| 2019-03-22 08:00:35 |
Поради липса на отговор повторно задавам следния въпрос: В какъв размер следва да бъде отпуснато дневното парично обезщетение при бременност и раждане в случай, че размерът на среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, е по-малcко от размера на минималната дневна работна заплата, установена за страната? |
Пламен Йорданов |
Уважаеми господин Йорданов,
Съгласно чл. 49, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5 от КСО.
С други думи, размерът на дневното парично обезщетение ще бъде определен в размер 90 процента от среднодневното брутно трудово възнаграждение за съответния период, като това дневното парично обезщетение не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната. НА/ТПООУТ
|
|
| 2010-08-05 08:45:32 |
Моля искам да попитам следното.Имам 40г. трудов и осигурителен стаж във едно и също предприятие. Преди 2г. ме прехвърлиха с промяна на длъжноста пак в същото предприятие. Родена съм на 28.12.1951г. кога ще се пенсионирам и дали ще си получа 6 те заплати? Благодаря предварително! |
Величка Пеева и Ваня |
В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение се изплаща само веднъж. В случай, че сте придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и че са изпълнени законовите изисквания и на чл. 222, ал. 3 КТ, то при прекратяване на трудовия Ви договор ще имате право на предвиденото обезщетение. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Тъй като пенсиите се определят и отпускат от Националния осигурителен институт, информация относно правото Ви на пенсия можете да получите от съответното поделение на НОИ. КС |
NULL |
| 2010-08-13 11:56:02 |
На 58 години съм Имам 11 години трудов стаж първа категория и три години втора категорияС приравняването на стажа към трета категория труд не ми достигат две точки за да ползвам параграфа за ранно пенсиониране Няма висше образование Имам ли право да си закупя две години стаж за да ползавм право за ранно пенсиониране |
Борислав Манолов |
Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване e приет от Министерски съвет на 4.08.2010 г. Предстои обсъждането му в Народното събрание. ЕКБ |
NULL |
| 2019-09-02 14:25:45 |
Здравейте,
Бих искала да попитам има ли спогодба между България и Япония за пенсионен осигурителен стаж? Тоест ако в момента работя и плащам пенсионна такса всеки месец в Япония може ли този пенсионен стаж, който трупам в Япония да ми се признае в България? |
Николета Ганчева |
Уважаема госпожо Ганчева,
Към днешна дата между Република България и Япония не е сключен двустранен договор в сферата на социалната сигурност. Липсата на установени отношения между двете държави в областта на социалната сигурност не позволява придобитите на територията на Япония осигурителни периоди да бъдат взети предвид като осигурителен стаж при пенсиониране от Националния осигурителен институт в Република България. Същото важи и при обратната хипотеза – българските периоди на осигуряване не се вземат предвид за ползване на осигурителни права в Япония.
МХ/ТПООУТ
|
|
| 2019-10-02 15:10:30 |
Според колективен трудов договор обезщетение по чл.222 е било 2 месеца. И трите пъти е изплатено от работодателя . Въпросът ми е следния:
1.При първо съкращение 2000 година няма запис в трудовата книжка и няма запис в нои / видяно с ПИК / Има документ от военен архив . Достатъчно ли е за признаване на осигурителен стаж.
|
Свилен Христов |
Уважаеми г-н Христов, от 01.01.2000 г. до 07.08.2000 г. включително за времето на получаване на обезщетение за безработица по чл. 222 от Кодекса на труда (КТ) не се зачита осигурителен стаж и не се дължат осигурителни вноски. Основание за това са чл. 10 от Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО), преименуван впоследствие на Кодекс за социално осигуряване (КСО), и чл. 1, ал. 2, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или бременност и раждане (ДВ, бр. 6 от 2000 г.).
Със Закона за изменение и допълнение на КЗОО (обн., ДВ, бр. 64 от 2000 г.) е създадена нова т. 10 в чл. 10, ал. 2 от кодекса, съгласно която от 08.08.2000 г. (датата на влизането му в сила) се зачитат за осигурителен стаж и периодите, през които лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, Закона за държавния служител, Закона за висшето образование, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за Министерството на вътрешните работи. За това време съответно се дължат осигурителни вноски (ново изречение четвърто от чл. 10, ал. 4 от КЗОО). В тази връзка е извършена и промяна на чл. 1, ал. 2, т. 7, 8, и 9 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 7 от наредбата не се изчисляват и внасят осигурителни вноски само върху обезщетенията по чл. 222, ал. 2 и 3 от КТ, поради което за времето на получаването им не се зачита осигурителен стаж. За обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ се дължат осигурителни вноски от 08.08.2000 г. и за времето, през което то е получавано, се зачита осигурителен стаж.
По отношение на информацията в Регистъра на осигурените лица следва да имате предвид, че такава липсва за лицата, работили във ведомства, за които същата е класифицирана. За установяване на осигурителен стаж и осигурителен доход на тези лица могат да послужат документите за удостоверяването им, издадени от съответните ведомства или архиви.
