| 2010-03-22 16:38:56 |
В фирмата ни беше извършено съкращение на персонала на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ-съкращение на щата. Един от съкратените ни служители е пенсионер. Въпросът ми е следния: Дължи ли се на това лице обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ за 1 месец оставане без работа след съкращение, при положение че същото лице получава пенсия? |
Елена Костадинова |
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 1 Кодекса на труда /КТ/ при уволнение поради съкращаване на щата /чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ/ работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя, което е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Това обезщетение е дължимо от работодателя след изтичане на срока, за който се дължи и при представяне на трудова книжка, от която да е видно, че работникът или служителят не е започнал друга работа. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Законът не поставя изискването лицето да не получава пенсия, поради което няма законова пречка да му бъде изплатено обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ. КС |
| 2010-03-22 16:45:19 |
Служител назначен през2005г.работи в един отдел на предприятието след което през2009 е преназначен с нов тр. договор в друг отдел с друг булстат в същото предприятие ,при същия работодател без прекъсване.Продължава ли да се начислява клас в/у целия трудов стаж като се има предвид чл.12 ,т.2 от НСОРЗ или само за професионален опит ?Бладаря Ви ! |
Мариана Хаиг |
Уважаема госпожа Хаиг, Съгласно чл. 12, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. СС |
| 2010-03-22 16:45:47 |
Здравейте! Бих искала да Ви помоля да дадете пример за допустимост на извънреден труд по изключение по чл. 144, т.3. Работя в ИТ компания, която има чуждестранни клиенти - може ли извънреден труд, положен за тях, да се счита за "обществено необходима работа по възстановяване" или има ограничения в рамките на РБългария? Благодаря предварително. |
Елица Петрова |
Уважаема г-жо Петрова, В разпоредбата изрично е посочено, че става въпрос за " ....обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ". ЛТ/ |
| 2010-03-22 16:54:20 |
Празнични дни Чл. 154. (1) ( изм., бр. 15 от 2010 г.) Официални празници са: Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му. Има ли решение 2 април 2010 да бъде официален празник? |
Галина Караджова |
Според чл. 154, ал. 1 от КТ (изм., бр. 15 от 2010 г.) Официални празници са: 1 януари - Нова година; 3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник; 1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност; 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия; 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост; 6 септември - Ден на Съединението; 22 септември - Ден на Независимостта на България; 1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения; 24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово; Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му. МВ/ |
| 2010-03-22 20:41:05 |
Въстановена съм от съда,с върнати вноски за обещ. към НОИ и заличена регистрация в Бюрото по труда,нямам право на обещетение,защото работодателя за признатия ми трудов стаж от съда не ми е внесъл осигуровки за ф. "Общ.забол.,майч.",ф."Безраб.",както и здравни осиг.Знае ли М-р Младенов,че закона го позволява и защо тогава съм върнала това обещ. |
Мима Неделчева |
Задължението за възстановяване на изплатените парични обезщетения за безработица от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл.225, ал.1 от Кодекса на труда не е ново, а е регламентирано още в Правилника за прилагане на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта /отм./. Това е така, защото съгласно действащата нормативна уредба /както преди 1.01.2002г., така и сега/ не е допустимо на едно и също основание /в случая оставането без работа/ да се получават два вида обезщетения – и обезщетение от работодателя, и обезщетение за безработица. Общият принцип е, че за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата упражняват трудова дейност, изпълняват задълженията си по трудово, служебно или друго правоотношение с полагане на труд и за това време са били дължими или са внесени осигурителни вноски. В чл. 9 от Кодекса за социално осигуряване обаче се съдържат и разпоредби, които имат характер на изключение от посоченото по-горе правило при зачитане на осигурителния стаж, като в ал.2, 3, 6 и 7 се посочват случаите, в които се зачита осигурителен стаж при пенсиониране, без лицата да са полагали труд. В случаите, когато работниците и служителите са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, осигурителният стаж се зачита от датата на уволнението до възстановяването им на работа. За този период, въпреки, че лицето не е работило, се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Поради посочените по-горе причини /от една страна неправомерното поведение на работодателя, но от друга страна обстоятелството, че през периода на незаконното уволнение лицата не са полагали труд/ е прието, че осигуряване следва да има, но то е с ограничен обхват – само за фонд “Пенсии” и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. ПМ/ |
