| 2012-11-23 16:02:32 |
Напомням за моя въпрос от 25.10.2012 , защото ми се струва,че е забравен. |
Гергана Иванова |
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения (в сила до 30 юни 2007 година) предвиждаше, че за продължителна работа на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основното трудово възнаграждение, определено с индивидуалния трудов договор. За продължителна работа се зачита времето, което се признава за трудов стаж по Кодекса на труда, вкл. и времето за отглеждане на дете до 3 години. С влизане в сила от 1 юли 2007г на новата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), при зачитане правото на допълнителни възнаграждения или т. нар. "класове" се постави задължителното изискване трудовият стаж да е обвързан с професионалния опит на работника или служителя. Съгласно чл. 12, ал. 2 НСОРЗ, за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т. ч. на различни работни места и длъжности. В разпоредбата § 1 от Заключителните разпоредби на НСОРЗ се установява изискването за запазване на достигнатия към 1 юли 2007 г. индивидуален процент и размер на допълнителното възнаграждение за продължителна работа и след тази дата, ако определеното въз основа на НСОРЗ индивидуално допълнително възнаграждение е с по-неблагоприятен размер. Тази защитна норма се прилага само за заварените към горната дата работници и служители в предприятието и действа докато се намират в трудово правоотношение със същия работодател. При постъпване на работа при друг работодател след 1 юли 2007 г., той определя самостоятелно размера на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит на работника или служителя в зависимост от условията, съгласно колективен трудов договор на браншово равнище или вътрешните правила за работната заплата в предприятието, съгласно чл. 12, ал. 4 и 5 НСОРЗ. Поради това, до 30 юни 2007 г. времето, през което без трудово правоотношение като майка сте полагала грижи за отглеждане на детето си до навършване на 3-годишната му възраст, Ви се признава за трудов стаж и при определяне размера на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит този период се взема предвид от работодателя, ако след 1 юли 2007г. сте продължила да работите при същия работодател. Ако след 1 юли 2007г. сте постъпила на работа при друг работодател това време не може да бъде взето предвид при определянето на размера на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, тъй като не е придобито по трудово правоотношение. Следва да имате предвид, че в случай, че този период не Ви е зачетен през 2003-2004г. на основание НДДТВ, той не може да бъде зачетен със задна дата и на основание на отменен нормативен акт. КС |
| 2012-11-23 16:11:12 |
Здравейте, Необходимо ли е служител да подписва допълнително споразумение при преминаване от ненормиран към нормиран работен ден поради намаляване на полагаемите дни за платен годишен отпуск (тъй като същите са му били дадени като допълнителни такива за ненормирания работен ден, на който е бил)? Благодаря предварително за отговора. |
Мария Михайлова |
Уважаема госпожа Михайлова, Съгласно чл. 139а, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Видно от текста на разпоредбата при спазване на изискванията на разпоредбата работодателят има право да определя длъжностите, които работят при условията на ненормиран работен ден, без да е необходимо мнението или съгласието на отделните работници или служители. Когато списъкът на длъжностите по чл. 139а, ал.1 КТ бъде променен и някои от тях отпадат, това означава, че работниците и служителите няма да работят при ненормиран работен ден след издаването на заповедта по чл. 139а, ал.3 КТ. След влизане на заповедта в сила те няма да имат право и на допълнителен платен годишен отпуск за ненормиран работен ден. Не е необходимо при определяне на длъжностите по реда на чл. 139а, ал.1 от КТ да се сключват допълнителни споразумения за работа при ненормиран работен ден, тъй като споразумението означава съгласие и на двете страни по трудовото правоотношение, а както беше пояснено работодателят има право сам да определи длъжностите, след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. СС |
| 2012-11-23 19:31:35 |
Надявам се , че получихте въпроса ми? Благодаря Ви предварително. Бладо |
Владо Петков |
В чл. 64, ал. 3 от Закона за държавния служител е предвидено, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за служебен стаж, а над 30 работни дни – само ако е предвидено в закон или акт на Министерския съвет. Съгласно чл. 56 от ЗДСл държавен служител, който има най-малко 8 месеца служебен, трудов, и/или осигурителен стаж, има право на редовен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни. Размерът на платения годишен отпуск, на който има право служителят се определя пропорционално на времето, което му се признава за служебен стаж. За повече информация следва да се обърнете към отдел "Административна и регионална координация" на Министерски съвет. МВ/ |
| 2012-11-23 21:43:43 |
Моля да ми отговорите на въпроса зададен на 13.6.2012 |
Петя Добрева |
