Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2012-07-13 11:08:11 Служител работи на 4-часов работен ден. Интересува ме: след като при издаване на образец УП-3 се посочва осигурителния стаж, какво трябва да изпиша, т.е. "осигурителният стаж "е" или "не е" равен на зачетения трудов стаж". Мими - мими Съгласно изискването на чл. 40, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, за времето след 31.12.2002 г., ако продължителността на осигурителния стаж за лицата, работещи по трудово правоотношение, е равна на продължителността на трудовия стаж, в трудовата книжка при прекратяване на правоотношението се вписва от осигурителя следният текст: "Осигурителният стаж е равен на зачетения трудов стаж.". В случаите, когато осигурителният стаж не е равен на зачетения трудов стаж, осигурителният стаж се установява с документ образец УП-3, издаден от осигурителя. В този документ не се вписва текст, че осигурителният стаж не е равен на зачетения трудов стаж. КС
2012-07-13 14:53:11 Въпрос за ВиК(Водоснабдяване и Канализация) Може ли работодателят да издава заповед с която да ангажира целия авариен състав да е на разположение след 17ч.,всяка неделя и след всеки последен празничен ден. За почивните дни е създаден график за дежурство както следва: сбота-започва в петък от 17ч до събота 17ч. неделя-събота от 17ч до неделя 17ч Валентин Темелков Уважаеми г-н Темелков, От зададените от Вас въпроси може да се предполага, че става въпрос за полагане на извънреден труд (чл. 144, т. 3 от КТ) и за полагане на труд след изтичането на работното време, поради това, че за длъжността е установен ненормиран работен ден. 1. Извънреден труд: Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Полагането на извънреден труд е уредено в Кодекса на труда и то е допустимо само в предвидените в чл. 144 случаи. Съгласно чл. 144, т. 3 извънреден труд се допуска по изключение само за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ. От цитираната разпоредба е видно, че полагането на извънреден труд в случая се налага от непредвидими обстоятелства. Работодателят е длъжен да спазва разпоредбите на КТ (чл. 143-150) относно извънредния труд, както и на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (чл. 15-18). Работникът или служителят има право на непрекъсната седмична почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Непрекъсната междуседмична почивка е 48 часа При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде по-малко от 36 часа, но не по-малък от 24 часа. За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. Съгласно чл. 148 от Кодекса на труда работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на този кодекс, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор. Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските отказът на работника и служителя по чл. 148 КТ да полага извънреден труд се прави в писмена форма, мотивирано и се регистрира от предприятието по установения ред не по-късно от началото на неговото полагане. Работникът и служителят, направил отказ по реда на алинея 1, не може да бъде дисциплинарно наказан, докато не се докаже или по реда на глава 18 КТ не се установи, че неговият отказ е незаконен. 2. Ненормиран работен ден Съгласно чл. 139а от КТ за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ може да установява ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. От законовата разпоредба следва, че работниците и служителите, за длъжностите на които работодателят е установил ненормиран работен ден, при необходимост са длъжни и след изтичането на редовното работно време да изпълняват трудовите си задължения. Извършената от тях “в повече” работа се компенсира с допълнителен отпуск, а когато необходимостта изисква да се работи в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Тези работници и служители имат право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време. Общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с КТ, което означава, че те не могат да работят повече от 12 часа на ден. Във връзка с особеностите на работното време при водачите на МПС, за допълнителна информация можете да се обърнете към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и за да се установи дали става въпрос за нарушения на трудовото законодателство, имате право да се обърнете към Инспекцията по труда, която осъществява контрол за спазването му. ЛТ/
2012-07-13 15:07:42 Работя като експерт управление на човешки ресурси във фирма. Бих искала да знам при евентуална атестация дали не трябва да повиша професионалната си квалификация, а тя е - Икономически т-м,с-ст "Счетоводство и контрол", МГуниверситет , с-ст"Минен инженер" и СДК в рамките на 2г. към УНСС- "Финансово- счетоводна и правна дейност на фирмите" Мария Стойнова Разпоредбата на чл. 228а от Кодекса на труда регламентира задълженията на работодателя за поддържане и повишаване професионалната квалификация на работниците и служителите, а чл. 228б КТ определя, че работникът/служителят е длъжен да участва в организираните или финансираните от работодателя форми на обучение за подобряване на професионалните си умения, както и да полага усилия за повишаване на квалификационното си равнище в съответствие с характера на изпълняваната работа. В случай, че въпросът Ви е свързан с държавната служба, необходимо е да се обърнете към отдел ""Административна и регионална координация"" на Министерски съвет. КС
