| 2014-02-21 19:38:48 |
В ЗМСМА в чл.26.ал.1 заплатата на председателят на ОС да не надвишава 90% от възнатраждението на кмета на общината как се тълкува? Възнаграждение е основната заплата на кмета, или тази с класа. СПЕШНО! |
В.Янкова |
Обърнете се към отдел "Административна и регионална координация" на МС. |
| 2014-02-21 20:54:29 |
ЗАДАЛА СЪМ ВЪПРОС НА 21.01.2014Г.,НО ВСЕ ОЩЕ НЯМАМ ОТГОВОР, ВЪПРЕКИ ,ЧЕ ЕДНОМЕСЕЧНИЯТ СРОК ВЕЧЕ ИЗТЕЧЕ. |
НИКОЛОВА |
Моля, посочете точното име, с което сте задала въпроса си. |
| 2014-02-22 10:24:28 |
Лице работи на трудов договор при условията на втора категория труд. Трудовият договор е за половината от законоустановеното работно време ( 3 часа и 30 минути). Може ли това лице да сключи втори трудов договор с друг работодател при същите условия - втора категория и половината от законоустановеното работно време? Благодаря! |
Петя Костова |
Съгласно чл. 111 от КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. Съгласно чл. 112, т. 1 от КТ, за работници или служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки (такива са случаите, когато за тези работници и служители е установено намалено работно време), е установена забрана за полагане на допълнителен труд при същите или други специфични условия. В Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, изчерпателно са посочени случаите, при които работниците и служителите, които извършват определени видове работи имат право на 6- или 7-часов намален работен ден. Ако за работата при първия работодател, както и за работата при втория работодател е установено намалено работно време, мнението ни е, че не може да се полага допълнителен труд по трудов договор по чл. 111 от КТ, тъй като съгласно чл. 112, т. 1 от КТ полагането на допълнителен труд при същите или други специфични условия на работа е забранено. МВ/ |
| 2014-02-22 10:29:16 |
започнах работа към бдж 1996г...през 2006г.напуснах за 2м. и пак се върнах на същата работа...с право ли не ми се признават 3г. от военното у-ще за стаж...въпреки новия закон аз съм служил 3г.в жп у-ще и считам,че трябва да ми се признават... |
найден тенев |
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата , за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията, се определят с колективен трудов договор или във вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието (чл. 12, ал. 5 НСОРЗ, доп. с ПМС № 147 от 29 юни 2007 г.). В случай, че се сключва нов трудов договор /дори и със същия работодател/, работодателят е задължен да направи наново преценка за придобития трудов стаж и професионален опит по реда на чл. 12, ал. 4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно вътрешните правила за работната заплата. Времето, през което лицето е било в редовна военна служба се зачита за осигурителен стаж по реда на Кодекса за социално осигуряване, но през това време същото не придобива професионален опит. Трудово - правен спор във връзка с допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, се решава от съда. МВ/ |
| 2014-02-22 16:40:45 |
Здравейте! Аз съм на 32г с Висше икономическо образование и магистърска степен по Стопанско управление, имам приблизително около 10 години трудов и осигурителен стаж, в момента работя като гладач на облекло в шивашка фирма, но получих предизивестие за съкращение колко пари ще бъде обезщетението при безработица?Моля за отговор |
Цветан Ташев |
Уважаеми г-н Ташев, Съгласно чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени ли дължими осигурителни вноски за фонд “Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в РБългария, или пенсия за старост в друга държава; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. При наличие на посочените условия се преценява и правото на обезщетение. Продължителността на срока за изплащане на обезщетението и неговият размер зависят от продължителността на осигурителния стаж на съответното лице и основанието, на което е прекратено осигуряването му, както и от това, дали безработното лице придобива право на парично обезщетение преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица. При някои основания за прекратяване на трудовия договор (чл. 325, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от КТ) безработните лица получават минималния размер на паричното обезщетение при безработица за срок 4 месеца – 7.20 лв. дневно. Минималният размер на обезщетението за срок 4 месеца се определя и на безработните лица, които са придобили право на парично обезщетение преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото. Когато прекратяването на трудовия договор не е по желание на лицето или с негово съгласие или поради виновното му поведение (каквито са например всички основания за прекратяване на трудовия договор от работодателя по чл. 328 КТ), срокът за изплащане на обезщетението е от 4 до 12 месеца. Размерът на дневното парично обезщетение за безработица е 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход на лицето, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица. Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Заявлението се подава лично от лицето по постоянен или настоящ адрес. Обръщаме Ви внимание, че преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от съответното ТП на НОИ. За конкретна информация можете да се обърнете и към съответното ТП на НОИ. ЛТ/ |
| 2014-02-22 16:41:59 |
До:Цветан Николаев Ташев на длъжност:Гладач, преса (ръчно) в Джи Би Джи Ен ЕООД (шивашки цех-Петрич /предизвестния работник/ ПРЕДИЗВЕСТИЕ N 01/ 17.02.2014г. Уважаеми г-н Цветан Николаев Ташев С настоящото на основание чл.326 от КТ във връзка с чл.328, ал.1, т.3 от КТ Ви предизвестявам, че след изтичане на уговорения (или законния) срок от 30 |
