| 2010-10-05 15:45:47 |
Работя в частна фирма и ме осигуряват на минималния осигурителен праг за нашата професия, а получаваме повече. Желанието ми е да ме осигуряват на действителната ми заплата. Как да подходя, а и би трябвало да бъдат задължени часниците в България да внасят реални осигуровки. Докога държавате ще позволява да я лъжат, а и обикновения работник да страда. |
Антония Вълчева |
Уважаема госпожо Вълчева, Желанието Ви да бъдете осигурявана върху действителната Ви заплата е правомерно и гарантира Вашата сигурност във връзка с общественото осигуряване. Важно е да се отбележи, че, съгласно Кодекса на труда (КТ), трудовият договор е основанието за възникване на трудовото правоотношение и уреждането на основните въпроси между неговите страни като съвкупност от права и задължения при предоставянето и използването на работната сила. Съгласно чл. 66, т. 7 от КТ с трудовия договор следва да се определят основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Следователно, за да бъдете осигурена върху реалната си заплата, тя следва да е отразена коректно в основния Ви трудов договор. Сигнал за нарушения по трудовите правоотношения можете да подадете в инспекцията по труда. /ДК/ |
| 2010-10-05 15:49:23 |
Поради спецификата на работата си се разболях и болничния ми ще бъде изплатен върху минималния праг, а не върху действителната ми заплата. От нея ще ми удържат 100-150 лв., защото съм се разболяла в неподходящо време. Защо частния сектор има толкова много права, а работника е ущетен и материално и здравословно? |
Антония Вълчева |
Уважаема госпожо Вълчева, От запитването Ви не става ясно защо болничният Ви ще бъде изплатен върху минималния праг, а не върху „действителната заплата”. Вероятно защото Ви осигуряват върху минималния праг за съответната професия и част от парите, които получавате, не се декларират пред данъчните и осигурителните органи. Уведомяваме Ви, че производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания са възложени на органите по приходите и публичните изпълнители и се уреждат с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Съгласно разпоредбата на чл. 118 от ДОПК, задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски се установяват, изменят и/или прихващат с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК. Ревизионният акт се издава от органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите. Поради това, за предприемане на необходимите действия е необходимо да подадете жалба в съответното териториално поделение на Националната агенция за приходите./ДК/ |
| 2010-10-08 12:00:12 |
Трябва ли да се получават вредни при работа в социално заведениеСтава въпрос за ДДМУИ.Преди години е имало а сегазащо не се полагат и от кого зависи.Благодаря предварително. |
Стоименова |
Уважаема госпожо Стоименова, От данните в запитването Ви може да се предположи, че работещите в ДДМУИ са получавали допълнително трудово възнаграждение за работа при вредни или при други специфични условия на труд се е заплащало. Посоченото възнаграждение се е заплащало по реда на отменената Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения (Приета с ПМС № 133 от 14.07.1993 г., обн., ДВ, бр. 67 от 6.08.1993 г., отм., бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г.) . От 1.07.2007 г. е в сила Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г.,посл. изм. и доп., бр. 67 от 21.08.2009 г.), съгласно която основната работна заплата на работника или служителя се определя на основата на оценка на работните места и се договаря с трудовия договор между страните по трудовото правоотношение. При оценката на работното място се отчитат: сложността отговорността и тежестта на труда както и параметрите на работната среда. Следователно получаваното допълнително трудово възнаграждение за работа при вредни или при други специфични условия на труд вече следва да бъде част от основната работна заплата. /ДК/ |
| 2010-10-11 10:18:50 |
На всеки от придружаващите чуждестранни гости ле се предоставят еднократно за дребни разходи по 40 лв. И отчитат ли се с разходнооправдателни документи, или се предоставят по право? (чл. 21, ал. 2 от наредбата за омандировките в страната). Случаят е в бюджетна организация |
Ладинка Михайлова |
Уважаема госпожо Михайлова, Въпросите относно Наредбата за командировките в страната не са от компетенциите на рубриката „Безопасност и здраве при работа”. За информация следва да се обърнете към рубриката „Трудово право на Република България” на сайта на Министерството на труда и социалната политика./АК/ |
| 2010-10-13 17:37:39 |
Съгласно кой нормативен акт, действащ до 1 януари 2003 г. се внасят осигурителни вноски и върху средствата, изплащани за работно облекло за стойността им над 10 минимални заплати за 1 календарна година, имайки предвид, че на основание чл. 12 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, същото се предоставя в готов вид. |
