| 2014-03-23 22:27:43 |
Здр, работя в съд! Назначен бях на изпитателен срок! Казаха, че след 6 тия месец след преминаване на постоянен договор, ще имам промяна в заплащането, но това така и не се случи! Интересува ме има ли правна норма в този случай?? Нямам ли право след преминаване на постоянен договор на по високо възнаграждение??? |
СТоян Димитров |
Съгласно чл.67 от КТ, трудовият договор може да бъде сключен: 1. за неопределено време; 2. като срочен трудов договор. В чл.70, ал.1 от КТ е предвидено, че, окончателното приемане на работа на работника или служителя може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Основното предназначение на срока за изпитване е страната, в чиято полза е уговорен да се увери, че работата е подходяща за съответното лице, че се изпълнява съгласно условията и изискванията, определени от работодателя. Срокът за изпитване не е срок на договора. Видно от разпоредбата на чл.67, трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор. В договора по ал. 1на чл. 70 се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни – ал. 2 на чл. 70 от КТ. До изтичане срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие – чл.71, ал.1 от КТ. След изтичане на срока за изпитване, остава да действа срокът на договора, поради което, ако е срочен, не се превръща в договор за неопределено време. В КТ не е предвидено задължение за работодателя да увеличи трудовото възнаграждение на лицето след изтичане на срока за изпитване. Тъй като от запитването е видно, че работите в съд, за повече информация можете да се обърнете към Министерство на правосъдието.МВ/ |
| 2014-03-24 08:26:36 |
на 21.03.2014 зададох въпрос, но все още нямам отговор...? |
Иван |
Сроковете за отговор са посочени в правилата към рубриката. |
| 2014-03-24 13:45:00 |
Може ли при действащ гарждански договор да се подпише трудов договор? |
Теодора Данчева |
Гражданските договори се сключват по реда на Закона за задълженията и договорите. По отношение на тях не се прилага трудовото законодателство.МВ/ |
| 2014-03-24 14:27:42 |
Учителка е в отпуск по майчинство и в отпуск за отглеждане на дете до 2 г.възраст. Полага ли се и платен годишен отпуск през това време в размер на 48 дни/за учители/ ? |
Радка Атанасова |
Кодексът на труда урежда два вида платен годишен отпуск – основен по чл. 155, ал. 4 и удължен по чл. 155, ал. 5 КТ. Категориите работници и служители, които имат право на удължен платен годишен отпуск, както и неговият конкретен размер, са определени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (чл. 24, ал. 1 – 48 работни дни за учителите). На този вид отпуск имат право всички лица, които заемат съответната длъжност. Размерът на платения отпуск по чл. 155 от КТ (както на основния, така и на удължения) е годишен, като по отношение на определяне на конкретния размер, полагаем се на даден работник или служител, законът въвежда принципа на пропорционалност спрямо времето, което му се признава за трудов стаж. Съгласно чл. 163, ал. 10 и чл. 164, ал. 4 от КТ, времето, през което се ползва отпускът, се признава за трудов стаж. От гореизложеното следва, че след като времето на ползване на отпуска по чл. 163, ал. 1 и чл. 164, ал. 1 КТ се зачита за трудов стаж, то майката има право и на полагаемия й се платен годишен отпуск (основен или удължен) пропорционално на зачетеното за трудов стаж време. Удълженият платен годишен отпуск е право на лицето, заемащо съответната длъжност, и му се полага на това основание за време, зачетено за трудов стаж, без значение дали това време е действително отработено или не. Поради това, за времето на ползване на отпуск по чл. 163, ал. 1 и чл. 164, ал. 1, лицето има право на предвидения в наредбата платен годишен отпуск в размер на 48 работни дни.МВ/ |
| 2014-03-24 14:44:37 |
Колежка ще се пенсионира за ОСВ. Работила е по чл.110 от КТ при същия работодател. Отработеното време по допълнителния труд зачита ли се за осигурителен стаж и ако да - с УП 3 ли се удостоверява? |
Поли Ненова |
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 11 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж ако през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец. В чл. 9, ал. 8, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване обаче е предвидено, че се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по- благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа. От горното следва, че само ако са спазени изискванията на тази разпоредба може да бъде зачетен по-голям осигурителен стаж. При пенсиониране ще се вземе под внимание пълния размер на осигурителния доход по двете правоотношения, но не повече от установения за това време максимален размер /например за 2014 г. - 2400 лв./. За периода на работа по трудовите договори за допълнителен труд се издават документи образци УП-2 и УП-3. КС |
| 2014-03-24 14:46:22 |
През 2013г. съпруга ми беше 8м.в болн. след което последва ТЕЛК-50%.Решението е от 02.09.2013г.За 2013г.ползва 20дни отпуск /понеже не е работил съответно не му дадоха 10 дни за ненорм. раб.ден/. Въпроса ми е с/но чл.319 от КТ има ли право на 26дни отпуск за 2013г. и каква отпуска му се полага за 2014г.В тр.договор са заложени 20дни+10ненорм.рден |
Митка Димитрова |
Уважаема госпожо Димитрова, Отпускът по чл. 319 КТ е основен платен годишен отпуск в увеличен размер. Отпускът по чл. 319 от Кодекса на труда в размер не по-малко от 26 работни дни се полага на работници и служители, които имат трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Отпускът се ползва само в периода на инвалидизирането установен в експертното решение на ТЕЛК, с което е определен процент - 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, като размерът се определя пропорционално. Следователно основният платен годишен отпуск за 2014 г. не може да бъде по-малко от 26 работни дни, а за 2013 г. – размерът се определя пропорционално. Отпускът за ненормиран работен ден е допълнителен платен годишен отпуск и компенсира работника или служителя за работа над редовното работно време в работни дни. ЛТ/ |
| 2014-03-24 17:04:15 |
Колко дни платен годишен отпуск се полага на работещите при 4-часов трудов договор? |
Ж.Петрова |
