| 2013-01-10 11:32:05 |
Зачислен съм като редовен докторант в БАН от 01.01.2013. В договора ми пише, че имам право да работя по трудово правоотношение само до 3.30 ч дневно. Бих искал да знам какви са законовите разпоребди за това ограничение (къде е регламентирано). До колко е редно да има такова ограничение? 3.30ч дневно работно време смята ли се за трудов стаж? |
Анонимен_М |
Няма предвидени ограничения както в Кодекса на труда така и в други нормативни актове, лицето - редовен докторант да работи по трудов договор на пълно работно време. По отношение на правото на стипендия, следва да се обърнете към Министерство на образованието, младежта и науката. В чл. 355, ал.1 от КТ е предвидено, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица-ал.3 на чл.355 от КТ. МВ/ |
| 2013-01-10 11:54:22 |
Здравейте, моят въпрос е следният: Колко дена платен годишен отпуск се полагат на психолог, работещ в сферата на Социялните услуги - Център за социална рехабилитация и интеграция за деца? |
Мария Николова |
Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че директорите на детските градини, училищата и обслужващите звена по чл. 33а, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за народната просвета, помощник- директорите със задължителна норма за преподавателска работа в училищата и обслужващите звена по чл. 33а, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за народната просвета, учителите, учителите-методици, възпитателите, педагогическите съветници, ръководителите на филиали в междуучилищни центрове за трудово политехническо обучение, логопедите, психолозите, корепетиторите, хореографите, ръководителите на учебно-изчислителни кабинети, рехабилитаторите на слуха и говора имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни. Съгласно чл. 26, ал. 3 от същата наредба, възпитателите, педагозите и специалните педагози в домовете за деца с физически увреждания и с умствена изостаналост, в домовете за деца, лишени от родителска грижа, в домовете за медико-социални грижи за деца, в детските ясли, в дневните центрове за деца с увреждания, в дневните центрове за деца с увреждания - седмична грижа, в центровете за социална рехабилитация и интеграция, които предоставят социални услуги за деца, в центровете за настаняване от семеен тип, в центровете за обществена подкрепа, в центровете за работа с деца на улицата, в кризисните центрове, в приютите за безнадзорни деца, в преходните жилища, които предоставят социални услуги за деца, както и в другите места за предоставяне на социални услуги за деца имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 36 работни дни. В случай, че не попадате в кръга от лица, посочени в цитираните разпоредби, по отношение на размера на платения Ви годишен отпуск се прилага текста на чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда, съгласно който размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. КС |
| 2013-01-10 12:27:59 |
Здравейте, работя в денонощен магазин на голяма търговска верига в София. От 01.02.2013г. влиза в сила заповед на работодателя , че минаваме на сумарно работно време цялата верига - по чл.142, ал.2 от КТ., на следния график: от 01.02. до 31.03.2013г.;т 01.04.до 31,05.2013г. и така до 31.01.2014г.. Редно ли е това и не се ли нарушава чл.142, ал.2 КТ |
Р. Филипова |
Уважаема г-жо Филипова, Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца (чл. 142, ал. 2 КТ). Следователно няма пречка периодът на сумирано отчитане да бъде 2 месеца. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 4 КТ). При сумираното отчитане (изчисляване) на работното време установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Въз основа на горното, в случай че работодателят въведе сумирано изчисляване на работното време, с оглед организацията на работа в предприятието, той може да утвърждава месечни графици за работното време на работниците и служителите. Според чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Ако работодателят не спазва нормативната уредба за сумирано изчисляване на работното време, може да се сезира инспекцията по труда, която осъществява контрол за спазване на трудовото законодателство. ЛТ/ |
| 2013-01-10 12:52:13 |
Здравейте,служителка работи на 8 часа на основен тр.договор и на 4 часа по чл.110 от КТ /на различни длъжности/.На колко дни платен годишен отпуск има право по допълнителния тр.договор? И втори случай: Служителка работи на 8 часа на основен тр.договор и на 2 часа по чл.110 от КТ-на колко дни платен годишен отпуск има право по допълнителния договор? |
И. Аврамова |
Уважаема госпожа Аврамова, В запитването сочите два случая при които е сключен основен трудов договор на 8-часов работен ден и договори за допълнителен труд - в първия случай на 4-часов работен ден, а във втория случай на 2-часов работен ден. И в двата случая по основното трудово правоотношение лицата имат право на платен годишен отпуск съгласно трудовия договор но не по-малко от предвидения в Кодекса на труда минимум (20 работни дни по чл. 155, ал. 4 от КТ и 26 работни дни по чл. 319 от КТ). Отделно от основното трудово правоотношение, лицата имат право на платен годишен отпуск и по договора за допълнителен труд. При определяне размера на този отпуск се взема под внимание времето зачетено за трудов стаж по допълнителното трудово правоотношение, тъй като на основание чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Следователно, размерът на платения годишен отпуск при работа на непълно работно време е поставено в зависимост от времето, което се признава за трудов стаж. Ето защо, когато се изчислява размера на платения годишен отпуск, работодателят следва да се съобрази със законовите правила за изчисляване на трудовия стаж. На основание чл. 