| 2014-03-26 09:25:17 |
При работа на сумарно РВ / дневна,нощна/,може ли да се сключи втори трудов договор при друг работодател? |
Снежанка Грозева |
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от КТ урежда сумираното изчисляване на работното време. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Периодът на отчитане се установява от работодателя, като той може да бъде седмичен, месечен или друг календарен период, който обаче не може да бъде повече от 6 месеца. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време – ал. 4 на чл.142 от КТ. При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа (чл. 153, ал. 2 КТ). Съгласно чл. 153, ал. 3 от КТ, при промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по ал. 2, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това. От запитването е видно, че искате да сключите трудов договор за допълнителен труд за работа при друг работодател. Съгласно чл. 111 от КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. При сключването на този трудов договор страните следва да уговорят всички задължителни елементи от съдържанието му, т.е. прилага се разпоредбата на чл. 66 от КТ. В този смисъл е и изричният текст на чл. 115 от КТ, съгласно който освен условията по чл. 66, ал. 1 се уговарят продължителността и разпределението на работното време, а може да се уговаря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение. Мнението ни е, че при изрично спазване на горните разпоредби, няма пречка да сключите трудов договор за допълнителен труд при друг работодател. МВ/ |
| 2014-03-26 10:21:18 |
На какво основание се прекратява отпуск след представен болничен, необходимо ли е работникът да подава молба за прекратяване на отпуска. Отпуска продължава ли автоматично след изтичане на болничния. |
А. Бориславова |
Уважаема г-жо Бориславова, Съгласно чл. 175, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) когато през време на ползуването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползуването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползува допълнително по съгласие между него и работодателя. В описания от Вас случай, служителят се е разболял по време на ползване на платен годишен отпуск, здравните органи са му разрешили отпуск за временна неработоспособност (болничен отпуск) и той е представил на работодателя болничен лист. Съгласно цитираната законова разпоредба служителят трябва да поиска прекъсване на ползването на платения си годишен отпуск. Законът не определя начина и формата на искането, но считаме че след като работникът или служителят представя болничния лист на работодателя си, той неформално изразява волята си, че желае прекъсване на ползването. Няма пречка искането за прекъсване да бъде направено и в писмена форма, чрез подаване на молба. Според закона “остатъкът се ползва допълнително по съгласие” между работника или служителя и работодателя. На практика това означава, че за да се “продължи ползването на платения годишен отпуск” работникът или служителят следва да подаде изрична писмена молба и ако работодателят разреши – остатъкът се ползва веднага след изтичането на болничните. Ако работодателят не уважи молбата или ако работникът или служителят не подаде такава молба, то той ще следва да се върне на работа след изтичането на болничните, а остатъкът може да се ползва по друго време в рамките на календарната година. ЛТ/ |
| 2014-03-26 10:42:38 |
Работя във фирмата на съпруга си на 4часов раб.ден.Няма други наети лица. От ИТми искат график за работното време ,след като в правилника и записано времето през което задължително съм там и те го преснеха.Как да организирам този график само за мен? |
Ж.Георгиева |
Уважаема г-жо Георгиева, Обърнете се за указания към ГИТ - инспектора на труда, който е извършил проверката. ЛТ/ |
| 2014-03-26 11:38:59 |
В КТ е регламентирано ползването на 6 мес.неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8 год.възраст.Отпускът може да се прехвърля до 5 мес. от другия родител, ако той е на трудово правоотношение. Съпругът ми работи в страна от ЕС(Германия) по трудов договор. Има ли право да прехвърли такъв отпуск? |
А.Христова |
Уважаема г-жо Христова, Възможността един от родителите на детето да ползва до 5 м. от отпуска на другия родител с негово съгласие е уредена в българското трудово законодателство - чл. 167а, ал. 1, изр. 2-ро КТ и чл. 49, ал. 5 НРВПО. Цитираните разпоредби могат да се приложат, когато и двамата родители работят по трудово правоотношение, уредено съгласно българското трудово законодателство. ЛТ/ |
| 2014-03-26 11:59:43 |
Здравейте, Въпроса ми е: На 47 години съм и съм пенсионер по чл. 69, ал. 1 от КСО, имам издадено разпореждане за пенсиониране на това основание и получавам пенсия. Работя по трудов договор от две години. Сего предстоят съкращения във фирмата където работя. Имам ли право на обезщетение от две брутни заплати по чл. 222, ал. 3 ако бъда съкратен. |
Минков Красимир |
В чл. 222, ал. 3 от КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. В разпоредбата на ал. 3 на чл. 222 от КТ изрично е предвидено, че обезщетението се дължи при прекратяване на трудовия договор след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тъй като, както посочвате в запитването си, сте придобил прадво на пенсия като вовеннослужащ – по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряванесте, и не само сте придобил, но и упражнил това свое право преди сключването на трудовия договор с последния си работодател, считаме, че нямате право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/ |
| 2014-03-26 13:57:55 |
През 2014 г. работник /мъж/ навършва 65г. и 8 месеца възраст и тр. стаж 26 години, има ли право на обезщетение по чл.222 ал.3 при пенсиониране, след като не отговаря на условието за стаж ? |
НЕДЯЛКОВА |
