| 2014-03-07 15:12:00 |
Здравейте, На трудов договор съм на 8 часа при 5 дневна работна седмица(понеделник-петък). Шефа ми иска да ме прати в командировка от неделя (когато по принцип почивам) до сряда. Неделя само ще пътувам до мястото на обучение , което е приблизително 4 часа. Освен командировъчни пари за неделя полага ли ми се и трудово възнаграждение. Мерси! |
Иван Иванов |
Според чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Съгласно чл. 215 КТ, при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет с Наредбата за командировките в страната. Командировката се определя в календарни дни и в продължителността й се включват както дните за изпълнението на задачата, така и дните за пътуване, почивните и празничните дни (чл. 2 от наредбата). Командировките се осъществяват въз основа на предварително издадена писмена заповед от командироващият, който определя условията на командировката. Заповедта трябва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 9 от наредбата, съгласно който в заповедта за командироване се посочват: наименованието на предприятието и длъжностното лице, което издава заповедта; трите имена и длъжността на командированото лице; мястото на командироването; задачата, за която лицето се командирова; времетраенето на командировката; командировъчните дневни, пътни, и квартирни пари, на които командированият има право; начинът на пътуването и други данни, които имат значение за определяне правото и размера на командировъчните пътни пари; необходимостта и видът на отчета за извършената работа. Командировъчните пари са за всички дни от командировката включително и почивните и празнични дни, ако са включени в периода на командировката със заповедта за командировка. МВ/ |
| 2014-03-07 15:15:00 |
Служител, който се изпраща в командировка събота и неделя, има ли право на някакво парично обезщетение за това време (освен командировъчните). |
Георги |
В чл. 2 от Наредбата за командировките в страната е предвидено, че командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Видно от разпоредбата, работниците и служителите могат да бъдат командировани и в почивни и в празнични дни. Разпоредбата на чл. 215 от Кодекса на труда определя правото на работниците и служителите на обезщетение по време на командировка. Съгласно посочената разпоредба при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет с Наредбата за командировките в страната. Следователно за времето на командировка работникът или служителят получава обезщетение (командировъчни пари), които да компенсират неудобствата, които понасят поради обстоятелството, че са извън мястото на работа и живеене. Командировъчните пари са за всички дни от командировката включително и почивните и празнични дни, ако са включени в периода на командировката със заповедта за командировка. МВ/ |
| 2014-03-07 15:15:47 |
Съдружник в ООД е управител по търговски регистър.Може ли да бъде назначен за системен адм.по трудов догор в същото ООД? |
Петя Димитрова |
Уважаема г-жо Димитрова, Работникът или служителят работи под контрола и указанията на работодателя, с който е сключил трудов договор. Съгласно § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Не е възможно едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и изпълнението, да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск, да прекратява трудовия договор или да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение. Поради това, тъй като управителят е лицето, което представлява дружеството и сключва трудовите договори с работниците и служителите в дружеството, не е възможно той да сключи трудов договор сам със себе си. Поради това лицето, вписано като управител на ООД, което е и съдружник в него, не би могло да сключи трудов договор само със себе си и да се яви едновременно в качеството на работодател и работник. ЛТ/ |
| 2014-03-07 15:22:13 |
Здравейте, производство работи 24ч. без прекъсване, но е автоматизирано и неизиска непрестанно присъствие на работника т.е при 12 часова смяна той може да ползва 2 почивки по 1/2 часа за хранене без да е необходимо да е на работното си място Мога ли да считам,че производството е с прекъсваем процес и почивките за хранене не се включват в раб.време? |
Стефанова |
Уважаема г-жо Стефанова, Почивките в работния ден са регламентирани в чл. 151 КТ. Чл. 151, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда, че работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Тези почивки (по ал. 1) не се включват в работното време. Това означава, че работникът или служителят не получава възнаграждение за времето, определено за почивка. Съгласно чл. 151, ал. 3 от КТ в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време. В този случай работниците и служителите не ползват почивка по смисъла на ал. 1, а им се осигурява време за хранене, което е в рамките на работното им време. Следва да се има предвид, че почивките по време на работа (чл. 151, ал. 1 КТ) и времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато (чл. 151, ал. 3 КТ) се определят в Правилника за вътрешния трудов ред (чл. 4а от НРВПО). Всеки работодател е длъжен да има правилник за вътрешния трудов ред (чл. 181 КТ). В разпоредбата на чл. 12 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) се предвижда въвеждане на физиологичен режим на труд и почивка при работа с