| 2014-07-13 15:32:37 |
Здравейте! Осигурявам се на максималния доход в България и имам необходимия осигурителен стаж.Бременна съм, а приятелят ми е австриец. Ще загубя ли правото си на обезщетение за дете до 1 година, ако се регистрирам в Австрия и важи ли осигурителният ми доход в ЕС? и трябва ли детето да е родено в България? |
Бианка Иванова |
Уважаема госпожо Иванова, В отношенията между Република България и останалите държави членки на ЕС в областта на социалната сигурност се прилага Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009, установяващ процедура за неговото прилагане. Тези регламенти уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност, когато сте живяла или работила в повече от една държава-членка. Основен принцип на тези Регламенти е, че във всеки един момент лицата са подчинени на законодателството на само една държава-членка – в общия случай това е държавата, в която те осъществяват дейност като наети или самостоятелно заети лица. В случай че сте наето лице в България към момента на раждането на детето Ви, то спрямо Вас приложимо ще бъде българското осигурително законодателство. Следователно Вие ще получите обезщетение за отглеждане на малко дете, ако отговаряте на условията на българското законодателство, посочени в чл. 52а от Кодекса за социално осигуряване, а именно: „Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.“ Това означава, че независимо от факта, че живеете в Австрия по време на майчинството Ви, Вие ще получавате обезщетението за майчинство по Ваша банкова сметка като то ще бъде изплащано от НОИ. По отношение на въпроса за мястото на раждане на детето, това обстоятелство не е от значение за отпускането на обезщетение за майчинство, т.е. бихте могли да родите детето където желаете. Документите, доказващи раждането, ще бъдат изпратени по служебен път от компетентната институция на държавата, в която родите, до Националния осигурителен институт в България с оглед отпускането на съответното обезщетение. Н.А./ТПООУТ |
| 2014-07-14 09:22:11 |
Бях командирована за 3 седмици в Германия, върнах се за около 10-тина дни и сега отново искат да ме командироват за 3 седмици в Германия. Какво става ако не подпиша заповедта? Освен това ако приема не би ли следвало вече да ми се плати по минимални ставки за Германия /общо ще станат над 40 дни в командировка/ , понеже работодателя ми твърди друго?? |
Дияна Банкова |
Уважаема госпожо Банкова, Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от Кодекса на труда, когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Съгласно чл. 3, пар. 6 от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно командироването на работници в рамките на предоставяне на услуги продължителността на командироването по принцип трябва да е една година от началото на командироването и не е въведен минимален период. Българският законодател обаче, воден от разпоредбите на чл. 3, пар. 3 и 4 от директивата, е въвел изискване за минимален период в Кодекса на труда, поради което всеки случай на командироване се разглежда индивидуално и според нас на основание пар. 6, изр. 2 от чл. 3 при изчисляване на едногодишния период се отчитат всички предишни периоди на командироване на работника или служителя. С оглед на факта, че Вие сте командирована 2 пъти, но общо над 30 дни, то между Вас и Вашият работодател следва да бъдат договорени условията по чл. 121, ал. 3 от КТ, като той ще изплати възнаграждението Ви за съответния период в размера, уговорен в допълнителното споразумение. Командироването по чл. 121, ал. 3 от КТ изисква взаимното съгласие на страните. Г.Я./ТПООУТ |
| 2014-07-16 16:45:30 |
Има ли окончателно решение на Европейския съд във връзка с делото Сомова за не напускане при пенсиониране на работа. Ако има, защо все още това не е огласено. Очакваше се през м. юни да бъде взето окончателното решение и проблемът да бъде решен за България. |
Калинка Христова |
Уважаема госпожо Христова, По Делото С-103/13- „Сомова срещу България“, където е поставен въпросът за съответствието на чл.94, ал.2 КСО с европейското законодателство, до настоящия момент е представено само становище на Генералния адвокат. То постановява, че разпоредбата на чл.94 КСО противоречи на законодателството на ЕС. Ако решението на СЕС е в този смисъл, разпоредбата на чл.94, ал.2 КСО ще бъде изменена, но към настоящия момент няма постановено решение по делото. ЕС/ТПООУТ |
| 2014-07-17 11:02:58 |
Съпругът ми получаваше пенсия от Чехия. Той почина. Полага ли ми се наследствена пенсия от сумата, която той получаваше от Чехия и ако е така какъв е редът за това. Предварително благодаря за отговора. |
Димитрина Траева |
