| 2014-01-22 10:41:48 |
Благодаря ви за бързия отговор. Как тогава да разбирам категоричността, дадена като отговор от МТСП на 20.1.2010 г. 09:08:48 на питащия Пламен Николаев "Трудовият договор по чл. 114 КТ не може да се сключва като втори трудов договор. Работникът или служителят по този договор няма друго основно трудово правоотношение...." и т.н. !? |
Нина Георгиева |
Уважаема госпожа Георгиева, На основание §1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, "Основно трудово правоотношение" е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. В случай, че работника или служителя има основно трудово правоотношение, то трудовия договор по чл. 114 от Кодекса на труда може да се сключи като договор за допълнителен труд. ЕКБ. |
| 2014-01-22 10:44:46 |
Здравейте! Лекар съм на график с различна продължителност-от 4 до 12 часа в отделните дни. Не работя повече от 40 ч. седмично, но законосъобразна ли е подобна организация на труда?В някои дни има нощен труд 22.00-24.00 часа-2 ч. Трябва ли да се преизчислява и той, както разбрах от колега с коефициент 1.43 -т.е да ми се добави още близо час? |
Петков |
Уважаеми г-н Петков, Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца (чл. 142, ал. 2 КТ). Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 4 КТ). При сумираното отчитане (изчисляване) на работното време установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Въз основа на горното, в случай че работодателят въведе сумирано изчисляване на работното време, с оглед организацията на работа в предприятието, той може да утвърждава месечни графици за работното време на работниците и служителите. Според чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Нощен е трудът, положен във времевите граници от 22.00 до 6.00 ч. Превръщането на отработените нощни часове в дневни става съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно цитираната разпоредба при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място При нормална 8-часова продължителност на работното време коефициентът е 8:7, т.е. 1,143. Ако работодателят не спазва нормативната уредба за сумирано изчисляване на работното време, може да се сезира инспекцията по труда, която осъществява контрол за спазване на трудовото законодателство. ЛТ/ |
| 2014-01-22 11:03:22 |
Писах Ви Имам нужда от отговор Работих 2м,и не ми бе предоставен тр. договор Напуснах .Какви права имам ? Какви права има работодателя? Какво да предприема и как да си получа заплатата ? Работод .твърди че нямам право на заплата . Как да си потърся правата и загубеното време в тази фирма без договор .2м хей така за фирмата ли ,за работодателя ли ? |
Емилия Герова |
Сроковете за отговор са посочени в правилата към рубриката. Моля не задавайте повторно въпроса си. |
| 2014-01-22 11:04:07 |
Лицето "х" започва работа през 2004 г. и продължава да работи при същия р-тел. На 04.12.2013 г. със заявление и с приложени документи иска промяна на % за тр. стаж и проф.опит за времето от 01.01.1987 г. до 15.05.1988 г., време през което няма работодател и е в отпуск по майчинство с второто си дете. Има ли право на увеличение от 01.01.2014 г. |
Добри Александров - директор ПГ "Хр.Ботев" |
В чл. 3, ал. 2, т. 1 и т. 3 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения (в сила до 30 юни 2007 година) е предвидено, че за продължителна работа се зачита времето, което се признава за трудов стаж по Кодекса на труда. Съгласно разпоредбата на чл. 354, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда /обн.ДВ. бр. 26 от 1986г./, за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение в случаите, когато майката или осиновителката се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст. В § 1 от заключителните разпоредби на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в сила от 01.07.2007 г. е предвидено, че за работници и служители, които към момента на влизане в сила на наредбата се намират в трудово правоотношение със същия работодател, както и в случаите на промяна на работодателя по чл. 123 от Кодекса на труда, размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, определен по реда на наредбата, не може да бъде по-малък от размера на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа, определено в процент и получавано в размер по реда на отменената Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения, приета с ПМС 133 от 1993 г. Поради това, до 30 юни 2007 г. времето, през което без трудово правоотношение работничката/служителката като майка е полагала грижи за отглеждане на детето до навършване на 3-годишната му възраст, се признава за трудов стаж и при определяне размера на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит този период се взема предвид от работодателя, ако след 1 юли 2007г. същата е продължила да работи при същия работодател. Тази защитна норма се прилага само за заварените към горната дата работници и служители в предприятието и действа докато се намират в трудово правоотношение със същия работодател. При постъпването си на работа лицето е длъжно да представи всички документи, които установяват времето, което се зачита за продължителна работа по реда на посочената наредба. При представяне на необходимите документи за доказване на периода от време, който се зачита за продължителна работа, допълнителното трудово възнаграждение се начислява за месеца, следващ месеца, в който са представени документите. Когато т. нар. клас не е изплащан по вина на длъжностното лице, същият е дължим от момента на представяне на съответните документи. МВ/ |
| 2014-01-22 11:05:33 |
Добър ден, моля за вашето разяснение! На 23.12 и 31.12 работих по график и сумирано работно време по 8 часа двата дни. Полага ли ми се доплащане за официален празник за тези дни? Благодаря ви много за вниманието! |
Маринова |
