| 2012-12-11 12:14:58 |
От 7.07.2012г до 23.11.2012г работих в ВДВ България с белгийско участие , като шофьор на камион. До момента имам преведена 1 заплата. Има изплатени осигуровки , но превод на заплати няма. Моля за съдействие. |
Николай Кънев Николов |
Уважаеми г-н Николов, Обърнете се за съдействие към Инспекцията по труда, която осъществява контрол за спазване на трудовото законодателство. ЛТ/ |
| 2012-12-11 13:40:37 |
Във фирмата имаме служители които имат неизползван отпуск за 2009 г. Работодателят ги задължава да използват тази отпуска през 2013 г., включително и дните за 2013 г.Работниците, обаче не са съгласни, тъй като ще ползват отпуска за 2013 през 2013 г. Моля за разрешение на този казус. |
Андонова |
Уважаема г-жо Андонова, Няма задължение за ползване на отпуска за 2009 г. Той може да се ползва до прекратяване на трудовото правоотношение и може да бъде включен в график за ползване, само по желание на работника/служителя. ЛТ/ |
| 2012-12-11 15:29:26 |
Кмет на село,искаме но не ни дават средства за полагащи?се костюми към кого и в какъв вид/писмен/да поискаме да ни отпуснат средства.Това че общината разполага с по малко средства оправдателна причина за отказ ли е? |
петър маринов |
Уважаеми господин Маринов, Съгласно чл. 40, ал.1 от Закона за държавния служител за осъществяване на служебните си задължения държавният служител има право на представително и униформено облекло при условия и по ред, определени от Министерския съвет. В разпоредбата на чл. 27 от Наредбата за служебното правоотношение на държавните служители е установен редът и условия за ползване на представително работно облекло за всяка календарна година. Що се отнася до средствата, необходими за представително облекло следва да се обърнете към Министерството на финансите. СС |
| 2012-12-11 15:39:06 |
Родила съм дъщеря си на 16.08.1981 г. като преди това не съм работила, тъй като съм била студентка. Гледала съм я до тригодишна възраст. На колко години трудов стаж имам право при пенсиониране като неработеща тогава майка, който знам че се доказва с акт за раждане на детето? |
Анонимен |
Първият нормативен акт, който регламентира трудовия стаж на жените-майки и осиновителки след 31.12.1967 г. до 03.07.1984г.,/ когато беше изменен и допълнен указа за насърчаване на раждаемостта / е ПМС № 61 от 28.12.1967г. за насърчаване на раждаемостта / обн.ДВ.бр.2 от 1968г./ В посоченото постановление е предвидено, че жените - майки или осиновителки, неработещи при бременност, раждане и за отглеждане на малко дете, ще им се зачита за трудов стаж такъв период от време, който отговаря на размерите на платените и неплатени отпуски, на които имат право работещите майки и осиновителки, съгласно разпоредбите на чл.60 и 61 от Кодекса на труда от 1951г. В т.4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените майки и осиновителки е предвидено, че за раждане на първо дете на майката се зачитат 12 месеца трудов стаж, за раждане на второ дете - 14 месеца трудов стаж, за раждане на трето дете - 18 месеца трудов стаж и за раждане на четвърто и всяко следващо дете 12 месеца трудов стаж. Особеното при зачитане на този стаж е, че 45 календарни дни от тях се броят преди датата на раждане на детето, останалата част-след раждането. Зачитането на този трудов стаж се осъществява от органа, който признава права, произтичащи от трудов стаж, т.е. пред който трябва да Ви послужи /например, ако е трудов стаж за пенсия – от Районното управление “Социално осигуряване”/. Трудовият стаж се удостоверява с представянето на актовете за раждане на децата, трудова книжка или документ, от който е видно, че през същия период, нямате трудов стаж, признат по друг ред. Органът, който признава трудов стаж, следва да направи съответните справки по представените документи, да ги опише по подходящ начин, след което да Ви ги върне. Този трудов стаж не се вписва в трудовата книжка. МВ/ |
| 2012-12-11 16:22:15 |
Здравейте, Възможно ли е одобрените молби за отпуск и заповедите към тях да бъдат съхранявани в отделни класьори, а не във всяко отделно лично досие? Благодаря за отговорът! |
Мария Михайлова |
Уважаема госпожа Михайлова, В Кодексът на труда няма изрична разпоредба за изготвяне на „лично досие” на работника или служителя, но в редица нормативни актове се предвижда документите, които отразяват развитието на трудовото правоотношение да се съхраняват в отделна папка. Например: в приложение № 4 към чл. 49, ал.5 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) забележка № 1 към Удостоверението за ползване на отпуск по чл.167а от Кодекса на труда е установено, че „Удостоверението се съхранява в личното досие на работника или служителя”. Друг пример: в ал.14, на чл. 42 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи е предвидено, че попълнените и подписаните атестационни карти се съхраняват в личното досие на директора. Видно от посочените примери трудовото законодателство предвижда на всеки работник или служител да се изготвя специална папка наричана „лично досие”, в което да се съхраняват документите имащи отношение към развитието на трудовото правоотношение на всеки един работник или служител. СС |
| 2012-12-11 16:25:01 |
