| 2013-10-21 11:47:24 |
Служител на трудов договор е в отпуск по болест 6 месеца и 10 дни с диагноза "ранна болест на Алцхаймер". Има издаден протокол и епикризи за явяване пред ТЕЛК, което ще изискве месец време /поне/. На какво основание се отчитат неприсъствените дни на служителя във времето докато тече процедурата на ТЕЛК докато договорът бъде прекратен по чл. 325т.9 |
Веселка Иванова |
Отсъствието на работника от работа следва да се оправдае по надлежния ред. Мнението ни е, че времето на отсъствие може да бъде оформено като платен или неплатен отпуск или отпуск поради временна неработоспособност по чл. 162 КТ, по преценка на здравните органи. В чл. 325, т. 9 от КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност), или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. От горното е видно, че прекратяването на трудов договор на посоченото основание е допустимо при наличие на: - невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност) или; - по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. При наличие на едно от двете условия, прекратяването е допустимо само когато няма друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя или когато има такава работа, но работникът или служителят не е съгласен да я заеме. МВ/ |
| 2013-10-21 14:28:03 |
Здравейте! Работя на 40 часова работна седмица, но от няколко месеца работодателят ми регламентира работното време с график (не съм подписвал анекс за това). В момента ме карат да подпиша анекс, с който се съгласявам да съм на разположение в града в почивните си дни. Имам ли право да откажа и какви биха били последствия? |
Иван Петров |
Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Установяването на сумирано изчисляване на работното време се извършва по преценка на работодателя, поради което не се подписва допълнително споразумение с лицето. Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда предвижда, че за някои категории работници и служители, поради особения характер на работата им, може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. В чл. 3 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя е предвидено, че когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото за разположение се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето, през което работникът или служителят е на разположение не се отчита като работно време. То обаче се заплаща съгласно чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд. Според ал. 4 от наредбата, времето за дежурство, както и времето на разположение извън територията на предприятието, се определя с месечен график, утвърден от работодателя. Съгласно чл. 5, ал. 1, максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава: 1. общо за един календарен месец - 100 часа; 2. за едно денонощие през работни дни - 12 часа; 3. през почивни дни - 48 часа. (2) На работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение: 1. в два последователни работни дни; 2. в повече от два почивни дни в един календарен месец. (3) Ограниченията по ал. 1 и 2 могат да не бъдат прилагани в случаите при оказване на медицинска помощ. В чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че за полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. Тъй като разпоредбата на чл. 139, ал. 5 КТ установява задължение за дежурство и разположение и това е свързано с особения характер на работата, то отказът на работник или служител, който полага труд при тези условия, би представлявал отказ за изпълнение на трудовите му задължения. Ако работодателят Ви нарушава трудовото законодателство имате възможност да сигнализирате инспекцията по труда по седалището на предприятието. МВ/ |
| 2013-10-21 15:18:33 |
Имам непрекъснат трудов стаж при един работодател от 11 год. Трудовия ми договор е прекратен на 01.02.2011 год. Бях на "борсата" 1 година до 01.02.2012 г. Не съм започвал работа при друг работодател. Сега - този месец навърших години за пенсиониране. Имам ли право на 6 заплати обезщетение от работодателя за пенсиониране? |
К. Костов |
В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условие за изплащане на посоченото обезщетение е към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако лицето след прекратяване на трудовото правоотношение навърши необходимата възраст, т.е. придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то няма да отговаря на изискванията на ал.3 на чл.222 от КТ, поради което няма право на предвиденото обезщетение. Тъй като към момента на прекратяване на трудовия Ви договор през 2011г. не сте имал придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, нямате право на обезщетение от 2 или 6 брутни заплати. МВ/ |
| 2013-10-21 16:17:20 |
Имам ли право на платен отпуск за подготовка за държавен изпит ?Редовно съм учила, завършила съм семестриално преди да започна работа. |
