| 2012-08-10 09:56:05 |
от 01.07.2011г съм назначен с трудов договор за срок от 6 м. на 6 часово раб. време по чл.68 т.1 от КТ от.01.01.2012г със доп.споразум.съм назначен за още 1 год при същите условия. 6 часово раб. време зачита ли се за пълно раб. време при изчисляване на стажа за пенсия. |
НЕДКО НИКОЛОВ |
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години. За осигурителен стаж се зачита времето, през което работниците и служителите са работили при пълното, законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО за съответната професия, а когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време. Т.е., ще Ви бъде зачетен осигурителен стаж 6 часа на ден. КС |
| 2012-08-10 10:38:28 |
Започнах работа на 06.03.2012г. 1.Може ли работодателя ми да ме пусне в платен годишен отпуск преди да се навършат 8мес.трудов стаж и ще има ли последствия за него? 2.Работя по основен и допълнителен тр.дог.Мога ли да ползвам отпуск при единия работодател, а при другия работодател- да бъда на работа? Благодаря за отговора! |
Ваня Ненова |
Съгласно чл. 155, ал.1 от КТ, всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. В ал.2 на чл.155 от КТ е предвидено, че при постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж. Както е видно от разпоредбата, за да има право работникът или служителят да ползва платен годишен отпуск, необходимо е да има най-малко общо 8 месеца трудов стаж, независимо при колко работодателя го е придобил. Разпоредбата на чл.155, ал.2 от КТ не поставя изискване лицето да има 8 месеца трудов стаж при всеки нов работодател, за да има право да ползва платения си годишен отпуск. Работодателят допълва графика за работници и служители, които не са били на работа към датата на утвърждаването му, както и за работници и служители, които са постъпили на работа след утвърждаването му – чл. 37в, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Няма законова пречка да работите по трудовия договор за допълнителен труд и да ползвате платен годишен отпуск по основното трудово правоотношение. МВ/ |
| 2012-08-10 11:28:30 |
Имам издаден болничен лист за 14 дни.Личната ми банкова сметка е блокирана от ЧСИ.По какъв друг начин имам право да получа обезщетението за временна нетрудоспособност,освен по лична банкова сметка ?По сметка на член от семейството ми със декларация за съгласие, с пощенски запис или по друг начин? Предварително благодаря за компетентното Ви мнение. |
Нели Димова |
Разпоредбата на чл. 23 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване предвижда, че паричните обезщетения и помощи се изплащат от териториалното поделение на Националния осигурителен институт на правоимащите лица по декларираните от тях лични разплащателни или спестовни безсрочни банкови сметки. За допълнителна информация по поставения въпрос е необходимо да се обърнете към съответното ТП на НОИ. КС |
| 2012-08-10 12:04:05 |
Фирмата, в която работя е обявена в несъстоятелност.Работодателят фактически вече не упражнява дейност,чака решението на съда. Не е прекратил трудовият ми договор.но не внася осигуровки поради липса на средства и свръхзадлъжнялост.Не получавам вече и заплата от 2 месеца.Какви са моите права в случчая .Какво бих могла да предприема?Благодаея Ви |
Нели Димова |
Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ), работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение. Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ трудовият договор, при прекратяване без предизвестие, се прекратява от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. За да може работникът или служителят да прекрати трудовото си правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, работодателят трябва да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение, т.е. да не е платил дължимото възнаграждение в сроковете за плащане. Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ се упражнява чрез писмено волеизявление на работника/служителя, връчено на работодателя, като е необходимо забавата да е налице към момента на връчването на волеизявлението. Освен това имате възможност да се присъедините като кредитор по делото за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя Ви. КС |
| 2012-08-10 12:51:32 |
Как можем да наказваме по законен начин служители. |
Тодорова |
Съгласно раздел ІІІ “Дисциплинарна отговорност” от Глава девета “Трудова дисциплина” на КТ. СН |
| 2012-08-10 12:59:16 |
Социален работник в социални услуги в общността/ДСП/ към кой клас от Класификатора спада? |
Валя Иванова |
Въпросът Ви е от компетентността на рубрика "Заетост и безработица". |
| 2012-08-10 14:09:17 |
Аз съм работодател, който не знаае дали трябва да изплати сега или да изчака да се получи разпореждане за пенсия на едно лице, което работи във фирмата ми. Лицето е освободено по чл.325 ал.1 т.1 от КТ и имало години първа категория. Аз не разбирам как да сметна тези години. създаде се конфликт. Как е правилно да постъпя. Благодаря за отговора. |
Петя Петрова |