355, ал. 2 от Кодекса на труда, за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. Следователно, платения годишен отпуск по договора за допълнителен труд на 4-часов работен ден е в пълен размер, а при договора за допълнителен труд на 2-часов работен ден - се зачита пропорционално на времето, признато за трудов стаж - 5 работни дни за календарна година. Тъй като договора за допълнителен труд е самостоятелно трудово правоотношение от основното, то и отпуските по основното и допълнителното трудово правоотношетние се ползват самостоятелно и намират самостоятелно отражение в годишния график за ползването им. За да се изпълни основната функция на платения годишен отпуск - работникът или служителят да възстанови работната си сила, то препоръчително е двата отпуска да се разрешават по едно и също време, в противен случай, ако е разрешен отпускът само по основното трудово правоотношение, работникът или служителят следва да се явявя на работа по договора за допълнителен труд и обратно. ЕКБ |
| 2013-01-10 14:11:37 |
Има ли право при изпратено заявление за прекратяване на трудов договор, работодателя да не желае да оформи тр. книжка и издаде заповед за прекратяване, защото в последните 4 месеца служителят е бил в болничен, които се оспорва от работодателя, но излезлите до този момент решения потвърждават болничните листа. В кой закон са уредени тези в-шения? |
Анонимно |
В чл. 325, т. 1 от КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. В случай, че работодателят не е съгласен с прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, работникът или служителят има възможност да прекрати трудовият си договор с предизвестие до работодателя. Съгласно чл. 326, ал.1 от КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора - ал.2 на чл.326 от КТ Според чл. 335, ал. 2 от КТ трудовият договор се прекратява: 1. при прекратяване с предизвестие – с изтичането на срока на предизвестието; 2. при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието; 3. при прекратяване без предизвестие – от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Цитираната разпоредба определя момента на прекратяване на трудовия договор. Трудовият договор се прекратява писмено (чл. 335, ал. 1 от КТ). Задължение на работодателя е да прекрати писмено трудовия договор на конкретен работник или служител, като в акта за прекратяване (заповедта) и съответно в трудовата книжка се вписва правното основание за прекратяване на договора. Актът за прекратяване на трудов договор се подписва и от двете страни по трудовото правоотношение. Съгласно чл. 128а, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. В случай на нарушаване на трудовото законодателство се сигнализира съответната инспекция по труда. МВ/ |
| 2013-01-10 14:32:28 |
искам да попитам ако едно предприятие е в ликвидация има ли право 'Инспекцията по труда' да извършва проверки в него или вече няма компетенции? |
жулиета караханян |
В глава 19, раздел І от Кодекса на труда - Контрол за спазване на трудовото законодателство, не е предвидено ограничение на контролните органи на инспекцията по труда да извършват проверка в предприятие в ликвидация. МВ/ |
| 2013-01-10 14:48:14 |
Ако фирмата ни има обекти, които са труднодостъпни – в планината, и придвижването на работниците, които са на сменен режим, е със специален осигурен от фирмата транспорт, но отнема 2-3 часа, може ли с текстове в КТД и /или вътрешни правила времето на пътуване до и от обекта да бъде признато за работно време и следва ли да се заплаща с увеличение в празнични дни. |
Нели Рачева |
В чл. 136, ал. 1 от КТ е предвидено, че работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Според ал. 3 от КТ нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Времето за пътуване до и от работа не се зачита за работно време. МВ/ |
| 2013-01-10 16:23:31 |
когато даден работник е получил предизвестие за прекратяване на трудовия договор може ли да ползва болничен , ще се отложи ли прекратяването на договора и взимането на платена отпуска до изтичането на болничния и ще бъде ли изплатен? |
Анонимен |
Когато работник или служител е получил предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, няма пречка да се ползва платен или неплатен отпуск или отпуск за временна неработоспособност (който се разрешава от здравните органи). На основание чл. 335, ал. 2 от Кодекса на труда, трудовият договор при прекратяване с предизвестие се прекратява с изтичането на срока на предизвестието. В този случай предизвеститето не се удължава със срока на временната неработоспособност и работодателят е задължен да издаде заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, както и да впише това прекратяване в трудовата книжка. ЕКБ |
| 2013-01-10 16:25:45 |
бях управител на ООД като в този период Инспекцията по труда издаде предписание на дружеството да изплати трудовото възнаграждение на един от работниците. Собственикът на ООД-то ме смени с друг управител. доколкото знам ООД-то още не е изплатило заплатата на работника. има ли вероятност аз като бивш управител сега да бъда глобен за неизпълнението? |
Симеон Николов |
Съгласно чл. 414, ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. За повече информация по поставения въпрос се обърнете към ИА “ГИТ”. МВ/ |
| 2013-01-10 16:45:25 |
Може ли фирмата да установи ненормиран работен ден само за „длъжности на пълно работно време“ при спазване изискванията на КТ? |
иво гочев |
Уважаеми господин Гочев, Съгласно чл. 139а, ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда (КТ) поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Не може да се установява ненормиран работен ден за работниците и служителите с намалено работно време (ал.2). Други ограничения разпоредбата не предвижда. СС |