| 2012-08-22 16:33:38 |
За сключване на доп.споразумение по чл.119 и чл.259 КТ за изпълнение освен на основната си длъжност да изпълнява задълженията и на друга длъжност временно до заемане на длъжността, съответно срещу възнаграждение, необходимо ли е да се уведомява НАП. |
Павлинка Иванова |
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „Б” от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда, уведомлението съгласно приложение № 1 от наредбата, се изпраща в тридневен срок от изменение на трудовия договор, с което се променя длъжността и/или срокът на договора. С оглед на това, независимо какво е нормативното основание за промяната на трудовия договор, след като се променя длъжността, необходимо е да се изпрати уведомление до НАП.КС |
| 2012-08-23 00:03:36 |
Работник е назначен на трудов договор на 01.07.2012г. и има 10 месеца трудов стаж. Работодателят на 25.06.2012г. е издал заповед за допълнителен отпуск по чл.156, т.2 от КТ за всички работници, с която определя 6 дни за длъжността заета от работника. Колко дни допълнителен отпуск по чл.156, т.2 се полагат на назначения на 01.07.2012г. работник? |
М. Иванова |
Размерът на платения годишен отпуск /основен и допълнителен/, на който има право работника или служителя се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж при този работодател. Точните изчисления се извършват от работодателя. МВ/ |
| 2012-08-23 08:38:22 |
Длъжен ли е работодателя да ми плаща допълнително, част от заплатата на колега-25%, който ще замествам за 1 година, а ще продължавам да върша задълженията си и на старата си позиция?Има издадена заповед за заместване. |
Красен Терзиев |
Съгласно чл. 259, ал.1 от КТ ,когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъствуващ работник или служител, той ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. МВ/ |
| 2012-08-23 12:42:34 |
Работя на трудов договор на 8 часа, педагог съм и си ползвах платения отпуск.Сега съм в неплатен отпуск и съм назначена на втори трудов договор по чл.111 на 8 часа в ЦОП.Имам ли право на платен отпуск по допълнителния трудов договор? |
Севдалина Иванова |
По трудовия договор за допълнителен труд по чл. 111 от Кодекса на труда също Ви се полага платен годишен отпуск, който в случая следва да е в пълен размер за съответната длъжност. КС |
| 2012-08-23 14:49:25 |
Моля, ако може обяснете какво провокира и наложи такова изменение на чл.328,1,10 КТ /ДВ №7/2012/? |
Генова |
Промяната на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ се наложи поради това, че придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст не може да бъде основание за прекратяване на трудовия договор. МВ/ |
| 2012-08-23 15:11:42 |
При сключен срочен трудов договор, работодателят има ли право да освобождава служителя, след изтичането на болничния му, при оставащ още един месец от договора, при положение, че няма основания за уволнение? И как се процедира, ако това е нарушение? |
Слав Иванов |
В чл.333, ал.1, т.4 от КТ е предвидено, че в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск. Както е видно от разпоредбата, лицето се намира под закрила при уволнение по време на ползване на разрешения му отпуск. Дали прекратяването на трудовия договор на съответното основание е законосъобразно се преценява от съда. Трудово-правен спор във връзка с прекратяване на трудов договор се решава от съответния съд. Срокът за предявяване на иск е 2-месечен, считано от деня на прекратяването - чл.358, ал.1, т.2 и ал.2, т.1 от КТ. МВ/ |
| 2012-08-23 16:06:37 |
Работя на 3 часов трудов договор .Във фирмата ползват по 20 дни годишен отпуск. На колко дни платен отпуск за годината имам право-20 или 8 дни? |
Иван Петров |
Разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време, има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Съгласно чл. 355, ал. 2 от Кодекса на труда, за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. В случай, че трудовият договор е сключен за по-малко от половината от законоустановеното работно време, то времето, което се признава за трудов стаж, се изчислява по часове, дни и месеци. В конкретния случай това означава, че по трудовия договор с работно време 3 часа при законоустановени за длъжността 8 ч., трудовият Ви стаж е 3/8 част от законоустановеното работно време и съответно ще Ви се признае трудов стаж в размер на 4.5 месеца за една календарна година. В зависимост от този трудов стаж се изчислява и размера на платения годишен отпуск. КС |
| 2012-08-24 00:44:23 |
Учителка съм.Необходима ми е още една година стаж за пълна пенсия. Предстои съкращаване. Не желая да се възползвам от ранното пенсиониране. 1.Имам ли право на парично обезщетение за безработица? 2.Ще загубя ли правото на 6 заплати, а също и добавката от 0.2%? 3.Може ли прекратяването на трудовия ми договор да е без предизвестие? |