Работя във фирмата от 1988г без прекъсване до април 2011г през2011 напуснах по собствено желание и бях на борсата за 1 г. до април 2012 г.През 2012 август постъпвам пак в същата фирма.През декември 20012 навърших пенсионна възраст 63г и 4 месеца . ВЪПРОС-Имам ли право на допълнителни заплати 6 , 10 или колкото се полагат при пенсиониране |
тодор иванов |
В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата,условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател” "Работодател" по смисъла на § 1,т 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Бюрото по труда, където сте бил регистриран като безработен не е “работодател” по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, поради което то не е пречка за получаване на предвиденото в разпоредбата на чл.222,ал.3 от КТ обезщетение от шест брутни заплати, ако отговаряте на посочените по-горе изисквания на разпоредбата и през това време не сте работил при друг работодател. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай.Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/ |
| 2012-12-11 18:38:56 |
Пуснах предизвестие на 30.11.2012г. за прекратяване на трудовия ми договор поради пенсиониране.Кога ще трябва да бъда освободена, на коя дата ? Много спешно ми е. |
Ваня Иванова |
Съгласно разпоредбата на чл.326, ал.2 от КТ, срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В чл. 326, ал. 4 от КТ е предвидено, че срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. МВ/ |
| 2012-12-11 20:52:44 |
При прекратяване на трудовия ми договор с Кремиковци през несец март 2012 г. имах право на пенсиониране, беше ми издадена и заповед за изплащане обезщетение в размер на 6 брутни заплати. До този момент тези пари не са ми преведени. Има ли някакъв законоустановен срок за превод на тези обезщетения? От кого зависи това изплащане? |
ЕЛЕНА ГОЦЕВА |
Уважаема госпожа Гоцева, Видно от запитването, работодателят Ви не е изплатил обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, поради което имате право да заведете иск в съда в 3-годишен давностен срок, считано от момента в който е трябвало да Ви бъде платено (във Вашия случай, непосредствено след прекратяване на трудовото правоотношение). ЕКБ |
| 2012-12-12 07:43:56 |
Здравейте! Когато лице назначено на трудов договор е работило с намалено работно време, в трудовата книжка вписва ли се забалежка: "Осигурителния стаж не е равен на зачетения трудов стаж!" |
Катя Петрова |
Уважаема г-жо Петрова, Чл. 136 от КТ установява нормалната продължителност на работното време, като седмичното работно време е до 40 часа, а дневното е до 8 часа. Нормална е продължителността на работното време, която се определя от закона при нормални условия на труд. Чл. 137 от КТ регламентира намаленото работно време, чиято продължителност е по-малка от продължителността на нормалното работно време. Намалено работно време се установява за: 1. работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве (основанието за намаляването на продължителността на работното време в тази хипотеза е свързано със специфичните условия на труда). Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет - НАРЕДБА за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време. 2. работници или служители, ненавършили 18 години (основанието за намаляването на продължителността на работното време в тази хипотеза е свързано с личността на работника/служителя за да се отчетат специфичните възрастови особености). В чл. 305, ал. 3 от КТ е определено, че работното им време е 35 часа седмично и 7 часа дневно. Съгласно чл. 137, ал. 4 КТ при намаляването на работното време не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудовото правоотношение. Правата на работещите при намалено работно време са гарантирани, като законът изрично предвижда, че те ползват всички права като на тези, работещи по трудово правоотношение с нормална продължителност на работното време.. С оглед на това се приема, че пълно за работниците и служителите е работното време с максимално установена от закона нормална или намалена дневна продължителност (8 часа или 7, съответно 6 часа). Затова, когато в КТ се използва изразът “законоустановено работно време” се има предвид неговата нормална (8 часа) или намалена (7 или 6 часа) дневна продължителност на работното време. В чл. 7 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, изрично е предвидено, че при въвеждане на намалено работно време се запазват правата на работниците и служителите и по осигурителното законодателство. Предвид гореизложеното, в трудовата книжка на лице, което работи на намалено работно време (7 или 6 часа) съгласно чл. 137 КТ, не се вписва забележка “Осигурителният стаж не е равен на зачетения трудов стаж”. Такова вписване не се извършва, тъй като няма разлика в продължителността на стажа, който се зачита за трудов и този, който се зачита за осигурителен. На лице, което работи на намалена (7 или 6 часа) дневна пълна продължителност на работното време, осигурителният стаж е равен на зачетения трудов стаж. ЛТ/ |
| 2012-12-12 09:42:23 |
Моля за отговор защо ни препращате към рубрика "Заетост и безработица", след като там никой не отговаря на поставените въпроси? Благодаря. |
Анонимна |
Съгласно предварителните условия на рубриката "Въпроси о отговори", на граждани, задали въпроси извън тематика и компетенциите на съответната рубрика, се изпраща отговор с насочване към съответната рубрика или институция, към която следва да се обърнат. |