| 2013-01-21 14:20:37 |
Работник, назначен на безсрочен трудов договор, подава молба за промяна на длъжността. Може ли доп.споразумение сключено с този работник да е по.чл119 във връзка с чл.70 от КТ. Ако работникът не се справя с новата си длъжност,може ли да бъде освободен по чл.71 ал.1 |
Виолина Пенчева |
Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). Предложението за промяна в условията на трудовия договор може да бъде отправено от всяка от страните. В КТ не е регламентирана формата на предложението от работника, но в практиката е възприето това да става с молба до работодателя. В случай, че с допълнително споразумение работникът или служителят премине на друга длъжност, за която работодателят иска да провери качествата за нейното изпълнение, няма пречка да има клауза по чл. 70 за новата длъжност. От запитването става ясно, че с допълнително споразумение лицето е преминало на друга длъжност със срок за изпитване, като е променен и срокът на договора – от трудов договор за неопределено време, същият е преминал на срочен трудов договор – чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ. Предвид горното мнението ни е, че в случая няма пречка да се приложи чл. 71, ал.1 от КТ. МВ/ |
| 2013-01-21 14:26:19 |
на временен трудов договор сьм бременна в болнични искам да попитам могат ли да ме ськратят като изтече |
тихомира иванова |
Уважаема госпожа Иванова, В запитването си не посочвате вида на срочния трудов договор, поради което Ви предоставяме следната обща информация: На основание чл. 325, ал. 1, т. 3-5 от Кодекса на труда, трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие: - с изтичане на уговорения срок (при сключен срочен трудов договор по реда на чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ ); - със завършване на определената работа (при сключен трудов договор до завършване на определена работа по реда на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ); - със завръщане на замествания на работа (при сключен трудов договор за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа по реда на чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ). В упоменатите по горе основания за прекратяване на трудовото правоотношение закрилата по чл. 333 от КТ не се прилага. ЕКБ |
| 2013-01-21 14:37:46 |
Задължително ли е сключване на допълнително споразумение по чл.119, при смяна на работодател по чл. 123? |
Димитър Василев |
Преминаването по чл. 123 от КТ се отбелязва в трудовите книжки от “стария” работодател, без да се изчислява трудов стаж и без да се оформят по реда на чл. 6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж - т.е. “старият” работодател вписва в графа 7 съответната дата на преминаването, а в графа 8 - конкретното основание по чл. 123 от КТ. След това на лявата страница на трудовата книжка “новият” работодател отбелязва съответните свои данни. При уреждане на трудовото правоотношение по реда на чл. 123 от КТ не е необходимо да се подписват допълнителни споразумения, освен ако не се променя някой елемент от съдържанието му – напр. длъжността. Едва при прекратяване на трудовото правоотношение от последния работодател в трудовата книжка се оформя целият трудов стаж на работника или служителя. Съответните документи за осигурителен стаж и осигурителен доход също се издават от последния осигурител/ работодател при прекратяване на трудовото правоотношение с конкретен работник или служител /чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване. МВ/ |
| 2013-01-21 14:47:56 |
Здравейте, при излизане в болничен отпуск поради бременност 45 дни /първичен/ за първите 3 р. дни осигурителят изплаща ли 70% от среднодневното брутно възнаграждение или и те са за сметка на НОИ? п.п.Бременната до момента е ползвала болничен отпуск за общо заболяване /проблемна бременност/ |
Елена Димова |
Според разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване, осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. Видно е, че разпоредбата има предвид случаите на временна неработоспособност. Когато става въпрос за отпуск за бременност и раждане, паричното обезщетение се изплаща от първия ден от Националния осигурителен институт. ПМ/ |
| 2013-01-21 14:52:49 |
Служител е назначен на пълно работно време. В последствие работодателят обявява за длъжността ненормирано такова. Служителят длъжен ли е да продължи да работи при ненормирано работно време ? |
Ивелин Гочев |
Уважаеми г-н Гочев, Съгласно чл. 139а, ал. 1 от КТ поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя (чл. 139а, ал. 3 КТ). Следователно правомощие на работодателя е да издаде заповед, с която се определя списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден. Работодателят има право да издаде заповедта след спазване на процедурата по чл. 139а, ал. 1 КТ. Както беше посочено по-горе, установяването на ненормиран работен ден е правомощие на работодателя при спазване на изискванията на разпоредбата. Работодателят не е длъжен да изиска и получи съгласието на всеки отделен работник или служител. С оглед на това, ако в списъка на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, фигурира длъжността на служителя, за когото е запитването, той ще е длъжен да продължи да работи при условията на ненормиран работен ден. Съгласно чл. 139а, ал. 7 КТ работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. За работа при ненормиран работен ден, работникът или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск – не по-малко от 5 работни дни (чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ). ЛТ/ |
| 2013-01-21 15:00:49 |
Консултациите с представителите на персонала, по Ваш отговор имат за цел да отчетат тяхното мнение, а не задължително да го съобразят. Като така, не е ли едностранен актът за промяната на работното време за една длъжност от нормирано на ненормирано ? Това не позволава ли на работодателят да подвежда новоназначаваните по въпроса с тази нормираност ? |
Ивелин Гочев |