Петя Илиева |
Съгласно изменената разпоредба на чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете. Правото на пенсия за учителите е уредено в § 5, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО, съгласно който до 31 декември 2020 г. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст 3 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и учителски осигурителен стаж, както следва: 1. до 31 декември 2011 г. - 25 години за жените и 30 години за мъжете; 2. от 31 декември 2011 г. осигурителният стаж по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 28 години за жените и 33 години за мъжете. Това означава, че жените, назначени на длъжността учител, придобиват право на учителска пенсия за 2012 г. при навършени 57 год. и 4 мес. и минимален учителски стаж 25 год. и 4 мес., за 2013 г. – 57 г. и 8 мес. и минимален учителски стаж 25 г. и 8 мес. и т.н. Тази пенсия е срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда, по който се определят пенсиите за осигурителен стаж и възраст по чл. 70 КСО и намален с 0,2 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1 (§ 5, ал. 2 КСО). За получаването на учителска пенсия в пълен размер, е необходимо лицата да отговарят на условията, посочени в § 5, ал. 4 КСО, съгласно който на учителите, които имат изискуемия по § 5, ал. 1 учителски осигурителен стаж и се пенсионират след навършване на възрастта по горепосочения чл. 68, ал. 1, се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до изпълнение на условията за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, но не по-късно от навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 (65 г. и 4 мес. за 2012г.). След изпълнение на условията по чл. 68, ал. 1 и 2 или навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 пенсията се изплаща за сметка на фонд "Пенсии". От това следва, че изискванията за придобиване право на пенсия в пълен размер по § 5, ал. 4 КСО през 2012 г. за жените учители са: навършена възраст 60 год. и 4 мес. и минимален учителски стаж 25 год. и 4 мес., през 2013 г. съответно - навършена възраст 60 год. и 8 мес. и минимален учителски стаж 25 год. и 8 мес. и т. н. На основание чл. 54а, ал. 1 КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Заявлението се подава лично от лицето по постоянен или настоящ адрес. Обезщетението се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако: 1. заявлението е подадено в тримесечен срок от тази дата; 2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. Преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от ТП на НОИ. За допълнителна информация по тези въпроси може да се обърнете и към НОИ. Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Видно от разпоредбата, обезщетението се дължи, независимо от основанието за прекратяване на трудовия договор и при условие, че лицето е придобило правото на пенсия преди прекратяване на трудовото правоотношение. Трудовият Ви договор може да бъде прекратен без предизвестие по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие между страните, изразено писмено. В този случай /и ако не сте придобила право на пенсия/ обезщетението за безработица ще е в минимален размер и срок. Следва да имате предвид и изменената разпоредба на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ (обн. ДВ, бр. 7 от 24.01.2012 г.), според която отпадна възможността работодателят да прекратява трудовия договор на работник или служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст /вкл. и по § 5 КСО/. КС |
| 2012-08-24 08:49:57 |
На работник(морско лице) се изплаща допълнително трудово възнаграждение за работа при специфични условия към основната работна заплата за времето през което е на кораб (два месеца). Това допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер ли е и влиза ли в базата за изчисляване на платен отпуск, който лицето ще ползва следващите два месеца? |
Дора Неделчева |
Съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. В чл. 15, ал. 2 от наредбата е предвидено, че за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Допълнителното трудово възнаграждение, което лицата получават за работа при специфични условия биха могли да се приемат за възнаграждения с постоянен характер, ако се получават постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение, което следва да е определено и с колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието. МВ/ |
| 2012-08-24 10:15:18 |
Интересува ме какъв е нормативния документ, който да ни задължава да прилагаме Колективен трудов договор, подписан на национално равнище за отрасъл Здравеопазване при положение, че не сме присъединени към страните, подписали този договор |
Маргарита Ташева |
По поставения въпрос следва да се обърнете към Министерство на здравеопазването. МВ/ |