| 2013-06-07 11:00:44 |
РАБОТЯ ПО ГРАФИК 12 ЧАСА ЗА М.МАЙ ОСВЕН ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО ЗА ОФИЦ.ПРАЗНИЦИ-3 ДНИ, ИМАМ ЛИ ПРАВО НА ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД ПРИ ОТРАБОТЕНИ 192 ЧАСА ,КАТО ЗА М.МАЙ СА 152 ЧАСА. НОРМАЛЕН |
РАДКА ТОДОРОВА |
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) дава възможност работодателят да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. С оглед технологичния процес в предприятието работодателят може да утвърждава месечни графици за определен календарен период. В Правилника за вътрешния трудов ред се установяват продължителността и разпределението на работните смени, както и принципите, въз основа на които се изготвят личните графици на отделните работещи (чл. 181от КТ). Нормата на продължителност на работното време за съответния месец се получава, като се умножат броя на работните дни за месеца по 8 часа. Например, за м. май има 19 работни дни по 8 часа, лицата трябва да изработят 152 часа. При нормална продължителност на работното време по чл. 136 КТ „до 8 часа”, смените не могат да надвишават 12 часа. При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 КТ сумирано изчисляване на работното време, в края на съответния период на отчитане се изчислява дали нормата работно време за същия период е превишена и когато тя е превишена ще бъде налице извънреден труд. Часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни, ако има положен нощен труд), са извънреден труд. Получените часове извънреден труд се заплащат по реда на чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ, т.е. с не по-малко от 50 на сто увеличение. Точните изчисления се извършват от работодателя. КС |
| 2013-06-07 12:21:38 |
При назначаване на служител, трябва ли да му признаем целият трудов стаж до 01.07.2007г./ до дататата на влизане на наредбата в сила / и след това да определяме професионалният или да търсим във всичкият стаж / до 01.07.2007- 10год/ професионален опит и сходство. Работника е работил при друг работодател. |
Станислава Иванова |
Уважаема госпожа Иванова, След 1 юли 2007 г., когато възниква ново трудово правоотношение при същия или друг работодател, на основание чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се заплаща допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор, като спазват изискванията на чл. 12, ал. 4 и 5 от наредбата. Условията, при които се зачита сходството на професията съобразно характера на работата спрямо определена длъжност се определят с колективен трудов договор или с вътрешни правила за работната заплата в предприятието. Поради това работодателят следва да прецени на коя от заеманите преди това длъжности (за целия трудов стаж на работника или служителя, включително и в неговото предприятие) е придобит необходимия трудов стаж и професионален опит за правилното определяне на допълнителното трудово възнаграждение. ЕКБ. |
| 2013-06-07 12:24:18 |
Учителка съм и ми остават 2 години до пенсиониране. Ако се преместя в друго училище намиращо се в друга община, в какъв размер ще е обезщетението ми по чл. 222, ал. 3 от КТ. |
Лили Самоилова |
В чл. 222, ал. 3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Съгласно чл. 1, ал.2 от ПМС № 31 от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ, обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размера на шест брутни заплати се определя и на педагогическите кадри, когато през последните десет години от трудовия им стаж са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието. Видно от разпоредбата, условие за изплащане на шест брутни заплати е лицето през последните 10 години от трудовия си стаж да е работило като педагогически кадър в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието. Ако към момента на прекратяване на трудовия договор имате придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и последните десет години от трудовия си стаж сте работила в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието като педагогически кадър, би следвало да се приеме, че имате право на обезщетение от шест брутни заплати. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/ |
| 2013-06-07 13:04:54 |
Дължи ли се обезщетение за оставане без работа по чл.222 ал.1 на пенсионер? |
Теодора Спирдонова |
В чл.222, ал.1 от КТ е предвидено, че при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. При прекратяване на трудовия договор на изрично посочените по-горе основания работникът или служителят има право на предвиденото в разпоредбата обезщетение. Обстоятелството, че същият е пенсионер е без значение с оглед неговото изплащане. |
| 2013-06-07 13:51:00 |
При прекратяване на трудов договор в какъв срок работодателят е длъжен да изплати последното трудово възнаграждение, респективно обезщетение за безработица? |
Силвия Ракова |
В случай, че работодателя не изплаща дължимото трудово възнаграждение по време на трудовото правоотношение или след прекратяването му, то възниква трудово правен спор, който следва да отнесете в съда в тригодишен давностен срок, считано от деня, в който плащането е станало изискуемо. Обикновено, работната заплата за конкретен месец е изискуема и трябва да бъде платена след изтичането му, освен ако е договорено друго в трудовия договор. Във връзка с посоченото в запитването обезщетение за безработица предполагаме, че става дума за обезщетението за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ. Съгласно тази разпоредба, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Срокът започва да тече от датата на прекратяването на трудовия договор и след изтичането му лицето следва да представи трудовата си книжка на работодателя, за да удостовери обстоятелството, че не е започнал работа, след което работодателят е длъжен да изплати обезщетението. В случай, че работодателят откаже да изплати дължимо обезщетение, работникът или служителят има право да предяви иск пред съда в 3 –годишен срок /чл. 358, ал.1, т.3 от КТ/. СН/ |
