| 2014-06-30 10:01:06 |
Може ли допълнително споразумение към трудов договор за промяна в длъжноста да е с дата на сключване след датата на считано от. Например дата на сключване 15.06.2014, считано от 01.06.2014 |
Нели Стоянова |
Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). Допълнителното споразумение има действие занапред. Обратна сила на допълнителното споразумение може да се придаде само в случаите, когато това е предвидено с конкретна разпоредба на трудовото законодателство. МВ/ |
| 2014-06-30 12:30:16 |
На 02.01.2011 служител започва работа по трудов договор,като НЕ представя тр.книжка пред рд-ля.Представена е 02.10.2011 и тогава рд-лят започва начисляване на клас за трудов стаж и проф.опит. Трябва ли за предходния период 02.01.-02.09. да се начислява клас, въпреки НЕпредоставянето своевременно на тр.книжка от страна на служителя. |
Диляна Николова |
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа се определя въз основа на представените документи за трудов стаж от работника или служителя. Допълнителното трудово възнаграждение по чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се изплаща от месеца, следващ месеца, в който работникът или служителят е представил съответния документ на работодателя. От горното следва, че работодателят има задължение да заплаща допълнително месечно възнаграждение за продължителна работа след представяне на необходимите документи от работника или служителя. Ако не е изплащал възнаграждението по своя вина, работодателят следва да го изплати на лицето от момента, когато същото е дължимо. МВ/ |
| 2014-06-30 13:18:37 |
ЗДравейте!Въпросът ми е следния:включва ли се сумата, давана за транспортни разходи /всеки месец/, в базата за изчисляване на платения годишен отпуск?Благодаря! |
Александра Владимирова |
В чл.177 от КТ е предвидено, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Според чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Сумите, давани от работодателя за транспортни разходи не са трудово възнаграждение и не се включват в базата по чл. 177 от КТ. МВ/ |
| 2014-06-30 14:09:39 |
Добър ден! По графика си за работно време виждам, че имам пет отработени дни (от четвъртък до понеделник включително 29.06- 02.07) и считано от вторник, 03.07 пускат направо платения ми отпуск, който действително съм заявила по график. Нямам почивни дни между последния работен ден и първия на отпуска, не трябва ли да бъде от съобразен с тях? Благ |
Китанчева |
Според чл. 173, ал. 8 КТ работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. В случай, че след работните дни по график имате почивни дни, също по график, мнението ни е, че първия ден от платения годишен отпуск следва да бъде след изтичане на почивните по график дни. Ако нямате почвни дни по график, няма пречка ползването на платения годишен отпуск да започне от деня, посочен в запитването Ви. МВ/ |
| 2014-06-30 14:12:50 |
На наш служител е издадено удостоверение от МНО за прослужено време на длъжност офицер. Служителят е назначен в производствено предприятие като ръководител звено в промишлеността. Следва ли този стаж да се взема под внимание при определянето на ДТВ за проф. опит при положение, че министерството не вписва код на длъжност, която определя задължения. |
Косева |
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието – ал. 5 на чл. 12 от наредбата. Поради това работодателят следва да прецени на коя от заеманите преди това длъжности е придобит необходимия трудов стаж и професионален опит за определяне допълнителното трудово възнаграждение. Няма пречка в колективен трудов договор или с вътрешните правила за работната заплата да се договори или определи, придобитият в друго предприятие трудов стаж да се зачете изцяло за трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ, ако той е придобит по трудово правоотношение или на държавна служба. В този смисъл са и Указания № ПК 25 /1/ 23. 07. 2007 г. на министъра на труда и социалната политика по прилагането на НСОРЗ. МВ/ |
| 2014-06-30 14:13:10 |
Уважаеми дами и господа, бих искал да задам следния въпрос. Желаем да назначим електроспециалист, който в два определени дни от седмицата-всеки петък 8 часа и събота 4 часа да проверява изправността на електрическите ни съоръжения. Може ли да бъде назначен по чл.114, при положение, че продължителността на работното време е различна в отделни дни? |
Иванов |
Съгласно чл. 114 от Кодекса на труда трудовият договор се сключва за работа през определени дни от месеца. Работното време се определя според възможностите на работника или служителя и работодателя. Продължителността на работното време през определените дни може да бъде както пълна – за 8 часа, така и непълна – напр. за 2 часа. Съгласно чл. 115 от КТ, освен условията по чл. 66, ал. 1 се уговарят продължителността и разпределението на работното време, а може да се уговаря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение. МВ/ |
| 2014-06-30 17:34:13 |
Здравейте скъпи.Имам само един въпрос към Вас.Аз съм от Македония-Скопие и имам възможността да работя в България.Сега аз искам да знам;което е необходимо да бъде нает като чужд гражданин,да работят и да бъдат регистрирани и застраховани от работодателите. |
Vasko Davkov |
За информация по въпроса се обърнете към експертите от рубриката „Заетост и безработица“. КС |
| 2014-06-30 18:08:09 |
Моля да ми разясните как се пресмятат месечните отработени часове при работа на график, когато за част от месеца има дни в платен отпуск? Продължителността на работното време на смяна е 10 часа, за периода на отпуск или болест по нормална продължителност 8ч. или реално работно време 10 ч. се изчисляват дните? Благодаря ви много! |
