| 2013-02-25 10:56:08 |
Здравейте, 15.08. е празник на гр.Варна и е обявен за празничен и неприсъствен ден за общината. Този ден е обявен за почивен, но не е официален празник съгласно чл.154 от КТ. Въпросът ми е ако служител по трудов договор е на работа на 15.08 съгласно график, възнаграждението, което трябва да му се изплати трябва ли да е с увеличение и това увеличение в какъв размер следва да бъде? |
Ирена Филипова |
Уважаема г-жо Филипова, Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА Общинският съвет решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи, включително за обявяване на определен ден за празничен и неприсъствен на територията на общината, района, кметството или населеното място по предложение на кмета на общината след съгласуване с областния управител. Обявеният ден не е официален празник, а като местен празничен ден е неприсъствен на територията на съответната община, район, кметство или конкретно населено място, т. е. касае единствено работещите на съответната територия и е почивен ден за тях. В случаите, когато се налага работници и служители на съответната територия да полагат извънреден труд в някоя от хипотезите на чл. 144 от КТ на обявен по реда на чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА празничен и неприсъствен ден, работодателят заплаща извънреден труд в размер не по-малко от 75 на сто за работа през почивните дни, съгласно чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ. За полагането на извънреден труд се издава заповед от работодателя, като се спазват разпоредбите на чл. 15 – 18 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Когато работници и служители на съответната територия, работят при установено от работодателя по чл. 142, ал. 2 от КТ сумирано изчисляване на работното време, и работят на обявен по реда на чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА празничен и неприсъствен ден по график, разпоредбата на чл. 264 от КТ не намира приложение. В края на периода, за който е установено сумирано отчитане на работното време, работодателят изчислява действително отработените часове. Когато при изчисляването се получат часове над “нормата” работно време за периода, получените часове в повече се заплащат съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ. ЛТ/ |
| 2013-02-25 10:58:10 |
Предстои да освободим наш служител,назначен в допълнителен щат по ПМС66/96г..В момента е в неплатен отпуск и за това време сме назначили друг служител до завръщане на титуляра. В предвид промените на ПМС 66 от 28.12.2012 г.,след като освободим титуляра,трябва ли да закриваме освободената длъжност или заместника да си стане титуляр на длъжността? |
Д.Коева |
Уважаема госпожа Коева, В описаният от Вас случай, когато с титуляра на длъжността се прекрати трудовия договор, можете да приложите чл. 69, ал.2 от Кодекса на труда (КТ). Съгласно чл. 69, ал.1 КТ трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна. Предходната алинея се прилага и при срочния трудов договор за заместване на отсъствуващ работник или служител, ако трудовият договор със замествания се прекрати през време на заместването (чл. 69, ал.2 КТ). СС |
| 2013-02-25 12:03:25 |
Здравейте, имам служител, чието правоотношение е било прекратено през 2011г. и е възстановен от съда на същото място през 2013г. За кога му се полага платен год. отпуск - само за 2013. или и за предходни години (2011 г. и 2012)? Трябва ли да му се платят осигуровки за 2011 и 2012?За периода 2011 и 2012 лицето не е работило на друго място.Благодаря! |
И. Аврамова |
Отпускът е период от време, през което работникът или служителят се освобождава от задължението си да работи по трудовото правоотношение, като то продължава да съществува. С влизане в сила на съдебно решение, с което уволнението на работник или служител е признато за незаконосъобразно и той е възстановен на работа, се заличават правните последици на уволнението и се счита, че трудовото му правоотношение не е било прекратявано, поради което времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се признава за трудов стаж от датата на уволнението до възстановяването му на работа (чл. 354, т. 1 от Кодекса на труда). Но поради това, че предназначението на платения годишен отпуск е за почивка и възстановяване на изразходваната в трудовия процес работна сила от работника или служителя, би могло да се приеме, че след като през времето от уволнението до възстановяването му на работа той не е работил реално, не би следвало да му се полага платен годишен отпуск за този период. Изразеното становище се основава на практиката Върховния касационен съд (решения № 948/21.12.2009 г., № 511/12.02.2010 г., № 346/26.05.2010 г., № 519/28.06.2010 г., № 564/02.07.2010 г., № 404/06.07.2010 г.). Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 и ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване, за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 /вкл. и работещите по трудово правоотношение/ са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. Осигурителните вноски са в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд. КС |
