| 2010-03-29 15:31:23 |
Работник напуска по чл.325 т1. След тази дата е пенсиониран по болест пожизнено. Лицето е на 58 години. Иска изплащане на обзещетение по чл. 222/3/, като от последен работодател. Правилно ли е искането на работника? |
Петя Станева |
Уважаема госпожа Станева, Право на обезщетение по чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда имат работниците или служителите, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст(а не по болест), след което им е прекратен трудовия договор. СС |
| 2010-03-29 15:45:12 |
Могат ли, съдружниците в събирателно дружество, да сключат трудов договор за управление и контрол на дружеството по Кодекса на труда |
Величко Вичков |
Уважаеми господин Величков, Съгласно чл. 84, ал.1 от Търговския закон всеки съдружник има право да управлява дружествените работи освен ако с дружествения договор е възложено управлението на един или няколко съдружници или на друго лице. СС |
| 2010-03-29 16:01:47 |
Интересеува ме дали Великденските(02/4, 03/04, 04/04 и 05/4) празници се заплащат двойно в слуай, че съм на работа. |
Соня Николова |
Уважаема госпожа Николова, Разпоредбата на чл. 264 от Кодекса на труда предвижда, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. СС |
| 2010-03-29 16:35:45 |
Интересува ме когато липсва написана алинея/чл.325 т.1-т.10 от КТ/ грешка ли е ако в прекратяването на договора се изпише основание - чл.325 ал.1 т.1 и може ли да се приеме като незаконно основанието заради това, че е посочена и алинея, независимо, че не е отбелязана |
Симона Димитрова |
Ако при прекратяване на трудовия договор са спазени законовите изисквания, в случая на чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ и основанието за прекратяване е изписано и с думи, за да не поражда противоречиво тълкуване, изписването на алинея 1, както сочите в запитването си, не следва да се приема като съществено нарушаване на закона. При възникнал трудово-правен спор компетентен да се произнесе е единствено съдът. КС |
| 2010-03-29 17:25:22 |
Моля да ми отговорите на следния въпрос: През периода 1984-1985 година съм отглеждал малки прасета и прасета за угояване на база договори с ТКЗС. Притежавам договорите , фактурите за извършените плащания, както и квитанция за внесен данък.През този период съм работил и на държавна работа. Имам ли право на допълнителен стаж за периода. |
Петър Костанев |
Уважаеми г-н Костанев, От въпроса може да се предположи, че се касае за признаване на стаж във връзка с пенсиониране. С оглед на това, се обърнете за информация към съответното ТП на НОИ. ЛТ/ |
| 2010-03-29 17:47:07 |
Раб.в кол ц-р на ненормиран раб.ден.Раб. на 8ч.сега на 6,7,8,9 и 10ч.Видях,че в з-на е посочено,че увелич.на раб.ден тр.да се компенсира,в сл.е така,но и че увеличението може да е 2мес.последов. или за 60д.в год.Може ли да позовем на това и да искаме връщане на 8ч.раб ден.Както и ако раб.на офиц.праз,който се пада в съб.и нед.трябва ли да се пл.дв. |
Андрей Георгиев |
Съгласно чл. 136 от Кодекса на труда работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Нормалната продължителност на работното време по предходните алинеи не може да бъде удължавана, освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс. В чл. 136а от КТ е предвидено, че по производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други, след предварителна консултация с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. За удължаването на работното време работодателят е длъжен да уведоми предварително инспекцията по труда. Продължителността на удължения работен ден при условията по ал. 1 не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - 40 часа. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането на работното време. Удължаването на работното време по ал. 1 и 2 се допуска за срок до 60 работни дни през една календарна година, но за не повече от 20 работни дни последователно. В случаите по ал. 1 работодателят е длъжен да компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Когато работодателят не компенсира удължаването на работното време в посочения срок, работникът или служителят има право сам да определи времето, през което ще се компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. В чл. 8, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че удължаване на работното време по чл. 136а КТ се извършва с писмена заповед на работодателя за всеки отделен случай, издадена не по-късно от 3 работни дни преди датата на удължаването, като за издадената заповед незабавно се уведомяват работниците и служителите, за които тя се отнася. В заповедта се определят началната и крайната дата на удължаването, звената и работните места, за които тя се отнася. Удължаване на работното време е допустимо само в работните дни.Трудът положен в ден, който е официален празник се заплаща по реда на чл.чл. 262 - 264 от КТ. МВ/ |