Уважаема госпожо Траева, В отношенията между Република България и останалите държави членки на ЕС в областта на социалната сигурност, и в частност ползването на обезщетения за преживели лица и помощи при смърт, се прилага Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009, установяващ процедура за неговото прилагане. Тези регламенти уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност, когато лицата са живели или работили в няколко държави-членки на ЕС. От изложеното от Вас, стигаме до извода, че Вашият съпруг е имал придобити осигурителни периоди само по чешкото законодателство, тъй като е получавал пенсия само от Чехия. Какви са условията за отпускане на наследствени пенсии по чешкото законодателство и дали Вие имате право на такава, компетентни да се произнесат са само и единствено чешките компетентни органи. Правото и размерът ще бъдат определени само по чешкото законодателство Ако обаче, Вашият съпруг е бил по пенсионер както по българското, така и по чешкото законодателство, а това са така наречените обезщетенията за преживели лица (наследствени пенсии по българското законодателство и добавката по чл.84 от КСО), то в този случай, те следва да бъдат предоставени от двете държави. Всяка от двете държави-България и Чехия следва да определи обезщетение за преживяло лице съобразно прилаганото от нея национално законодателство, пропорционално на осигурителните периоди, придобити на нейна територия. В случай, че Вие имате право на наследствена пенсия и на добавка по чл.84 от КСО от България, то на Вас следва да Ви се предостави по-благоприятният размер от двете, като правото ще се определи въз основа на периодите на работа и в двете държави, а размерът ще се определи въз основа само на българските периоди.Чехия съответно ще изплати пенсия и/или добавка само за периодите там. И в двата случая, за получаване на посочените обезщетения, Ви съветваме да подадете заявление до съответното ТП на Националния осигурителен институт в България по постоянния адрес Ви адрес, като посочите, че наследодателят е имал придобити осигурителни периоди в Чехия и/или в България и Чехия и иска пенсия/добавка при условията на Регламент 883/2004. ЕС/ТПООУТ |
| 2014-07-17 18:53:41 |
КАЗВАМ СЕ ТУРХАН КЯМИЛОВ ОТ СИЛИСТРА НУЖДАЯ ОТ ЧЕТИРИ ОПЕРАЦИИ ( ПРОТЕЗИ-2 КОЛЕНА , 2 ЯБЪЛКИ В ТАЗА) + КРЪВОПРЕЛИВАНЕ ,РЕХАБИЛИТАЦИИ И ТРАНСПОРТ ДО БОЛНИЦА В ПЛЕВЕН КОИТО СТРУВАТ ОКОЛО 30 000 ЛЕВА . МОЕТО СЕМЕЙСТВО НЯМА ТАКИВА ДОХОДИ.МОЖЕТЕ ЛИ ДА МИ ПОМОГНЕТЕ ДА СЪБЕРЕМ НЯКАКВИ СРЕДСТВА. (ВИЖ В РЕПОРТАЖ НА Б-ТВ В -GOOGLE – ТУРХАН КЯМИЛОВ) |
turhan kyamilov - www.turhan_kiamilov@abv.bg |
Уважаеми господин Кямилов, Фонд "Социална закрила" към Министерство на труда и социалната политика отпуска финансови помощи за лечение. За целта следва да подадете заявление с приложени към него съответните изискуеми документи. Повече информация за реда и условията за отпускане на помощ за лечение можете да получите от Фонд "Социална закрила" на следните координати: гр. София ул. „Триадица” № 2 тел. 02 81 19 681, 02 81 19 401, 02 81 19 673 saf@mlsp.government.bg http://www.mlsp.government.bg/fsp/ Г.Я./ТПООУТ |
| 2014-07-21 13:30:27 |
работих в израел 10 месеца дали ще ми се признае стажа в България и дали имам право на борса |
иван кузмев |
Уважаеми господин Кузмев, От 1 септември 2009 г. е в сила Спогодбата между Република България и държавата Израел за социална сигурност. Между компетентните органи на двете държави е подписано и Административното споразумение за прилагане на Спогодбата между Република България и Държавата Израел, което въвежда процедурите и документите, необходими за упражняване на правата по спогодбата. Спогодбата се прилага към всички лица, които са или са били подчинени на законодателството на едната или двете страни, както и към членове на семейството и наследници на такива лица, т.е. гражданството няма значение. Тя предвижда взаимно зачитане на осигурителните периоди, придобити съгласно законодателствата на двете държави (независимо дали преди или след датата на нейното влизане в сила), като те се сумират за преценяване правото на обезщетения и пенсии от видовете, включени в материалния обхват на спогодбата. Ако Вие имате осигурителни периоди съгласно израелското законодателство, фигурирате в израелската осигурителна система и това бъде потвърдено от израелския осигурителен институт, то за съответното време, Вие ще имате право на обезщетение, но при положение, че това обезщетение е включено в материалния обхват на Спогодбата. За съжаление, обезщетенията за безработица по Кодекса за социално осигуряване не са включени в него, както пенсиите за осигурителен стаж и възраст, пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. Ако желаете да се ползвате от права на пенсия по Спогодбата, то Вие трябва да се обърнете към Националния осигурителен институт в България – районното управление по местоживеене, като посочите, че имате осигурителни периоди в Израел и искате отпускане на пенсия при условията на Спогодбата. Служителите на РУСО следва да Ви окажат необходимото съдействие и да Ви консултират за Вашите права. ЕС/ТПООУТ |
| 2014-07-22 17:23:19 |