| 2010-03-22 23:10:02 |
Здравейте! Интересува ме следното: при ликвидиране на фирма и съкращаване на целия персонал кой следва да изплаща обезщетенията по чл. 222, ал. 1, когато възникне основанието за него. Много моля да не копирате стандартен отговор с това какви обезщетения се дължат. Интересува ме само след като фирмата вече не съществува чие е задълж. да плати обезщ. |
Катерина З. |
По принцип при ликвидиране на фирмите се назначава ликвидатор или синдик, които упражняват функциите на работодател. СС |
| 2010-03-23 07:59:25 |
Здравейте, казвам се Валя и се обръщам отново към Вас, за да задам въпрос: От 2007 г. работя в софтуерна компания и съм технически офис организатор. През 2009г. м. юни с допълнително споразумение към ТД бяха направени 2 промени Ще опиша /препиша/ ДС тук: Допълнително споразумение №.../ ..г. На основание чл. 119 от КТ страните....... и ....... се споразумяха за следното: а) за промяна за работното време от 8ч. на 4ч. б) за промяна на основното месечно трудово възнаграждение от 500,00 на 285,00 лв. Настоящото ДС е неразделна част от ТД. подписи През м.12 по една случайност разбрах, че осигуровки ми се внасят върху заплата от 156,00 лв.! След многократно питане на всички знаещи във фирмата и отговор: ами така е се обръщам към Вас с молба за съдействие Моля, напишете върху коя сума е правилно да ми се внасят осигуровки? Този въпрос съм задала и на страницата на МТСП, получих отговор от Вас, че сумата трябва да е 285,00, поне така разбрах и от примера, но тъй като не бях дала информация за длъжността и икономическата дейност, счетоводството на нашата фирма казва не - 156 с прослуженото време и това е! Благодаря Ви! |
Валентина Александрова |
Уважаема г-жо Александрова, На поставения от Вас въпрос МТСП, съобразно своята компетентност, вече е изразило становище във връзка с прилагането на нормативната уредба. Следва да се има предвид още, че съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите (НАП): 1. данни осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване; 2. декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Тъй като работодателите представят изискващите се по закон данни и декларации в НАП и тя събира задължителните осигурителни вноски, то за конкретна справка и за извършване на проверка дали Вашият работодател правилно Ви изчислява и внася осигурителните вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО, се обърнете към съответната териториална дирекция на НАП. ЛТ/ |
| 2010-03-23 08:56:16 |
При сключване на Т.Д. по чл.114 от КТ трябва ли да има задължително щатна бройка н Щ.Р. на предприятието. |
Лариса Раева |
Уважаема г-жо Раева, Съгласно чл. 114 от КТ трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца. Тъй като след промяната на разпоредбата отпадна ограничението трудов договор по чл. 114 от КТ да се сключва за работа до 5 работни дни или 40 часа месечно, то е необходимо да бъде определена длъжност, съответно щатна бройка в щатното разписание на предприятието. ЛТ/ |
| 2010-03-23 10:16:50 |
Предстои ми да работя на на празничните дни от 02.04 до 05.04.2010г. включително от 06ч до 15ч. в голяма търговска верига. Всичките 4 дни ли ще ми бъдат заплатени, като празнични с двойна надница или не. не съм сигурна за 02.04 официален празничен ден ли е и той ли се заплаща като другите. Предварително Благодаря за отговора. |
Криси Александрова |
Съгласно чл. 262 от Кодекса на труда /КТ/ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 1. 50 на сто - за работа през работните дни; 2. 75 на сто - за работа през почивните дни; 3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. В разпоредбата на чл. 262, ал. 2 от Кодекса на труда е регламентирано, че когато не е уговорено друго, увеличението за положения извънреден труд се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено в трудовия договор. В този текст се има предвид трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор – чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ. В чл. 264 от Кодекса на труда е предвидено, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. За тези работници и служители, за които работата в деня на официалния празник се счита за извънреден труд, увеличението се определя на база не по-малка от удвоения размер на уговореното възнаграждение, т.е. те трябва да получат не по-малко от четворния му размер. МВ/ |
| 2010-03-23 12:12:48 |
Здравейте, работя на 5 дневна работна седмица. Почивните ми дни са понеделник и събота поради естеството на работата. Полага ли ми се допълнително възнаграждение за съботата? |
Боянова |
Уважаема госпожа Боянова, От запитването става ясно, че почивните Ви дни са понеделник и събота. Допълнително възнаграждение можете да получите само ако в почивните за Вас дни полагате извънреден труд. СС |