| 2013-09-04 13:13:22 |
Кога може да се ползва остатък от платен отпуск за 2009г. и 2010г. |
Нели Ясенова |
Уважаема госпожа Ясенова, Правото на ползване на отпуск за 2009 година не се погасява по давност и може да се ползва във всеки един момент с разрешение на работодателя. Правото на ползването на отпуска за 2010 година се погасява по специален ред, предвиден в разпоредбата на § 3ж от Преходните разпоредби на Кодекса на труда, съгласно която неизползваният платен годишен отпуск или част от него за 2010 г., включително и отложеният по реда на чл. 176, ал. 1, може да се ползва до 31 декември 2012 г. Това означава, че от 1.01.2013 година неползвания платен годишен отпуск за 2010 година е погасен по давност (по силата на закона - § 3ж от КТ) и това право от този момент насетне не може да бъде упражнено, съответно обезщетявано при прекратяване на трудовото правоотношение. ЕКБ. |
| 2013-09-04 13:13:40 |
Здравейте, в училището което работя учител решава да се възползва от правото си за по-ранно пенсиониране, считано от 01.09.13г. Но до тогава този учител е използвал всичките дни /56 /полагаем платен отпуск за 2013г. Пропорционално на отработеното време има право на 37 дни. Въпроса ми е, трябва ли да му отдържам сумата за останалите 19 дни? |
Елена Димова |
Уважаема госпожа Димова, Не. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, когато след ползуване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължи обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не е отработил съответното време. До края на същата календарна година работникът и служителят няма право да ползуват платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер. ЕКБ. |
| 2013-09-04 13:30:14 |
Назначен служител по ПМС №66 на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ може ли да бъде продължен договора или трябва да се освободи на основание измененията ДВ бр.103/28.12.2012г. |
Даниела Луканова |
Уважаема г-жо Луканова, По въпроси, свързани с прилагането на § 1б от ДЗР по ПМС № 66/1996 г. (ДВ, бр. 103/28.12.2013г.) се обърнете за информация към Министерство на финансите. ЛТ/ |
| 2013-09-04 14:13:34 |
На 18.06.2012 г. бе прекратено трудовото ми правоотношение по чл.. От 2009 г. съм с диагноза умерено тежка депресия. Според чл.333, ал.1, т.3 от КТ хора с психичини заболявания попадат под закрилата на закона. Моето заболяване попада ли в този списък ? Ако е така, то имам право след толкова време да осъдя фирмата за незаконно уволнение ? |
Стаменова |
Уважаема госпожа Стаменова, При предприемане на действия по прекратяване на трудов договор с лице, което има психично заболяване, работодателят следва да спази процедурата, предвидена в чл. 333, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 333, ал. 1 КТ при прекратяване на трудов договор на едно от следните основания: чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 КТ и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят може да уволни работник или служител, който страда от психична болест само след предварително разрешение от инспекцията по труда. Закрилата по този член се отнася само към момента на връчване на заповедта за уволнение съгласно ал. 7 на чл. 333 КТ. За да бъде направено искане за предварително разрешение за прекратяване на трудов договор на едно от посочените по-горе основания и във връзка с чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е необходимо работодателят да е събрал достатъчно данни за това, че работникът или служителят страда от психично заболяване. Това негово задължение се съдържа в чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5/1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, съгласно който предприятието е длъжно да събере предварителна информация от работниците страдат ли от болести, посочени в чл. 1, ал. 1 от наредбата. Всеки работник или служител, който страда от психична болест, е длъжен при поискване да представи медицински документи (епикриза, медицинско удостоверение и др.) от лечебно-профилактичните заведения, където се лекува или се води на диспансерен отчет или решение на ТЕЛК, ако има издадено такова към момента. В случай, че работникът или служителят не представи решение на ТЕЛК, работодателят изпраща наличната медицинска документация за произнасяне от ТЕЛК. След получаване на необходимата информация, работодателят отправя до съответното териториално поделение на Инспекция по труда писмено искане за предварително разрешение за прекратяване на трудов договор с работника, който страда от психично заболяване, като приложи към него експертното решение на ТЕЛК и посочи изрично основанието, на което ще бъде прекратен договора, както и основанието, на което иска да бъде издадено разрешението - чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Подаденото искане и приложените към него документи се разглеждат в установения срок, след което Инспекцията по труда се произнася като отказва или дава на предприятието разрешение за уволнение. В случай, че работодателят не е спазил указания по-горе ред, сте имала право да поискате от съда да Ви възстанови на работа в предвидения 2-месечен законов давностен срок, считано от момента на прекратяване на трудовото правоотношение, но видно от запитването (сочите, че трудовото правоотношение е прекратено на 18.06.2012 година), Вие сте пропуснали този срок. ЕКБ. |
| 2013-09-04 14:39:48 |
Здр.Назначена съм на трудов договор по чл 68 ал1 т2 в сила от 04.01.2013г,но от 06.08.2013 съм в болнични заради бременност.Имат ли работодателите правно основание да ми прекратят договора или спокойно ще си изкарам и майчинството.Въпроса ми е:Да се притеснявам ли от нещо или не. |
Мария Иванова |
Срочният трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/ се прекратява на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, без която и да е от страните да дължи предизвестие със завършване на определената работа. Това основание за прекратяване не е предвидено в разпоредбата на чл. 333 КТ, която урежда закрилата при уволнение. Поради това със завършване на определената работа трудовият Ви договор е възможно да бъде прекратен от работодателя. Следва да имате предвид разпоредбата на чл. 52 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане. За допълнителна информация по отношение на обезщетението за бременност и раждане може да се обърнете към Националния осигурителен институт. КС |
