Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2013-04-12 13:44:36 Назначили сме работници по чл.68,ал.1т.1 за сезонна работа,при назначаването сме изискали медицинско,През зимата освобождаваме тези работници и ги назначаваме на договор по чл.114,сега лятото ,когато е активния сезон ще ги назначим отново по чл.68,ал.1т1.Трябва ли да изискваме пак медицинско,и да провеждаме отново начален инструктаж. Р.Илиева Съгласно чл. 1, т. 4 от Наредба № 4 от 1993г за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, за сключване на трудов договор са необходими документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца. По отношение провеждане на начален инструктаж следва да се обърнете към рубриката “Безопасност и здраве при работа”. МВ/
2013-04-12 13:49:33 Имам служител който е ползвал отпуск по чл.62, ал.1,т.3 от ЗДСл -в деня на инцидента е бил на работа до 15.00 часа, ползва 2 дни за деня и следващия,като се върна каза ,че желае да ползва деня 1/първия/, като компенсация защото е бил на работа до 15.00 часа!? Имали това право? Моля за Вашето становище , конкретно защото тълкованията са различни. Светлана Стефанова Уважаема г-жо Стефанова, Съгласно чл. 62, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител органът по назначаването е длъжен да освободи държавния служител от изпълнение на задълженията му при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра или родител на другия съпруг, както и на други роднини по права линия без ограничение - два работни дни. Отпускът при смърт, в размер на два работни дни, е с целево предназначение. Нито в Закона за държавния служител, нито в друг нормативен акт по прилагането му, се съдържат разпоредби относно ползването на двата работни дни. Отпускът при смърт по чл. 157, ал. 1, т. 3 КТ се ползва за деня на съответното събитие (независимо дали и каква продължителност от работното време е отработена) и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите работни дни след нея (чл. 50, ал. 1 от НРВПО). ЛТ/
2013-04-12 14:06:38 Служител е съкратен. Изплатени са му 2 брутни раб.заплати по чл.222,ал.3 от КТ, защото е придобил условията по чл.68,ал.1 е 2 от КСО. Той казва, че няма да упражни правото си на пенсия пред НОИ. Следва ли след 1 мес. да му изплатим обезщетение за оставане без работа по чл.222,ал.1 от КТ за срок от 1 мес.? Мария Иванова В чл. 222, ал. 1 от КТ е предвидено, че при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. При прекратяване на трудовия договор на посочените по-горе основания работникът или служителят има право на предвиденото в разпоредбата обезщетение. Обстоятелството, че същият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е без значение с оглед неговото изплащане. МВ/
2013-04-12 14:27:19 Учителка съм. Имам следните въпроси: 1. Има ли право директорът да влиза в класната стая по време на учебен час. 2. Има ли право директорът да наблюдава непрекъснато чрез камери провеждането на часовете. Юлия Топалова NULL
2013-04-12 14:38:18 Какъв е тр. стаж за външни лектори с лекторски часове взети през 2012 год.? Напр. 44 лекторски часа как се записват в УП3 Ирина Тораникова Уважаема госпожа Тораникова, Съгласно чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В разпоредбата на чл. 10, ал.1 и ал.2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) трудовият стаж за времето до 31 декември 2008 г. на лекторите преподаватели, които работят по трудово правоотношение в едно или повече учебни заведения, в читалища или други организации, се определя, като: 1. за 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 75, а във висшите учебни заведения - 50 часа; 2. при по-малко от 75, съответно от 50 часа месечно, трудовият стаж се определя в дни, като общият брой на изработените часове се разделя на 3, съответно на 2. За времето от 1 януари 2009 г. трудовият стаж на лицата по ал. 1 се зачита съобразно работното време, определено с трудовия договор. За оформянето на УП3 следва да се обърнете към Националния осигурителен институт. СС
2013-04-12 15:48:20 Имам следния казус: Как трябва да се постъпи в ситуация, ако датата на предизвестието която трябва да подаде служителя се пада почивен ден? Марян Щерев Уважаеми г-н Щеpев, Моля, уточнете въпроса, като посочите конкретните обстоятелства! ЛТ/
2013-04-12 16:45:06 При работа на смени /12 часови/, означава ли че задължително трябва да се въведе сумирано отчитане на работното време по 142, ал.2 от КТ. Моля да направите разграничение м/у 2-те понятия. Благодаря Румяна Василева Уважаема госпожа Василева, Нормалната продължителност на работното време на практика е най-масово прилаганата продължителност на работното време и служи за база при определяне на работното време, както и при установяване и сравняване на всички други форми на работно време. Навсякъде, където се работи по трудово правоотношение, следва да се прилага организация на работното време при условията на 5-дневна работна седмица с нормална продължителност на работния ден до 8 часа и на работната седмица до 40 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 7 часа, а за седмицата е до 35 часа. Установената с Кодекса на труда нормална Разпоредбата на чл. 142, ал.1 КТ установява, че работното време се изчислява в работни дни - подневно. При това изчисляване на работното време, то не може да надвишава нормалната продължителност на работното време, освен в излично посочените случаи. Работата над установеното дневно работно време, например 8 часа е извънреден труд и се заплаща с увеличение. Видно от посоченото по-горе, при това изчисляване на работното време не може да има смени на повече от 8 часа. Другият способ за изчисляване на работното време е сумираното. Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136, 137 и чл. 140 от КТ) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Нормата на продължителност на работното време за съответния месец се получава, като се умножат броя на работните дни за месеца по 8 часа. Например, ако месеца има 20 работни дни по 8 часа, лицата трябва да изработят 160 часа. При нормална продължителност на работното време по чл. 136 от Кодекса на труда „до 8 часа”, смените не могат да надвишават 12 часа. Когато е установено намалено работно време (6 или 7 часа), следва да се съобразява и изискването на чл. 142, ал. 4 от КТ. Съгласно тази разпоредба, при сумирано изчисляване на работното време, максималната продължителност на работната смяна за работниците и служителите с намалено работно време може да бъде до 1 час над намаленото им работно време. Това означава, че работодател, който е установил сумирано отчитане на работното време по реда на чл. 142, ал. 2 от КТ, следва да спазва и изискването на чл. 142, ал. 4 от КТ, като максималната продължителност на работната смяна за работниците и служителите с намалено работно време може да бъде до 1 час над намаленото им работно време, т.е. 7 или 8 часа. СС
2013-04-12 21:04:58 Когато един работник скрие от работодателят си че има трудов договор с друг работодател по чл67,ал1 от КТ и сключи с друг работодател на същото основание трудов договор , може ли да се счита като нарушение на трудовото право и втория договор да се обяви за недействителен. Моля за спешен отговор . Георги Мандилов Съгласно чл. 111 от КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. Както е видно от разпоредбата, в случай, че не е уговорено в трудовия договор, работникът или служителят може да сключва трудов договор по чл. 111 от КТ, без да уведомява работодателя си по основното трудово правоотношение. С § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби се определя, че основно трудово правоотношение по смисъла на този кодекс е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. Следователно първият сключен трудов договор е винаги основен, вторият трудов договор е трудов договор за допълнителен труд по чл. 111 от КТ – допълнителен труд при друг работодател. В трудовата книжка на лицето се вписва само сключеният първи по време трудов договор, а за периода на работа по останалите трудови договори се издават удостоверения образци УП-2 и УП-3. МВ/
2013-04-13 09:36:58 Здравейте! Въпросът ми изобщо не се е записал, затова отначало.......При сключен трудов договор на основание чл.70 ал.1 , във връзка с чл.67 ал.1 т.1 от КТ, със срок на изпитване 6 месеца, срок на предизвестие при прекратяване на договора - едномесечен, еднакъв и за двете страни, има ли право работникът да напусне без предизвестие преди изтичане... Добринка Георгиева Уважаема госпожа Георгиева, Съгласно чл. 70, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. В договора по ал. 1 се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни. На основание чл. 71, от Кодекса на труда, до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Това означава във Вашия случай, че ако срокът за изпитване по трудовото правоотношение е уговорен в полза на работника или служителя или в полза на двете страни, то преди изтичане на този срок работникът или служителят може да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие до работодателя. Когато срока за изпитване е уговорен в полза на работодателя, работникът или служителят може да прекрати трудовото правоотношение по реда на чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда с предизвестие и, ако това предизвестие не бъде спазено, на основание чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието ЕКБ.
2013-04-13 09:44:19 продължение на предния въпрос........ на 6-месечния изпитателен срок или трябва да подаде молба за напускане, примерно от 15.04.2013 г и да отработи едномесечното предизвестие? Ще важи ли в случая това,че при неспазено предизвестие, която и да е от 2-те страни, дължи на другата обезщетение за неспазване на срока? Добринка Георгиева Уважаема госпожа Георгиева, Съгласно чл. 70, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. В договора по ал. 1 се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни. На основание чл. 71, от Кодекса на труда, до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Това означава във Вашия случай, че ако срокът за изпитване по трудовото правоотношение е уговорен в полза на работника или служителя или в полза на двете страни, то преди изтичане на този срок работникът или служителят може да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие до работодателя. Когато срока за изпитване е уговорен в полза на работодателя, работникът или служителят може да прекрати трудовото правоотношение по реда на чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда с предизвестие и, ако това предизвестие не бъде спазено, на основание чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието ЕКБ.
Page 1356 of 6864

Търсене във въпроси и отговори