните ч. в дневни не е действ. положен труд и не може да бъде извънреден труд" Защо ги превръщаме тогава???Кое |
Живка Станева |
Уважаема г-жо Станева, При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) сумирано изчисляване (отчитане) на работното време, в края на съответния период на отчитане се изчислява дали нормата работно за същия период е превишена. Часовете, получени над определената норма часове, се заплащат като извънреден труд. Получените часове над нормата се заплащат по реда на чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ, т.е. с не по-малко от 50 на сто увеличение. Начинът на заплащане създава неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Съгласно чл. 261 от Кодекса на труда, положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет. Разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ установяват правото на работниците и служителите на заплащане за работа през нощта. Съгласно чл. 8 от НСОРЗ, за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Съгласно чл. 9, ал. 2 от наредбата, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Горната разпоредба определя правилото за превръщане на отработените нощни часове в дневни, като се използва коефициент. Това е правилото, според което поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в чл. 136 и чл. 140 от Кодекса на труда, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Именно когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 от КТ/ и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 от КТ/, отношението е 8 ч./7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Видно от текста на разпоредбата, превръщането на нощните часове в дневни е с цел увеличеното заплащане на нощния труд. Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време. Разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. ЛТ/ |
| 2014-01-28 15:34:58 |
Работник учи във ВУЗ, за което не е получил съгласие от работодателя. Има ли пречка на по-късен етап, например през третата година от следването работникът отново да поиска съгласие от работодателя и да го получи? Моля за бърз и конкретен отговор. |
Светла Марангозова |
Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда, работник или служител, който учи в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството, има право да ползва платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение. Учебното заведение трябва да има статут на такова, признат по установения ред. Под обучение без откъсване от производството законодателят има предвид задочна, вечерна и дистанционна форма на обучение. За да има работникът или служителят право на платен отпуск за обучение трябва да бъдат изпълнени следните изисквания: - да учи в средно или висше училище без откъсване от производството и - да има съгласието на работодателя за това (съгласно чл.52 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските - НРПВО- съгласието на работодателя се дава в писмена форма). Съгласието на работодателя се дава еднократно. Веднъж дадено, ако са налице посочените по-горе изисквания, същото не може да се оттегли или да се откаже ползването на този вид отпуск. След ползуване на отпуск за присъствие на учебни занятия и явяване на изпити работникът и служителят е длъжен да представи студентска (ученическа) книжка или друг документ от учебното заведение за удостоверяване посещението на учебните занятия и явяването на изпит – чл. 51, ал. 2 от наредбата. Редовно обучаващите се нямат право на този отпуск. Мнението ни е, че няма пречка в посочения в запитването случай лицето отново да поиска съгласие на работодателя. МВ/ |
| 2014-01-28 15:43:27 |
Здравейте, Може ли да се търси имущественна отговорност за отсъствие на файлове в служебния ми компютър: Работих като ръководител на строителен проект. Прекратих договора си по взаимно съгласие. Предадох служебния си компютър с протокол(без забележки). В процеса на работа, служебните файлове, които бяха на комютъра съм ги изпращал на колегите. |
Иван Георгиев |
Правилата за осъществяване на имуществената отговорност на работника или служителя са регламентирани в чл. 203 и сл. от Кодекса на труда /КТ/. Съгласно чл. 203, ал.1 от КТ, работникът или служителят отговаря имуществено съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения. За вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон (чл. 203, ал.2). Съгласно чл. 206, ал. 1 от КТ, за вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. Когато вредата е причинена от ръководител, включително и от непосредствен ръководител, при или по повод упражняване на ръководните му функции, отговорността е в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение – ал. 2 на чл. 206. Предвид цитираните разпоредби, работодателят преценява дали да Ви търси имуществена отговорност. МВ/ |