Лилия Божанкова |
Уважаема госпожо Божанкова, Посочената в запитването Ви разпоредба се съдържа в редакцията на чл. 1, ал. 2, т. 4 Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (ДВ, бр. 6 от 21.01.2000 г.). Според посочената по-горе разпоредба, която е в сила до 01.01.2003 г., задължително се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху стойността на работното и униформеното облекло, получено от работниците или служителите през една календарна година, в размер над 10 минимални работни заплати, установени за страната. Разпоредбата е изменена и допълнена (изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2004 г.). Съгласно чл. 1, ал. 7, т. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху стойността на работното, униформеното и представителното облекло, предоставено при условия и по ред, предвидени в нормативен акт. /АК/ |
| 2010-10-15 09:22:25 |
Трябва ли да бъде разработен и въведен физиологичен режим на труд и почивка по време на работа на работници ,почистващи улици и продължителността на работния ден е 4 часа ,като в Наредба №15 е разписано над 6 часа |
Людмила Лазова |
Уважаема госпожо Лазова, Физиологичните режими на труд и почивка са уредени в Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа. Физиологични режими на труд и почивка, съгласно Наредба № 15 от 1999 г., се разработват за конкретен вид труд, в зависимост от вида на работата, тежестта и напрежението на труда, промените в работоспособността на работещите, състоянието на факторите на работната среда и трудовия процес и резултатите от оценката на риска за здравето на работещите. Според чл. 2 от Наредба № 15 от 31.05.1999 г., физиологичните режими на труд и почивка се разработват и въвеждат при всички видове трудова дейност и във всички фирми и организации, независимо от формата на собственост, когато е изпълнено условието по чл. 9, а именно: - работният процес да е постоянен и равномерен и да се осъществява в съответствие с технологичните изисквания, организацията на работа и нормирането на труда; - продължителността на работния ден (работната смяна) да превишава 6 часа; - да има разработен режим за труд и почивка за съответния вид труд. Следователно, при продължителност на работния ден от 4 часа не е необходимо да се разработва физиологичен режим на труд и почивка по реда на Наредба № 15. /ДК/ |
| 2010-10-15 12:52:19 |
кои са задължителните мед прегледи и в какъв интервал се провеждат, в сферата на търговията, от СТМ твърдят че са ежегодни, а в нардбата пише веднъж на 5 г., и какви точно? риска който ни е в оценката е за работа с видеодис. там е ясно, но трябва ли всяка г. да минаваме и на терапевт с ЕКГ |
СИМЕОНОВА |
Уважаема госпожо Симеонова, Задължителните медицински прегледи на работещите са регламентирани с Кодекса на труда (КТ) и Наредба № 3 от 28.02.1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците ( обн., ДВ, бр. 16 от 27.02.1987 г.) Раздел ІІ от Наредба № 3 от 28.02.1987 г. посочва каква трябва да е организацията и провеждането на задължителните периодични медицински прегледи на работниците в общия случай, без да е налице работа при вредни за здравето условия на труд, а Раздел ІІІ регламентира прегледите при работа с вредни за здравето на работещите условия на труд. В общия случай (по реда на Раздел ІІ) честотата им следва да е ежегодно – за лицата до 18-годишна възраст, един път на 5 години за работещите на възраст от 18 до 40 и един път на 3 години – за работещите над 40 г. Обхватът на прегледите е даден в Приложение 5 към наредбата. При риск от работа с видеодисплеи са в сила и разпоредбите на Наредба № 7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи. Съгласно чл. 9 от наредбата, работодателят следва да осигури преглед на очите и оценка състоянието на зрението на лицата, работещи с видеодисплеи, от специалист по очни болести: преди започване на работа с видеодисплеи; един път на три години за лицата, ненавършили 40 години, и ежегодно за лицата, навършили 40 години, както и при оплаквания от смущения на зрението, които могат да се дължат на работа с видеодисплеи. /ДК/ |
| 2010-10-18 14:01:37 |
не виждам въпроса си зададен на 15.10, какви точно са задължителните прегледи, работим в търговията и кога се провеждат, в наредбата пише на 5 г. а СТМ настояват че са ежегодни, оценката на риска ни е само за видеодиспл. там е ясно, но какви са другите прегледи оито трябва да се правят и в какъв интервал |
СИМЕОНОВА |
