| 2013-11-07 12:34:45 |
Мога ли да напусна работа без предупреждение поради забавяне на заплатите с повече от 3 ,дни.На трудов договор съм ,на изпитателен срок съм 6 месеца/не са изтекли/? |
Жанета Колева |
За да може работникът или служителят да прекрати трудовото си правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, работодателят трябва да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение, т.е. да не е платил дължимото възнаграждение в сроковете за плащане. Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ се упражнява чрез писмено волеизявление на работника/служителя, връчено на работодателя, като е необходимо забавата да е налице към момента на връчването на волеизявлението. СН/ |
| 2013-11-07 12:34:58 |
Каква почивка е длъжен да осигури работодател на работник в детска градина на 4 часа, на когото му се полага безплатна храна? |
С. Димитрова |
Въпросът Ви е от компетентността на рубрика "Безопасност и здраве при работа". |
| 2013-11-07 12:45:31 |
В периода, посочен в графика за ползване на платения ми годишен отпуск бях пет работни дни в служебен отпуск, а тринадесет работни дни не можах да ползвам поради възложени ми служебни ангажименти. На какво основание мога да отложа неизползвания си отпуск от общо осемнадесет дни за следващата година и трябва ли да го включа в заявката си за ползване през 2014 година. |
Мария Георгиева |
Отлагане ползването на платения годишен отпуск е възможно по реда на чл. 176, ал. 1-3 от Кодекса на труда съгласно който поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни. При уважителни причини по писмено искане на работника или служителя и със съгласието на работодателя ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни може да се отложи за следващата календарна година. В случаите на ал. 1 и 2 за следващата календарна година може да се отложи ползването на част от платения годишен отпуск общо в размер не повече от 10 работни дни. Видно от разпоредбата, прехвърляне на платен годишен отпуск за ползване през следващата календарна година е възможно само в рамките на установените в закона общо 10 работни дни. Съгласно чл. 176, ал.4 от Кодекса на труда ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск. В разпоредбата на чл. 176а, ал.2 КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. В графика може да се включва платеният годишен отпуск, ползването на който е отложено (чл. 37б, ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските). МВ/ |
| 2013-11-07 14:05:01 |
Има ли право Работодателят да забрани на персонала да напуска територията на предприятието/фирмата/завода през регламентираната 30-минутна почивка за хранене? |
Ат. Димитрова |
Съгласно чл. 151, ал.1 и 2 от КТ работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Почивките не се включват в работното време. Почивките, тяхната продължителност и разпределението им в работния ден следва да се определят с правилника за вътрешния трудов ред. Кодексът на труда не съдържа разпоредба, ограничаваща работниците/ служителите да не напускат територията на предприятието по време на почивката за хранене. В случай на нарушаване на трудовото законодателство от работодателя, следва да сигнализирате съответната инспекция по труда. МВ/ |
| 2013-11-07 14:12:37 |
При отлагане на ПГО по чл. 176 КТ може ли да се изготви заповед от работодателя, по силата на която неизползвания ПГО до края на 2013/ще бъде различен размер при всеки/ се отлага по производствени причини? Необходимо ли е преди това работникът да подаде молба? |
Дияна Чанкова |
Съгласно чл. 176, ал. 1 от КТ, поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни. Наличието на производствени причини се преценяват от работодателя с оглед дейността на предприятието и поради които той може едностранно – със заповед, да отложи ползването на част от отпуска за следващата календарна година. Ето защо не е необходимо в този случай работникът да подава молба за отлагане ползването на до 10 дни платен годишен отпуск. СН/ |
| 2013-11-07 14:54:45 |
Има ли право работодателя да изплаща пътните разходи на учители, които пътуват до училище със собствен превоз. Като на другите изплаща 85% от стойността на представените билети за пътуване в двете посоки. |
Соня Арангелова |
Тъй като въпросът Ви се отнася за учители, следва да се обърнете към Министерство на образованието, младежта и науката, по компетентност. |
| 2013-11-07 15:28:16 |
Може ли служител на втори труд.договор съгл. чл.111, ал.1 от КТ на 3 часов раб.ден (след прекратяване на основния труд.дог.), да премине при втория работодател на основен труд.договор със срок на изпитване съгл. чл.70 ал.1 във връзка с чл.67 ал.1 т.1 от КТ? /служителят е при втория работодател на втори труд.дог. от 11.09 до 08.11. по-малко 2 мес/ |
С.Русева |
