| 2013-09-06 17:59:42 |
Добър ден! Бих искал да попитам дали аз като студент редовна форма на обучение имам право да ползвам отпуски за обучение- били те платени или не или предвиденият текст В КТ се отнасят само за вечерни студенти и тези, обучаващи се в дистанционна форма? |
Тошко Велчев |
Уважаеми господин Велчев, Съгласно чл.169, ал.1 от КТ, работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година. Това означава, че отпуските за обучение, регламентирани в чл. 169 от КТ се отнасят само за работници и служители, които се обучават без откъсване от производството /задочно учащи се, вечерно обучаващи се, вкл. и дистанционна форма на обучение/, т.е. студентите редовно обучение нямат право на отпуск по чл. 169, ал. 1 от КТ. Учащите се редовно обучение студенти нямат право и на неплатения отпуск по чл. 171 от КТ. ЕКБ. |
| 2013-09-07 09:09:09 |
съкратена съм поради закриване на длжноста която заемах , без предизвестие и до този момент не ми е изплатена никаква сума от бившия работодател а изминаха два месеца какво триабва да направия |
Василева |
Уважаема госпожа Василева, Ако работодателят Ви е прекратил трудовото правоотношение поради съкращаване в щата (по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ) и не е спазил срока на предизвестието, имате право на следните обезщетения: 1. обезщетение за неползван платен годишен отпуск (ако имате неизползван такъв) по чл. 224 от Кодекса на труда; 2. Обезщетение за неспазено предизвестие (ако работодателят не е спазил срока на предизвестието за съкращаване и Ви е прекратил трудовото правоотношение преди да изтече срока на предизвестието) по чл. 220, ал. 1 от КТ; 3. Обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ - за да получите това обезщетение следва да се явите при работодателя и да удостоверите с трудовата си книжка, че не сте работила в едномесечен срок от прекратяване на трудовото правоотношение или сте започнала работа с по-ниско възнаграждение. Това обезщетение работодателя следва да Ви изплати от момента, в който го уведомите за това. ЕКБ. |
| 2013-09-07 13:58:03 |
Здравейте.Работя във Великобритания от 2 години като селф-емплойд.Предстои ми да се върна в България.Имам ли право на платена борса и ако да какви документи трябва да представя от Великобритания? |
Иван Иванов |
Въпросът Ви е от компетентността на Националния осигурителен институт. |
| 2013-09-07 14:29:56 |
Здравейте. Моят въпрос е дали има раз-лика между нощна смяна и нощно дежу-рство и съответно ако има в тяхното запла-щане. Какви са критериите за нощна смя-на? |
Светлана Димитрова Димитрова |
Съгласно чл. 140, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/, нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за непълнолетни работници и служители - от 20,00 ч. до 06,00 ч. Съгласно чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Съгласно чл. 139, ал. 5 КТ, за някои категории работници и служители, поради особения характер на работата им, може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. В чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя е предвидено, че в различните отрасли в зависимост от тяхната специфика може да се организира работата на определени категории работници и служители под формата на дежурство. Дежурството представлява специфична организация на работата при подневно или сумирано отчитане на работното време, при спазване изискванията на Кодекса на труда относно междудневната и междуседмичната почивка. Времето на дежурството е работно време, през което работникът или служителят се явява на работното място и изпълнява работата по трудовото си правоотношение. В тази връзка е необходимо в съответната длъжностна характеристика за работното място или индивидуалния трудов договор да се определи трудовата функция, включително и за времето на дежурството. Времето за дежурство се определя с месечен график, утвърден от работодателя (чл. 4 от наредбата). Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. |
| 2013-09-08 06:33:41 |
Работя в дом за възрастни хора.Принуждават ме да напусна тъй като не съм ги уведомила за предишния си работодател с когото те са в конфликт.Какви права имам в този случай |
мадлена рангелова |
Уважаема госпожа Рангелова, Ако считате, че има нарушение на трудовото законодателство можете да се обърнете към Главна инспекция по труда. ЕКБ. |
| 2013-09-08 20:01:48 |
Може ли да бъде прекъснат постоянен трудов договор в частна фирма без предизвестие към работодателя при условие, че минавам на държавна служба? |
Иван Славов |
Уважаеми господин Славов, Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 9 от Кодекса на труда, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато постъпва на държавна служба. В този случай, трудовото правоотношение се прекратява от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора (чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ). ЕКБ. |
