Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2012-07-12 18:54:12 когато се наложи да работим и след 17ч.,колко време е необходимо за почивка на водач на МПС и кой трябва да я осигури? валентин темелков Уважаеми г-н Темелков, От зададените от Вас въпроси може да се предполага, че става въпрос за полагане на извънреден труд (чл. 144, т. 3 от КТ) и за полагане на труд след изтичането на работното време, поради това, че за длъжността е установен ненормиран работен ден. 1. Извънреден труд: Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Полагането на извънреден труд е уредено в Кодекса на труда и то е допустимо само в предвидените в чл. 144 случаи. Съгласно чл. 144, т. 3 извънреден труд се допуска по изключение само за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ. От цитираната разпоредба е видно, че полагането на извънреден труд в случая се налага от непредвидими обстоятелства. Работодателят е длъжен да спазва разпоредбите на КТ (чл. 143-150) относно извънредния труд, както и на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (чл. 15-18). Работникът или служителят има право на непрекъсната седмична почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Непрекъсната междуседмична почивка е 48 часа При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде по-малко от 36 часа, но не по-малък от 24 часа. За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. Съгласно чл. 148 от Кодекса на труда работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на този кодекс, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор. Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските отказът на работника и служителя по чл. 148 КТ да полага извънреден труд се прави в писмена форма, мотивирано и се регистрира от предприятието по установения ред не по-късно от началото на неговото полагане. Работникът и служителят, направил отказ по реда на алинея 1, не може да бъде дисциплинарно наказан, докато не се докаже или по реда на глава 18 КТ не се установи, че неговият отказ е незаконен. 2. Ненормиран работен ден Съгласно чл. 139а от КТ за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ може да установява ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. От законовата разпоредба следва, че работниците и служителите, за длъжностите на които работодателят е установил ненормиран работен ден, при необходимост са длъжни и след изтичането на редовното работно време да изпълняват трудовите си задължения. Извършената от тях “в повече” работа се компенсира с допълнителен отпуск, а когато необходимостта изисква да се работи в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Тези работници и служители имат право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време. Общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с КТ, което означава, че те не могат да работят повече от 12 часа на ден. Във връзка с особеностите на работното време при водачите на МПС, за допълнителна информация можете да се обърнете към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и за да се установи дали става въпрос за нарушения на трудовото законодателство, имате право да се обърнете към Инспекцията по труда, която осъществява контрол за спазването му. ЛТ/
2012-07-12 18:58:58 в кои случаи работодателят може да ангажира личният състав(авариици)след работно време. валентин темелков Уважаеми г-н Темелков, От зададените от Вас въпроси може да се предполага, че става въпрос за полагане на извънреден труд (чл. 144, т. 3 от КТ) и за полагане на труд след изтичането на работното време, поради това, че за длъжността е установен ненормиран работен ден. 1. Извънреден труд: Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Полагането на извънреден труд е уредено в Кодекса на труда и то е допустимо само в предвидените в чл. 144 случаи. Съгласно чл. 144, т. 3 извънреден труд се допуска по изключение само за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ. От цитираната разпоредба е видно, че полагането на извънреден труд в случая се налага от непредвидими обстоятелства. Работодателят е длъжен да спазва разпоредбите на КТ (чл. 143-150) относно извънредния труд, както и на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (чл. 15-18). Работникът или служителят има право на непрекъсната седмична почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Непрекъсната междуседмична почивка е 48 часа При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде по-малко от 36 часа, но не по-малък от 24 часа. За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. Съгласно чл. 148 от Кодекса на труда работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на този кодекс, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор. Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските отказът на работника и служителя по чл. 148 КТ да полага извънреден труд се прави в писмена форма, мотивирано и се регистрира от предприятието по установения ред не по-късно от началото на неговото полагане. Работникът и служителят, направил отказ по реда на алинея 1, не може да бъде дисциплинарно наказан, докато не се докаже или по реда на глава 18 КТ не се установи, че неговият отказ е незаконен. 