| 2012-04-26 13:53:26 |
Здравейте, ако работничка/служителка не е спазила 10-дневния срок за уведомяване на работодателя за ползването на отпуск по чл. 167а, ал.1 от КТ и работодателят въпреки това разреши ползването на отпуска ot от датата на уведомяване, то следват ли негативни последици за работодателя? Как могат да бъдат избегнати те и в кой законов акт е уредено |
Дияна Чанкова |
NULL |
| 2012-04-26 14:00:05 |
Предстои ни да назначим служител на трудов договор, който има сключен трудов договор с друг работодател на два часа дневно. Трудовият договор с нас като договор за допълнителен труд ли ще се води, при положение, че при нас служителят ще работи на осем часа? |
Йорданка Трайкова |
Уважаема г-жо Трайкова, Съгласно § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда по смисъла на кодекса “Основно трудово правоотношение” е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. Разпоредбата определя трудовото правоотношение като основно според времето на сключването му, а не според продължителността на уговореното работно време. Това означава, че ако са сключени два трудови договора, то от единия, който е сключен преди втория, възниква основно трудово правоотношение, а другият е трудов договор за допълнителен труд при същия или друг работодател (съгласно чл. 110 или чл. 111 от КТ). ЛТ/ |
| 2012-04-26 14:15:44 |
Трябва да възстановя служител след неправомерно уволнение ,но двуседмичният срок,по чл.345,ал.1 изтече на 01.03,той не се яви на работа по собствено желание,започнал е работа по ТД в друга ф-ма,с каква дата трябва да го освободя по чл.325,т.2.Как се изчислява труд.стаж ,който трябва да впиша в случая.Моля за отговор,спешно е!Благодаря! |
Мария Сотирова |
В чл. 325, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие в случаите, когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му работа от съда и същият не се яви да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1, съгласно който при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини, т.е. датата на прекратяване на трудовия договор ще е денят, в който е изтекъл двуседмичния срок. Съгласно чл. 354, т. 1 КТ, за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение в случаите, когато работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи-от датата на уволнението до възстановяването му на работа. Ако в периода от уволнението до възстановяването на работа служителят междувременно е постъпил на друга работа, за трудов стаж по реда на чл. 354, т. 1 от КТ ще се зачете само времето, през което той фактически е бил без работа, т.е. от целия период ще се извади времето на работа по другото трудово правоотношение, което се зачита за трудов стаж на общо основание по чл. 351 като време на работа по трудово правоотношение. КС |
| 2012-04-26 14:56:10 |
Добър ден, съпругът ми е назначен на тр. договор на 8часов раб.ден. Поради намаляване обема на работа пред 2 месеца работодателя въвежда непълно работно време. Сега го съкращава на същото основание. На кое брутно възнаграждение ще се изчислят обезщетенията по чл. 222 и за оставане без работа - това, уговорено в тр. договор или на последно получено |
Екатерина Терзиева |
Разпоредбата на чл. 228 от Кодекса на труда (КТ) регламентира, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел ІІІ на глава Х от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. КС |
| 2012-04-26 17:46:00 |
При заплащане на лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ, от кога почва да тече периодът, за който се изплаща лихвата - от деня на подаване на исковата молба до съда ли или от деня на прекратяване на трудовото правоотношение? |
Елисавета Василева |
По поставения въпрос следва да се обърнете към Министерство на правосъдието. |
| 2012-04-26 19:51:43 |
на 23-ти март Ви зададох въпрос, два пъти ми отговорихте, че срока е 1 месец. Днес е 25 април. Има ли някаква вероятност да получа отговор. Моите уважения, но все пак ако имате намерение да ми отговорите, направете го ! |
Иван Атанасов |
На въпроса Ви от 24.03.2012 г. вече е отговорено следното: Съгласно чл. 110 от Кодекса на труда /КТ/, работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. Съгласно чл. 111 КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. В случай че основният трудов договор е с продължителност на работното време 8 часа, при сключване на трудовия договор за допълнителен труд /чл. 110 или чл. 111 КТ/ е необходимо да бъде спазена и разпоредбата на чл. 113 КТ, за да не се нарушава непрекъснатата минимална междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа, съгл. чл. 152 КТ и седмичната почивка – 48 часа, съгл. 153 КТ. КС |