Зачитането на осигурителен стаж при пенсиониране за всеки конкретен случай е от компетентността на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. ВН |
|
| 2010-09-14 15:41:42 |
Чл.40, ал.4 от КСО е без промяна,Наредбата за изч.и изпл.на пар.обезщетения и помощи от ДОО също.Моля,посочете в кой норм. акт е регламентирано изплащането на болничните от НОИ от 4-ти ден и размерите за работодателя. След като КСО по този въпрос не е променен коя е действащата наредба правно по-силна като нормативен акт от действащия кодекс/закон. |
Даниела Славова |
Уважаема г-жо Славова, Съгласно § 22о, т. 1 (Нов - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 1.07.2010 г.) от Преходните и заключителните разпоредби на КСО за периода до 31 декември 2010 г. осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. ЛТ/ |
NULL |
| 2010-10-02 12:21:39 |
Здравейте, Бременна съм във третия месец, но не ми е ясно точно как стоят нещата с майчинството.Затова ще се радвам ако някой по вещ по тези въпроси ми обясни.Ето точно как стоят нещата: Имам 12 месеца осигурителен стаж (като цяло с прекъсване) но от 4 месеца съм безработна искам да започна работа на трудов договор.Въпроса ми е как ще бъде изчислено майчинството ако имам прекъсване в тези 12 месеца? Пример: от тези 12 месеца 5 съм работила и осигурявана след това 2 месеца не съм работила и следващите 5 месеца пак съм работила и съм осигурявана? Как ще се изчисли майчинството?? Благодаря за помощта. |
Елия Илиева |
На основание чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно чл. 49, ал. 1 КСО дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 - 5. Според предвиденото в чл. 41, ал. 2, т. 1 КСО, за дните, включени в периода от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето не е било осигурено за общо заболяване и майчинство, т.е не е работило. ПМ/ |
NULL |
| 2010-11-11 16:56:50 |
Работодателят ни усигорява върху основна заплата 400лв+500лв доплащане.При временна нетрудоспособност работодателят изплаща първите 3 дни 70% от основната заплата.Това редно ли е или би трябвало да изплати върху цялата заплата(вкл.и доплащането)? |
Иванова |
Уважаема г-жо Иванова, Съгласно § 22о, т. 1 (Нов - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 1.07.2010 г.) от Преходните и заключителните разпоредби на КСО за периода до 31 декември 2010 г. осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. ЛТ/ |
NULL |
| 2020-04-02 14:45:28 |
Могат ли да се ползват права по чл.162 от Кодекса на труда при въведеното Извънредно положение от майка, която гледа здраво дете, което не може да посещава детска градина и детска ясла, тъй като градините са затворени?
Въпроът не е частен, а засяга всички работещи майки и представлява голям обществен интерес, затова моля отговорете своевременно. |
Снежана Иванова |
Осигурените лица имат право на парично обезщетение при временна неработоспособност вместо трудово възнаграждение, когато са осигурени за общо заболяване и майчинство, за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Парично обезщетение за временна неработоспособност поради карантина или отстраняване от работа по предписание на здравните органи се изплаща и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина - докато трае карантината.
В чл. 39 от Наредбата за медицинската експертиза е предвидено, че болничен лист за гледане на деца от семейството се издава еднолично от лекуващия лекар и в следните случаи:
1. за гледане на дете, посещаващо детско заведение, контактно със заразноболен, задължително карантинирано в дома – до изтичане на карантинния период;
2. за гледане на здрави деца, посещаващи детски заведения, върнати оттам поради наложена карантина на тези заведения или на отделни групи – за срока на карантинния период; болничен лист в случая се издава въз основа на служебна бележка от директора на детското заведение за наличността и срока на карантината и за невъзможността детето да бъде прехвърлено в друга група, където няма карантина; служебната бележка се съхранява в лечебното заведение, което издава болничен лист за гледане.
Не се издава болничен лист за гледане на здрави деца, оставени под карантина, които не посещават детски заведения.
Паричните обезщетения за временна неработоспособност се изплащат при ползване на отпуск въз основа на болничен лист, който се представя от осигуреното лице на осигурителя. За всеки болничен лист осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в Националния осигурителен институт удостоверение по образец съгласно приложение № 9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, с данни относно правото на парично обезщетение.
За допълнителна информация във връзка с издаването на болничен лист се обърнете към органите на медицинската експертиза. КС
|
|
| 2011-04-29 21:48:33 |
Здравейте! Работя на постоянен трудов договор и имам определен годишен отпуск.Въпросът ми е имам ли право на допълнителен отпуск като майка на дете под 18г доколкото знам става въпрос за 2 дни за дете или трябва задължително да имам две деца под 18г за да мога да го ползвам. |
Йорданка Димитрова |
Уважаема госпожо Димитрова Съгласно чл.168,ал.1 от КТ ако е уговорено в колективен трудов договор, работничка или служителка с две живи деца до 18-годишна възраст има право на два работни дни, а работничка или служителка с три или повече живи деца до 18-годишна възраст - на 4 работни дни платен отпуск за всяка календарна година. Този отпуск се ползва, когато работничката или служителката пожелае, и не може да се компенсира с парично обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение.ИД |
Обществено осигуряване |