| 2012-08-20 10:24:54 |
Здравейте, безплатно ли е предоставянето на топла храна и ободрителните напитки при работа през нощта на работници и служители, при условие, че не попадат в към чл.285 от КТ. Благодарял |
Теодора Георгиева |
Уважаема госпожо Георгиева, Член 140, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) задължава работодателите да осигуряват топла храна и ободряващи напитки на работниците и служителите при работа през нощта. Тази разпоредба е императивна и не предвижда изключения. Следователно осигуряването на топла храна и напитки за работа през нощта е за сметка на работодателя. Бихме искали да Ви обърнем внимание, че нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за непълнолетни работници и служители - от 20,00 ч. до 06,00 ч. Разпоредбата на чл. 140а, ал. 1 КТ предвижда, че работници и служители, в редовното работно време на които се включват най-малко три часа нощен труд по чл. 140, ал. 2, както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най-малко три часа нощен труд, се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд. Следователно задължението на работодателя да осигури топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия (чл. 140, ал. 3 от КТ) се отнася само към работници и служители, които полагат нощен труд по смисъла на чл. 140а, ал. 1 от КТ./ДК/ |
| 2012-08-20 17:49:31 |
Здравейте, Имам въпрос относно служителка, която работи на постоянен трудов договор и в момента ползва неплатен отпуск за гледане на дете до 8 години.Дали за периода, в който е неплатен отпуск за гледане на дете до 8 г на служителката се полагат ваучери за храна? Благодаря предварително |
Нина Николова |
Уважаема госпожо Николова, Трудовото законодателство предоставя на работодателите различни възможности за осигуряване на безплатна храна на работниците и служителите в т.ч. и под формата на ваучери. От запитването не става ясно на какво основание Вашият работодател осигурява на работещите безплатна храна под формата на ваучери, поради което не можем да ви дадем еднозначен отговор./АК/ |
| 2012-08-21 13:34:31 |
Чл. 403а от Кодекса на труда отнася ли се и за служебните автомобили? Трябва ли в служебния си автомобил да нося цялата документация описана в чл.403а от КТ? |
Нели Мънкова |
Уважаема госпожо Мънкова, Във връзка със запитването относно обхвата на чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда бихме искали да Ви уведомим, че в Наредбата за организацията на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт (обн., ДВ, бр. 77 от 19.09.2006 г., изм. и доп., бр. 97 от 9.12.2011 г.) са уредени изискванията за организацията на работното време и почивката на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредбата работното време на транспортните работници се отчита от работодателите в индивидуален дневник за всяко лице по образец съгласно приложението. Самостоятелно заетите водачи отчитат работното си време в дневник съгласно приложението (ал. 2). Те носят отговорност за достоверността на данните в дневника. Самостоятелно заетите водачи са длъжни да съхраняват дневника на място, което позволява по всяко време да го предоставят на контролните органи на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за извършване на проверка. Дневниците се съхраняват за срок не по-малко от две години след края на календарната година, през която са съставени. /АК/ |
| 2012-08-27 09:34:42 |
Защо служителите назначени по ПМС66 не се осигуряват на праговете за заемана длъжност, а на минималната работна заплата? |
Красимира ТАНЕВА |
Уважаема госпожо Танева, Във връзка със запитването бихме искали да Ви уведомим, че според чл. 1, ал. 1 от Постановление № 66 на МС от 28.03.1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации, в бюджетните организации могат да се назначават лица по трудов договор за извършване на работи, необходими за съответната организация, извън утвърдената численост на персонала. Съгласно забележка 4 към Приложение 1 на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 (относно минималният осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии за 2012 г.), минималният осигурителен доход (т.н. осигурителни прагове) не се прилага за работниците и служителите в бюджетните предприятия. /AK/ |
| 2012-08-27 20:49:59 |
При дистанционна или надомна работа трябва ли за роботниците, които я извършват да има оценка на риска и договор със служба по трудова медицина? |
НАДЯ ДИМИТРОВА |