2012-07-13 15:32:31 Въпрос за ВиК. Когато се наложи да работим и след 17ч.,колно време е необходимо за почивка на водач на МПС. ПРИМЕР:-Работният ден завършва в 23ч. Времето след 17ч.за какво се счита след като ползувам 6 дни за ненормиран работен ден. Целият труд ли който е положен след 17ч. през годината се приема че влиза в рамките на тези 6 дни? Валентин Темелков Уважаеми г-н Темелков, От зададените от Вас въпроси може да се предполага, че става въпрос за полагане на извънреден труд (чл. 144, т. 3 от КТ) и за полагане на труд след изтичането на работното време, поради това, че за длъжността е установен ненормиран работен ден. 1. Извънреден труд: Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Полагането на извънреден труд е уредено в Кодекса на труда и то е допустимо само в предвидените в чл. 144 случаи. Съгласно чл. 144, т. 3 извънреден труд се допуска по изключение само за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ. От цитираната разпоредба е видно, че полагането на извънреден труд в случая се налага от непредвидими обстоятелства. Работодателят е длъжен да спазва разпоредбите на КТ (чл. 143-150) относно извънредния труд, както и на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (чл. 15-18). Работникът или служителят има право на непрекъсната седмична почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Непрекъсната междуседмична почивка е 48 часа При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде по-малко от 36 часа, но не по-малък от 24 часа. За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. Съгласно чл. 148 от Кодекса на труда работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на този кодекс, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор. Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските отказът на работника и служителя по чл. 148 КТ да полага извънреден труд се прави в писмена форма, мотивирано и се регистрира от предприятието по установения ред не по-късно от началото на неговото полагане. Работникът и служителят, направил отказ по реда на алинея 1, не може да бъде дисциплинарно наказан, докато не се докаже или по реда на глава 18 КТ не се установи, че неговият отказ е незаконен. 2. Ненормиран работен ден Съгласно чл. 139а от КТ за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ може да установява ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. От законовата разпоредба следва, че работниците и служителите, за длъжностите на които работодателят е установил ненормиран работен ден, при необходимост са длъжни и след изтичането на редовното работно време да изпълняват трудовите си задължения. Извършената от тях “в повече” работа се компенсира с допълнителен отпуск, а когато необходимостта изисква да се работи в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Тези работници и служители имат право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време. Общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с КТ, което означава, че те не могат да работят повече от 12 часа на ден. Във връзка с особеностите на работното време при водачите на МПС, за допълнителна информация можете да се обърнете към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и за да се установи дали става въпрос за нарушения на трудовото законодателство, имате право да се обърнете към Инспекцията по труда, която осъществява контрол за спазването му. ЛТ/
2012-07-13 15:36:10 Бих искал да попитам при промяна на: 1. наименованието на дружество (от "Х" АД в "У" АД) и 2. формата от АД в ЕАД, като няма да има промяна в ЕИК, следва ли да се сключат допълнителни споразумения с наетите по трудов договор лица и да се подава уведомление по чл. 62 от КТ? Благодаря! Георги Попов Съгласно от чл. 123, ал. 1 от Кодекса на труда, трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на: 1. сливане на предприятия; 2. вливане на едно предприятие в друго; 3. разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия; 4. преминаване на обособена част от едно предприятие към друго; 5. промяна на правноорганизационната форма на предприятието; 6. смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него; 7. преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи. В конкретния случай, промяната в наименованието не е промяна на работодателя по смисъла на чл. 123 КТ, а промяната на правноорганизационната форма на предприятието представлява промяна на работодателя по смисъла на същата разпоредба, но трудовите правоотношения с работниците и служителите не се прекратяват. При промяна на работодателя се уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, като се изпраща уведомление за промяна на работодателя по чл. 123, ал. 1 КТ (приложение № 5), съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. КС
2012-07-13 15:41:53 След заменяне името на една длъжност с друга в щатно разписание но основната работата остава същата с незначителни промени в длъжностната характеристика има ли право работодателя да намали заплатата и може ли работника след като е подписал допълнително споразумение по чл. 119 да направи възражение след време? Мария Стамова Без съгласието на работника или служителя, работодателят няма право да едностранно да намалява трудовото му възнаграждение. Тази промяна може да бъде извършена с писмено съгласие между страните по чл. 119 от Кодекса на труда. При нарушаване на трудовите Ви права може да сигнализирате инспекцията по труда по седалището на предприятието, в което работите. КС
