| 2012-04-11 10:41:55 |
Бихте ли ми посочили по кой текст от КТ да бъде освободен работник, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст? До скоро това ставаше по чл.328, ал.1 т.10 от КТ, но след направените промени в този текст той се отнася само за хабилитирани лица. |
Маргарита Георгиева |
След влизане в сила на изменената разпоредба на чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, считано от 28.01.2012 г., отпадна възможността работодателят да прекратява трудовия договор на работника или служителя при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поради това, ако работодателят възнамерява да прекрати трудовия договор на работника или служителя по своя инициатива, той ще следва да се съобрази със съществуващите основания за прекратяване по Кодекса на труда, при наличие на законоустановените предпоставки за упражняване на правото на прекратяване. КС |
| 2012-04-11 10:43:46 |
Здравейте. Съществува ли ограничение да се сключва срочен тр. договор с едни и същи сезонни работници всяка година за определено време? |
Иванова И. |
Уважаема госпожа Иванова, Съгласно чл. 68, ал.3 от Кодекса на труда (КТ) срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. Следователно за сезонна работа, няма ограничения за сключване на срочни трудови договори за определен срок. СС |
| 2012-04-11 10:51:52 |
Здравейте. Възможно ли е да бъде сключен тр. договор само на основание чл. 70 от КТ? Доколкото ми е известно, този член от КТ не може да бъде сам основание за сключен ТД? По - долу давате отговор: "Ако трудовият договор е сключен на основание „чл. 70” от Кодекса на труда, означава, че е сключен за неопределено време", нещо не ми е ясно. |
Иванова И. |
Разпоредбата на чл. 70 от Кодекса на труда, която урежда договарянето на срок за изпитване по трудовия договор, не е основание за сключване на трудов договор. В случай, че в трудовия договор не е посочено някое от основанията, предвидени за сключване на срочен трудов договор, приема се че трудовият договор е сключен за неопределено време. По време на изпитателния срок се прилагат всички правни разпоредби, които го регламентират, включително и чл. 71 КТ за прекратяване на договора със срок за изпитване. КС |
| 2012-04-11 10:53:54 |
м.Декември ме преназначиха на 4часа поради затруднения във фирмата.Януари съм в принудителен платен отпуск за 12дни.Как трябва да ми се изчисли възнагр.за платения отпуск-върху половината заплата каквато е м.Декември или върху заплатата ми за 8 часов работен ден каквато е от 1.януари |
Сергей Сергеев |
В чл.177 от КТ е предвидено, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. С оглед цитираната разпоредба, за база за изчисляване възнаграждението за времето на платения годишен отпуск следва да се вземе м. декември – месеца, предхождащ ползването на платения годишен отпуск, ако през него имате отработени най-малко 10 работни дни. МВ/ |
| 2012-04-11 11:03:51 |
Имаме щат 1 бр.библиотекар глобални библиотеки и 0,5 бр.секретар.Може ли настоятелството да раздели цялата бройка на две половини,защото библиотекарката,която заема едната бройка иска да бъде 0,5 секретар и 0,5 библиотекар,а тя е завършила курсове за глоб.библиотекари? |
Веска Венкова |
Уважаема госпожа Венкова, Няма пречка да се съвместят в една щатна бройка две длъжности, но тъй като всяка от тях има отделен код по НКПД, как следва да се постъпи е необходимо да се обърнете към дирекция „Политика на пазара на труда” към МТСП. СС |
| 2012-04-11 11:36:55 |
след прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал.1 т.2 от КТ, работникът ползва отпуск за временна неработоспособност за един месец. След болничния има ли право на чл. 222, ал.1 |
Валентина Ангелова |
Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. От разпоредбата е видно, че работодателя дължи обезщетение на работника за времето на оставане без работа, но за не повече от 1 месец, ако в индивидуален или колективен трудов договор не е уговорен по-дълъг срок. При прекратяване на трудовия договор на посочените по-горе основания работникът има право на предвиденото в разпоредбата обезщетение. Обезщетението се изплаща след изтичане на месеца и представяне на трудовата книжка, от която да е видно, че през този период лицето не е работило на друго място. Разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от Кодкеса за социално осигуряване предвижда, че когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование. Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия. Предвид на това, срокът за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ за оставане без работа започва да тече след възстановяване на работоспособността на работника, т.е. след изтичане на болничния лист. КС |