Уважаема госпожо Димитрова, С допълнение на Кодекса на труда (КТ) през 2011 г. (ДВ, бр. 33 от 2011 г) в раздели VIIIа и VIIIб са уредени нормативно специфичните трудови правоотношения при извършване на надомна работа и на работа от разстояние. Работата от разстояние е дефинирана в чл. 107з от КТ като форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето й е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя. Надомната работа e изпълнение на трудовите задължения във връзка с изработка на продукция и/или предоставяне на услуга в дома на работника или служителя или в други помещения по негов избор извън работното място на работодателя срещу възнаграждение с негови и/или на работодателя оборудване, материали и други спомагателни средства (чл. 107б, ал.1 от КТ). Съгласно разпоредбите в КТ, работниците и служителите, които извършват работа от разстояние или надомна работа, ползват същите права, свързани с организацията на работа и здравословните и безопасни условия на труд, регламентирани в българското законодателство и в действащите в предприятието колективни трудови договори, с каквито се ползват работниците и служителите, които работят в помещенията на работодателя ( чл. 107к, ал. 1 и чл. 107 г., т. 3 от КТ). Следователно, оценяването на рисковете на работните мяста и обслужватето от служба по трудова медицина, както и изпълнението на останалите изисквания на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, е зъдължително условие за работодателите, които наемат работници и служители за извършване на надомна работа или работа от разстояние. (ВС) |
| 2012-08-29 00:49:42 |
Имат ли право работещите - Гл.спец.”Соц. услуги”, Мед. сестра , Рехабилитатор,Соц.р-к, Соц. асистент,Трудотерапевт,Психолог, в „ЦСРИ” и „ДЦВУ”-общинска структура на намалено работно време, съгласно „Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време” и при какви условия? Имат ли прано на допълнителен отпуск? |
Ива Тодорова |
Уважаема госпожо Тодорова, Съгласно чл. 3, т. 3 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, право на 7-часов работен ден имат само тези работници и служители от ЦСРИ и ДЦВУ, които извършват работи с лица с психични разстройства, ментални увреждания, увреждания на централната нервна система, вродени малформации и онкологично болни за не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време. За да ползват това право, в преките задължения на работниците и служителите, трябва да са включени дейности, които са пряко свързани с обслужване на посочените в т.3 лица, а не само да имат контакт с тях по повод и при изпълнение на други дейности от общ характер. Въвеждането на намалено работно време следва да стане, като се спази процедурата на чл. 5 от наредбата. Във връзка с втория въпрос, бихме желали да Ви уведомим, че на основание чл.2, т.12 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, същите работници и служители могат да ползват право на допълнителен платен годишен отпуск ако отговарят на посочените по-горе условия. Размерът на допълнителния платен годишен отпуск не може да бъде по-малко от 5 работни дни за календарна година или пропорционално на отработеното време (чл.4, ал.ал. 2 и 3 от наредбата)/ДК/ |
| 2012-08-29 12:33:06 |
Съгласно НАРЕДБА № РД-07-1 от 02.02.2012 г. за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност, в сила от 15.05.2012 г., следва ли работодателите да приведат броя на работните места за трудоустроени от момента на влизане в сила на наредбата, или следва да ги определят в началото на следващата година ("всяка година" чл. 1 от наредбата) тъй като за настоящата година местата са вече определени съгласно действащата към момента на определяне отменена наредба |
Антония Анакиева |
Уважаема госпожо Анакиева, Съгласно § 3. от заключителните разпоредби на Наредба № РД-07-1 от 2.02.2012 г. за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност (обн., ДВ, бр. 13 от 14.02.2012 г.), наредбата влиза в сила три месеца след обнародването й в "Държавен вестник" , т.е. от 15.05.2012 г. Следователно към тази дата работодателят следва да е осигурил съответствие с разпоредбите на наредбата. /ДК/ |
| 2012-08-30 09:25:30 |
Необходимо ли е да се прави ежедневен инструктаж и да се води книга за ежедневен инструктаж при условие, че сме охранителна фирма и работим по ЗЧОД и КТ? Ако тези книги са отпаднали, може ли да посочите с кой нормативен документ? Благодаря. |
МЕРИ |