Уважаема г-жо Добрева, Работникът или служителят работи под контрола и указанията на работодателя, с който е сключил трудов договор. Съгласно § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Не е възможно едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и изпълнението, да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск, да прекратява трудовия договор или да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение. Поради това, тъй като управителят е лицето, което представлява дружеството и сключва трудовите договори с работниците и служителите в дружеството, не е възможно той да сключи трудов договор сам със себе си. Поради това лицето, вписано като управител на ООД, което е и съдружник в него, не би могло да сключи трудов договор само със себе си и да се яви едновременно в качеството на работодател и работник. Ако едноличният собственик на ЕООД ще осъществява трудова дейност, която не е свързана с осъществяването на управлението на дружеството (управител е друго физическо лице), тогава е допустимо сключването на трудов договор. ЛТ/ |
| 2012-11-24 13:44:54 |
съкратена съм от щата на музей земята и хората от 6.11.2012г. с предизвестие, имам ли право на обезщетение , като се използва, че съм на 60 г. и не съм подавала доброволно молба |
валентина коцева |
Уважаема г-жо Коцева, Основанието за прекратяване на трудов договор поради съкращаване на щата е определено в чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и предвижда прекратяване на трудовия договор с предизвестие от страна на работодателя. Ако работодателят спази дължимия срок на предизвестие, то той дължи трудово възнаграждение. Ако работодателят не спази дължимия срок на предизвестие, то работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ - в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Работодателят дължи и обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ, което се изплаща в резултат на прекратяването на трудовия договор поради съкращаване на щата на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Обезщетението се изплаща за срок не повече от 1 месец, освен ако не е предвидено обезщетение за по-дълъг срок. Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Съгласно чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Сроковете за изплащане на паричните обезщетения за безработица се определят в зависимост от основанието, на което е прекратен трудовият договор (чл. 54б, ал. 3 от КСО) и продължителността на осигурителния стаж (чл. 54в, ал. 1 от КСО). Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Обръщаме Ви внимание, че преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от ТП на НОИ. Следва да имате предвид, че обезщетение за безработица се изплаща само ако не сте придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране. Ако към датата на прекратяване на трудовия Ви договор сте придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране , имате право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. ЛТ/ |
| 2012-11-24 13:47:44 |
съкратена съм от щата на музей земята и хората от 6.11.2012г. с предизвестие, имам ли право на обезщетение , като се използва, че съм на 60 г. и не съм подавала доброволно молба |
валентина коцева |
Уважаема г-жо Коцева, Основанието за прекратяване на трудов договор поради съкращаване на щата е определено в чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и предвижда прекратяване на трудовия договор с предизвестие от страна на работодателя. Ако работодателят спази дължимия срок на предизвестие, то той дължи трудово възнаграждение. Ако работодателят не спази дължимия срок на предизвестие, то работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ - в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Работодателят дължи и обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ, което се изплаща в резултат на прекратяването на трудовия договор поради съкращаване на щата на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Обезщетението се изплаща за срок не повече от 1 месец, освен ако не е предвидено обезщетение за по-дълъг срок. Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Съгласно чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Сроковете за изплащане на паричните обезщетения за безработица се определят в зависимост от основанието, на което е прекратен трудовият договор (чл. 54б, ал. 3 от КСО) и продължителността на осигурителния стаж (чл. 54в, ал. 1 от КСО). Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Обръщаме Ви внимание, че преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от ТП на НОИ. Следва да имате предвид, че обезщетение за безработица се изплаща само ако не сте придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране. Ако към датата на прекратяване на трудовия Ви договор сте придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране , имате право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. ЛТ/ |
| 2012-11-24 13:58:12 |
съкратена съм от щата на музей земята и хората от 6.11. 2012г. с предизвестие, имам ли право на обезщетение, на 60 г. и не съм подавала молба за пенсиониране |
валентина коцева |