| 2013-09-04 15:14:15 |
По чл.110 законо установеното рв е 4 часа.Съгластно чл.113 рс трябва да бъде 48ч.Интересуваме тези 4 часа трябва да са всеки ден след 8 часовият рд, или може да работи всеки ден по два часа след 8 ч.рд,при пет дневна рс.И ако е назначен на 1/2 Щ.БР. не се ли намалява на 2 ч. рв по 110чл. |
Петрова |
Съгласно чл. 110 от КТ работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. Според чл. 113 от КТ, максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от: 1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители; 2. 48 часа седмично - за другите работници и служители. Това означава, че лицето може да полага труд по трудовия договор по чл. 110 от КТ не повече от 8 часа седмично. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа. Както е видно от разпоредбата на чл. 110 от КТ работата е в извън установеното за лицето работно време. В чл. 115 от КТ е установено, че с трудовите договори по този раздел освен условията по чл. 66, ал. 1 се уговарят продължителността и разпределението на работното време, а може да се уговаря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение. МВ/ |
| 2013-09-04 15:51:19 |
На шофьор, който придружава/транспортира чуждестранна делегация полагат ли се дневни пари в завишен размер, съгл. чл. 21, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната |
Наташа Томова |
Уважаема г-жо Томова, В съответствие с чл. 21, ал. 1, т. 1 от Наредбата за командировките в страната (НКС) при придружаване на чуждестранни гости на командирования се заплащат дневни пари в размер до 200 на сто от размера по чл. 19, ал. 1 по преценка на командироващия. Следователно, за да е налице правно основание за заплащане на дневни пари в размер до 200 на сто от размера по чл. 19, ал. 1 е необходимо съответният работник/служител да е командирован с основна цел да бъдат придружавани чуждестранни гости. Изплащането на дневни пари в посочения размер е по преценка на командироващия. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 НКС, съгласно която лицата, които извършват постоянната си работа през време на пътуването (вкл. шофьорите) не се считат командировани. С оглед правилното отчитане и признаване на разходите за изплатени командировъчни пари като разходи за съответната дейност на работодателя, за информация можете да се обърнете и към Министерство на финансите. ЛТ/ |
| 2013-09-04 16:27:17 |
Съкратена съм по чл. 328 ал.1 т.2 на 10 юни. Представила съм трудова книжка и декларация с искане за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в срок, но парите още не са ми изплатени. Колко време има право работодателя да ми бави плащането и какви мерки мога да предприема? |
Боряна Боянова |
Уважаема госпожа Боянова, Съгласно чл. 222, ал. 1 от КТ, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Следователно, за работодателя възниква задължение за изплащането му от момента, в който уволненият работник или служител се яви с трудовата книжка пред него и удостовери, че за предвидения в чл. 222, ал. 1 от КТ едномесечен период не е започнал работа или в този период е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение. Когато работодателят не изплати дължимото обезщетение, работникът или служителят може да се обърне към съда, като предвидената в закона давност е 3-годишна, считано от момента, в който плащането е станало изискуемо. ЕКБ. |
| 2013-09-04 18:26:33 |
Дали по чл.110 трябва да работиш всеки ден по 4ч. след 8ч.рд по основния договор или можеш да работиш по два часа на ден след 8ч.рд, тъй като по чл.113 работната седмица трябва да бъде по 48ч.без писмено съгласие за повече. Ако служителят е назначен на 1/2 щ.бр. можели да работи по два часа на ден след осем часов работен ден по основния договор. |
Вася Петрова |
В чл. 66, ал. 1, т. 8 от КТ е предвидено, че трудовият договор съдържа данни за страните и определя продължителността на работния ден или седмица. Тази разпоредба се отнася и при сключване на трудов договор по чл. 110 и чл. 111 от КТ. Съгласно чл. 110 от КТ работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. Според чл. 113 от КТ, максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от: 1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители; 2. 48 часа седмично - за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа. Работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него – ал. 3 на чл. 113 от КТ. В ал. 4 на чл. 113 от КТ е предвидено, че писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд. В случаите по ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца. Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс. Работодателите водят документация за всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", която от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците и служителите, може да забранява или ограничава възможността за превишаване на седмичната продължителност на работното време. При поискване работодателите предоставят на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" информация за случаите, в които работниците и служителите са дали съгласие да работят повече от 48 часа седмично. МВ/ |
| 2013-09-04 19:21:23 |
Здравейте, назначена съм по заместване чл.68. В момента съм бременна в 7-ми месец и съм в болничен. Днес ми връчиха заповед за освобождаване по чл,325,ал.1,т.5, като са повикали титуляра само за 1ден, за да ми прекратят договора. От утре титуляра пак си продължава майчинството. Какви права имам и какво мога да направя, след като ме махат нарочно. |
Анелия Михайлова |
Срочният трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда /КТ/ за заместване на работник или служител, който отсъства от работа, се прекратява на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ, без която и да е от страните да дължи предизвестие със завръщане на замествания на работа. Това основание за прекратяване не е предвидено в разпоредбата на чл. 333 КТ, която урежда закрилата при уволнение. Поради това със завръщането на замествания на работа трудовият Ви договор е възможно да бъде прекратен от работодателя. Следва да имате предвид разпоредбата на чл. 52 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане. За допълнителна информация по отношение на обезщетението за бременност и раждане може да се обърнете към Националния осигурителен институт. КС |