Виктория Янчева |
Съгласно разпоредбата на чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда, работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, учащите се по ал. 1 имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация. От цитираните разпоредби е видно, че за да има право работникът или служителят на този вид отпуск, трябва да бъдат изпълнени следните изисквания: - да учи в средно или висше училище без откъсване от производството и - да има съгласието на работодателя за това. Под обучение без откъсване от производството се имат предвид задочна, вечерна и дистанционна форма на обучение. КС |
| 2013-10-21 16:42:29 |
върху обезщетението по чл.224,ал.1 работникът дължи ли осигуровки или само данък? |
теодора цонева |
Периодът, за който се дължи обезщетението по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, не се зачита за трудов и осигурителен стаж. По смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица това обезщетение се облага с данък . КС |
| 2013-10-21 16:48:28 |
Работя на втори трудов договор, предизвестието ми е 90 дни. На 30.08.2013г позазох молба за прекратяване на ТПО, считано от 29.11.2013г., имам входящ номер и съм изпратила сканирано копие на мейла на управителя, но все още нямам заповед за освобождаване. Как да постъпя ако не ми бъде връчена заповид? |
Марияна Найденова |
От запитването е видно, че желаете да прекратите трудовия договор за дохълнителен труд. Съгласно чл. 326, ал. 1 от КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора - ал. 2 на чл. 326 от КТ. В чл. 335, т.1 от КТ е предвидено, че при прекратяване с предизвестие, трудовият договор се прекратява с изтичане срока на предизвестието. Съгласно чл. 128а, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. Следователно, след изтичане на срока на предизвестието, трудовото правоотношение се прекратява по закон и работодателят е задължен да издаде заповед за прекратяване и издаде необходимите документи за осигурителен стаж и осигурителен доход. В случай, че работодателят нарушава трудовото законодателство, следва да сигнализирате съответната инспекция по труда. Следва да имате предвид, че в чл. 334, ал. 1 от КТ е предвидено, че освен в предвидените в този кодекс случаи трудовият договор за допълнителен труд (чл. 110, 111 и 114) може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни. МВ/ |
| 2013-10-21 16:55:12 |
По трудов договор имам право на 20 работни дни основен и 5 работни дни допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормирано работно време. Имам ли право на по-голям размер платен годишен отпуск по чл.319 от КТ /или общо колко работни дни е пл. отпуск/ |
Елена Иванова |
Уважаема г-жо Иванова, Отпускът по чл. 319 КТ е основен за лицата с 50 и над 50 % ТНР и неговият минимален размер е 26 р.д. Допълнителният платен годишен отпуск при ненормирано работно време е минимум 5 р.д. и се полага допълнително към основния по чл. 319 КТ. ЛТ/ |
| 2013-10-21 16:59:04 |
Допустимо ли е работодателят да упълномощи свой служител да сключва,изменя и прекратява трудови договори? |
Лена Събева |
Работодателят може да упълномощи „други служители” да упражняват негови правомощия ако това е предвидено в нормативен акт, в устройствен правилник, устав или друг документ. МВ/ |
| 2013-10-21 18:12:40 |
imame li pravo veche v europa ili v wiena ? |
simeon miroslavov |
Моля, уточнете въпроса си. |
| 2013-10-21 18:45:39 |
Здравейте, работя на трудов договор на основание чл.68 ал.1 т.2 от КТ. Срока на договора е до завършване на определената работа, но не е отбелязано кога завършва тя. Договора е подписан преди година и 1 месец, сега работодателя иска да си напиша молба за напускане. Мога ли да откажа и по какъв член следва да ме освободят? Имам ли право на обещите |
Калина Тенева |
Разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ е установено, че срочен трудов договор може да се сключва до завършване на определена работа. Времетраенето на трудовия договор се определя чрез точно посочване на работата, която трябва да се извърши. В този случай времетраенето на трудовия договор се определя от настъпването на едно бъдещо сигурно събитие - завършването на определената в договора работа без фиксиране на краен срок. Сключеният на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ до завършване на определена работа, се прекратява на основание чл. 325, т. 4 от КТ със завършване на определената работа. В случай, че не желаете трудовият Ви договор да бъде прекратен, не следва да депозилате молба до работодателя за прекратяването му. Дължимите от работодателя обезщетения са в зависимост от основанието, на което се прекратява трудовия договор. В случай на нарушаване на трудовото законодателство от работодателя се сигнализира съответната инспекция по труда. МВ/ |