| 2012-04-26 20:31:03 |
има ли законно право работодател да налага глоби на работник ,използваики камерите за охрана на обекта ,без работника да е подписал съгласие за това,като работодателя се аргументира ,че така повишава нивото и качеството на работа? |
мария петкова |
Уважаеми г-жо Петкова, Видовете дисциплинарни наказания, които се налагат за нарушения на трудовата дисциплина са забележка, предупреждение за уволнение и уволнение (чл. 188 от КТ). Глобата не е наказание, което работодателят има право да налага за нарушения на трудовата дисциплина. ЛТ/ |
| 2012-04-26 20:34:35 |
Здравейте! В момента съм в отпуск за отглеждане на дете до 2г. възраст, който изтича на 11. 07.2012г. Имам натрупан платен годишен отпуск от 160 работни дни за 2010, 2011 и 2012г. интересува ме колко дни трябва задължително да използвам след изтичането на майчинството , колко мого да отложа и за какъв период от време? |
Мария Борисова |
Уважаема госпожа Борисова, Съгласно чл. 176, ал. 4 от Кодекса на труда, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск. Съгласно чл. 176а, ал. 2 от Кодекса на труда, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Съгласно чл. 38а, от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в случаите по чл. 176, ал. 4 КТ давностният срок за ползване на отложения платен годишен отпуск започва да тече от края на календарната година, през която работникът или служителят се е завърнал на работа. Следователно, след завръщането на работа майката може да ползва отпуска от минали години в рамките на предвидения давностен срок. ЕКБ |
| 2012-04-26 22:50:42 |
Как може да бъде оформен отпуск на лице, което поради катастрофа е с мозъчни травми и е неадекватно и няма как да подпише молба за отпуск. Представени са ми от роднини 2 първични болнични от 2 различни болници, но между тях има промеждутък от 1 седмица, който трябва да оформя като някакъв вид отпуск. Благодаря предварително! |
Радостина Стефанова |
От запитването не става ясна причината, поради която между двата болнични има промеждутък от 1 седмица. За ползването на платен годишен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160 от КТ работникът или служителят следва да депозира молба до работодателя. МВ/ |
| 2012-04-26 23:48:28 |
Трудов договор ли е договора за обучение за придобиване на специалност в системата на здравеопазването / Наредба №34/29.12.2006г/ или е друг вид договор и какъв точно? |
Пламена Георгиева |
Уважаема г-жо Георгиева, Номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването, условията и редът за провеждане на обучението и придобиване на специалност в здравеопазването, както и финансирането му, се определят с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с министъра на образованието, младежта и науката и с министъра на финансите (чл. 181, ал. 1 от ЗЗ). На основание чл. 181, ал. 1 от ЗЗ е издадена Наредба № 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, която урежда условията и редът за провеждане и финансиране на обучението за придобиване на специалност в здравеопазването. В нея е предвидено, че за провеждане на обучението се сключва договор за обучение за придобиване на специалност, в който се посочва продължителността на провеждане на обучението. Съгласно чл. 180, ал. 4 от Закона за здравето (ЗЗ) времето, през което специализантите се обучават за придобиване на специалност въз основа на договор за обучение и се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 1, т. 9 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), се зачита за трудов стаж. Именно защото договорът за обучение по Наредба № 34 от 29.12.2006 г. няма характер на трудов договор, времето на обучение за придобиване на специалност се признава за трудов стаж по силата на изрична норма на специален закон – чл. 180, ал. 4 от ЗЗ, а не се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда за зачитане на трудов стаж по трудово правоотношение. Затова е предвидено и “специално” основание за осигуряване - чл. 4, ал. 1, т. 9 КСО, различно от основанието за осигуряване на работниците и служителите, наети на работа по трудово правоотношение – чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. ЛТ/ |