| 2012-05-10 12:37:46 |
Здравейте, искам да попитам, ако служител се назначи от една фирма в друга, чийто собственик е един и същ, без прекъсване, на една и съща длъжност, може ли да се назначи със изпитателен срок по чл. 70 ал. 1 от КТ. |
Ваня Славова |
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от Кодекса на труда, за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. От това следва, че ако служителят ще работи в друго предприятие, той може да бъде назначен с изпитателен срок. КС |
| 2012-05-10 12:39:20 |
Напускам с 1 месечно предизвестие, в сила от 8 май, но ще отработя само 8, 9, 10 и 11 май. БТВ за април е 550 лв. Как се изчислява обезщ.по чл.220, ал.1 КТ, като в периода 12.05-06.06.2012 има 26 кал.дни, от които 18 раб.дни. 1. Начин–в календарни дни: 476.67 лв.(550 лв.:30 дни*26 дни); 2. Начин–в работни дни: 450.00 лв.(550 лв.:22 дни*18 дни)? |
Иван Стоянов |
Уважаеми г-н Стоянов, В рубриката не се извършват изчисления. Конкретното изчисление е задължение на работодателя. ЛТ/ |
| 2012-05-10 13:01:04 |
Здравейте, при сумирано изчисляване на работното време, обедната почивка включва ли се в работните часове, при условие, че служителите не напускат територията на фирмата /фирмата е казино и служителите си почиват в стая в казиното/? |
Ваня Славова |
Уважаема г-жо Славова, Чл. 151, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда, че работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Съгласно изричната разпоредба на ал. 2 почивките не се включват в работното време. Това означава, че работникът или служителят не получава възнаграждение за времето, определено за почивка. Съгласно чл. 151, ал. 3 от КТ в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време. В този случай работниците и служителите не ползват почивка по смисъла на ал. 1, а им се осигурява време за хранене, което е в рамките на работното им време. Следва да се има предвид, че почивките по време на работа (чл. 151, ал. 1 КТ) и времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато (чл. 151, ал. 3 КТ) се определят в Правилника за вътрешния трудов ред (чл. 4а от НРВПО). Всеки работодател е длъжен да има правилник за вътрешния трудов ред (чл. 181 КТ). Осигуряването на почивка за хранене, която не се включва в работното време (чл. 151, ал. 1 КТ) или на време за хранене, което е в рамките на (включва се в) работното време (чл. 151, ал. 3 КТ) е задължение на работодателя, независимо от формата на отчитане на работното време (подневно или сумирано). ЛТ/ |
| 2012-05-10 14:22:56 |
Раборя като възпитател в Център за настаняване от семеен тип.Има ли долен праг на заплатата и какви допълнителни начисления ни се полагат при положение,че имаме нощен и извънреден труд?Мисля че заплащането ни е некоректно. |
Даниела Маринова |
В чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ изрично е регламентирано, че в трудовия договор страните уговарят основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Положеният извънреден труд се заплаща в размери, определени в чл. 262 от КТ и чл. 7 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а нощният труд – съгласно чл. 8 и 9 от наредбата. Ако считате, че трудовите Ви права са нарушени, можете да сигнализирате инспекцията по труда по седалището на предприятието (работодателя). СН/ |
| 2012-05-10 14:29:53 |
Има ли ограничение за часове положен нощен труд при сумарно работно време. |
Нели Стоянова |
В чл. 136, ал. 1 и 3 и чл. 140, ал. 1 и 2 от КТ е установена нормалната продължителност на дневното и нощното работното време (до 8 часа през деня и до 40 часа дневно седмично работно време; до 7 часа през нощта и до 35 часа нощно седмично работно време). Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136 и 140) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Периодът на отчитане се установява от работодателя. Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 4 от КТ). Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден (чл. 142, ал. 3 от КТ). Когато е въведено сумирано изчисляване на работното време, работодателите разработват графици за работа на работниците и служителите. При разработването на графиците следва да се спазват установените в закона изисквания, посочени по-горе. |
| 2012-05-10 15:06:18 |
Здравейте, Бихте ли ми помогнали по следния казус: Служител на фирмата е в продължителен неплатен отпуск, по време на който работи за друг работодател по договор на основание на чл.111 от КТ. Какъв е редът същият служител да работи при основния си работодател по няколко часа от месеца, като работата не е по график, а само при необходимост? |
Илиева |
С оглед изложеното в запитването Ви уведомяваме, че съгласно чл. 114 от Кодекса на труда трудовият договор се сключва за работа през определени дни от месеца, което се договаря от страните по трудовото правоотношение. Работното време в договора се определя според възможностите на работника или служителя и работодателя. Работата, която извършва лицето не трябва да бъде в кръга на неговите трудови задължения по основния трудов договор, като следва да се спазят предвидените в КТ междудневни и междуседмични почивки. МВ/ |
| 2012-05-10 15:08:52 |
Имам отстатък от неползван отпуск 5 дни от 2011 година и 20 дни от 2012 година. От 2 юни 2012 г ще изляза в болнични и последващо майчинство до юли 2014 г - края на платеното майчинство. Губя ли 5 дни от 2011 г? Съгласно чл 176 а ал 2 би следвало 5 дни от 2011 г да се ползват до 31.12.2016 г в случай на връщане след майчинство през юли 2014 г |
ЖАНА БЕНИН |
Уважаема г-жо Бенин, От запитването Ви може да се предположи, че 5-те дни от 2011 г. са включени в графика за ползване на платения годишен отпуск с дата след 2 юни, когато излизате в болнични и майчинство. В този случай, ще съществува невъзможност да се ползва този отпуск и това ще доведе до неговото отлагане. Съгласно чл. 176, ал. 4 КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск. Според чл. 176а, ал. 2 от КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му, като в конкретния случай давностният срок изтича на в края на 2016 г. ЛТ/ |
| 2012-05-10 15:10:37 |
Служител представя решение на Телк комисия към 30.04.2012г.,с което е освидетелствано,че притежава 50 % инвалидност.Към момента то е с право на 20 дни платен годишен отпуск.Въпросът ми е размера на допълнителният отпуск за инвалидност 6 дни ли е или трябва да се изчисли пропорционално на оставащите месеци,т.е 4 дни. |
Гергана Илиева |
Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда, работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Правото на този отпуск възниква от датата, когато ТЕЛК е определил % на загубена работоспособност. МВ/ |
| 2012-05-10 15:27:04 |
Здравейте, моля да ми отговорите на въпроса: имаме служител със срочен договор,който изтича в съботен ден Прекратяването на договора може ли да стане в понеделник ? По принцип когато срочните договори изтичат в събота или неделя кога се прекратяват ? Благодаря!!! |
Пепа Иванова |
В чл. 325, т. 3 от КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок. С изтичане на срока договорът се прекратява, независимо, че е неработен ден. МВ/ |
| 2012-05-10 16:58:45 |
Има ли законова рамка за родители на дете с увреждания да имат 50 % трудова заетост ? |
Красимира Кралева |
В трудовото законодателство не е предвидена такава възможност. КС |