Здравейте! Аз и членовете на семейството ми имаме двойно гражданство-английско и българско. През есенно-зимния период сме в Англия, през пролетно-летния в България. И двете ми деца са родени в Англия, за първото, родено през2010г получих еднократна помощ за раждане, но за второто-2013г ми отказват. На кой нормативен документ се позовават? |
соня кирева |
Уважаема госпожо Кирева, На основание чл. 2 на Закона за семейни помощи за деца са изчерпателно изброени семейните помощи, които се отпускат по този закон, а чл.3 определя лицата, които имат право на семейни помощи за деца. Очевидно, от представеното от Вас, но не до там изчерпателно посочване, Вие попадате в кръга от лица, които имат право на помощи за деца и по специално на еднократната помощ при раждане. Тъй като не става ясно защо Ви е отказана тази помощ за второто Ви дете, Ви съветваме да се обърнете към експертите на Агенция за социално подпомагане на следния телефон: 02 81 19 663 и да изложите подробно всички факти. ЕС/ТПООУТ |
| 2014-07-23 11:20:01 |
Здравейте,въпросът ми е ще се вземе ли предвид трудовия ми и осигурителен стаж(придобит в Италия),при изчисляването на обезщетение по майчинство?Какви документи са необходими?Ще се отрази ли това,че вече няколко месеца съм получавала обезщетение ,според законите в Италия? |
Емилия Димитрова |
Уважаема госпожо Димитрова, Регламент 883/2004 за координация на системите за социална сигурност урежда ползването на правата от системите за социална сигурност, когато едно лице живее или работи (легално) в няколко държави-членки на ЕС. За да ползват лицата социални права, следва да посочат на съответната компетентна институция в държавата, в която живеят към момента на подаване на искането за ползване на определени права, че имат осигурителни периоди и в друга държава-членка на ЕС. В материалния обхват на Регламента са включени следните видове обезщетения: a) обезщетения за болест; б) обезщетения за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата; в) обезщетения за инвалидност; г) обезщетения за старост; д) обезщетения за преживели лица; е) обезщетения за трудови злополуки и професионални болести; ж) помощи при смърт; з) обезщетения за безработица; и) предпенсионни обезщетения; й) семейни обезщетения. Основен принцип по Регламент 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, е че спрямо едно лице е приложимо само едно законодателство. Правилата, по които се определя това приложимо законодателство се съдържат в дял ІІ от Регламент 883/2004. Друг основен принцип е, че ако едно лице осъществява дейност като наето или самостоятелно заето лице в една държава членка, спрямо него се прилага законодателството на тази държава-членка. От изложеното правим извода, че Вие сте била подчинена изцяло на италианското законодателство тъй като Италия е била държавата по последната Ви заетост и следователно всички обезщетения- в случая обезщетението за майчинство е било определено по италианското законодателство, а съгласно чл.10 от Регламент 883/2004, не може нито да се предоставя, нито да се запазва правото на няколко обезщетения от един и същи вид за един и същи период на задължително осигуряване. |
| 2014-07-28 14:39:50 |
Здравейте, Имам следния въпрос: Нашата фирма се занимава с производство на паркет, врати, кухни, плоскости и други стоки от дърво. Съществува от 10 години на пазара и има фабрика,където става самото производство на стоките. През 2014г сключва договор с Белгийска фирма, за да строи къщи в Белгия за период от една година . Член 121 ал.3 и ал.5 КТ гласи: (3) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) Когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Условията, по които страните следва да постигнат съгласие, се установяват с акт на Министерския съвет. (5) (Нова - ДВ, бр. 82 от 2011 г., предишна ал. 4, доп., бр. 7 от 2012 г.) Условията на заплащане в приемащата държава в случаите по ал. 3 и 4 не включват заплащането на пътни,дневни и квартирни пари по българското законодателство. 1. Моля да ми помогнете и да ме упътите как да намеря праговете на осигуряване в Белгия. 2. Какви документи следва да придружават работниците изпратени на работа в Белгия, при положение, че това изпращане на служителите на работа по чл 121 ал.3 КТ не е командировка, в такъв случай аз трябва ли да пусна заповед за командировка и ако пусна заповед, ще има ли записана сума за командироване, при положение, че според ал.3 от този член не се изплащат командировки. Моля да имате предвид и факта, че за издаване на удостоверение А1 в НАП, което дава право на българските работници да работят в страни от ЕС, задължително трябва да бъде приложена заповед за командировка. |
Марина Янчева |