| 2013-02-25 14:13:49 |
На поставен от мен въпрос за право на отпуск по чл. 169 сте ми отговорили,че нямам право на отпуск по ал.1. Това означава ,че за Вас образователната и научна степен"Доктор" не е образователна както това е посочено в ЗВО чл.46ичл.67 и по този смисъл изключвате и правото на отпуск по ал.1 за обучение без откъсване от производство.Така ли го тълкуват |
валентина тодорова |
Отново Ви уведомяваме, че съгласно чл. 169, ал. 4 от КТ за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор" работниците и служителите, зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка, имат право еднократно на 6 месеца платен отпуск, а за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор на науките" - 12 месеца. Това право се ползва със съгласието на работодателя. Правото на отпуск на работниците и служителите зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка е регламентирано с чл. 169, ал. 4 КТ, а не с чл. 169, ал. 1, съответно чл. 171, ал. 1. Право на отпуск по ал. 1 на чл. 169 от КТ има работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството и се ползва всяка учебно година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение. За получаване на научна степен “доктор” се ползва отпуск по ал. 4 на чл. 169 от КТ, ако лицето е зачислено на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка. МВ/ |
| 2013-02-25 14:15:45 |
Към въпрос от 18.02 Уважаема г-жо Скотарова, Уточнявам,че лицето е получило обезщете ние от 6 заплати на осн.чл.225,ал.1 от КТ - за оставане без работа.В същото време той е работил на друго място и е получавал и заплати и осигуровки!Не трябва ли да върне на Работодателя 6-те заплати,защото фактически не е оставал без работа през този период |
Мариела Атанасова |
Уважаема госпожа Атанасова, Съгласно чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Видно от самата разпоредба, лицето трябва да е останало без работа, за да има право на това обезщетение. Обикновено то се присъжда от съда. В запитването посочвате „че лицето е получило” обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ, и ако то не е присъдено от съда, предполага се че работодателя го е изплатил при прекратяването на трудовия договор, без да е имал доказателства, че лицето наистина е останало без работа. Щом като обезщетението е получено и има доказателства, че лицето е останало без работа само 1 месец, както посочвате в предходното запитване, означава че то ги е получило без правно основание. И тъй като не е предвиден механизъм за доброволно връщане на неоснователно полученото обезщетение от лицето, работодателят може да си го потърси по съдебен ред. Давностният срок за предявяване на иска е 3-годишен и тече, от датата, когато е трябвало да се извърши плащането. СС |
| 2013-02-25 14:27:06 |
Допълвам въпрос от 18.2.-от кога да се счита,че лицето трябва да се яви на работа.Решението на Окр.съд влиза в сила от 19.1.13 ,работодателят не обжалва пред по-висша инстанция,съгласен е да го върне, но адвокатката на ищеца обжалва нещо,което не е свързано с възстановяването на работа на лицето?Само за да му се изплащат още осигуровки! |
Мария Петкова |
Както Ви отговорихме на предишното запитване, съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Това означава, че работникът или служителят може да заеме работата, на която е възстановен, ако спази срока по чл. 345, ал. 1 КТ - двуседмичен от получаване на съобщението за възстановяване, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Т.е., необходимо е да има влязло в сила съдебно решение, възстановеният работник или служител да се яви на работа, за да изпълнява трудовите си задължения и да е сторил това в двуседмичен срок от момента на съобщението от съда за влязлото в сила съдебно решение. При наличието на тези три предпоставки работодателят следва да допусне възстановеното лице до работното му място. При неспазване на посочения двуседмичен срок по неуважителни причини от възстановеният, отпада правната възможност той да заеме предишната си работа. В тази хипотеза се прилага разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, при която всяка от страните има право да прекрати трудовия договор без предизвестие. КС |