| 2013-09-08 22:11:30 |
Здравейте, На наша служителка и се наложи операция за смяна на раменна става? Може ли с решение на общото събрание, да се отпусне сума, която ще бъде част от фактурата за ставата? Ще се приложи фактурата за цялата сума? |
Маргарита Китова |
Съгласно чл. 293 от Кодекса на труда (КТ), начинът на използването на средствата за социално-битовото и културното обслужване (СБКО) се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. Средствата за социално-битовото и културното обслужване не могат да се изземват и използуват за други цели. Примерното съдържание на социално-битовото и културно обслужване на работниците и служителите се съдържа в чл. 294 КТ. Според посочената разпоредба, работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите: 1. организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд; 2. търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги; 3. транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно; 4. бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм; 5. бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други; 6. подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители; 7. задоволяване на други социално-битови и културни потребности. Разпоредбата на чл. 299, ал.3 КТ предвижда, че социалните фондове и формите за социално обслужване могат да се ползуват и от семействата на работниците и служителите по решение на общото събрание (събранието на пълномощниците) и в съответствие с колективния трудов договор. По решение на общото събрание на работниците и служителите социалните фондове и формите на социално обслужване могат да се ползват и от пенсионери, работили при същия работодател (чл. 300 КТ). Както е видно от посочените разпоредби средствата от СБКО се ползват по начина определен от общото събрание. В тази връзка, считаме, че е възможно с решение на общото събрание на работниците и служителите да бъде отпусната сума за лечение на служителката. КС |
| 2013-09-08 22:40:58 |
Работник е работил на два трудови договора при един работодател-по чл.67 и по чл.110.Прекратяваме едновременно и двата договора по чл.328,ал1,т.3 от КТ.Обезщетението по чл.222 ал.1 се изплащат и за двата договора,но в трудовата книжка само за основния договор ли трябва да се впише обезщетението?А това за допълнителния къде трябва да бъде отразено? |
Мария Ташева |
Договорите за допълнителен труд по чл. 110 от КТ, както и изплатените обезщетения при тяхното прекратяване, не се вписват в трудовата книжка. За това време работодателят, въз основа на разплащателните ведомости издава образец УП3 и УП2. МВ/ |
| 2013-09-09 10:58:00 |
Здравейте, предстои ми съкращение по чл. 331. Интересува ме под месечно трудово брутно възнаграждение се разбира заплатата или заплата + служебен автомобил, телефон, талони да храна, допълнително здравно и т.н. Благодаря! |
Лили Пейчева |
Съгласно чл. 331, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/, ако работникът или служителят приеме предложението за прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението. Съгласно чл. 331, ал. 2 от КТ работодателят дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението. От цитираната разпоредба е видно, че база за изчисляване на обезщетението е последното получено месечно брутно трудово възнаграждение. При липсата на изрична разпоредба за начина на изчисляване на това обезщетение и ако страните не са уговорили друго, следва да се приеме, че това е брутното месечно трудово възнаграждение по чл. 228 от КТ. Разпоредбата на чл. 228 от КТ регламентира, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел ІІІ на глава Х от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда (т.е. и за обезщетението по чл. 331, ал. 2 КТ, ако не е уговорено друго) се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. КС |
| 2013-09-09 11:52:52 |
Въпросът е : Може ли да се сключи втори трудов договор по чл. 114 на служител, който работи на основен трудов договор в същото предприятие? Служителят иска времето по втория трудов договор да се зачита за трудов стаж. Ако го назначим по чл. 110 от КТ във връзка с чл. 114 от КТ ще се зачита ли времето за трудов стаж ? |
Мая Михайлова |
Съгласно чл. 114 от КТ трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. Работното време се определя според възможностите на работника или служителя и работодателя. Спецификата на този вид трудов договор се състои в полагането на труд не през всички, а само през определени дни от месеца, при конкретно уговорена между страните продължителност и разпределение на работното време в договора. Трудовият стаж се зачита и вписва в трудовата книжка само по основното трудово правоотношение. Разпоредбата на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на КТ предвижда, че "Основно трудово правоотношение" е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. МВ/ |