| 2013-02-12 16:40:11 |
В Закона за висшето образование чл.46 ал.1 и ал.5 ,чл.67 и Закона за развитие на академичния състав чл.2 ал.2 т.1 е постановен статута на образованието за степен „Доктор”. При обучение без откъсване от производството и със съгласието на работодателя, имам ли право на 25 дни платен отпуск по чл.169 ал.1,30 дни по ал.3 и 6 м. по ал.4 от КТ? |
валентина тодорова |
Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда, работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година. В разпоредбата на чл. 169, ал. 3 от КТ е предвидено, че за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация, за придобиване на образователно-квалификационна степен “бакалавър” и “магистър”, на учащия се по ал. 1 се полага еднократно платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване. Тъй като Кодексът на труда е имал предвид съществуващата образователна система по време на изготвянето и приемането му, е предвидена отпуска за едностепенно образование и за дисертация. В чл. 169, ал. 4 от КТ е уредено правото на работниците и служителите, зачислени на задочна докторантура или на докторантура на самостоятелна подготовка, еднократно на 6 месеца платен отпуск за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор", а за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор на науките" - 12 месеца. Това право се ползва със съгласието на работодателя. Необходимото съгласие на работодателя по чл. 169, ал. 4 от КТ е различно от съгласието му по чл. 169, ал. 1 от КТ за обучение в средно или висше училище без откъсване от производството, не само защото няма изрично препращане към ал. 1 на чл. 169, ал. 1 от КТ, но и от различната правна уредба на обучението за придобиване на образователна степен “бакалавър” и “магистър” и на образователната и научна степен "доктор", съгласно ЗВО. |
| 2013-02-12 17:29:48 |
Уважаеми дами и господа, С настоящото писмо Ви молим за становище по въпроси, които възникват по повод промяна на вида на трудовите договори на служители, които работят при нас на втори трудов договор по външно съвместителство – чл. 111 от Кодекс на труда, на непълно работно време – 4 часа. Въпросите ни са следните: 1. При прекратяване на основния трудов договор на тези служители, който основен договор е сключен с друг работодател, и желанието ни служителите да бъдат назначени при нас на основен, а не на допълнителен трудов договор, има ли законово изискване за прекратяване на допълнителния трудов договор и за сключване на нов основен договор или с прекратяването на основния трудов договор на тези служители допълнителния трудов договор става основен и преминаването от допълнителен към основен трудов договор при същия работодател може да стане с писмено споразумение между страните за промяна на вида на договора – допълнително споразумение на основание чл. 119 във връзка с чл. 67, ал. 1, т, 1 от Кодекс на труда? 2. В случай, че няма изискване за прекратяване на допълнителния трудов договор и за сключване на нов основен договор, то работодателят има ли задължение да уведоми Национална агенция за приходите („НАП”) на основание Наредба № 5 от 29.12.2002 г.; Ако да, по какъв начин? Въпросът ни за начина на уведомяване на НАП е породен от техническата невъзможност това уведомяване (за преобразуване на допълнителния трудов договор в основен при същия работодател) да стане чрез подаване към НАП на стандартно уведомление, без преди това да се прекрати допълнителния договор (със съответното уведомление към НАП). Ако лицето е преминало с допълнително споразумение на основание чл. 119 във връзка с чл. 67, ал. 1, т, 1 от Кодекс на труда от допълнителен на основен трудов договор при същия работодател, след прекратяването на основния му договор при друг работодател, и при липсата на техническа възможност за уведомяване на НАП за това, лицето продължава да бъде регистрирано в НАП с договор на основание чл. 111 от Кодекса на труда (допълнителен договор). Моля за отговор по двата поставени от нас въпроса, тъй като те са от съществена важност за законосъобразните ни действия при управление и администриране на служителите |
Росица Тонева |
