| 2013-01-08 16:38:22 |
Здравейте, във фирмата има майки, които са в отпуска по майчинството от средата на 2012 г. За декември 2012 г. има начислени премии на тях за годишен резултат, които съм въвела като премии за декември (без да има отработени дни). Това по някакъв начин накърнява ли правата на майките при получаване на обезщетения от НОИ? |
Елена |
Тъй като паричните обезщетения се изплащат от Националния осигурителен институт, за информация по въпроса се обърнете към НОИ. КС |
| 2013-01-08 17:54:23 |
В молбата за отпуска за 2010 (готов формуляр) работникът не е посочил за коя година ще ползва отп. Не е попълван график за отп. и чл22т2 от НРВПО не е в сила. (В сила е от 15.03.11). Работодателят решава, че отпуската се ползва по давност и по заповед работникът през 2010 ползва отпуска, останала от 2009, а отп. от 2010 изгаря. Нарушение ли това? |
Надя Петрова |
Не съществува разпоредба, която да предвижда, че редът за ползването на платеният годишен отпуск е „по давност”, поради което работодателят няма право на това основание да разрешава или да отказва ползването на отпуск от работника или служителя. Съгласно чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда, контролът върху спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" и от дирекциите "Инспекция по труда". В случай, при който работодателят Ви нарушава трудовото законодателство, имате право да сигнализирате Инспекцията по труда по седалището на предприятието, в което работите за проверка и съдействие по посочения проблем. КС |
| 2013-01-08 19:26:40 |
Здравейте! При условие, че кметът обявява 2 дни за неучебни, поради усложнена зимна обстановка, работодателят има ли право и трябва ли да пусне в платен отпуск персонала, след като не е по тяхна вина, че до местоработата не може да се стигне? Моля за конкретен отговор, защото не става въпрос за повече от 5 дни "престой". |
Елена Александрова |
Уважаема г-жо Александрова, В чл. 218 КТ е предвидено обезщетение при бедствие. Когато при бедствие работникът или служителят е възпрепятствуван да се яви на работа, заплаща му се обезщетение в размер 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е бил възпрепятствуван да работи, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. Ако работникът или служителят е взел участие в спасителните работи при бедствие, заплаща му се пълният размер на брутното трудово възнаграждение. Обезщетението се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят работи. Причините за неявяването на работа и участието в спасителните работи се установяват от кметството, от общинския съвет или от друг държавен орган. В случая не се “оформя” ползване на платен годишен отпуск. ЛТ/ |
| 2013-01-08 22:32:08 |
Служител има 90 дни неплатен отпуск в рамките на една календарна година. В този случай колко дни платен отпуск му се полагат за същата година - 20 или по-малко? |
Бойка |
В чл. 160, ал. 3 от КТ е предвидено, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в КТ, в друг закон или в акт на Министерския съвет. Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителят, се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Точните изчисления се извършват от работодателя. МВ/ |
| 2013-01-09 10:39:42 |
Здравейте, заемам длъжност, която е с установен ненормиран работен ден. Налага ми се да променя трудовия си договор и да мина от 8-часов пълен работен към 7-часов непълен работен ден, като оставам на същата длъжност. В новия ми трудов договор законосъобразно ли е да остана на ненормирано и непълно работно време? Благодаря |
Мария Цацова |
Съгласно чл. 138, ал. 1 от Кодекса на труда, страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време. Според чл. 139а, ал. 1 от КТ работодателят, след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ, може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден, поради особения характер на работата. Със своя заповед работодателят определя списъка на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден (чл. 139а, ал. 2 КТ). Няма законово ограничение за работещите на непълно работно време да се установява ненормиран работен ден, но определянето на длъжностите, за които се счита че се работи при условията на ненормиран работен ден се извършва със заповед на работодателя (ал.3). В случай, че за длъжността на служителя е установен ненормиран работен ден, той има право и на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т 2 КТ - не по-малко от 5 работни дни. МВ/ |
| 2013-01-09 10:47:18 |
Имат ли право на доп. отпуск директорите на дн.центрове за деца с увреждания - седм. грижа, които според чл. 24 ал.2 НРВПО ползват удълж. отпуск в р-р 30 раб. дни? |
Мария Георгиева |
