| 2014-04-04 13:32:44 |
Здравейте, Бих искала да знам къде трябва да ми се съхранява трудовото досие и в коя имеративна норма на закона или вкой подазаконов нормативен акт е описано това? |
А. Димитрова |
Уважаема г-жо Димитрова, Трудовото законадателство не съдържа легално определение на пониятието “трудово досие”. Но от съдържанието на нормативните актове в областта на трудовото законодателство и от установената практика при прилагането им безспорно се налага изводът, че работодателят следва да разполага с различни документи, които са свързани с трудовото правоотношение на съответния работник или служител и които се съхраняват в личното му трудово досие. Съгласно чл. 62, ал. 6 от КТ документите, които са необходими за сключване на трудов договор, се определят от министъра на труда и социалната политика. На това основание е издадена Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор от 1993 г. Съгласно чл. 1 за сключване на трудов договор са необходими: 1. личен паспорт или друг документ за самоличност, който се връща веднага; 2. документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност, научно звание или научна степен, когато такива се изискват за длъжността или работата, за която лицето кандидатства; 3. документ за стаж по специалността, когато за длъжността или работата, за която лицето кандидатства, се изисква притежаването на такъв трудов стаж; 4. документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца; 5. свидетелство за съдимост, когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало; 6. разрешение от инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 16 години или е на възраст от 16 до 18 години. Работодателят може да изисква представянето и на други документи извън посочените в чл. 1 , ако това е предвидено или произтича от закон или друг нормативен акт. От изложеното е видно, че с този нормативен акт са определени документите, които са необходими при сключването на трудовия договор. Тези документи стават част от личното трудово досие на съответния работник или служител. Освен тези документи, то съдържа още: трудов договор, заверено уведомление/уведомления по чл. 62, ал. 3 от КТ, длъжностна характеристика, допълнителни споразумения към трудовия договор, заповеди по чл. 118, ал. 3, 120, 121 от КТ, заповеди за ползване на различни видове отпуски, писмено съгласие за полагане на извънреден и нощен труд и за работа при условията на удължено работно време (когато такова се изисква съгласно КТ), документи, представени от лицето за удостоверяване на придобит трудов стаж и професионален опит, заповед за прекратяване на трудовия договор и други, свързани с трудовото правоотношение. Необходимостта от изготвянето и съхраняването на документи, свързани с трудовото правоотношение, е задължение на работодателя, което произтича пряко или косвено от различни правни норми в областта на трудовото законодателство. Работодателят е длъжен да изготвя и съхранява тези документи за нуждите на контролните органи, които извършват проверки за спазване на трудовото законодателство, за предоставяне на оригинали или копия от тях на съдебните органи в случай на трудови спорове, както и в други случаи, когато това е необходимо. ЛТ/ |
| 2014-04-04 13:46:29 |
Защо общинските предприятия нямат задължение да обявяват свободни работни места на публични места ??????? |
Ани Петрова |
Уважаема г-жо Петрова, Съгласно чл. 22, ал. 2, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта работодателите могат да обявяват в поделенията на Агенцията по заетостта свободните работни места. Това означава, че те имат такова право, но не са задължени. Тази разпоредба се отнася само за свободните работни места, които не са определени от работодателя за хора с трайни увреждания. Задължение за обявяване на свободно работно място в поделенията на Агенцията по заетостта е регламентирано в Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), като то се отнася до работодатели с повече от 50 работници и служители, които съгласно чл. 315, ал. 1 КТ са длъжни да определят ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване. Съгласно чл. 27 от ЗИХУ: “Чл. 27. (1) От общия брой на работните места по чл. 315, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят определя не по-малко от половината за хора с трайни увреждания. (2) Работодателят е длъжен да уведоми териториалните поделения на Агенцията по заетостта за определените работни места по ал. 1 и да обяви свободните работни места от тях в 14-дневен срок от определянето им.” Ако става въпрос за някоя от тези хипотези, за отговор на конкретното запитване се обърнете към Агенцията по заетостта. ЛТ/ |
| 2014-04-04 16:03:17 |
Лице, с инвалидност над 50%, назначено по трудов договор. Давността на инвалидността изтича, след като лицето е с право на пенсия за възраст и стаж. Продължава ли да му се полага отпуск по чл 319 КТ ? |
ИВЕЛИН ГОЧЕВ |
Уважаеми г-н Гочев, Отпускът по чл. 319 от Кодекса на труда в размер не по-малко от 26 работни дни се полага на работници и служители, които имат трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Отпускът се ползва само в периода на инвалидизирането установен в експертното решение на ТЕЛК, с което е определен процент - 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност. ЛТ/ |
| 2014-04-04 17:21:26 |