Уважаема г-жо Коцева, Основанието за прекратяване на трудов договор поради съкращаване на щата е определено в чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и предвижда прекратяване на трудовия договор с предизвестие от страна на работодателя. Ако работодателят спази дължимия срок на предизвестие, то той дължи трудово възнаграждение. Ако работодателят не спази дължимия срок на предизвестие, то работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ - в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Работодателят дължи и обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ, което се изплаща в резултат на прекратяването на трудовия договор поради съкращаване на щата на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Обезщетението се изплаща за срок не повече от 1 месец, освен ако не е предвидено обезщетение за по-дълъг срок. Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Съгласно чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Сроковете за изплащане на паричните обезщетения за безработица се определят в зависимост от основанието, на което е прекратен трудовият договор (чл. 54б, ал. 3 от КСО) и продължителността на осигурителния стаж (чл. 54в, ал. 1 от КСО). Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Обръщаме Ви внимание, че преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от ТП на НОИ. Следва да имате предвид, че обезщетение за безработица се изплаща само ако не сте придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране. Ако към датата на прекратяване на трудовия Ви договор сте придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране , имате право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. ЛТ/ |
| 2012-11-24 13:59:40 |
съкратена съм от щата на музей земята и хората от 6.11. 2012г. с предизвестие, имам ли право на обезщетение, на 60 г. и не съм подавала молба за пенсиониране |
валентина коцева |
Уважаема г-жо Коцева, Основанието за прекратяване на трудов договор поради съкращаване на щата е определено в чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и предвижда прекратяване на трудовия договор с предизвестие от страна на работодателя. Ако работодателят спази дължимия срок на предизвестие, то той дължи трудово възнаграждение. Ако работодателят не спази дължимия срок на предизвестие, то работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ - в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Работодателят дължи и обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ, което се изплаща в резултат на прекратяването на трудовия договор поради съкращаване на щата на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Обезщетението се изплаща за срок не повече от 1 месец, освен ако не е предвидено обезщетение за по-дълъг срок. Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Съгласно чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Сроковете за изплащане на паричните обезщетения за безработица се определят в зависимост от основанието, на което е прекратен трудовият договор (чл. 54б, ал. 3 от КСО) и продължителността на осигурителния стаж (чл. 54в, ал. 1 от КСО). Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Обръщаме Ви внимание, че преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от ТП на НОИ. Следва да имате предвид, че обезщетение за безработица се изплаща само ако не сте придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране. Ако към датата на прекратяване на трудовия Ви договор сте придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране , имате право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. ЛТ/ |
| 2012-11-24 14:47:24 |
В отг. на ? на Ваня Стоева давате становище че при прекратяване на трудовото правоотношение на основание Чл. 325 ал. 1 няма пречка деня, от който се счита прекратено трудовото правоотношение да е почивен ден. Според Чл. 335 ал. 2 т. 3 трудовия договор се прекратява от момента на получаване на заповедта. Как ще се връчи заповедта в неработен ден ? |
ФАЗАН ПЪДПЪДЪКОВ |
Уважаеми господин Пъдпъдъков, На г-жа Стоева сме отговорили на въпроса, като сме имали предвид прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ)– по взаимно съгласие на страните, тъй като останалите основания имат определени изисквания, които трябва да се спазят или да са налице, за да се осъществи прекратяването. При взаимното съгласие страните постигат съгласие (споразумяват се ) за момента, от който трудовото правоотношение следва да се счита прекратено и това „взаимно съгласие” прекратява трудовото правоотношение, а не връчването на заповедта. В тези случаи заповедта може да се връчи в работен ден, което не променя постигнатото споразумение между страните по трудовото правоотношение. СС |
| 2012-11-24 17:41:44 |
За работа през дните на официални празници на работниците и служителите се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение, определено с индивидуалния трудов договор- чл. 264 от КТ.Процент прослужено време в удвоен размер ли се . |
Даниела Петрова |
В чл. 264 от Кодекса на труда е предвидено,че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Тази разпоредба се отнася за случаите, когато официалните празнични дни са включени в графика на работното време. Когато работата на официалния празник е извън графика на работното време, тя представлява извънреден труд и отделно се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 100 на сто, съгласно чл. 262, ал.1, т.3 от КТ. Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. Според разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата увеличението се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор, освен ако е договорено друго. МВ/ |