Уважаема госпожо Янчева, Създаването на разпоредбата на чл.121, ал.5 от Кодекса на труда беше наложено в резултат на желанието на МТСП да регулира по разбираем начин за субектите в България, чрез способите на вътрешното ни законодателство, което е по-познато и лесно за прилагане за лицата в страната, изискванията на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставяне на услуги (Директива 96/71/ЕО ), както и да въведе практиката на Съда на ЕС, специално делото Лавал, по нея. С посочената директива се уреждат минималните условия на работа, в това число и минималните ставки на заплащане в приемащата държава, които следва да бъдат осигурени на работниците и служителите в случаите на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава членка. Съгласно разпоредбата на чл.3 параграф 7, изр.2 от Директива 96/71/ЕО специфичните добавки, свързани с командироването, се смятат за част от минималната заплата, освен ако не са изплатени като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командироването, като например пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи. Със създаването на разпоредбите на чл.121, ал.3-5 от КТ, в българското законодателство беше създаден нов институт на „изпращането” в друга държава-член на ЕС, ЕИП или Швейцария, който не съответства на смисъла и целите на института на „командироването” по чл.121, ал.1 от КТ. Традиционното разбиране в българското трудово законодателство е, че в случаите на командироване по чл.121, ал.1 от КТ се променя само мястото на работа, докато в случаите на чл.121, ал.3 и 4 се променят още и други елементи на трудовото правоотношение (по смисъла на българското законодателство) – евентуално може да се промени и характера на работа, задължително се променя трудовото възнаграждение, което следва да е най-малко като минималното за приемащата държава, могат да се променят и други от елементите, посочени в чл.3 от Директива 96/71/ЕО. Също така Ви обръщаме внимание, че съгласно чл.6а от Кодекса за социално осигуряване, осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани по реда на чл. 121, ал. 3 и 4 от Кодекса на труда, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане - минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1. По отношение на размера на минималните ставки на заплащане в приемащата държава, следва да се обърнете към Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, като компетентна да предоставя тази информация за България по смисъла на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги. Преносим документ -А1 се издава в изпълнение на разпоредбите на Регламент (EO) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004. Съгласно чл. 12, параграф 1 от Р 883/2004 лице, което е командировано от работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия този работодател, продължава да е подчинено на законодателството на държавата-членка, в която работодателят осъществява дейността си, при условие, че предвиденото времетраене на командироването не превишава 24 месеца и че лицето не е изпратено да замества друго лице. Компетентната институция в България, която определя приложимото право съгласно правилата на Регламент (EO) № 883/2004 и издава преносим документи А1, е Националната агенция за приходите, от където ако желаете, можете да получите информация за условията и процедурите за издаване на посочения документ. Той удостоверява запазване принадлежност към осигурителното законодателство на ДЧ, където работодателят осъществява дейността си, а не както Ви считате, че „дава право на българските работници да работят в страни от ЕС“. ЕС/ТПООУТ |
| 2014-08-02 13:55:38 |
Въпросът ми е свързан с делото на г-жа Сомова в съда на ЕС. При решение на делото, идентично със заключението на генералния адвокат, то бъдещата поправка на КСО ще се прилага ли със задна дата, за хора които вече са получили пенсия от България и понастоящем ще пададат документи в чужбина за пенсия или само за бъдещи пенсионери в България? |
Георги Петров |
Уважаеми господин Петров, По Делото С-103/13- „Сомова срещу България“, където е поставен въпросът за съответствието на чл.94, ал.2 КСО с европейското законодателство, към настоящия момент не е постановено решение на Съда на ЕС. Ако решението на СЕС отговаря на заключението на Генералния адвокат, България ще бъде длъжна да отмени разпоредбата на чл.94, ал.2 КСО. В такъв случай, до приключване на законодателната процедура по отмяна на въпросната разпоредба, лицата ще могат да се позовават директно на решението на Съда на ЕС и да искат документите им да бъдат разглеждани от компетентната институция съгласно постановеното в него. По отношение на заварените случаи - ако лицето е обжалвало издаден от НОИ акт за възстановяване на неправилно получени суми и съдът е потвърдил с решението си правилността на обжалвания акт, то решението на СЕС може да бъде използвано като извънреден способ за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. В случай че българският съд постанови ново решение, в съответствие с решението на СЕС, лицата ще могат да си възстановят неправилното взетите от НОИ суми. ГЯ/ТПООУТ |