Уважаеми г-н Гочев, Съгласно чл. 139а, ал. 1 от КТ поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя (чл. 139а, ал. 3 КТ). Следователно правомощие на работодателя е да издаде заповед, с която се определя списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден. Работодателят има право да издаде заповедта след спазване на процедурата по чл. 139а, ал. 1 КТ. Както беше посочено по-горе, установяването на ненормиран работен ден е правомощие на работодателя при спазване на изискванията на разпоредбата. Работодателят не е длъжен да изиска и получи съгласието на всеки отделен работник или служител. С оглед на това, ако в списъка на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, фигурира длъжността на служителя, за когото е запитването, той ще е длъжен да продължи да работи при условията на ненормиран работен ден. Съгласно чл. 139а, ал. 7 КТ работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. За работа при ненормиран работен ден, работникът или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск – не по-малко от 5 работни дни (чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ). ЛТ/ |
| 2013-01-21 15:19:55 |
Лице през 2012 г. е ползвало платения си годишен отпуск, след това 30 дена - неплатен отпуск със стаж и след това неплатен отпуск без стаж. В календарната 2013 г. си подава молба за пълен размер платен годишен отпуск - Има ли право на такъв за календарната 2013 г.? |
Пенка Иванова |
Уважаема госпожа Иванова, Правото на платен годишен отпуск се определя на базата на месеците през календарната година, които се зачитат за трудов стаж. Следователно за 2012 г., ако правилно сме разбрали, лицето си е ползвало целия размер на отпуска, след което ползва неплатен отпуск ”без стаж”. Това означава, че за 2012 г. лицето има право на по-малко от минимум 20 работни дни, тъй като няма 12 месеца признат трудов стаж. В Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е уреден въпросът когато лицето ползва целия размер отпуск, след което трудовото му правоотношение се прекратява с този работодател. В тези случаи разпоредбата на чл. 33, ал.2 от наредбата предвижда, че до края на същата календарна година работникът и служителят нямат право да ползуват платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер. Във Вашия случай обаче, лицето не прекратява трудовото си правоотношение, а продължава да работи. Следва да имате предвид, че отпуските се полагат за съответната календарна година, като се предполага, че работникът или служителят ще отработи пълна календарна година. Поради това лицето в описания случай има право на отпуск за 2013 г. независимо от това, какво е ползвало за 2012 г. СС |
| 2013-01-21 15:27:18 |
Служителка за календарната 2012 г. е ползвала 5 д. платен год .отпуск и след това отпуск за временна нетрудоспособност през цялата календарна 2012 г , който продължава и през 2013 г.,засега болничния е до 16.02.2013 г.Има ли право да ползва през 2013 г. целия остатък от платения си отпуск от календарната 2012 г. , а след това и отпуск за 2013 |
Пенка Иванова |
Уважаема госпожа Иванова, Съгласно чл. 176, ал. 4 от Кодекса на труда, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск. На основание чл. 176а, ал. 2 от КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Следователно, няма пречка работодателя да разреши на работника или служителя да ползва остатъка на неползвания платен годишен отпуск за 2012 година в срока на погасителната давност след завръщането му на работа. ЕКБ |
| 2013-01-21 18:17:44 |
Работя в държавно здравно заведение.Мога ли да ползвам 1 година неплатен отпуск.Липсва юрист-консулт на щат който да реши възможно ли е. |
мария михова |
Уважаема госпожа Михова, Съгласно чл. 160 от Кодекса на труда, работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Видно от разпоредбата, трудовото законодателство урежда правната възможност работодателят да разреши ползване на неплатен отпуск след писмено искане подадено до него от работника или служителя. Също така трудовото законодателство не прави разграничение във формата на управление на предприятието - държавно или не. Следователно, ако не съществуват други пречки (посочени в нормативни разпоредби извън Кодекса на труда), работодателят може да разреши неплатен отпуск по чл. 160 от КТ. ЕКБ |
| 2013-01-21 21:06:41 |
При принудително "съкращаване" на основание по чл.327 ал.1 т.3 имам ли право на обезщетение от борсата и колко време??? И полага ли ми се една заплата обезщетение от работодателя? СПЕШНО!!!! |
Милена Димитрова |
Уважаема г-жо Димитрова, При прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ (при промяна на мястото и характера на работата ................) работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. От цитираната разпоредба е видно, че за определяне на размера на обезщетението има значение видът на трудовия договор, който се прекратява (безсрочен или срочен). При прекратяване на безсрочен трудов договор обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, т.е. ако срокът на предизвестието е 30 дни (не е уговорен по-дълъг срок), то обезщетението е “една брутна работна заплата”. При прекратяване на срочен трудов договор обезщетението е в размер на действителните вреди, като то се изчислява върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение (чл. 221, ал. 4, т. 1 от КТ). Съгласно чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени ли дължими осигурителни вноски за фонд “Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО . При наличие на посочените условия се преценява и правото на обезщетение. Продължителността на срока за изплащане на обезщетението и неговият размер зависят от продължителността на осигурителния стаж на съответното лице, основанието, на което е прекратено осигуряването му, както и от това, дали безработното лице придобива право на парично обезщетение преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица. При прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ срокът за изплащане на паричното обезщетение зависи от продължителността на осигурителния стаж на лицето, стига това лице да не придобива правото на обезщетение преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица (когато срокът е 4 месеца, през които се изплаща минималният размер на обезщетението). Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Заявлението се подава лично от лицето по постоянен или настоящ адрес. Обръщаме Ви внимание, че преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от съответното ТП на НОИ. За конкретна информация можете да се обърне към съответното ТП на НОИ. ЛТ/ |