Работа през дни, обявени за почивни или за официални празници, се осъществява в случаите на непрекъсваем или непрекъснат производствен процес. В тези случаи работодателите утвърждават график за работа на работниците и служителите. Когато става въпрос за полагане на труд в почивен ден, който не представлява извънреден труд, а е работен за работника или служителя по график, то в този случай няма особености, свързани със заплащането на трудовото възнаграждение. Когато се касае за полагане на извънреден труд по отношение на заплащането е приложима разпоредбата на чл. 262 от КТ. Съгласно чл. 262 от Кодекса на труда /КТ/ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 1. 50 на сто - за работа през работните дни; 2. 75 на сто - за работа през почивните дни; 3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. В разпоредбата на чл. 262, ал. 2 от Кодекса на труда е регламентирано, че когато не е уговорено друго, увеличението за положения извънреден труд се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено в трудовия договор. Само в случай на работа през дните на официални празници (независимо дали е по график или представлява извънреден труд) размерът на трудовото възнаграждение се заплаща според уговореното между работодателя и работника или служителя, но не може да бъде по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение (чл. 264 от КТ), не по-малко 200 на сто. Това обаче не се отнася за дните 23 декември и 31 декември, които са обявени за почивни съгласно решение на МС. МВ/ |
| 2014-01-22 11:25:22 |
Работих 16г.в частна фирма. Освободен съм на осн. чл.328,ал.1,т.3 от КТ на 01.06.2013г. Изплатиха ми и обезщетение на осн.чл.222,ал.1 за 1 мес. оставане без работа. От 01.07.19 до 30.06.14г. съм на бюрото по труда. От 01.07.2014г. придобивам право на пенсия. Имам ли право на 6 брутни заплати на осн.ч. 222, ал.3 от последния си работодател? |
Никола Петров |
При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - за срок от 6 месеца (чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда). Тъй като от въпроса Ви е видно, че придобивате право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след прекратяването на трудовото правоотношение, то нямате право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, независимо от неговия размер. СН/ |
| 2014-01-22 11:29:33 |
Организираме общо събрание на работниците и служителите по реда, описан в чл. 6 и 6а от Кодекса на труда. Къде в нормативната база е записано, че трябва да има протоколи от събранията; книга, в която да се води поредността им и какво е времето на тяхното съхранение. Благодаря ви предварително! |
Георги Илиев |
Кодексът на труда не са регламентирани поставените в запитването въпроси. В практиката е прието за работата на общото събрание на работниците и служителите да се съставя протокол. МВ/ |
| 2014-01-22 11:33:48 |
Здравейте, работих в Германия с трудов договор с български работодател и месторабота по договор Германия в сферата на строителството и заплата по договор минимална за България. Има издадено А1. Въпросът ми е какво възнаграждение ми дължи работодателя. |
Иван Тодоров |
Уважаеми г-н Тодоров, Съгласно чл. 121, ал. 3 КТ, когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Следва да се има предвид, че чл. 121, ал. 3 КТ се прилага само в случаите командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария и когато срокът на командироване е по-дълъг от 30 календарни дни. В издаденото Ви удостоверение А1 относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя на удостоверението, следва да е посочено какъв е бил статута на заетост. За допълнителна информация можете да се обърнете към рубриката „Европейско и международно социално право“. ЛТ/ |
| 2014-01-22 11:49:54 |
Здравейте! Назначаваме служител на трудов договор по чл. 114 от КТ – на 2 часа. Служителят има ли право на платен годишен отпуск и в какъв размер? Как се отчита трудовият му стаж? Къде се отбелязва стажът – в трудовата книжка или в удостоверение УП-3? Благодаря Ви! |
Валентина Бояджиева |
Съгласно чл. 114 от КТ, трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж.Трудовият стаж на работещите по чл. 114 от КТ се изчислява по реда на чл. 355, ал. 3 и 4 КТ. Съгласно посочените разпоредби за 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица. За 1 година трудов стаж се признават 12 месеца трудов стаж, изчислени по начина, установен в предходната алинея. Трудовият стаж се зачита и се вписва в трудовата книжка за периода след 01.01.2009 г. Размерът на платения годишен отпуск се определя пропорционално на времето, зачетено за трудов стаж. Точните изчисления се извършват от работодателя. МВ/ |
| 2014-01-22 13:22:51 |
Договор по чл. 114 от КТ - може ли различните дни от месеца да бъдат с различна продължителност на работното време и как се определя в този случай месечно трудово възнаграждение за уведомлението в НАП |
Мария Миланова |
Съгласно чл. 114 от КТ трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. Тъй като договорът по чл. 114 от КТ е трудов договор, при сключването му страните следва да уговорят всички задължителни елементи от съдържанието му, предвидени в чл. 66 от КТ. Според чл. 66, ал.1, т.7 от КТ трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Следователно трудовото възнаграждение следва да бъде договорено в трудовия договор. В член единствен на ПМС № 249 на МС от 31.10.2013 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, от 1 януари 2014 г. се определя нов размер на минималната месечна работна заплата за страната 340 лв. и на минималната часова работна заплата 2,03 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец (ал.2). Следователно, няма пречка да се определя и почасово възнаграждение. В чл. 115 от КТ е предвидено, че освен условията по чл. 66, ал. 1 се уговарят продължителността и разпределението на работното време, а може да се уговаря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение. МВ/ |