| 2014-02-20 17:06:49 |
Към кое министерство да се обърна за да задам въпрос по прилагането на Закона за държавния служител за лица работещи по служебно правоотношение. |
Радка Петкова |
По въпроси, свързани с държавния служител, моля обърнете се към дирекция "Модернизация на администрацията" на МС. СН/ |
| 2014-02-20 17:27:46 |
Здравейте, може ли срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 от КТ да бъде предсрочно анексиран с нов договор на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ? От кой момент възниква основание за подаване на уведомление? |
АНОНИМЕН |
Мнението ни е, че няма пречка и с лице, работещо на трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ да се подпише допълнително сполазумение за за преминаване на срочен трудов договор до завършване на определена работа. В чл. 3, ал. 1,, т. 1, б. “б” от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда уведомлението съгласно приложение № 1 се изпраща в тридневен срок от изменение на трудовия договор, с което се променя длъжността и/или срокът на договора. МВ/ |
| 2014-02-20 18:16:51 |
При уволнен работодател и не попълнени трудови книжки от кого се попълват трудовите книжки |
Магда Мартинова |
В чл. 327, ал.1, т.10 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят преустанови дейността си. Съгласно чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/, в случаите по ал. 1, т. 10, когато работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. В чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010 г. за реда за извършване на проверка по чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда е посочено, че в случаите, когато работникът или служителят не може да подаде пред работодателя писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 10 КТ, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, а работодателят е преустановил съответната дейност, заявлението се подава лично от работника или служителя в компетентната дирекция "Инспекция по труда" по седалището или адреса на управление на работодателя. Заявлението по ал. 1 съдържа: 1. трите имена и единния граждански номер на заявителя; 2. актуален точен адрес и телефон на заявителя; 3. наименованието на работодателя; 4. данни за седалището и адреса на управление на работодателя, посочени в трудовия договор, както и за други адреси на работодателя в случай, че са известни на заявителя; 5. адрес на предприятието, неговото поделение, учреждението, организацията, кооперацията, обекта или друго място, където е полагал труд заявителят; 6. телефон и електронни адреси на работодателя, на лицето, което го представлява, и на лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя - ако тази информация е известна на заявителя; 7. данни за последния осъществен контакт с работодателя, с негови представители и/или с негови длъжностни лица; 8. данни за трудовото правоотношение - дата на постъпване на работа, длъжност и организационно звено, в което е работил (отдел, цех, служба), размер на получаваното трудово възнаграждение и продължителност на работното време. Предвид горното, следва да се обърнете към инспекцията по труда по седалището на предприятието. |
| 2014-02-20 18:26:11 |
Добър ден! Прочетох в нормативната уредба, че в трудовия договор трябва да бъде посочено място на работа. В моя такова не пише изрично, а е посочено, цитирам: "Работодателят възлага, а работникът приема да изпълнява в ***ООД-гр.*** Длъжността:***, Код НКПД*** Категория персонал:*** " Редно ли е, иначе нямам забележки към работодателя |
Мирчев |
Съгласно чл. 66, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор съдържа данни за страните и определя: 1. мястото на работа; 2. наименованието на длъжността и характера на работата; 3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; 4. времетраенето на трудовия договор; 5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; 6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; 7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; 8. продължителността на работния ден или седмица. Според ал. 3 на чл. 66 от КТ, за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. В случай, че не е договорено, мнението ни е, че за място на работа следва да се счита седалището на предприятието. МВ/ |
| 2014-02-20 18:29:42 |
Уважаеми дами и господа, Бих желала да разясните как да бъде оформено документално непостъпването на лице на работа в срока, визиран в трудовия договор? Подготвихме цялата документация - договори, уведомления, справки, характеристики и т.н., а лицето не си вдига телефона и не встъпва в длъжност, въпреки неколкократните покани и опити за връзка. |
Големанова |
Уважаема г-жо Големанова, Съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП. Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави цитираните по-горе документи (чл. 63, ал. 2 КТ). Съгласно чл. 63, ал. 3 от КТ работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на документите, освен ако страните са уговорили друг срок. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока. Ако работникът или служителят не е постъпил на работа в срока, уговорен в трудовия договор и до изтичането му не е уведомил работодателя, че неявяването се дължи на независещи от него причини, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало. В този случай в 3-дневен срок от изтичане на срока, уговорен в трудовия договор, се подава уведомление приложение № 1 в НАП (чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 2002 г.) ЛТ/ |
| 2014-02-20 21:14:21 |
веднъж вече питах но нямам отговор имам12г9м11д първа категория и 9г8м21д втора и58 години въздраст и не съм пенсионер и имам ли шанс да бъда и кога |
любен тасков |
На въпроса Ви е отговорено така: „Съгласно изменената разпоредба на § 4 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО), до 31 декември 2014 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд и 52 години 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Конкретната преценка относно правото Ви на пенсия по реда на § 4 ПЗР на КСО, може да бъде направена само от длъжностното лице по пенсионното осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. КС“ |
| 2014-02-21 09:15:35 |
Шлосери работят на сумирано изчисляване на работното време за периода 01.01-14-30.06.2014.Тяхното работно време е 5 дни по 8 часа,когато се наложи идват за аварии по всяко време на денонощието,вкл. събота и неделя. Може ли да ги преназначим на нормална продължителност на РВ и как по какъв начин ще плащаме идването по аварии- със заповед или не. |