| 2013-02-25 14:27:32 |
Посочената от Вас ал.4 на чл.169 касае подготовката и защитата на дисертационен труд след 4-ри годишния период на обучение.Къде според Вас е отпускът отнасящ се за тези 4-ри години на обучение преди подготовката и защитата на дисертационния труд? |
валентина тодорова |
NULL |
| 2013-02-25 15:01:07 |
Според приетата нова наредба за работното облекло от 2011г.Може ли работодателя да определи работни места, на който да не се предоставя работно облекло. Как става това, какви са критериите за избор на работно място на което да не се предостави работно облекло? |
Йордан Стоичков |
Уважаеми господин Стоичков, С Наредбата за безплатното работно и униформено облекло (НБРУО) се определят условията и редът за осигуряване на работниците и служителите с безплатно работно и униформено облекло. Съгласно чл. 6, ал. 1 от наредбата, работодателят осигурява на работниците и служителите подходящо работно и/или униформено облекло в съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място. Това означава, че определянето на подходящото работно облекло е поставено в зависимост от спецификата на извършваната дейност на всяко работно място в предприятието. Поради това, на основание чл. 6, ал. 2 от НБРУО, след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации, с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда и с комитета/групата по условия на труд работодателят писмено определя:1. работните места и видовете работа, за които се осигурява работно и/или униформено облекло;2. работниците и служителите, които имат право на работно и/или униформено облекло;3. вида, характеристиките и отличителните знаци на работното и/или униформеното облекло;4. срока за износване на работното и/или униформеното облекло;5. условията за ползване, включително почистването на работното и/или униформеното облекло. Ако във Вашия случай считате, че е налице нарушение на трудовото законодателство, следва да се обърнете към териториалното поделение на Инспекцията по труда по адресна регистрация на предприятието. ЕКБ |
| 2013-02-25 15:27:31 |
При 6 часов работен ден осигурителният стаж не е равен на зачетения трудов стаж. Отразява ли се в трудовата книжка горепосочения текст, или в УП за трудов стаж ? Благодаря Ви ! |
Добринка Минчева |
Уважаема госпожа Минчева, На основание чл. 40, ал. 4 от Наредбата за осигурителния стаж при пенсиониране, за времето след 31 декември 2002 г., ако продължителността на осигурителния стаж за лицата, работещи по трудово или по служебно правоотношение, е равна на продължителността на трудовия или на служебния стаж, в трудовата или в служебната книжка при прекратяване на правоотношението се вписва от осигурителя следният текст: "Осигурителният стаж е равен на зачетения трудов (служебен) стаж.". Ако в трудовата или в служебната книжка не е направено посоченото вписване, осигурителният стаж се установява с документ по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт, издаден от осигурителя - УП-3. ЕКБ |
| 2013-02-25 16:11:54 |
Здравейте! Назначила съм на срочен 6-месечен трудов договор служители от 03 септември 2012 год. (понеделник). Договорът приключва на 02 март 2013 год. (събота). Кога и до кой ден следва да издам заповедта за прекратяване на трудови правоотношения. Мога ли да издам заповедта на 27 февруари, да я връча на 28 и в нея да пише "считано от 03.03.2013г. |
Лидия Атанасова |
Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ), трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, с изтичане на уговорения срок. Посочената разпоредба е основанието за прекратяване на трудовия договор, а заповедта за прекратяване на трудовия договор има само констативен характер, поради което датата на нейното издаване и връчване не променят датата на прекратяване. Датата на заповедта е по преценка на работодателя. Трудовият договор изтича в края на последния работен ден, до който се зачита и трудовия стаж на лицето. Необходимо е да имате предвид, че тъй като в трудовото законодателство не е уредено изрично как се процедира, когато срокът изтича в неприсъствен (неработен) ден, то се прилага общото правило на чл. 72, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, т.е. срокът изтича в края на първия следващ присъствен (работен) ден. КС |