2. Ненормиран работен ден Съгласно чл. 139а от КТ за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ може да установява ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. От законовата разпоредба следва, че работниците и служителите, за длъжностите на които работодателят е установил ненормиран работен ден, при необходимост са длъжни и след изтичането на редовното работно време да изпълняват трудовите си задължения. Извършената от тях “в повече” работа се компенсира с допълнителен отпуск, а когато необходимостта изисква да се работи в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Тези работници и служители имат право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време. Общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с КТ, което означава, че те не могат да работят повече от 12 часа на ден. Във връзка с особеностите на работното време при водачите на МПС, за допълнителна информация можете да се обърнете към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и за да се установи дали става въпрос за нарушения на трудовото законодателство, имате право да се обърнете към Инспекцията по труда, която осъществява контрол за спазването му. ЛТ/
2012-07-12 19:09:17 плащането на извънреден труд отменя ли полагащата се почивка? валентин темелков Уважаеми г-н Темелков, От зададените от Вас въпроси може да се предполага, че става въпрос за полагане на извънреден труд (чл. 144, т. 3 от КТ) и за полагане на труд след изтичането на работното време, поради това, че за длъжността е установен ненормиран работен ден. 1. Извънреден труд: Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Полагането на извънреден труд е уредено в Кодекса на труда и то е допустимо само в предвидените в чл. 144 случаи. Съгласно чл. 144, т. 3 извънреден труд се допуска по изключение само за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ. От цитираната разпоредба е видно, че полагането на извънреден труд в случая се налага от непредвидими обстоятелства. Работодателят е длъжен да спазва разпоредбите на КТ (чл. 143-150) относно извънредния труд, както и на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (чл. 15-18). Работникът или служителят има право на непрекъсната седмична почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Непрекъсната междуседмична почивка е 48 часа При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде по-малко от 36 часа, но не по-малък от 24 часа. За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. Съгласно чл. 148 от Кодекса на труда работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на този кодекс, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор. Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските отказът на работника и служителя по чл. 148 КТ да полага извънреден труд се прави в писмена форма, мотивирано и се регистрира от предприятието по установения ред не по-късно от началото на неговото полагане. Работникът и служителят, направил отказ по реда на алинея 1, не може да бъде дисциплинарно наказан, докато не се докаже или по реда на глава 18 КТ не се установи, че неговият отказ е незаконен. 2. Ненормиран работен ден Съгласно чл. 139а от КТ за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ може да установява ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. От законовата разпоредба следва, че работниците и служителите, за длъжностите на които работодателят е установил ненормиран работен ден, при необходимост са длъжни и след изтичането на редовното работно време да изпълняват трудовите си задължения. Извършената от тях “в повече” работа се компенсира с допълнителен отпуск, а когато необходимостта изисква да се работи в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Тези работници и служители имат право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време. Общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с КТ, което означава, че те не могат да работят повече от 12 часа на ден. Във връзка с особеностите на работното време при водачите на МПС, за допълнителна информация можете да се обърнете към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и за да се установи дали става въпрос за нарушения на трудовото законодателство, имате право да се обърнете към Инспекцията по труда, която осъществява контрол за спазването му. ЛТ/
2012-07-12 20:12:28 когато ползувам 6 дни за ненормиран работен ден, трудът който полагам след работно време за цялата година,при всичи сучаи ли покрива само тези дни? валентин темелков Уважаеми г-н Темелков, От зададените от Вас въпроси може да се предполага, че става въпрос за полагане на извънреден труд (чл. 144, т. 3 от КТ) и за полагане на труд след изтичането на работното време, поради това, че за длъжността е установен ненормиран работен ден. 1. Извънреден труд: Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Полагането на извънреден труд е уредено в Кодекса на труда и то е допустимо само в предвидените в чл. 144 случаи. Съгласно чл. 144, т. 3 извънреден труд се допуска по изключение само за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ. От цитираната разпоредба е видно, че полагането на извънреден труд в случая се налага от непредвидими обстоятелства. Работодателят е длъжен да спазва разпоредбите на КТ (чл. 143-150) относно извънредния труд, както и на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (чл. 15-18). Работникът или служителят има право на непрекъсната седмична почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Непрекъсната междуседмична почивка е 48 часа При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде по-малко от 36 часа, но не по-малък от 24 часа. За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. Съгласно чл. 148 от Кодекса на труда работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на този кодекс, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор. Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските отказът на работника и служителя по чл. 148 КТ да полага извънреден труд се прави в писмена форма, мотивирано и се регистрира от предприятието по установения ред не по-късно от началото на неговото полагане. Работникът и служителят, направил отказ по реда на алинея 1, не може да бъде дисциплинарно наказан, докато не се докаже или по реда на глава 18 КТ не се установи, че неговият отказ е незаконен. 2. Ненормиран работен ден Съгласно чл. 139а от КТ за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ може да установява ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. От законовата разпоредба следва, че работниците и служителите, за длъжностите на които работодателят е установил ненормиран работен ден, при необходимост са длъжни и след изтичането на редовното работно време да изпълняват трудовите си задължения. Извършената от тях “в повече” работа се компенсира с допълнителен отпуск, а когато необходимостта изисква да се работи в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Тези работници и служители имат право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време. Общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с КТ, което означава, че те не могат да работят повече от 12 часа на ден. Във връзка с особеностите на работното време при водачите на МПС, за допълнителна информация можете да се обърнете към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и за да се установи дали става въпрос за нарушения на трудовото законодателство, имате право да се обърнете към Инспекцията по труда, която осъществява контрол за спазването му. ЛТ/
2012-07-12 20:33:34 Здравейте! Има ли вече издадена заповед от министъра на труда и социалната политика за разпростиране прилагането на ОКТД между КСБ, Фадерация "Строитество, индустрия и водоснабдяване-"Подкрепа" и Федерация на независимите строителни синдикати към КНСБ за търговските дружества, фирми и предпр. в дейностите на строителството подписан на 04.01.2011 г живко димитров ОКТД за търговските дружества, фирми и предприятия в дейностите на строителството не е разпрострян. СН/
2012-07-12 20:48:40 Въпросът е за ВиК: В кои сучаи работодателят може да ангажира аварииният състав след работно време и носи ли отговорност водача на МПС,когато не може да изпълнява задълженията си по предназначение след приключване на работния ден. Валентин Темелков Уважаеми г-н Темелков, От зададените от Вас въпроси може да се предполага, че става въпрос за полагане на извънреден труд (чл. 144, т. 3 от КТ) и за полагане на труд след изтичането на работното време, поради това, че за длъжността е установен ненормиран работен ден. 1. Извънреден труд: Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Полагането на извънреден труд е уредено в Кодекса на труда и то е допустимо само в предвидените в чл. 144 случаи. Съгласно чл. 144, т. 3 извънреден труд се допуска по изключение само за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ. От цитираната разпоредба е видно, че полагането на извънреден труд в случая се налага от непредвидими обстоятелства. Работодателят е длъжен да спазва разпоредбите на КТ (чл. 143-150) относно извънредния труд, както и на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (чл. 15-18). Работникът или служителят има право на непрекъсната седмична почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Непрекъсната междуседмична почивка е 48 часа При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде по-малко от 36 часа, но не по-малък от 24 часа. За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. Съгласно чл. 148 от Кодекса на труда работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на този кодекс, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор. Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските отказът на работника и служителя по чл. 148 КТ да полага извънреден труд се прави в писмена форма, мотивирано и се регистрира от предприятието по установения ред не по-късно от началото на неговото полагане. Работникът и служителят, направил отказ по реда на алинея 1, не може да бъде дисциплинарно наказан, докато не се докаже или по реда на глава 18 КТ не се установи, че неговият отказ е незаконен. 2. Ненормиран работен ден Съгласно чл. 139а от КТ за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ може да установява ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. От законовата разпоредба следва, че работниците и служителите, за длъжностите на които работодателят е установил ненормиран работен ден, при необходимост са длъжни и след изтичането на редовното работно време да изпълняват трудовите си задължения. Извършената от тях “в повече” работа се компенсира с допълнителен отпуск, а когато необходимостта изисква да се работи в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Тези работници и служители имат право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време. Общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с КТ, което означава, че те не могат да работят повече от 12 часа на ден. Във връзка с особеностите на работното време при водачите на МПС, за допълнителна информация можете да се обърнете към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и за да се установи дали става въпрос за нарушения на трудовото законодателство, имате право да се обърнете към Инспекцията по труда, която осъществява контрол за спазването му. ЛТ/