В КТ липсва изрична разпоредба, която в случай на прекратяване на основния трудов договор, да регламентира автоматичното превръщане на допълнителния трудов договор по чл. 111 от КТ в основен. Кодексът на труда съдържа само разпоредба, която определя, че по смисъла на кодекса основно трудово правоотношение е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд /т. 12 от Допълнителните разпоредби на КТ/. Предвид горното договорът по чл. 111 от КТ следва да бъде прекратен, след което да се сключи нов основен трудов договор. В трудовата книжка се нанасят данни само по основното трудово правоотношение, поради което същата следва да се оформи от работодателя при прекратяване на трудовия договор. За трудовия договор по чл. 111 от КТ работодателят издава удостоверения УП 2 и УП 3. С разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ се регламентира задължението на работодателя да изпрати уведомление до съответната териториална дирекция на Националната агенция по приходите (ТД на НАП) в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване. МВ/ |
| 2013-02-12 17:36:23 |
Навърших 63г и 8м имам 17г и 6м 2-ра кат. и 9г и 9 м 3-та кат. кога ще имам право на пенсия |
Силвий Савов |
Съгласно чл. 16а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2014 г. включително право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО) имат лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете и са навършили възраст, както следва: 1. от 1 януари 2012 г. - 47 години и 4 месеца за жените и 52 години и 4 месеца за мъжете при първа категория труд и 52 години и 4 месеца за жените и 57 години и 4 месеца за мъжете при втора категория труд; 2. от 1 януари 2013 г. - 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд и 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд; 3. от 1 януари 2014 г. - 48 години за жените и 53 години за мъжете при първа категория труд и 53 години за жените и 58 години за мъжете при втора категория труд. Съгласно разпоредбата на чл.104, ал. 2 КСО, при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, осигурителният стаж се превръща, като три години трудов стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. От 01.01.2015 г. правото на професионална пенсия ще се преценява по разпоредбата на чл. 168 КСО, която предвижда, че от 1 януари 2015 г. осигурените лица в професионален пенсионен фонд придобиват право на пенсия за ранно пенсиониране при наличието на определени предпоставки: 1. не по-малко от 10 години осигурителен стаж при условията на първа категория труд и възраст 12 години и 6 месеца за жените и 10 години и 6 месеца за мъжете по-ниска от възрастта по чл. 68, ал. 1; 2. не по-малко от 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд и възраст 7 години и 6 месеца за жените и 5 години и 6 месеца за мъжете по-ниска от възрастта по чл. 68, ал. 1. От 31 декември 2015 г. възрастта по ал. 1, т. 1 и 2 се намалява с по 6 месеца от първо число на всяка следваща календарна година до достигане на 8 години по-ниска възраст за жените и мъжете, работили при условията на първа категория труд, от възрастта по чл. 68, ал. 1, и 3 години по-ниска възраст за жените и мъжете, работили при условията на втора категория труд, от възрастта по чл. 68, ал. 1. Това означава, че от 1 януари 2015г., мъжете, които са работили 15 години при условията на втора категория труд могат да се пенсионират, ако са навършили възраст: 1. от 1 януари 2015г. - 58 години и 10 месеца; 2. от 1 януари 2016г. - 59 години и 8 месеца; 3. от 1 януари 2017г. – 60 години и 6 месеца и т.н. При преценяване правото на пенсия по този ред, т.е. след 1 януари 2015г., няма изискване за наличие на определен сбор от осигурителния стаж и възрастта (т.нар. „точки”). За допълнителна информация може да се обърнете към съответното териториално поделение на НОИ. КС |
| 2013-02-12 23:06:30 |
Аз работя сезонна работа в Австриа,плащат ми се всички осигуровки.Имам ли право на обещетение са безработни в Българиа?Знам само, че от БТ Австрия се взима формуляр Е310 |
Лалка Манолова |
Въпросът Ви е от компетентността на Националния осигурителен институт. |
| 2013-02-13 10:13:37 |
Имам нужда да ползвам непл. отп. за гледане на дете до 8 г. Вече ползвах 6 м. - прочетох обаче за изменение в закона, че имам право да ползвам 5 м. от тези и на другия родител. Имам ли право да ползвам 5-те м. на др. родител при положение, че той работи в Унгария на трудов договор? Детето е на 6 г., като бащата е готов да даде декларация за съгласи |