| 2012-04-11 11:42:42 |
При втори трудов договор към същия работодател мога ли да идвам в събота за работа 8часа на друга позиция.Работя подневно през седмицата на двусменен режим.За уточнение става въпрос за 2съботи през месеца непоследователни.Какви ограничения има с междуседмичните почивки. |
Атанас Маринов |
Съгласно чл. 110 от КТ работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. В чл. 152 от КТ е предвидено, че работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Съгласно чл. 153 КТ, при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. С оглед на горното мнението ни е, че не можете да полагате труд по чл. 110 в почивен ден. МВ/ |
| 2012-04-11 12:08:54 |
При 5-дневна работна седмица (понеделник-петък) и 8-часов работен ден,работата на 13.04.2012 г. извънреден труд ли е или е само работа в офицален празник и какво допълнително възнаграждение трябва да се начисли? |
Красимира Николова |
Съгласно чл. 154, ал. 1 от КТ официални празници са: 1 януари - Нова година; 3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник; 1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност; 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия; 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост; 6 септември - Ден на Съединението; 22 септември - Ден на Независимостта на България; 1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения; 24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово; Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му. В случай, че сте на подневно отчитане на работното време /не работите по график/ трудът, положен на официален празник би следвало да се счита за извънреден труд. В чл. 264 от Кодекса на труда е предвидено, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. За тези работници и служители, за които работата в деня на официалния празник се счита за извънреден труд, увеличението се определя на база не по-малка от удвоения размер на уговореното възнаграждение, т.е. те трябва да получат не по-малко от четворния му размер. МВ/ |
| 2012-04-11 14:19:38 |
Има ли право работодателят да ме съкрати при положение че съм трудоустроен 50% и съм с диабет?Получих предложение по чл.331 кт.Ккаво ще стане ако не приема.А ако приема на колко месеца борса имам право? |
живко |
Когато трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда (КТ) , поради съкращаване в щата, лицата които са трудоустроени се ползват със закрила при уволнение по реда на чл. 333, ал.1, т.1 КТ. Съгласно посочената разпоредба в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай трудоустроен работник или служител. Разпоредбата на чл. 331, ал.1 КТ установява, че работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. Ако работникът или служителят приеме предложението по ал. 1, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението (ал.2). Ако обезщетението по ал. 2 не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало (ал.3). Следователно това е прекратяване по инициатива на работодателя и ако работника или служителя не приеме, не се стига до прекратяване. Обезщетението, може да се уговори и в по-голям размер между работника и служителя и работодателя. СС |
| 2012-04-11 17:02:03 |
Връчено ми е предизвестие за съкръщение на основание чл.328 ал1 т.3.Навършил съм пенсионна възраст.Въпроса ми е имам ли право на обезщетение едновременно по чл.222 ал.1 и ал.3. |
Марин Стоев |
Съгласно чл. 222, ал. 1 от КТ, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. От разпоредбата е видно, че работодателя дължи обезщетение на работника или служителя при прекратяване на трудовия договор на посочените основания за времето на оставане без работа, но за не повече от 1 месец, ако в индивидуален или колективен трудов договор не е уговорен по-дълъг срок. Обезщетението се изплаща след изтичане на месеца и представяне на трудовата книжка, от която да се направи констатация, че през този период лицето не е работило на друго място. В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Ако към момента на прекратяване на трудовия договор отговаряте на изискванията на разпоредбата, би следвало да се приеме, че имате право и на обезщетение по ал. 3 на чл. 222 от КТ. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/ |