На основание разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, директорите (управителите) на домовете за деца с физически увреждания и с умствена изостаналост, на домовете за деца, лишени от родителска грижа, на домовете за медико-социални грижи за деца, на детските ясли, на дневните центрове за деца с увреждания, на дневните центрове за деца с увреждания - седмична грижа, на центровете за социална рехабилитация и интеграция, които предоставят социални услуги за деца, на центровете за настаняване от семеен тип, на центровете за обществена подкрепа, на центровете за работа с деца на улицата, на кризисните центрове, на приютите за безнадзорни деца и на преходните жилища, които предоставят социални услуги за деца, както и на другите места за предоставяне на социални услуги за деца имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни. КС |
| 2013-01-09 10:57:47 |
Трябва ли да се отпиша от Бюрото по труда ако започна работа по Граждански договор,т.к съм регистрирана като безработно лице. |
Ирина Тодорова |
Съгласно чл. 54д, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО, лицата, които полагат труд без трудово правоотношение (по граждански договор) и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Тъй като паричните обезщетения за безработица се изплащат от ТП на НОИ и защото безработните лица имат задължение да декларират пред тях в срок до 7 дни настъпването на обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване изплащането на обезщетението, то за конкретна информация по поставения от Вас въпрос следва да се обърнете и към съответното ТП на НОИ. |
| 2013-01-09 11:05:20 |
Предстои да пускам заповеди от кмета на общината за извънреден труд на служители, във връзка с произвеждането на Националния референдум. Допустимо ли е служители да работят извънредно повече от 6 часа седмично, тъй като има длъжности, за които това реално се налага, и съответно да им бъдат заплатени действително изработените часове, а не само 6ч. |
Цветелина Димитрова |
Уважаема госпожа Димитрова, Въпросите свързани с референдум и избори са от компетентност на Централната избирателна комисия (Изборен кодекс и Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление) СС |
| 2013-01-09 12:28:50 |
Работя като охранител в частна фирма при сумирно изчисляване на работното време, като нощните часове се превръщат в дневни.На мен ми се налага да дежуря само през нощта.Какви са ми правата за нощния труд.Следва ли да ми се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд и имам ли право на добавки за безплатна храна и ободряващи напитки. |
Борис Стефанов |
Съгласно чл. 140, ал. 2 от КТ нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч. Това означава, че когато трудът е положен в посочените часови граници, то независимо от неговата конкретна продължителност става въпрос за нощен труд. Съгласно чл. 261 от КТ положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет. В чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Член 140, ал. 3 от КТ задължава работодателите да осигуряват топла храна и ободряващи напитки на работниците и служителите при работа през нощта. В случай, че става въпрос за приложение на Закона за частната охранителна дейност, съгласно § 6 от Закона за частната охранителна дейност, изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи, поради което следва да се обърнете към Министерството на вътрешните работи. МВ/ |
| 2013-01-09 13:22:08 |
Здравейте, Баба ми почина на 23 декември 2012г., аз съм държавен служител и за мен се прилага Чл. 62. ал.1 от "Закон за държавния служител". Имам ли право на отпуск за 27 и 28 декември 2012 (първите работни дни след смъртта на баба ми), т.е. прилага ли се Чл. 50. ал.1 от "Наредба за работното време, почивките и отпуските" за държавните служители или има друга наредба? НАРЕДБА за работното време, почивките и отпуските - Чл. 50. (1) Работникът и служителят има право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползува в първите 2 работни дни след нея. ЗАКОН за държавния служител - Чл. 62. (1) Органът по назначаването е длъжен да освободи държавния служител от изпълнение на задълженията му: 3. при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра или родител на другия съпруг, както и на други роднини по права линия без ограничение - два работни дни; Предварително благодаря. |
Миглена Янкова |
Уважаема г-жо Янкова, Съгласно чл. 62, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител органът по назначаването е длъжен да освободи държавния служител от изпълнение на задълженията му при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра или родител на другия съпруг, както и на други роднини по права линия без ограничение - два работни дни. Отпускът при смърт, в размер на два работни дни, е с целево предназначение. Нито в Закона за държавния служител, нито в друг нормативен акт по прилагането му, се съдържат разпоредби относно ползването на двата работни дни. ЛТ/ |