Цв. Нейкова |
Уважаема г-жо Нейкова, Възможността един от родителите на детето да ползва до 5 м. от отпуска на другия родител с негово съгласие е уредена в българското трудово законодателство - чл. 167а, ал. 1, изр. 2-ро КТ и чл. 49, ал. 5 НРВПО. Цитираните разпоредби могат да се приложат, когато и двамата родители работят по трудово правоотношение, уредено съгласно българското трудово законодателство. ЛТ/ |
| 2013-02-13 10:36:43 |
Назначена съм по чл.68,ал.1,т.3 от КТ.Искам да напусна по чл.327,ал.1,т.2.Имам общ трудов стаж над 13 години.Интересуваме ще имам ли право на обезщетение за безработица за 9 месеца 60 % от брутното ми трудово възнаграждение.Предварително благодаря! |
ВАНЯ ЦВЕТКОВА |
Уважаема г-жо Цветкова, Паричното обезщетение за безработица се отпуска или отказва въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Обръщаме Ви внимание, че преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от ТП на НОИ. За допълнителна информация можете да се обърнете към НОИ. ЛТ/ |
| 2013-02-13 10:49:31 |
Сключен трудов договор на основание чл.67, ал.1,т.1 от КТ във връзка със чл.70. със срок на изпитване 3 /три/ месеца в полза на работодателя. Може ли с анекс да бъде удължен срок на изпитване на 6 /шест/ месеца. |
Инга Тодорова |
Съгласно чл.70, ал.1 от Кодекса на труда, окончателното приемане на работа на работника или служителя може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Основното предназначение на срока за изпитване е страната, в чиято полза е уговорен да се увери, че работата е подходяща за съответното лице, че се изпълнява съгласно условията и изискванията, определени от работодателя. Срокът за изпитване се уговаря при сключване на трудовия договор. Поради това мнението ни е, че веднъж уговорен, срокът за изпитване не може да се променя с допълнително споразумение. МВ/ |
| 2013-02-13 10:58:04 |
На 43г.сьм и на 1.07.11г. сьм сакратен по чл.325т.4 Регистрирам се ,като безработен и НОИ ми разспорежда 9м.обезщетение.На 1.11.11г.ми е прекратено правоотношението с НОИ,порад подписването ми на тр.договор чл.68т1ал2.Предстои ми ново прекратяване на тр.договор чл325т4.Останалите 5месеца,мога ли,да ползвам,при нова регистрация за безработен.Благода |
Станимир Станев |
Уважаеми г-н Станев, Паричното обезщетение за безработица се отпуска или отказва въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Обръщаме Ви внимание, че преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от ТП на НОИ. За допълнителна информация можете да се обърнете към НОИ. ЛТ/ |
| 2013-02-13 11:00:56 |
Имат ли право педагогическите специалисти с намалена работоспособност 50 и над 50 % на допълнителен отпуск по чл. 319 КТ като същите ползват удължен платен годишен отпуск по чл.155 ал.5 от КТ и чл.24 от НРВПО в размер на 48 дни и 8 дни, които са членове на синдикална организация? |
Божидарка Николова |
Размерът на основния платен годишен, предвиден в чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ), е не по-малко от 20 работни дни. Съгласно чл. 155, ал. 5 КТ, някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал. 4. Такъв е случаят с основният платен годишен отпуск на учителите, който съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, е в размер на 48 работни дни. В запитването посочвате, че учителят е с установена с ЕР на ТЕЛК намалена работоспособност 50 % и над 50 %. За работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто е предвидено право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни, съгласно чл. 319 КТ, който в конкретния случай се включва в 56-те работни дни платен годишен отпуск, тъй като отпускът по чл. 319 КТ е основен отпуск. КС |
| 2013-02-13 11:04:06 |
Работник назначен по чл.67 ал.1 т.1 във връзка с чл.70 от КТ, може ли да бъде освободен на основание на чл.71ал.1 КТ- по време на болничен, същият работи от 4м.10д/не е изтекъл срока на изпитване. |
Д.Козарева |
Уважаема г-жо Козарева, Да, защото закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ не се прилага. Тъй като срокът за изпитване на тече по време на отпуск, трудовият договор на работника може да бъде прекратен по чл. 71, ал. 1 КТ и след завръщането му на работа. ЛТ/ |