Уважаема г-жо Русева, От данните в запитването е видно, че по време на изпълнение на допълнителния трудов договор се прекратява основния трудов договор. Поради тази причина се поставя въпросът за „преминаване“ на допълнителния трудов договор в основен трудов договор. С поставения въпрос e свързан и въпросът за отразяване на промяната в трудовата книжка. При сключване на допълнителен трудов договор работодателят не извършва вписвания в трудовата книжка на работника/служителя, тъй като в нея е вписано възникването на основното трудово правоотношение и тя не е приключена. Поради тази причина сключването на допълнителен трудов договор не се вписва в трудовата книжка, а за периода на работа по такъв договор работодателят издава Образец УП-3. Това означава, че при липса на първоначално вписване в трудовата книжка работодателят по допълнителния трудов договор не може да вписва промяна, дори и след прекратяване на основния трудов договор. В КТ липсва изрична разпоредба, която в случай на прекратяване на основния трудов договор, да регламентира автоматичното превръщане на допълнителния трудов договор в основен. КТ съдържа само разпоредба, която определя, че по смисъла на КТ “Основно трудово правоотношение” е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд (т. 12 от Допълнителните разпоредби на КТ). Предвид горното считаме, че следва допълнителният трудов договор да бъде прекратен, след което да се сключи нов основен трудов договор, като при наличие на съгласие между страните може да се уговори срок на изпитване, ако такъв не е бил договарян по договора по чл. 111 КТ. При сключването на новия основен трудов договор следва да се извършат съответните вписвания в трудовата книжка на служителя. ЛТ/ |
| 2013-11-07 16:14:13 |
Има ли право работодателят да събира информация от служителите дали членуват в политически партии? |
Румяна Иванова |
В трудовото законодателство не е предвидено право на работодателя, респ. задължение на работника или служителя, за събиране и предоставяне на такава информация. СН/ |
| 2013-11-07 16:48:13 |
Може ли едноличен собственик на фирма - ЕООД, с назначено лице управител по ДУК - различно лице, да бъде назначен на трудов договор в същата фирма. |
Светлана Илиянова |
Съгласно § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Според чл. 147, ал. 1 от Търговския закон едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. В този случай едноличният собственик на капитала например, ако е и управител на ЕООД, не може да се намира в такава служебна зависимост, която е характерна при съществуването на трудово правоотношение, от самия себе си. Ако едноличният собственик на ЕООД ще осъществява трудова дейност, която не е свързана с осъществяването на управлението на дружеството (управител е друго физическо лице) мнението ни е, че тогава е допустимо сключването на трудов договор. МВ/ |
| 2013-11-07 20:02:50 |
Лице е включено в обучение по ОП РЧР и иска вписване на труд. му стаж в труд. книжка за времето на обучение за придобиване на квалификация по ОП на основание чл. 354, ал. 1, т. 7 от КТ. Вписването в ТК следва да извърши обучаващата организиция или съответното Бюро по труда? Дължат ли се осигуровки и този период зачита ли се за осигурителен стаж? |
Румен Митов |
Уважаеми г-н Митов, На основание чл. 354, ал. 1, т. 7 от КТ, за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в случай че работникът или служителят е останал без работа и е бил включен в школи и курсове за преквалификация. Включването в школи и курсове за преквалификация може да стане както по реда на КТ (в резултат от договор по чл. 235 КТ за квалификация с лице, което не работи), така и по реда на Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) или пък по реда на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси (чл. 30, ал. 1 ЗНЗ). За признаването на трудов стаж по чл. 354, ал. 1, т. 7 КТ няма значение кой е организатор на курсовете и школите и по какъв ред се провеждат те. Важно е курсовете и школите да са насочени към придобиване на професионална квалификация, която ще послужи на лицето при постъпване на работа и осигуряване на заетост. Документ, въз основа на който може да се признае трудов стаж по чл. 354, ал. 1, т. 7 КТ е самото свидетелство за професионална квалификация, издадено на основание чл. 38, ал. 2, т. 2 от Закона за професионалното образование и обучение или удостоверението за професионално обучение по чл. 38, ал. 3 от същия закон. В съответствие с чл. 30а, ал. 1, т. 9 и чл. 66, ал. 3 ЗНЗ във връзка с чл. 69 ППЗНЗ на безработните лица се изплаща стипендия за участие във форми за професионална квалификация. Нито в Кодекса за социално осигуряване (КСО), нито в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, е предвидено задължение да се внасят осигурителни вноски върху сумите, изплатени като стипендия или пък да се зачита осигурителен стаж без осигурителни вноски. Следователно времето, през което лицата са включени в школи и курсове за преквалификация не се признава за осигурителен стаж по КСО, съответно не може да се признае и за осигурителен стаж при пенсиониране. Следва да се има предвид, че за осигурителен стаж не се признава времето на включване в школи и курсове за преквалификация след 1 януари 2000 г. Времето до 31 декември 1999 г., зачетено за трудов стаж по Кодекса на труда, вкл. по чл. 354 КТ, се признава за осигурителен стаж по КСО на основание § 9, ал. 1 от ПЗРКСО. За времето, през което лицата са включени в курсове и школи за професионална квалификация след 1 януари 2000 г., няма основание за издаване на обр. УП-30 (за осигурителен стаж), а още по-малко за обр. УП-2 (за осигурителен доход). ЛТ/ |