| 2010-03-29 18:43:50 |
От 72г. работя в предприятие А. През 93г. същото се раздели на две фирми – А и Б. Аз останах да работя във фирма А. Прз 2000г. настъпи второ деление на фирма А и се образуваха две фирми А и С. Чрез прехвърляне от А бях преместена във фирма С. През април 2001г напуснах фирма С по взаимно съгласие и постъпих същия месец на работа във фирма Б. От фирма Б бях освободена от месец 01.2006г и постъпих във фирма Д. Двете фирми Б и Д са от един холдинг с различни изп. директори, но на един собственик. След 01.08. 2010г ми предстои пенсионране. На какво обезщетение по чл. 222 ал.3 имам право? |
Анонимен |
В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата,условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател” "Работодател" по смисъла на § 1,т 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение При преустройство на предприятието и смяна на работодателя по чл. 123 от КТ, трудовите правоотношения на работниците и служителите се запазват във вида, в който са били преди преустройството или промяната. Трудовите правоотношения остават непроменени, като работниците и служителите имат всички права и задължения като насрещна страна по съществуващите правоотношения, регламентирани в трудовите договори и КТ, в т. ч. и правото на обезщетение от 6 брутни заплати, ако лицето отговаря на изискванията за получаването им. В случай, че фирми Б и Д са различни работодатели по смисъла на § 1 от ДП на КТ мнението ни е, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като сте придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ще имате право на обезщетение от 2 брутни заплати. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай.Ако лицето не е доволно от тази преценка,въпросът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/ |
| 2010-03-29 18:57:31 |
При прекратяване на тр. договор на работещ пенсионер по чл. 328 ал.3 -/намаляване обема на работата / има ли право на обезщетение по чл. 222 ал.1 /за оставане на работа за не повече от 1 месец/, при условие че е пенсионер |
Анонимен |
В чл.222, ал.1 от КТ е предвидено, че при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. При прекратяване на трудовия договор на посочените по-горе основания работникът или служителят има право на предвиденото в разпоредбата обезщетение.Обстоятелството, че същият е пенсионер е без значение с оглед неговото изплащане. Обезщетението се изплаща след изтичане на месеца и представяне на трудовата книжка, от която да е видно, че през този период лицето не е работило при друг работодател. МВ/ |
| 2010-03-29 19:35:43 |
Здравейте!Въпросът ми е-работя на безсрочен трудов договор-ведомсствена охрана на смесено раб. време-дневен и нощен труд.Нощния труд,който полагам е8 часа-от22-06,00.Как да се отчита почасовото работно време за месеца?Трябва ли при отчитането 7ч-нощен да се смятат за 8ч.дневен труд и да се прибавят към отработените дневни часове-/нощен-80ч.=91 дневен,който се сумира с дневните часове/.Благодаря! |
Румен Николов |
Уважаеми г-н Николов, Превръщането на нощните часове в дневни става съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно цитираната разпоредба при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място При нормална 8-часова продължителност на работното време коефициентът е 8:7, т.е. 1,143. ЛТ/ |
| 2010-03-30 10:06:49 |
Във връзка със зададен на 22.03.2010г. въпрос за едновременното съществуване на трудов договор и договор за управление искам да внеса някакво уточнения- договорите са с различни длъжности и компанията е частна собственост.Има ли правен проблем ? |
Пролетка Петкова |
Уважаема госпожа Петкова, Съгласно чл. 61, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Следователно, не е възможно „управител назначен по договор за управление” да се яви едновременно в качеството си на работодател и на работник или служител. СС |