| 2012-10-27 14:26:56 |
През 2010 година бях съкратена в Кремиковци АД, там работих над 20 год непрекъснато до съкращението ми. 1 година след съкращението се пенсионирах (осигурителен стаж и възраст), като през тази година не съм работила и не съм имала друг работодател. Имам ли право на изплащане брутни заплати при пенсиониране, колко и кой трябва да ми ги изплати? |
ГИНКА МАРКОВА |
Уважаема госпожа МАРКОВА, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Видно от разпоредбата, правото на обезщетение по този ред може да възникне само ако към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е било придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. ЕКБ |
| 2012-10-28 08:19:38 |
От година замествам титуляр по майчинство. Утре искат да подпиша анекс към ТД, според който ми намаляват заплатата на 290 лв,т.е. падам под минималния осигурителен праг за длъжността. Става въпрос за детска градина в рамките на община. При положение, че съм на пълен работен ден, със задълженията и отговорностите на титуляра ,законно ли е това? |
Анета Апостолова |
Уважаема г-жо Апостолова, Допълнително споразумение за намаляване размера на трудовото възнаграждение може да бъде подписано при съгласие на страните по трудовия договор. ЛТ/ |
| 2012-10-28 09:35:39 |
Здравейте. Скоро получих ТК и забелязах, че са ми вписали датата от ДС, а не тази от която съм постъпила на новата длъжност. Т.е. ДС е от 03.09, а постъпих на 04.09. Това грешка ли е? |
Иванова |
Уважаема г-жо Иванова, С допълнително споразумение се променя длъжността, размера на трудовото възнаграждение, продължителността на работното време и др., като в него се вписва откога влиза в сила изменението. Същата дата следва да бъде вписана и в трудовата книжка. ЛТ/ |
| 2012-10-28 10:30:38 |
В писмо № 26-335 от 06.06.2012 г. МТСП изразява становище, че ако работник е изпратен да изпълнява тр. си задължения на строителен обект находящ се извън нас. място, което е седалището на фирмата е налице командироване. Не следва ли, че характера на работата на строител неговото работно място да са всички обекти на фирмата (вкл. извън седалището? |
Живко Димитров |
Уважаеми г-н Димитров, Писмото е в отговор на конкретно запитване. Отговорът е съобразен с данните, изложени в запитването и конкретно поставените в него въпроси. Обръщаме Ви внимание, че рубриката "Въпроси и отговори" няма коментарен характер. ЛТ/ |
| 2012-10-28 19:57:32 |
Здравейте! Лице е назначено на трудов договор на основание Чл. 68 ал. 1 т. 1 от КТ за срок от една година считано от 01.01.2012 г.. В хипотезата, че трудовия договор има и срок на изпитване 6 месеца до коя дата следва да бъде срока на договора - до 31.12.2012 г. или до 30.06.2012 г. ? Благодаря ! |
Живко Димитров |
Съгласно чл. 67 от КТ, трудовият договор може да бъде сключен: 1. за неопределено време; 2. като срочен трудов договор. В чл. 70, ал. 1 от КТ е предвидено, че окончателното приемане на работа на работника или служителя може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Основното предназначение на срока за изпитване е страната, в чиято полза е уговорен да се увери, че работата е подходяща за съответното лице, че се изпълнява съгласно условията и изискванията, определени от работодателя. Срокът за изпитване не е срок на договора. Видно от разпоредбата на чл. 67, трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор. В договора по ал. 1 на чл. 70 се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни – ал. 2 на чл. 70 от КТ. До изтичане срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие – чл.71, ал.1 от КТ. След изтичане на срока за изпитване, остава да действа срокът на договора, поради което същият ако е срочен, не се превръща в договор за неопределено време. В конкретния случай срокът на договора е до 31.12.2012 г., срокът за изпитване е бил до 30.06.2012 г. МВ/ |
| 2012-10-29 02:37:07 |
Здравейте, Моля да ми се отговори на следните въпроси. При изплащане на обезщетение за неправилно уволнение и възстановяване от съда. Следва ли да се приспада от 6 месечното парично обезщение: - полученото обезщетение за неспазен срок на предизвестие - 1 месец ? - получено пари за болничен до един месец но с начало 5 дни след освобождаване ? |
Иван Иванов |
При отмяна на заповедта за прекратяване на трудовия договор и възстановяването на работа на работника или служителя се счита, че трудовото му правоотношение не е било прекратявано, поради което всички права по него се запазват. Обезщетенията, които са изплатени на лицето при прекратяване на трудовия договор, се явяват платени на отпаднало основание, но то не е длъжно да ги върне доброволно, тъй като са получени добросъвестно от него. Разпоредбата на чл.8, ал.2 от КТ установява правилото, че добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. В случаите, когато работодателят счита, че работникът или служителят дължи връщане на получените обезщетения, може да потърси вземането си по съдебен ред. Съгласно чл. 54е, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 172, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 254 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 226 от Закона за съдебната власт. В ал. 2 е предвидено, че в 7-дневен срок от изплащане на обезщетенията по ал. 1 осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование. Тъй като паричните обезщетения за временна неработоспособност се изплащат от Националния осигурителен институт, за допълнителна информация следва да се обърнете към съответното териториално поделение на НОИ. МВ/ |
| 2012-10-29 11:28:58 |