Здравейте! Имаме служител който до 31.12.2013г. е работил на 5 часов работен ден и за 2013г. не е използвал 12 дни платен отпуск. От 01.01.2014г. преминава на 7 часов работен ден и през месец Април 2014 г. желае да ползва 2 дни платен отпуск ,но от стария /12 дни по 5 часа=60 часа/ . Колко дни следва да посочи в молбата си-2дни по 7 часа = 14часа ? |
Емилия Иванова |
В чл. 355, ал.1 от КТ е предвидено, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица - ал.3 на чл.355 от КТ. Размерът на платения годишен отпуск на работника или служителя се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. В случай, че служителя работи на не по-малко от половината от установеното за него работно време, има право на основен платен годишен отпуск в пълен размер, който е не по-малко от 20 работни дни – чл. 155, ал. 4 от КТ. Платеният годишен отпуск не се ползва в часове. МВ/ |
| 2014-04-04 17:22:21 |
Здравейте! Имаме служител който до 31.12.2013г. е работил на 5 часов работен ден и за 2013г. не е използвал 12 дни платен отпуск. От 01.01.2014г. преминава на 7 часов работен ден и през месец Април 2014 г. желае да ползва 2 дни платен отпуск ,но от стария /12 дни по 5 часа=60 часа/ . Колко дни следва да посочи в молбата си-2дни по 7 часа = 14часа ? |
Емилия Иванова |
В чл. 355, ал.1 от КТ е предвидено, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица - ал.3 на чл.355 от КТ. Размерът на платения годишен отпуск на работника или служителя се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. В случай, че служителя работи на не по-малко от половината от установеното за него работно време, има право на основен платен годишен отпуск в пълен размер, който е не по-малко от 20 работни дни – чл. 155, ал. 4 от КТ. Платеният годишен отпуск не се ползва в часове. МВ/ |
| 2014-04-05 00:13:11 |
Здарейте, въпросът ми е следния: Работя на постоянен тр.договор със срок на предизвестие 3м., ако сега напусна по взаимно съгласие и след това веднага бъда назначена на тр. договор в друга ф-ма, в която работя 1м., какъв е размерът на обезщетението което ще получавам и за какъв срок? Благодаря |
М.тодорова |
От запитването не става ясно какво обезшетение имате предвид. В чл. 326 от КТ е предвидено, че срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Според чл. 220, ал. 1 от КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Съгласно чл. 220, ал. 2 от КТ, страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие. В случай, че трудовият Ви договор бъде прекратен по взаимно съгласие, нямате право на посоченото обезщетение. МВ/ |
| 2014-04-05 07:47:54 |
Къде мога да намеря "Списък на професиите и специалностите по т.53б от ПКТП (отм.)"? Благодаря предварително. |
Иван Димитров |
За информация по въпроса се обърнете към Националния осигурителен институт. КС |
| 2014-04-05 09:05:27 |
Здравейте, искам да попитам дали ученици в 11-12клас, могат да работят почасово, примерно надомна работа - преводи срещу заплащане. Ако има такава възможност, ще съм Ви много благодарен ако ми отговорите и с фирми - евентуално, които работят с ученици. Дали има и стажове за преводи срещу минимално заплащане. Как е уредено това законово? Благодаря |
Любомир Терзиев |
Уважаеми г-н Терзиев, При възникване на трудово правоотношение, вкл. за извършване на надомна работа, се прилага Кодексът на труда. Лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай (чл. 303, ал. 3 КТ). Това означава, че преди да сключи трудов договор, работодателят следва да поиска и съответно да получи разрешение по чл. 303, ал. 3 КТ. По конкретни въпроси свързани с документите, които са необходими за даването на разрешението по чл. 303, ал. 3 КТ е компетентна инспекцията по труда. ЛТ/ |
| 2014-04-05 10:21:26 |
Какъв е крайният срок за пристигане на документи от чужбина за трудов стаж,става въпрос за Кипър,чакаме вече 9 месеца. |
Дияна Белева |
За информация по поставения въпрос се обърнете към експертите от рубриката „Европейско и международно социално право“. |
| 2014-04-06 04:03:12 |
Нашият директор почина миналата година от рак. Оказа се, че има неползвани отпуски за около 6000 лв., което според мен е за повече от 6 години. Има ли право дъщеря й да наследи това право и да получи паричния еквивалент на неползваните отпуски от майка си? |
Константин Господинов |
Отпуските до 01.01.2010 г., т.н. “стари отпуски”, могат да се ползват до прекратяване на трудовото правоотношение. Правото на ползването им не се погасява по давност. Според чл. 173, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Отлагане на ползването на платения годишен отпуск е регламентирано в чл. 176 от КТ. Съгласно чл. 176, ал. 4 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск. Разпоредбата на чл. 176а регламентира погасяване на правото на ползване на платения годишен отпуск. Според чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползване се погасява по давност. В чл. 176а, ал. 2 от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Предвид горното, наследниците имат право да получат обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на наследодателя си до 01.01.2010 г., ако има такъв. Работодателят следва да прецени погасено ли е правото на ползване на платените годишни отпуски след 01.01.2010 г. Дължимото от работодателя обезщетение следва да се изплати на наследниците след представяне на акт за смърт и удостоверение за наследници. МВ/ |