В чл. 355, ал.1 от КТ е предвидено, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица - ал.3 на чл.355 от КТ. Размерът на платения годишен отпуск на работника или служителя се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. В случай, че работите на не по-малко от половината от установеното за Вас работно време, имате право на основен платен годишен отпуск в пълен размер, който е не по-малко от 20 работни дни – чл. 155, ал. 4 от КТ. МВ/ |
| 2014-03-24 18:27:43 |
От отговорите ви на въпроси за командировка през събота и неделя оставам с впечатлението, че не ги третирате като извънреден труд, а считате, че служителят има право да получи само "командировъчни" за "неудобството". Излиза, че работодател може всеки уикенд да командирова служители и няма да им плаща за извънреден труд. Така ли е? |
Тонка Тонкова |
Разпоредбата на чл. 121, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя(ал.2). Видно от посочената разпоредба командировката е за изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя извън мястото на постоянната му работа. Командировките се осъществяват въз основа на предварително издадена писмена заповед от командироващият, който определя условията на командировката. Преценката относно времето, което е необходимо за пътуване и за извършване на възложената задача е на командироващият. Съгласно изричната разпоредба на чл. 2 от Наредбата за командировките в страната /НКС/, командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Съгласно чл. 3 от наредбата, командированият спазва установеното работно време на предприятието, в което е командирован, а когато изпълнението на задачата не е пряко свързано с работата на предприятието, в което е командирован, командированият сам определя работното си време, като се ръководи от установеното за него работно време и от необходимостта да изпълни задачата в рамките на дните, определени със заповедта за командировката. Според чл. 4 командированият за времето на командировката има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и командировъчни пари при условията и в размерите, определени с тази наредба. Брутното трудово възнаграждение не може да бъде по-малко от определеното по чл. 228 от Кодекса на труда. От цитираните законови разпоредби е видно, че продължителността на командировките се определя в календарни дни, вкл. почивните и празничните дни, като работникът или служителят има право да получи освен трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари, определени в заповедта за командироване. Командированият няма право на възнаграждение за извънреден труд за дните събота и неделя, тъй като те се включват в заповедта за командироване в съответствие с чл. 2 от наредбата. Следва да се има предвид, че случаите при които извънредният труд е допустим по изключение, са определени в чл. 144 от КТ. При командироване командированият работник или служител следва да спазва заповедта за командироване и чл. 3 от наредбата и само в случаите когато в предприятието, където той е командирован, се полага извънреден труд, е допустимо и на командирования да се заплати възнаграждение за положения от него извънреден труд. За времето на командировка, лицето получава командировъчни пари, които по смисъла на чл. 215 от Кодекса на труда са обезщетение, за неудобствата, които се създават по време на командироването. Работниците и служителите, които считат, че неправилно или незаконосъобразно са им изплатени командировъчни пари, могат да потърсят разликата по съдебен ред в 3-годишен давностен срок, считано от датата, когато е трябвало да се извърши плащането по съответния ред. При командироване по посочения ред не се „полага извънреден труд”, а се получава освен трудовото възнаграждение още и обезщетението по чл. 215 от Кодекса на труда, което включва пътни, дневни и квартирни пари. МВ/ |
| 2014-03-24 22:15:40 |
Въведено е сумирано отчитане на работното време. Графикът е пет дневна работна седмица, събота и неделя - почивни дни. При промяна в графика (работен ден не се работи, а в събота се работи), как се третират и как се заплащат тези дни? |
Елена Ангелова |
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ дава възможност работодателят да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. С оглед технологичния процес в предприятието работодателят може да утвърждава месечни графици за определен календарен период. В Правилника за вътрешния трудов ред се установяват продължителността и разпределението на работните смени, както и принципите, въз основа на които се изготвят личните графици на отделните работещи /чл. 181 КТ/. При сумирано изчисляване на работното време и работа „по график“ /вкл. и неговата промяна, както е посочено в запитването/ обикновено работниците и служителите почиват в различни дни от седмицата, поради това и работата през дните събота и неделя, когато те са работните по график, не е извънреден труд. При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 КТ сумирано изчисляване на работното време, в края на съответния период на отчитане се изчислява дали нормата работно време за същия период е превишена и когато тя е превишена ще бъде налице извънреден труд. Получените часове извънреден труд се заплащат по реда на чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ, т.е. с не по-малко от 50 на сто увеличение. КС |
| 2014-03-25 08:46:06 |
През 2013г. съпруга ми беше 8м.в болнични след което последва ТЕЛК-50%.Решението е от 02.09.13г.За 2013г.ползва 20дни отпуск /понеже не е работил съответно не му дадоха 10 дни за ненорм. раб.ден/.Въпроса ми е с/но чл.319 от КТ има ли право на 26дни отпуск за 2013г. и каква отпуска му се полага за 2014г.В тр.договор са заложени 20дни + 10ненорм.р.д |
Димитрова |
На основание чл. 319 от Кодекса на труда (КТ), работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто (призната с решение на ТЕЛК) имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малък от 26 работни дни. Правото на този отпуск възниква от датата на инвалидизиране на лицето и продължава до прекратяване на трудовия договор или до възстановяването на работоспособността на лицето. Към отпуска по чл. 319 КТ може да се добавя и отпуск за работа при ненормиран работен ден по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ, защото се предоставя на различно законово основание. Т.е. съпругът Ви има право на отпуск по чл. 319 КТ от датата на инвалидизиране и на допълнителен отпуск за работа при ненормиран работен по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ. КС |