| 2013-06-07 13:55:15 |
Здравейте, интересува ме трябва ли да се заплаща на работник,който е на СИРВ по график и е бил на работа в дните 02.05. 04,05 и 24 май. Нали 02.05 е почивен ден и се отработваше на 11.05. Моля ви дайте ми съвет. |
весела иванова |
Съгласно чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда правомощието да размества почивните дни през годината принадлежи на Министерския съвет. Това означава, че когато в съответствие с Решение на МС за разместването, някои дни се обявяват за почивни, а други за работни, за работниците и служителите съответните дни са почивни или работни. В почивните дни не се полага труд, а в работните дни работниците и служителите са длъжни да изпълняват трудовите си задължения. Официалните празници са посочени чл. чл. 154, ал. 1 от КТ – 1 май и 24 май са официални празници. В чл. 264 от Кодекса на труда е предвидено,че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Тази разпоредба се отнася за случаите, когато официалните празнични дни са включени в графика на работното време. Когато работата на официалния празник е извън графика на работното време, тя представлява извънреден труд и отделно се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 100 на сто, съгласно чл. 262, ал.1, т.3 от КТ. За работа през работни дни увеличението, заплащано за положения извънреден труд е 50 на сто; за работа през почивни дни увеличението е 75 на сто и за работа при сумирано изчисляване на работното време увеличението е 50 на сто. Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. Положения извънреден труд се записва в специална книга за отчитане на извънредния труд - чл.18 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. МВ/ |
| 2013-06-07 13:56:16 |
Въпрос относно заплащането на пропътувани километри със служебен автомобил,закратко наречени при нас километрични-облагат ли се с данък и в какви параметри,не е ли това един вид командировъчни които са необлагаеми |
Атанас Илиев Димитров |
За информация по въпроса се обърнете към Националната агенция за приходите. КС |
| 2013-06-07 14:02:46 |
Здравейте, интересува ме трябва ли да се заплаща на работник,който е на СИРВ по график и е бил на работа в дните 02.05. 04,05 и 24 май. Нали 02.05 е почивен ден и се отработваше на 11.05. Моля ви дайте ми съвет. |
весела иванова |
Съгласно чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда правомощието да размества почивните дни през годината принадлежи на Министерския съвет. Това означава, че когато в съответствие с Решение на МС за разместването, някои дни се обявяват за почивни, а други за работни, за работниците и служителите съответните дни са почивни или работни. В почивните дни не се полага труд, а в работните дни работниците и служителите са длъжни да изпълняват трудовите си задължения. Официалните празници са посочени чл. чл. 154, ал. 1 от КТ – 1 май и 24 май са официални празници. В чл. 264 от Кодекса на труда е предвидено,че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Тази разпоредба се отнася за случаите, когато официалните празнични дни са включени в графика на работното време. Когато работата на официалния празник е извън графика на работното време, тя представлява извънреден труд и отделно се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 100 на сто, съгласно чл. 262, ал.1, т.3 от КТ. За работа през работни дни увеличението, заплащано за положения извънреден труд е 50 на сто; за работа през почивни дни увеличението е 75 на сто и за работа при сумирано изчисляване на работното време увеличението е 50 на сто. Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. Положения извънреден труд се записва в специална книга за отчитане на извънредния труд - чл.18 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. МВ/ |
| 2013-06-07 14:30:38 |
Здравейте, подавам предизвестие за напускана неа работа на 17.04.2013 г. Кой е последният работен ден при три месечно предизвестие? |
гергана цветанова |
Тъй като в трудовото законодателство не е уредено изрично как се броят сроковете, то се прилага общото правило на чл. 72 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗЗД, срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния месец, а ако този месец няма съответно число - срокът изтича в последния му ден. В конкретния случай, срокът се брои по месеци и е с продължителност 3 месеца. Необходимо е да имате предвид разпоредбата на чл. 326, ал. 4, изр. първо от Кодекса на труда, съгласно която срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Следователно, ако предизвестието е получено на 17 април, срокът му започва да тече от 18 април и изтича на 18 юни 2013 г., който Ви е и последният работен ден пир същия работодател. КС |
| 2013-06-07 14:38:51 |
Здравейте, имам следния въпрос: имам колега, който е пенсионер по възраст, но работи на половин щат при нас. Служителят представя в отдел "ЧР" копие от ТЕЛК, който е пожизнен за загубени над 50 % трудоспособност. Искането на служителя е да получава допълнителен платен годишен отпуск в размер на 10 работни дни, защото е с ТЕЛК. Има ли това право? |
СБЛОЗ |
Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда, работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. В случай, че лицето отговаря на изискванията на разпоредбата, има право на този отпуск, независимо, че е работещ пенсионер. МВ/ |