| 2010-01-13 20:12:20 |
po kakuv na4in moga da si polu4a neizplatenite zaplati ot kremikovzi. |
hristo georgiev |
Уважаеми господин Георгиев, Тъй като работодателят Ви е търговско дружество в несъстоятелност, то следва да се обърнете за неизплатени възнаграждения към определения по несъстоятелността синдик. ЕКБ |
| 2010-01-13 20:59:58 |
дължи ли обезщетение на работодателя по чл.221,2, дисциплинарно уволнен работник,ако докаже,че мястото му е заето веднага от нов работник , чл.221ал.4, т.2 |
марияна лилова |
Уважаема госпожа Лилова, Обезщетение по чл. 221 от Кодекса на труда се дължи от работника или служителя, който е дисциплинарно уволнен само ако работодателят е останал без работник или служител за същата работа, което естествено трябва да се докаже. СС |
| 2010-01-14 08:59:29 |
Ако установя разлика в прослуженото време на служител и процента, който получава за това какво следва да се направи.Може ли да се коригира със заповед и да се намали процента прослужено време, какъв е реда за това. |
Стефана Дечева |
Уважаема госпожа Дачева, Разпоредбата на чл. 66, ал., т.7 КТ предвижда, че трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Съгласно чл. 22, ал.3, т.4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата във вътрешните правила за работната заплата задължително се включва редът и начинът за определяне и изменение на допълнителните трудови възнаграждения. Ако допълнителното трудово възнаграждение е определено грешно от длъжностното лице, намаляването му без съгласието на лицето може да стане само ако се дължи на техническа грешка, а не неправилно прилагане на закона. СС |
| 2010-01-14 10:22:33 |
Моля Ви отговорете на въпроса ми от 08.01.2010 г. |
Дешка Енчева |
Разпоредбата на чл. 228 от Кодекса на труда /КТ/ регламентира, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел III на глава X от КТ /вкл. обезщетенията по чл. 220 и чл. 222, ал. 1 КТ/ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В случая се има предвид брутното трудово възнаграждение за един календарен месец, в който работникът или служителят е работил през всичките работни дни. Изключение е допуснато само за обезщетението по чл. 224 КТ, който в ал. 2 предвижда, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177, съгласно който за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Предвид на това и от изложените в запитването Ви обстоятелства може да се направи извода, че месецът, който ще се вземе за база за изчисляване на обезщетенията Ви е м. август 2008г. КС |
| 2010-01-14 11:47:01 |
Възстановена съм от съда на работа.Имам ли право да ползвам отпуск по чл.168 т 1 от КТ за периода за който не съм била на работа? |
Александрова |
Съгласно чл. 168 от Кодекса на труда (КТ) ако е уговорено в колективен трудов договор, работничка или служителка с две живи деца до 18-годишна възраст има право на два работни дни, а работничка или служителка с три или повече живи деца до 18-годишна възраст - на 4 работни дни платен отпуск за всяка календарна година. Този отпуск се ползва, когато работничката или служителката пожелае, и не може да се компенсира с парично обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение. При отмяна на заповедта за прекратяване на трудовия договор и възстановяването на работа на работника или служителя се счита, че трудовото му правоотношение не е било прекратявано, поради което всички права по него се запазват. Поради това, че отпускът по чл. 168 от КТ може да се ползва до прекратяване на трудовото правоотношение мнението ни е, че след възстановяването Ви на заеманата преди уволнението длъжност, ако е уговорено в колективен трудов договор и той има действие спрямо Вас, до последващо прекратяване на трудовия договор можете да ползвате предвидения в чл. 168, ал. 1 от КТ отпуск. МВ/ |
| 2010-01-14 11:59:22 |
При преназначаване на служител в бюджета,поради промяна на щатно разписание и промяна на длъжността,има ли право работодателят да намали трудовото възнаграждение?Ако няма преразход на ФРЗ,би ли могло тази разлика да се компенсира с допълнително труд.възнаграждение? |
Надя Ценова |
Уважаема госпожа Ценова, При „промяна на длъжността” и съответно намаляване на трудовото възнаграждение може да се осъществи изменението на трудовото правоотношение само ако работникът или служителят изрази писменото си съгласие. Определянето на трудовото възнаграждение става чрез уговаряне между страните по трудовото правоотношение, като за работещите в държавната и общинската администрация има ограничения при определянето му. Ако сте администрация следва да се обърнете към дирекция „Държавна администрация” при Министерския съвет. СС |