ПОЛАГАЕМИЯ ГОДИШЕН ОТПУСК НА СЛУЖИТЕЛ Е 20 + 6 ДОПЪЛНИТЕЛНИ ДНИ. КАК СЕ ОПРЕДЕЛЯ РАЗМЕРА МУ , АКО ПРЕЗ ГОДИНАТА Е ПОЛЗВАН НЕПЛАТЕН ОТПУСК ЗА ГЛЕДАНЕ НА ДЕТЕ ОТ 2-8 ГОД., АКО ИМА 6 МЕСЕЦА БОЛНИЧНИ, ИЛИ Е В МАЙЧИНСТВО- САМО ВЪРХУ 20 ДНИ ИЛИ СЕ ИМАТ ПРЕДВИД И ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ 6? |
ГЕРГАНА МИТРОВА |
Разпоредбата на чл. 156, т. 2 от КТ установява правото на допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден. Съгласно чл. 139а, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден поради особения характер на работата. Със своя заповед работодателят определя списъка на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден /чл. 139а, ал. 2 от КТ/. След определяне на длъжностите, на които се работи при условията на ненормиран работен ден, ако работниците и служителите на тези длъжности действително са работили при тези условия, те имат право на допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден в размер не по-малко от 5 работни дни, съгласно чл. 156, т. 2 от КТ. В Кодекса на труда е възприет принципът за определяне на минималните размери на основния и допълнителния платен годишен отпуск, полагащ се на работниците и служителите за една календарна година. Поради тази причина работничките и служителките, които са ползвали платен отпуск по чл. 164 от КТ за отглеждане на де дете до 2- годишни и неплатен отпуск по чл. 167а за отглеждане на дете до 8- годишна възраст, нямат право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, т. 2 от КТ, тъй като не са работили реално при условията на ненормиран работен ден. От горните текстове е видно, че при ползване на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете, става въпрос за продължително отсъствие в рамките на една или повече календарни години. Съгласно чл. 162, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право на отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест. Тези отпуски се преценяват и разрешават единствено от здравните органи на основание издаден болничен лист (чл. 162, ал. 2 от КТ). След издаване на болничен лист по надлежния ред, работодателят оформя този отпуск. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, Лекарските консултативни комисии насочват болните към ТЕЛК в следните случаи: 1. след изтичане на 180 дни непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност; 2. преди изтичане на 180 дни отпуск, ако има признаци за настъпила трайна неработоспособност; 3. когато лицето е ползвало 12 месеца отпуск за временна неработоспособност с прекъсване в две предходни календарни години и в годината на боледуването; в 12-те месеца не се включват 135-те дни от отпуска по чл. 45 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските; От горните текстове се прави изводът, че в общия случай не може да се ползва непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност повече от 180 дни за една календарна година. Изхождайки от принципа за определяне на минималните размери на основния и допълнителния платен годишен отпуск за една календарна година, и във връзка с горните изрични разпоредби, считаме, че работниците и служителите, ползващи продължителен отпуск за временна неработоспособност по чл. 162 от КТ, имат право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, т. 2 от КТ в размер не по-малко от 5 работни дни, ако заемат длъжност, на която се работи при условията на ненормиран работен ден поради особения характер на работата. МВ/ |
| 2012-10-29 13:57:34 |
Кооперация иска да възложи по граждански договор почистването на входа. Има ли това право и по какъв начин ще осигури изпълнителя? |
Маргарита Събева |
Уважаема г-жо Събева, За гражданските договори не се прилага трудовото законодателство, поради което въпросът не е от компетентност на тази рубрика. По отношение на осигуряването на изпълнител по граждански договор се обърнете за информация към НАП. ЛТ/ |
| 2012-10-29 15:41:14 |
Здравейте! Интересува ме каква е поредността при ползването на дните за платен годишен отпуск /първо се взимат от текущата, и после за 2011 и 2010, или как/? |
Деница Владимирова |
Платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага – чл. 172 от КТ. В КТ не е регламентирана последователност на ползване на платения годишен отпуск, вкл отложения. Съгласно § 3ж от Преходните разпоредби на КТ, обн., ДВ, бр. 18 от 1.03.2011 г. неизползвания платен годишен отпуск или част от него за 2010 г., вкл. отложения по реда на чл. 176, ал. 1 КТ, може да се ползва до 31.12.2012 г. Разпоредбата на чл. 37б, ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че в графика може да се включва платеният годишен отпуск, ползването на който е отложено, както и неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години. В чл. 176а, ал. 1 от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. С оглед на законовата разпоредба на чл. 176а, ал. 1, правото на ползване на отпуск за 2011 г. се погасява на 31.12.2013 г. МВ/ МВ/ |
| 2012-10-29 16:41:53 |
01,10,2012 е "неприсъствен ден за всички учебни заведения". Как да тълкуваме това относно начисляване на заплати и работни дни за педагозита в този месец - 01,10 като работен ден ли ще е за тях, като официален празник и ако е така -полага ли се някаква компенсация, ако работят на този ден? |
Румяна Горанова |
Дните на официалните празници са определени в чл. 154, ал. 1 от КТ, съгласно който 1 ноември - Ден на народните будители е обявен за официален празник и е неприсъствен ден за всички учебни заведения. За работещите в учебните заведения този ден е официален празник и е неприсъствен, т.е. не е работен ден. МВ/ |