2012-07-13 16:01:22 Въпрос за ВиК. Плащането на извънреден труд отменя ли полагащата се почивка. ПРИМЕР:-Работният ден приключва след 2-3ч. Ако времето след 17 до 1-2ч. бъде платено ,като извънреден труд,от колко часа трябва да започне следващият работен ден,за водопроводчици и водачи на МПС. Валентин Темелков Уважаеми г-н Темелков, От зададените от Вас въпроси може да се предполага, че става въпрос за полагане на извънреден труд (чл. 144, т. 3 от КТ) и за полагане на труд след изтичането на работното време, поради това, че за длъжността е установен ненормиран работен ден. 1. Извънреден труд: Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Полагането на извънреден труд е уредено в Кодекса на труда и то е допустимо само в предвидените в чл. 144 случаи. Съгласно чл. 144, т. 3 извънреден труд се допуска по изключение само за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ. От цитираната разпоредба е видно, че полагането на извънреден труд в случая се налага от непредвидими обстоятелства. Работодателят е длъжен да спазва разпоредбите на КТ (чл. 143-150) относно извънредния труд, както и на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (чл. 15-18). Работникът или служителят има право на непрекъсната седмична почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Непрекъсната междуседмична почивка е 48 часа При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде по-малко от 36 часа, но не по-малък от 24 часа. За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. Съгласно чл. 148 от Кодекса на труда работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на този кодекс, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор. Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските отказът на работника и служителя по чл. 148 КТ да полага извънреден труд се прави в писмена форма, мотивирано и се регистрира от предприятието по установения ред не по-късно от началото на неговото полагане. Работникът и служителят, направил отказ по реда на алинея 1, не може да бъде дисциплинарно наказан, докато не се докаже или по реда на глава 18 КТ не се установи, че неговият отказ е незаконен. 2. Ненормиран работен ден Съгласно чл. 139а от КТ за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ може да установява ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. От законовата разпоредба следва, че работниците и служителите, за длъжностите на които работодателят е установил ненормиран работен ден, при необходимост са длъжни и след изтичането на редовното работно време да изпълняват трудовите си задължения. Извършената от тях “в повече” работа се компенсира с допълнителен отпуск, а когато необходимостта изисква да се работи в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Тези работници и служители имат право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време. Общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с КТ, което означава, че те не могат да работят повече от 12 часа на ден. Във връзка с особеностите на работното време при водачите на МПС, за допълнителна информация можете да се обърнете към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и за да се установи дали става въпрос за нарушения на трудовото законодателство, имате право да се обърнете към Инспекцията по труда, която осъществява контрол за спазването му. ЛТ/
2012-07-13 17:56:47 Какъв е начинът да се замести служителка, която е назначена на договор по заместване, и на която също предстои да излезе в отпуск по майчинство? Благодаря предварително Аделина Милошова При сключване на трудов договор за заместване на работник или служител, който отсъства от работа по чл. 68, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) изрично се посочва името на титуляра на длъжността, за заместването на който се сключва трудовият договор, както и обстоятелството, че договорът за заместване се сключва до неговото завръщане на работа. Съгласно чл. 325, т. 5 от КТ, срочният трудов договор за заместване на работник или служител, който отсъства от работа по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, се прекратява със завръщане на замествания на работа, от който момент следва да се счита и прекратено трудовото правоотношение на заместващия/ заместващите.МВ/
2012-07-13 18:39:18 Искам да попитам има ли право работодателя да ме задължава да оставам в извън работно време при положение че съм родител на две деца на 8 и 5 години.И може ли да бъда уволнена при отказ да остана в извън работно време.Благодаря предварително. Албена Зайкова В случай, че не работите при условията на ненормиран работен ден, или по трудов договор за допълнителен труд при същия работодател, независимо дали сте родител на малки деца или не, налице е нарушение на трудовото законодателство, за което следва да уведомите инспекцията по труда по седалището на предприятието, в което работите или изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” (http://git.mlsp.government.bg/), за да направят проверка по случая. КС
2012-07-14 13:09:37 Не подписах допълнително споразумение за промяна на трудовото право отношение и Директора ме уволни тъй като не съм можел да откажа да подпиша споразумението.Работих в Агенция Митници като младши митнически специалист.Това уволнение законно ли е.4986240 георги петров раковски От запитването може да се предположи, че става дума за допълнително споразумение към трудовия договор относно промяната на седалището на Агенция “Митници”. Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 7 от КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност. МВ/
Page 1072 of 6864

Търсене във въпроси и отговори