високо нервно-психическо натоварване, наложен ритъм, монотонност и принудителна работна поза, определена трудова норма и при работа на смени. Целта на въвеждането на този режим е да спомага за запазване на здравето и работоспособността на работещите лица. На основание ал. 2 на същия член е приета и действа Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика. Физиологични режими на труд и почивка, съгласно Наредба № 15 от 1999 г., се разработват за конкретен вид труд, в зависимост от вида на работата, тежестта и напрежението на труда, промените в работоспособността на работещите, състоянието на факторите на работната среда и трудовия процес и резултатите от оценката на риска за здравето на работещите съгласно изисквания, регламентирани в Приложение към наредбата. Според чл. 2 от Наредба № 15 от 31.05.1999 г., физиологичните режими на труд и почивка се разработват и въвеждат при всички видове трудова дейност и във всички фирми и организации, независимо от формата на собственост, когато е изпълнено условието по чл. 9, а именно: - работният процес да е постоянен и равномерен и да се осъществява в съответствие с технологичните изисквания, организацията на работа и нормирането на труда; - продължителността на работния ден (работната смяна) да превишава 6 часа; - да има разработен режим за труд и почивка за съответния вид труд. Почивките по Наредба № 15 от 31.05.1999 г. се осигуряват по време на работа и за разлика от почивките по чл. 151, ал. 1 КТ се включват в работното време. Почивките при установяване на физиологичен режим на работа се организират и регламентират от работодателя. Те представляват периоди на пълно прекъсване на дейността по време на работния ден (работната смяна), които се използват от работещите за отмора и възстановяване от въздействията на факторите на работната среда и трудовия процес и както бе посочено, са част от работно време. ЛТ/ |
| 2014-03-07 15:43:05 |
Служител е съкратен по чл.328 ал.1 т.2 от КТ. Същият има работеща фирма-ЕООД, където се осигурява по договор за управление и контрол. Има ли право на обезщетение по чл.222 ал.1 КТ ? |
Младенка Иванова |
Съгласно чл. 222, ал. 1 от КТ, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. При прекратяване на трудовия договор на посочените по-горе основания работникът или служителят има право на предвиденото в разпоредбата обезщетение. Обстоятелството, че същият има работеща фирма е без значение с оглед неговото изплащане. Обезщетението се изплаща след изтичане на месеца и представяне на трудовата книжка, от която да е видно, че през този период лицето не е работило на друго място /при друг работодател/, или е получавало по-ниско трудово възнаграждение. МВ/ |
| 2014-03-07 16:35:18 |
Zdravejte, kakva e protzedurata da se obqvi za nedejstvitelno dopalnitelno sporazumenie kam KTD. Smqtam che to protivorechi kakto na KTD taka i na KT. Chakam otgovora vi. Emiliq Vateva |
Emiliq Vateva |
Моля, задайте въпроса си на кирилица. Въпросите в рубриките се задават на кирилица. |
| 2014-03-07 21:51:01 |
през 1989г.завърших сержанското училище във велико търново.колко години ми се признават за ,това че съм завършил въпросното училище за трудов стаж-трета категория. |
христо трифонов-гр.пловдив |
Съгласно чл. 9, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. За повече информация можете да се обърнете към съответното ТП на НОИ. Времето на обучение в сержанткото училище не се признава за трудов стаж. МВ/ |
| 2014-03-07 23:40:49 |
Работил съм по чл.142,ал.2 от КТ по утвърден график.След изтичане на отчетния период изработените часове са в норма.Работодателят в месеците на очетният период не е спазвал задължителната междуседмична почивка,в някои липсва.Въпросът ми е работодателят дължи ли обещетение на работника заради това че не е спазил задължителната почивка на работника? |
Георги Захариев |
Уважаеми г-н Захариев, За неспаазване на разпоредбите на трудовото законодателство работодателят носи административнонаказателна отговорност. Работодателят е длъжен да заплаща на работника или служителя възнаграждение за положения труд. В Кодекса на труда не е предвиден такъв вид обезщетение като посочения в запитването. ЛТ/ |
| 2014-03-08 09:15:23 |
Как се отразяват командировките във форма 76? Ако лицето е на 8 часов работен ден с 8-ца или с К-командировка. |
Людмила Желева |
Форма 76 е формуляр, който не е утвърден с нормативните актове по трудово право, поради което няма и указания за попълването му. Обърнете се към Министерството на финансите, тъй като предполагаме че такъв формуляр е бил изготвян при тях и евентуално биха имали и указания за попълването му. МВ/ |
| 2014-03-08 09:53:24 |
Работя като държавен служител на длъжност"Старши експерт" на 7-часов работен ден вече 3-та година.Когато се дават пари за облекло размера на същите е по-малък от тези на останалите колеги.При въпрос защо така счетоводителя ми отговаря,че съм"търкала" дрехите си 1 час по-малко.Моля,за верен отговор. |
Любка Стоименова |
Уважаема г-жо Стоименова, Съгласно чл. 28, ал. 3 от Наредбата за служебното положение на държавните служители държавен служител, който работи на непълно работно време, има право на сума за представително облекло съобразно заеманата длъжност и пропорционално на определената в заповедта за назначаване продължителност на работното време. ЛТ/ |