2012-07-12 20:51:21 Добър ден. Ползвам платен годишен отпуск от 23.06.12г. до 15.07.12г. От 01.07.12г. са увеличени работните заплати. Правилно ли е за отпуската през м.юни да получа възнаграждение на база заплатата преди увеличението, а за платения отпуск през м.юли да ми изплатят добавка към възнаграждението за отпуска с процента на увеличение на заплатите? Снежана Стоянова Уважаема г-жо Стоянова, Да, правилно е. Вижте подробния отговор на аналогичен въпрос, зададен от Вас за отпуск от 15 юни до 5 август. ЛТ/
2012-07-12 21:51:29 Как да видя осигурителните прагове за вид професия Десислава Стойнева Въпросът Ви е от компетентността на Националната агенция за приходите. КС
2012-07-12 21:58:41 Ползвам платен отпуск от 15 юни до 05 август. От 01 юли са увеличени работните заплати. Правилно ли възнаграждението за платен отпуск за м.юни да е на база старата заплата, а за м. юли и м.август да е на база новата заплата Снежана Стоянова Уважаема г-жо Стоянова, Съгласно чл. 177 от Кодекса на труда за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) се прилага, когато работникът или служителят към или след датата, от която са увеличени заплатите, ползва платен годишен отпуск. Посочената разпоредба предвижда, че когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя, от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. Смисълът на цитираната разпоредба е да “компенсира” работниците и служителите, които поради факта на ползване на платен годишен отпуск не получават увеличената си работна заплата, която биха получили ако не ползваха отпуск. С оглед на това, когато базата за изчисляване на възнаграждението за времето на платен годишен отпуск е предхождащ ползването на отпуска месец, а работните заплати са увеличени в месец, който не е база за изчисляване и през който се ползва платен годишен отпуск, то се заплаща добавка. В конкретния случай, заплатата е увеличена от 1 юли, като към тази дата лицето е в отпуск. Базата за изчисляване на възнаграждението е предхождащ месец (в случая м. май, защото началото на отпуска е 15 юни). Затова към възнаграждението за отпуска, който се ползва през м. юли и за дните от м.август се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение. За отпуска за периода от 15 юни до 30 юни няма основание за заплащане на добавка, тъй като заплатата е увеличена считано от 1 юли. ЛТ/
2012-07-13 08:57:45 Работя на основен трудов договор.Извън работното време по същият работих и на граждански договор при друг работодател същата ми квалификация.Периода,в който съм била на граждански договор включва ли се при изчисляването на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит?Благодаря Ви! Йорданка Дичкова Уважаема г-жо Дичкова, Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. От текста на чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ следва, че работодателят отчита време, което не се признава за трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда. През това време е упражнявана дейност и/или професия без трудово правоотношение. Работодателят е длъжен да отчете това време, когато: - дейността и/или професията е същата или сходна с работата по сключения трудов договор; - лицата са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. Когато дейността и/или професията е същата или сходна с работата по трудовия договор работодателят е длъжен да отчете периода от време, само когато: 1. лицето е било задължително осигурено за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или 2. лицето е било осигурено за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. От гореизложеното е видно, че конкретната категория лица, която попада в обхвата на чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ, всъщност се определя от начина, по който е било извършвано осигуряването. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО лицата, които полагат труд без трудово правоотношение (работят без граждански договор) и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тези лица подлежат на осигуряване само за посочените рискове - инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, поради което не отговарят на изискването на чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ. Следователно, времето на работа по граждански договор, дори и да е сходна с работата по сключения трудов договор, не може да бъде призната от работодателя за придобит трудов стаж и професионален опит при определяне размера на допълнителното възнаграждение. ЛТ/
Page 1071 of 6864

Търсене във въпроси и отговори