Стефанов |
Независимо от начина на изчисляване на работното време (подневно или сумирано) платеният годишен отпуск по чл. 155 и чл. 156от Кодекса на труда /КТ/ се ползва в работни дни по календар. При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от КТ сумирано изчисляване на работното време се сравнява нормата работно време за периода и действително отработените часове (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд). При определяне на нормата работно време не се включват дните, през които е ползван платен годишен отпуск, болнични или друг вид отпуск. МВ/ |
| 2014-06-30 22:33:34 |
Здравейте!Въпросът ми е следният -През периода м.май 2010г-м.септември 2010г. съпругът ми работи като шофьор на автобус във фирма "Юнион Ивкони" клон Балчик.За последните два месеца работодателят Петков не им изплати заплати и той и колегите му заведоха дело за неизплатени заплати,неприключени трудови книжки и обезщетения за оставане без работа.кое |
Марияна Георгиева |
Разпоредбата на чл. 327, ал.1, т.10 от Кодекса на труда /КТ/ предвижда, че работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят преустанови дейността си. "Преустановяване на дейността" е фактическото преустановяване на производствената и/или стопанската дейност на предприятието за повече от 15 работни дни, без да е обявен престой или спиране на работа поради технологични причини или производствена необходимост /§1, т. 14от Допълнителните разпоредби на КТ/. Съгласно ал. 2 на чл. 327 от КТ в случаите по ал. 1, т. 10, когато работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. В чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010 г. за реда за извършване на проверка по чл. 327, ал. 2 от КТ е посочено, че в случаите, когато работникът или служителят не може да подаде пред работодателя писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 10 КТ, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, а работодателят е преустановил съответната дейност, заявлението се подава лично от работника или служителя в компетентната дирекция "Инспекция по труда" по седалището или адреса на управление на работодателя. В чл. 349, ал. 3 от КТ е предвидено, че в случаите по чл. 327, ал. 2 датата и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение се вписват в трудовата книжка от инспекцията по труда, в която е подадено заявлението. Предвид горното мнението ни е, че съпругът Ви следва да се обърне към съответната инспекция по труда. МВ/ |
| 2014-06-30 22:34:24 |
Съпруга почива м.януари в Гърция.Там е работил 20 г.от 1993-2014 г.В България също има 20 г тру- дов стаж до заминаването си в Гърция.Съпругата има ли право на вдовишки добавки по чл.84 от КСО да получава от България и Гърция.Ако е само от едната страна има ли право на избор от коя. |
ЕЛЕНА ТОДОРОВА |
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ТОДОРОВА, В отношенията между Република България и останалите държави членки на ЕС в областта на социалната сигурност, и в частност ползването на обезщетения за преживели лица и помощи при смърт, се прилага Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009, установяващ процедура за неговото прилагане. Тези регламенти уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност, когато лицата са живели или работили в няколко държави-членки на ЕС. По отношение на възможността да получите еднократно плащане във връзка със смъртта на съпруга Ви: Характерно за помощите при смърт е че те са от компетентност само на една държава членка. Съгласно правилата за приложимо право на Регламент 883/2004 по принцип държавата, в която лицето работи е тази, която трябва да поеме социалната му сигурност, т.е. става компетентна държава. В този смисъл и с оглед изложените факти компетентна за предоставяне на помощи при смърт ще е държавата по последната му месторабота. Доколкото посочвате, че към момента на смъртта съпругът е работил на територията на Гърция, то най-вероятно тя ще е компетентна за предоставянето на помощ при смърт. Съгласно чл.1 б. „ш“ във връзка с чл.1 б. „ц“ от Регламент 883/2004 „помощ при смърт“ представлява всяко еднократно плащане в случай на смърт с изключение на еднократните обезщетения, които могат да бъдат изплащани вместо пенсия и плащанията, направени под формата на възстановяване на осигурителни вноски, както и осъвремените увеличения и допълнителните помощи. По отношение на обезщетенията за преживели лица (наследствени пенсии по българското законодателство и добавката по чл.84 от КСО), то те следва да бъдат предоставени от двете държави. Всяка от двете държави следва да определи обезщетение за преживяло лице съобразно прилаганото от нея национално законодателство, пропорционално на осигурителните периоди, придобити на нейна територия. В случай, че съпругата има право на наследствена пенсия и на добавка по чл.84 от КСО от България, то на нея следва да й се предостави по-благоприятният размер от двете, като правото ще се определи въз основа на периодите на работа и в двете държави, а размерът ще се определи въз основа само на българските периоди. Гърция съответно ще изплати пенсия и/или добавка за починалия Ви съпруг само за периодите на работа там. За получаване на посочените обезщетения, Ви съветваме да подадете заявление до съответното ТП на Националния осигурителен институт в България по постоянния адрес на преживелия съпруг, в което да посочи, че наследодателят е имал придобити осигурителни периоди в България и Гърция и иска пенсия/добавка при условията на Регламент 883/2004. МИ/ТПООУТ |