Уважаема госпожо Симеонова, Задължителните медицински прегледи на работещите са регламентирани с Кодекса на труда (КТ) и Наредба № 3 от 28.02.1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците ( обн., ДВ, бр. 16 от 27.02.1987 г.) Раздел ІІ от Наредба № 3 от 28.02.1987 г. посочва каква трябва да е организацията и провеждането на задължителните периодични медицински прегледи на работниците в общия случай, без да е налице работа при вредни за здравето условия на труд, а Раздел ІІІ регламентира прегледите при работа с вредни за здравето на работещите условия на труд. В общия случай (по реда на Раздел ІІ) честотата им следва да е ежегодно – за лицата до 18-годишна възраст, един път на 5 години за работещите на възраст от 18 до 40 и един път на 3 години – за работещите над 40 г. Обхватът на прегледите е даден в Приложение 5 към наредбата. При риск от работа с видеодисплеи са в сила и разпоредбите на Наредба № 7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи. Съгласно чл. 9 от наредбата, работодателят следва да осигури преглед на очите и оценка състоянието на зрението на лицата, работещи с видеодисплеи, от специалист по очни болести: преди започване на работа с видеодисплеи; един път на три години за лицата, ненавършили 40 години, и ежегодно за лицата, навършили 40 години, както и при оплаквания от смущения на зрението, които могат да се дължат на работа с видеодисплеи. /ДК/ |
| 2010-10-18 15:55:12 |
Инкасатор съм и постоянно съм на открито ,при сегашните температури лято на открито до +50 и зима до -20 и нищо не получавам от работодателя за това .Не са ли длъжни да ми осигоряват нещо за това ( има ли закон с които да си отстоявам правата ) метачите взимат повече от мен и заплата и валчери за храна . |
Николета Маринова |
Уважаема госпожо Маринова, За работните места на открито, каквото е Вашето, работодателите са длъжни да предприемат мерки за предпазване на работещите от въздействието на неблагоприятни атмосферни условия ( чл. 72 от „Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване”). При много ниски и високи температури - среднодневни под +10 °С и над +30 °С през повече от половината от максимално установеното с Кодекса на труда (КТ) работно време, се осигурява: специално работно облекло и лични предпазни средства за защита от студ и дъжд (термични облекла, обувки, боти, ръкавици), съгласно „Наредба № 3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място”; топла храна и напитки при ниски температури; разхладителни и ободряващи напитки при високи температури Имате право и на допълнителен платен годишен отпуск, уреден с чл. 156 от КТ. Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, се определят с „Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск (обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., изм., бр. 35 от 28.04.2006 г., в сила от 1.04.2006 г., изм. и доп., бр. 68 от 22.08.2006 г.). Според т.30 от чл.2 на тази Наредба право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители, които извършват работи постоянно на открито при среднодневни температури под +10 °С или над +30 °С - при условие, че е изпълнено изискването на чл.4 ал.1 от Наредбата за работа при тези условия не по-малко от половината от установената с КТ нормална продължителност на работното време. /ЛТ/ |
| 2010-10-18 15:56:20 |
В момента работим в цех „Апретурен” на длъжности:н-к цех,механик,организатор производство,отговорник производствен цикъл и др..Почти цялото си работно време прекарваме пряко в цеха.Работодателят ни води труд трета категория,а съгласно Инструкция 13 за категоризация при пенсиониране би трябвало да сме 2-ра категория.Моля да ни помогнете |
П.Петров |
Уважаеми господин Петров, Съгласно чл. 2, т. 39 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) трудът на работници в багрилна кухня, в звена за печатане, багрене и облагородяване на тъкани се зачита от втора категория. Обхвата на работещите е допълнително определен в чл. 9, ал. 47 на Инструкция № 13 за прилагане на НКТП, съгласно който от втора категория е трудът на работниците, назначени и работещи в състава на апретурни цехове или звена за печатане, багрене и облагородяване на тъкани. Посочените от Вас длъжности са предимно инженерно-технически специалисти и ръководни служители и следователно са извън така определения обхват от наредбата и Инструкция № 13. Съгласно Кодекса за социално осигуряване, на териториалните поделения на НОИ са възложени правата по отпускането, изменянето, спирането и прекратяването на пенсиите, като издадените от тях разпореждания подлежат на контрол пред административните съдилища. Ето защо преценката и зачитането на документите за пенсиониране, в т. ч категория труд, осигурителен доход, продължителност на осигурителния стаж и т.н са от компетентност на съответното длъжностно лице от териториалното поделение на Националния осигурителен институт (РУСО), на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване. Предвид гореизложеното считаме, че следва да направите запитване и консултации с длъжностно лице от териториалното поделение на Националния осигурителен институт (РУСО). /ДК/ |