Радка Гангова |
Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Установяването на сумирано изчисляване на работното време се извършва по преценка на работодателя, поради което не се подписва допълнително споразумение с лицето. По реда, по който работодателят установява сумирано изчисляване на работното време се извършва преминаването към подневно изчисляване. В чл. 143 от КТ е предвидено, че извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно чл. 144 от КТ, извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи: 1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; 2. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; 3. за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; 4. за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; 5. за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време; 6. за извършване на усилена сезонна работа. Според чл. 15 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, за полагането на извънреден труд се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. В случаите по чл. 153, ал. 4 КТ в заповедта за извънреден труд за всеки работник или служител задължително се посочва денят, в който през следващата работна седмица ще се ползва непрекъсната почивка в размер не по-малък от 24 часа. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд /чл. 149 от КТ/. В специалната книга за отчитане на извънредния труд се посочват: трите имена на работника и служителя, номерът на заповедта за полагане на извънреден труд, денят и часът на започване и завършване на работата и размерът на трудовото възнаграждение, изплатено на работника и служителя за положения от него извънреден труд, както и денят, определен за почивка /чл. 18, ал. 1 от НРВПО/. Положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец /чл. 18, ал. 2 от НРВПО/. Положеният извънреден труд се отчита всяко полугодие пред инспекцията по труда, като работодателят е длъжен да спазва разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от КТ. Следва да имате предвид, че независимо от това дали заповедта за полагане на извънреден труд е законосъобразна или не, положения от работниците и служителите извънреден труд се заплаща. Съгласно чл. 153, ал. 4 от КТ за положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. В случай, че е полаган извънреден труд само в единия ден от седмичната почивка, чл. 153, ал. 4 КТ не намира приложение. МВ/ |
| 2014-02-21 09:36:39 |
Дружеството ни извършва следната дейност - call център, от който се извършват приемане на обаждания и услуги по обработка на данни. Работата на call центъра е денонощна. За осъществяването на дейността си дружеството е назначило лица по трудов договор. Дейността на дружеството се характеризира с непрекъсваем работен процес, като служителите работят при сумирано отчитане на работното време. В случай, че дружеството осигури безплатна храна и напитки на служителите от нощните смени, ще могат ли тези разходи да се приемат като задължителни по смисъла на НАРЕДБА № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея в предвид непрекъсваемия работен процес, и в тази връзка да се третират по реда на чл.285 от Кодекса на труда? |
Росица Димитрова Каравелова |
Моля обърнете се към рубрика "Безопасност и здраве при работа". СН/ |
| 2014-02-21 09:43:41 |
Дружеството е със следната дейност - call център, от който се извършват приемане на обаждания и услуги по обработка на данни. Работата на call центъра е денонощна. Дейността на дружеството се характеризира с непрекъсваем работен процес, като служителите работят при сумирано отчитане на работното време. В случай, че дружеството осигури безплатна храна и напитки на служителите от нощните смени, ще могат ли тези разходи да се приемат като задължителни по смисъла на НАРЕДБА № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея в предвид непрекъсваемия работен процес, и в тази връзка да се третират по реда на чл.285 от Кодекса на труда? В случай, че горепосочените разходи могат да се приемат като разходи, задължителни по силата на чл.285 от Кодекса на труда, могат ли да бъдат отчетени директно като разход за дейността и съответно да се ползва данъчен кредит по ЗДДС върху стойността им? |
Росица Димитрова Каравелова |
Моля обърнете се към рубрика "Безопасност и здраве при работа". СН/ |
| 2014-02-21 10:34:59 |
Здравейте, моля ви за спешен отговор по въпрос зададен от мен на 19,02,2014 г, тъй като срока на договора изтича на 22,02,2014. Може ли да освободя лицето, което е в болничен ??? Благодаря ви ! |
Лиляна Костова |
При сключване на трудов договор по чл. 70 от КТ в него се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако страните не са посочили това, се приема, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни. Обстоятелството в чия полза е уговорен срокът за изпитване има съществено значение за правото на прекратяване на този договор преди изтичане на срока, без да се дължи предизвестие. Ако в договора по чл. 70 изрично е посочено в чия полза е уговорен срокът за изпитване, то единствено страната, в чиято полза е уговорката, има право да прекрати договора преди изтичане на срока му и без да дължи предизвестие на другата страна, като правното основание за това е чл. 71, ал. 1 от КТ. Ако в договора по чл. 70 не е посочено в чия полза е уговорен срокът за изпитване, то всяка от страните има право да прекрати договора на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Основанието за прекратяване по чл. 71, ал. 1 от КТ е специално основание, предвидено от законодателя с оглед характера на този вид трудов договор, чието предназначение е да се провери годността на работника или служителя когато работата му изисква това. Специалното основание за прекратяване по чл. 71, ал. 1 от КТ не е измежду посочените основания за прекратяване по чл. 333, ал. 1 от КТ, при които определени категории работници и служители ползват закрила при уволнение. Предвид гореизложеното, при прекратяване на трудов договор на основание чл. 71, ал. 1 от КТ не се прилага чл. 333 от КТ. Това, че лицето от 3.02. до 26.02.2014 г. е в отпуск поради временна неработоспособност, не е пречка работодателят да прекрати трудовия договор при наличие на условията по чл. 71, ал. 1 КТ. Освен това следва да имате предвид, че съгласно чл. 70, ал. 4 КТ в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът, т. е. срокът на изпитване се удължава със срока на болничния лист СН/. |