В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на обезщетение от 2 брутни заплати е към момента на прекратяване на трудовия договор лицето да е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изискването за 6 брутни заплати е и последните 10 години от трудовия си стаж, да е работило при “същия работодател”. Съгласно чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2011 г. те придобиват право на пенсия при навършване на 65-годишна възраст за жените и за мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 67 години. В § 6б от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване е предвидено, че през 2014 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се придобива при навършване на 60 години и 8 месеца от жените и 63 години и 8 месеца от мъжете и осигурителен стаж 34 години и 8 месеца за жените и 37 години и 8 месеца за мъжете, а право на пенсия по чл. 68, ал. 3 се придобива при навършване на 65 години и 8 месеца за жените и мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. Следователно, при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо на какво основание, в случай, че лицето отговаря на посочените по-горе изисквания, обезщетението по ал. 3 на чл. 222 от КТ е дължимо от работодателя. Обстоятелството, че работникът е придобил право на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване е без значение с оглед неговото изплащане. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение по ал. 3 на чл. 222 от КТ се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/ |
| 2014-03-26 15:53:18 |
Трябва ли да се определя почивка по чл.151,ал.1 за учителите в детските градини, след като съгласно дл.характеристика те отговарят за живота и здравето на децата и не могат да се осигурят техни заместница |
Райна Хаджийска |
Съгласно чл. 151, ал.1 и 2 от Кодекса на труда работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Почивките не се включват в работното време. Тези правила важат както за работа при нормална продължителност на работното време, така и при намалено работно време (7 или 6 часа). Почивките, тяхната продължителност и разпределението им в работния ден следва да се определят с правилника за вътрешния трудов ред. По време на почивка лицето не изпълнява трудовите си задължения. Според чл. 151, ал. 3 от КТ в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време. В този случай работниците и служителите не ползват почивка по смисъла на ал. 1, а им се осигурява време за хранене, което е в рамките на работното им време. В нормативната уредба по трудово законодателство няма определение на понятието “ непрекъсваем процес на работа”. Практиката показва, че това са преди всичко производства и дейности, чието прекъсване е невъзможно поради самото им естество – например в енергетиката, производството на стомана, и др. под. “Непрекъснат процес на работа” е налице, когато характерът на производството позволява прекъсването му, но то е нецелесъобразно с оглед необходимостта от постоянно присъствие на работници или служители през денонощието. Следователно, само в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работниците и служителите не ползват почивка по смисъла на чл. 151, ал. 1, а им се осигурява време за хранене, което в рамките на работното им време. МВ/ |
| 2014-03-26 16:37:57 |
как се определя кое предприятие е предприятие , в което непрекъснато се работи ,съгл.чл.151, ал 3 от КТ |
Стефанова |
Съгласно чл. 151, ал.1 и 2 от КТ работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Почивките не се включват в работното време. По време на почивка лицето не изпълнява трудовите си задължения. Почивките, тяхната продължителност и разпределението им в работния ден следва да се определят с правилника за вътрешния трудов ред. Според чл. 151, ал. 3 от КТ в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време. В този случай работниците и служителите не ползват почивка по смисъла на ал. 1, а им се осигурява време за хранене, което е в рамките на работното им време. В нормативната уредба по трудово законодателство няма определение на понятието “ непрекъсваем процес на работа”. Практиката показва, че това са преди всичко производства и дейности, чието прекъсване е невъзможно поради самото им естество – например в енергетиката, производството на стомана, и др. под. “Непрекъснат процес на работа” е налице, когато характерът на производството позволява прекъсването му, но то е нецелесъобразно с оглед необходимостта от постоянно присъствие на работници или служители през денонощието. Следователно, само в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работниците и служителите не ползват почивка по смисъла на чл. 151, ал. 1, а им се осигурява време за хранене, което в рамките на работното им време. МВ/ |
| 2014-03-26 18:54:42 |
Имаме служител на който по трудов договор е определено място на работа извън седалището на предприятието. Може ли с допълнително споразумение да допълним на служителя още едно място на работа извън седалището на предприятието, като с това му увеличим трудовото възнаграждение и променим длъжностната му характеристика, без да нарушаваме КТ! |
Марян Щерев |
Съгласно чл. 66, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор съдържа данни за страните и определя: 1. мястото на работа; 2. наименованието на длъжността и характера на работата; 3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; 4. времетраенето на трудовия договор; 5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; 6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; 7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; 8. продължителността на работния ден или седмица. В ал. 3 на чл. 66 от КТ е предвидено, че за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). От запитването не става ясно за какво „още едно място на работа“ се касае и как служителя ще изпълнява трудовите си задължения и на дете места, които са извън седалището на предприятието, както и работата, която ще извършва. В случай, че имате предвид допълнителен труд при същия работодател, съгласно чл. 110 от КТ работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. При сключване на този трудов договор следва да се спазват разпоредбите на КТ.МВ/ |
| 2014-03-27 09:53:07 |
невиждам въпроса който зададох на 19.03 дали се е отразил във вашата база данни |
Д.ВОЙНОВА |
В базата данни няма въпрос зададен от Вас на посочената дата. Можете да го зададете отново. |