От запитването Ви предполагаме, че става въпрос за паричното обезщетение, което дължи работодателя по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/. Съгласно тази разпоредба, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Видно е, че за работодателя това задължение възниква след като лицето е придобило право на пенсия. Съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, в сила от 1.01.2012 г., до 31 декември 2014 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд могат да се пенсионират, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете и са: 1. навършили възраст преди 1 януари 2012 г. 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд или 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд; 2. от 31 декември 2011 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 48-годишна възраст за жените и 53-годишна възраст за мъжете при първа категория труд и 53 години за жените и 58 години за мъжете при втора категория труд. Това означава, че от 1 януари 2012г. до 31 декември 2014 г. включително, мъжете, които са работили 10 години при условията на първа категория труд могат да се пенсионират, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 и са навършили възраст: 1. от 1 януари 2012 г. - 52 години и 4 месеца; 2. от 1 януари 2013 г. - 52 години и 8 месеца; 3. от 1 януари 2014 г. - 53 години. Съгласно чл. 104, ал. 2 и ал. 3 КСО предвижда, че при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. За работниците, инженерно- техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Т.е., за да придобие лицето право на пенсия по реда на § 4 КСО, е необходимо, освен да е работил 10 години първа категория, да е навършил и съответната възраст, съгласно посочените по-горе условия и сборът от осигурителния му стаж (след приравняване към 3-та категория) и възрастта да е не по-малко от 100. За допълнителна информация може да се обърнете към Националния осигурителен институт или да изискате от лицето доказателства за това, че е придобило право на пенсия. КС |
| 2012-08-10 14:31:20 |
Какво става с платения годишен отпуск на майка която гледа детето си през първата година след раждането-станало в края на декември 2011г. и няма кога да ползва отпуска си за 2011г? Ако майката реши да гледа детето си и през втората година след раждането, която ще е цялата 2013, какво ще стане и с платеният й отпуск за 2013г? Натрупват ли се общо? |
Красен Терзиев |
Съгласно разпоредбата на чл. 176, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му - чл. 176а, ал. 2 КТ. В случаите по чл. 176, ал. 4 КТ давностният срок за ползване на отложения платен годишен отпуск започва да тече от края на календарната година, през която работникът или служителят се е завърнал на работа - чл. 38а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. КС |
| 2012-08-10 14:59:19 |
15.08.2012г.Е ОБЯВЕН ЗА ПРАЗНИК НА ВАРНА .ТРЯБВА ЛИ ВСЕКИ РАБОТОДАТЕЛ ДА ИЗДАДЕ ВЪТРЕШНА ЗАПОВЕД ЗА ПОЧИВЕН ДЕН И ИЗПЛАЩАНЕ НА ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД ЗА РАБОТЕЩИТЕ НА ТОЗИ ДЕН ? |
ДАНИЕЛА ГРУЕВА |
Обявяването на определени дни за празнични за работещите на територията на съответните общини има местно значение, което не попада в обхвата на чл. 154, ал. 2 от КТ и е от компетентност на органите за местно самоуправление и местна администрация, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Поради това решението на общинския съвет – гр. Варна, не подлежи на потвърждаване от МС. Обявеният за празничен и неприсъствен ден на територията на община Варна – 15 август не е официален празник, а като местен празничен ден е неприсъствен на територията на община Варна, т. е. касае единствено работещите на територията на общината и е почивен ден за тях. Това се отнася и за работещите в поделения на предприятия, институции и организации със седалище в гр. София, които се намират на територията на община Варна. В случаите, когато се налага работниците и служителите да полагат труд на обявени по реда на чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА за празнични и неприсъствени дни на територията на съответната община, работодателят заплаща извънреден труд в размер не по-малко от 75 на сто за работа през почивните дни, съгласно чл. 262, т. 2 от КТ. Разпоредбата на чл. 352, ал. 1, т. 1 от КТ определя, че за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил в почивните и празничните дни; Освен това, съгласно чл. 355, ал. 3 от КТ, за 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица. Поради горното за работещите на територията на община Варна м. август 2012 г. се зачита за пълен месец трудов стаж /отработени 22 от 23 работни дни през този месец/.СН |
| 2012-08-10 15:10:34 |
Признава ли се за извънреден труд времето, през което командирован служител пътува до мястото на командироване, ако то е извън работно време? |
И. Петкова |
Разпоредбата на чл. 121, ал.1 от Кодекса на труда предвижда, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Видно от посочената разпоредба командировката е за изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя извън мястото на постоянната му работа. Командировките се осъществяват въз основа на предварително издадена писмена заповед от командироващият, който определя условията на командировката. Преценката относно времето, което е необходимо за пътуване и за извършване на възложената задача е на командироващият. Съгласно ал.2 на чл. 19 НКС на командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера по ал. 1. От горното следва, че командироващият следва точно и ясно да определи с командировъчната заповед времетраенето на командировката през деня, от което ще следва и правото на работника или служителя на командировъчни пари. За времето на командировка, лицето получава командировъчни пари, които по смисъла на чл. 215 от Кодекса на труда са обезщетение, за неудобствата, които се създават по време на командироването. При командироване по посочения ред не се „полага извънреден труд”, а се получава освен трудовото възнаграждение още и обезщетението по чл. 215 от Кодекса на труда, което включва пътни, дневни и квартирни пари. МВ/ |