Уважаема госпожо, Съгласно чл. 281, ал. 1 от Кодекса на труда всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа. Условията и редът за провеждане на обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа са уредени в Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително: в подземни, минни и геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива на нефт и газ; в превозите в железопътния транспорт; в производството и употребата на взривни материали; в международните автомобилни превози; в автомобилните превози на опасни товари по шосе; при работа с опасни химически вещества и препарати; при строителни и монтажни работи. По отношение на частта от Вашето запитване относно задълженията на фирмите, лицензирани за извършване на частна охранителна дейност, предвидени в Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД), Ви уведомяваме, че ЗЧОД не е от компетенциите на Министерството на труда и социалната политика и в тази връзка не можем да Ви дадем категоричен отговор./АК/ |
| 2012-09-03 13:34:20 |
Интересува ме имат ли право работещи в Дом за хора с физически увреждания,да ползват удължен платен годишен отпуск.; и намалено работно време според постановление 267 от 2005г. |
Ани Николова |
Уважаема госпожо Николова, С Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време (обн., ДВ, бр. 103 от 2005 г.) (НОВРУНРВ) и Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск (ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.) (НОВРУДПГО) са определени изчерпателно видовете работи, при изпълнението на които работниците и служителите имат право съответно на намалено работно време и допълнителен платен годишен отпуск. Съгласно чл. 3, т. 3 от НОВРУНРВ, право на 7-часов работен ден имат работниците и служителите, които работят с лица с психични разстройства, ментални увреждания, увреждания на централната нервна система, вродени малформации и онкологично болни. Съгласно чл. 4 от Наредбата, работещите могат да ползват това право само за дните, в които извършват съответната работа за не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време. Съгласно чл.2, т. 12 от НОВРУДПГО, право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители, които извършват работи с лица с психични разстройства, ментални увреждания, увреждания на централната нервна система и вродени малформации. Работещите могат да ползват това право при условие, че извършват посочените в чл. 2, т. 12 работи не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време (чл. 4 от Наредбата). От въпроса Ви не става ясно, дали в дома има настанени лица, които страдат от уврежданията по чл. 3, т. 3 от НОВРУНРВ и чл.2, т. 12 от НОВРУДПГО и дали за работещите са изпълнени условията по чл. 4 от двете наредби. Ето защо не можем да Ви дадем еднозначен отговор дали можете да се ползвате от правото на намалено работно време, съгласно чл. 3, т. 3 от НОВРУНРВ и от правото на на допълнителен платен годишен отпуск, съгласно чл.2, т. 12 от НОВРУДПГО. (ВС) |
| 2012-09-11 14:36:58 |
Здравейте. От Службата по трудова медицина, с която работя ме убеждават, че единствено те са организацията, който извършва оценка на риска, и че този документ се изготвял всяка година. Моля за отговор - вярно ли е това? Благодаря |
Петя Петрова |
Уважаема госпожо Петрова, Съгласно разпоредбите на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и Наредба № 5 от 11 май 1999 г. за и реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, оценяването на риска се извършва от работодателя. При оценяването на риска могат да участват и служби по трудова медицина (СТМ), органите за безопасност и здраве и други специалисти от предприятията. При необходимост работодателят привлича и други външни организации и специалисти. (чл. 4 от Наредба № 5). В тази връзка, работодателят има правото и отговорността да прецени, в зависимост от вида и характера на упражняваните дейности, условията на труд, рисковите фактори и броя на работещите, как да бъде организирана цялостната дейност по оценяване на риска в неговото предприятие, като няма пречка работодателят да възложи оценката на риска на СТМ. Във връзка с въпроса Ви относно преразглеждане на оценката на риска, бихме желали да Ви уведомим, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 5 определя задължение на работодателя да преразглежда оценката на риска, когато: настъпят промени, които могат да окажат влияние върху риска - въвеждане на нови производствени процеси, оборудване, продукти и материали; промяна на организацията на труда; нови сгради и помещения, реконструкция на съществуващи и др.; след настъпили промени в нормативната уредба; когато оценката е направена на основата на данни и информация, станали невалидни или неподходящи; или има условия оценката да бъде подобрена; когато прилаганите защитни и профилактични мерки са неефективни или неадекватни; или резултатите от разследвания на злополуки, аварии, професионални заболявания и инциденти без злополуки налагат преразглеждане. ./ДК/. |