Цветан Ташев |
Уважаеми г-н Ташев, Съгласно чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени ли дължими осигурителни вноски за фонд “Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в РБългария, или пенсия за старост в друга държава; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. При наличие на посочените условия се преценява и правото на обезщетение. Продължителността на срока за изплащане на обезщетението и неговият размер зависят от продължителността на осигурителния стаж на съответното лице и основанието, на което е прекратено осигуряването му, както и от това, дали безработното лице придобива право на парично обезщетение преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица. При някои основания за прекратяване на трудовия договор (чл. 325, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от КТ) безработните лица получават минималния размер на паричното обезщетение при безработица за срок 4 месеца – 7.20 лв. дневно. Минималният размер на обезщетението за срок 4 месеца се определя и на безработните лица, които са придобили право на парично обезщетение преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото. Когато прекратяването на трудовия договор не е по желание на лицето или с негово съгласие или поради виновното му поведение (каквито са например всички основания за прекратяване на трудовия договор от работодателя по чл. 328 КТ), срокът за изплащане на обезщетението е от 4 до 12 месеца. Размерът на дневното парично обезщетение за безработица е 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход на лицето, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица. Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Заявлението се подава лично от лицето по постоянен или настоящ адрес. Обръщаме Ви внимание, че преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от съответното ТП на НОИ. За конкретна информация можете да се обърнете и към съответното ТП на НОИ. ЛТ/ |
| 2014-02-22 17:26:27 |
Здравейте, Възможно ли е да работа на договор за дистанционна работа с българска фирма, ако съм регистрирана по адрес и пребивавам постоянно в друга държава-членка на ЕС? Какви ще бъдат данъчните задължения на работодателя ми и моите и в коя държава следва да се заплащат? |
Пелагия Иванова |
Уважаема г-жо Иванова, Регламентацията на работата от разстояние се съдържа в разпоредбите на чл. 107з – чл. 107п от Кодекса на труда. Съгласно чл. 107и, ал. 1 КТ, озаглавен “Работно място. Техническо оборудване и поддържане на работното място”, работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, осигурява в дома си или избраното от него друго помещение извън предприятието определено пространство за работно място. Разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на КТ дава определение на понятието “работно място”, като съгласно изр. 2-ро при извършване на работа от разстояние работно място е домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието. В разпоредбата на чл. 107з, ал. 3 КТ е предвидено, че условията и редът за работа от разстояние се уговарят в колективен или в индивидуален трудов договор. В индивидуалния трудов договор се уговарят конкретно всички условия, права и задължения на страните по него във връзка с работата от разстояние и осъществяването й. Във връзка с въпроса за определяне и заплащане на данъчните задължения се обърнете за информация към Министерство на финансите. ЛТ/ |
| 2014-02-22 22:57:38 |
Работя като старши учител в общинско детско заведение.От около 2 години започна забавяне на изплащането на дължимите 85% пътни разходи-работя в друго населено място.Забавянията са по3-4 месеца,а сумите-над 200лв.Мога ли да напусна на това основание по чл.327 от КТ, и по т.2 или т.3 трябва да бъде заявлението! |
Ирена Костова |
Уважаема г-жо Костова, За да е налице основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ работодателят следва да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение, а по т. 3 - да не е изпълнил задължение, уговорено с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установено с нормативен акт. Преценката за основанието за прекратяване се прави за всеки конкретен случай, в зависимост от характера на неизпъленото задължение. ЛТ/ |
| 2014-02-23 12:47:19 |
При определяне на възнаграждението на членовете на екипа на проект, финансиран по Норвежкия финансов механизъм, следва ли да се вземе в предвид ПМС 330 от 2011 г., при положение че в обхвата му е посочено, че става въпрос за разходи по ОП, съфинансирани от структурни фондове и КФ на ЕС ?? Норвежкия финансов механизъм не попада сред горепосочените. |
Ваня Георгиева |
Одобрените програми, финансирани от Норвежкия финансов механизъм не се управляват от Министерството на труда и социалната политика, поради което се обърнете към отрасловото министерство, към което е проектът. СН/ |
| 2014-02-23 18:20:27 |
МОЖЕ ЛИ СЛУЖИТЕЛ НАЗНАЧЕН ПО УСЛОВИЯТА НА ЧЛ.114 ОТ КТ ДА БЪДЕ ОСВОБОДЕН ПО ЧЛ.328 ОТ КТ |
БОРИСЛАВ СТОЯНОВ |
Съгласно чл. 114 от КТ трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. За сключване на този трудов договор е необходимо да има щатна бройка. Няма пречка служител, с когото е скрючен трудв договор по чл. 114 от КТ, трудовият договор да бъде прекратен на основание, предвидено в чл. 328 от КТ. В чл. 334 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че освен в предвидените в този кодекс случаи трудовият договор за допълнителен труд (чл. 110, 111 и 114) може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни. МВ/ |