| 2010-01-14 13:20:44 |
Работодател,кийто през 2009г.е ползувал за 3 поледователни месеца ПМС 44 от 19.02.2009г. имали право на същото през тази година ако отговаря на изискванията . Каква може да бъде продължителността прекъсната и непрекъсната, какво е обещетението и възможно ли е сумарно изчисляване на предваритело определеното намалено работно време за месека. |
ЧЕШМЕДЖИЕВА |
Въпросът Ви е от компетентността на рубрика "Заетост и безработица". |
| 2010-01-14 13:47:02 |
Как се ползва отпуск по чл.168/уговорен в КТД/, ако родителите на две деца до 18-годишна възраст са разведени и съдът е присъдил по едно дете на всеки родител? |
Василка Андреева |
Уважаема госпожа Андреева, Разпоредбата на чл. 168, ал.1 от Кодекса на труда предвижда, че ако е уговорено в колективен трудов договор, работничка или служителка с две живи деца до 18-годишна възраст има право на два работни дни, а работничка или служителка с три или повече живи деца до 18-годишна възраст - на 4 работни дни платен отпуск за всяка календарна година. Този отпуск се ползва, когато работничката или служителката пожелае, и не може да се компенсира с парично обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение. Видно от разпоредбата няма изискване свързано с обстоятелството, че едното дете е присъдено на другия родител при развод. СС |
| 2010-01-14 15:26:42 |
Счита ли се за трудов и осигуритерен стаж шестмесечният неплатен отпуск, който майката може да ползва след изтичането на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст? Може ли по време на този неплатен отпуск майката да работи по граждански договор и да получава хонорари или това би било в разрез със закона? |
Красимира Георгиева |
Уважаема г-жо Георгиева, Съгласно изричната разпоредба на чл. 167а, ал. 8 от Кодекса на труда /КТ/ времето, през което се ползва неплатения отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст, се признава за трудов стаж. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. С оглед на цитираната разпоредба времето, през което се ползва неплатен отпуск по чл. 167а от КТ за отглеждане на дете до 8-годишна възраст, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране. Няма пречка по време на ползване на отпуск по чл. 167а от КТ майката да работи по граждански договор. ЛТ/ |
| 2010-01-14 18:06:53 |
Предложиха ми да подпиша Допълнително споразумение по ТД, с което "На основание чл.119... страните се споразумяха за следните изменения на ТД: а) за Промяна на работното време от 8 на 4 часа б) за Промяна на трудовото възнаграждение от 500,00 на 285,00 лв." въпрос: 1.При тези обстоятелства върху коя сума се дължи внасяне на осигуровка? 2.След като е посочен само чл.119 като основание за промяната как да разбера дали съм на ненормиран раб.ден, непълен или намален. |
Валентина Димитрова Александрова |
Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). В случай, че работникът или служителят не е съгласен с предложената от работодателя промяна в условията на трудовия договор и не подпише допълнителното споразумение, то не поражда правни последици. Остават да действат клаузите на подписания от двете страни трудов договор или допълнително споразумение към него. Съгласно чл. 137 от КТ намалено работно време се установява за: 1. работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве; 2. работници или служители, ненавършили 18 години. Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет. Според чл. 139а, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят, след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ, може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден, поради особения характер на работата. Със своя заповед работодателят определя списъка на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден (чл. 139а, ал. 2 КТ). В чл. 136, ал. 1 и 3 и чл. 140, ал. 1 и 2 от КТ е установена нормалната продължителност на дневното и нощното работното време (до 8 часа през деня и до 40 часа дневно седмично работно време; до 7 часа през нощта и до 35 часа нощно седмично работно време). Съгласно чл. 138, ал. 1 от Кодекса на труда, страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време), като в тези случаи те сами определят конкретната продължителност и разпределение на работното време. Такъв режим може да се установи по споразумение между работника или служителя и работодателя, както при възникване на трудовото правоотношение, така и в процеса на неговото изпълнение. В чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване е предвидено, че доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. МВ/ |