| 2014-04-06 08:52:29 |
Колко дни е платения годишен отпуск при трудов договор на четири часа дневно. |
Иванова |
В чл. 355, ал.1 от КТ е предвидено, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица - ал.3 на чл.355 от КТ. Размерът на платения годишен отпуск на работника или служителя се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. В случай, че лицето работи на не по-малко от половината от установеното за него работно време, има право на основен платен годишен отпуск в пълен размер, който е не по-малко от 20 работни дни – чл. 155, ал. 4 от КТ. МВ/ |
| 2014-04-06 18:10:14 |
Здравейте, в майчинство съм до месец октомври. Работя и на втори трудов договор по чл.111, който изтича през месец юни тази година. Учител съм по професия. Майчинството ми се изплаща от първия работодател. От 15 септември желая да напусна основният си работодател за да мога да бъда назначена при втория на 8 часа. Какво трябва да направя? |
Михаела Михайлова |
В чл. 325, т. 1 от КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. В случай, че работодателят Ви не е съгласен с прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, имате възможност да прекратите трудовият си договор с предизвестие до работодателя. Съгласно чл. 326, ал.1 от КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора - ал.2 на чл.326 от КТ Възможността за прекратяване на трудовия договор едностранно от работника или служителя с предизвестие е субективно негово право и от неговата воля зависи дали да го упражни или не.Работодателят не може да се противопостави на това право на лицето, нито може да изрази съгласие или несъгласие трудовият договор да бъде прекратен при отправено предизвестие. В чл.335, ал.2, т 1 от КТ е предвидено, че при прекратяване с предизвестие трудовият договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието. Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието – чл. 220, ал. 1 от КТ. Договорът по чл. 111 от КТ също следва да бъде прекратен, след което да се сключи нов основен трудов договор. В трудовата книжка се нанасят данни само по основното трудово правоотношение, поради което същата следва да се оформи от работодателя при прекратяване на трудовия договор. За трудовия договор по чл. 111 от КТ работодателят издава удостоверения УП 2 и УП 3. МВ/ |
| 2014-04-06 18:16:13 |
Добър ден! След майчинство може ли да се върна на работа, да пусна платен отпуск и след това да ми се увеличи заплатата? |
Кремена Йотова |
Няма пречка след изтичане на отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ да се завърнете на работа и с писмено разрешение на работодателя да полвате платения си годишен отпуск, след което да Ви се увеличи трудовото възнаграждение. В чл.177 от КТ е предвидено, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. С оглед цитираната разпоредба, за база за изчисляване възнаграждението за времето на платения годишен отпуск следва да се вземе месеца, предхождащ ползването на платения годишен отпуск, през който имате отработени най-малко 10 работни дни, колкото и назад във времето да е той. Платения си годишен отпуск можете да ползвате и веднага, след изтичане на отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ. В случай, че желаете платения Ви годишен отпуск да бъде изплатен на база на увеличеното трудово възнаграждение, следва в предходния месец, преди ползването му, да имате отработени най.малко 10 работни дни. МВ/ |
| 2014-04-06 21:50:04 |
komadirobanite v EC,ako se osiguryavat v BG kade se izplashta trudovoto vaznagrajdenie |
ivailo ivanov maleshkov |
За информация по въпроса се обърнете към експертите от рубриката „Европейско и международно социално право“. |
| 2014-04-07 00:28:44 |
iskam da popitam imax zapor na mai4instvoto no sled edna molba do 4sito mi vdigna zapora no varxu detskite koito se prevegdat v druga banka ne mi go vdigna moge li da mi kagete kakvo da pravq kaza molbata mi da e uridi4eski izdargana |
Nadejda Nenkova |
По въпроса относно наложен запор се обърнете към Министерство на правосъдието. МВ/ |
| 2014-04-07 00:57:55 |
Задължителни ли са за нощната смяна (от 23:00 до 6:00 часа) почивките, които важат за двете дневни смени, а именно: - една почивка от 30 мин. за хранене, която не влиза в работното време; - две технологични почивки от по 10 мин, които влизат в работното време. |
Елена Ангелова |
Уважаема г-жо Ангелова, Почивките в работния ден са регламентирани в чл. 151 КТ. Чл. 151, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда, че работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Тези почивки (по ал. 1) не се включват в работното време. Съгласно чл. 151, ал. 3 от КТ в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време. В този случай работниците и служителите не ползват почивка по смисъла на ал. 1, а им се осигурява време за хранене, което е в рамките на работното им време. Следва да се има предвид, че почивките по време на работа (чл. 151, ал. 1 КТ) и времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато (чл. 151, ал. 3 КТ) се определят в Правилника за вътрешния трудов ред (чл. 4а от НРВПО). Всеки работодател е длъжен да има правилник за вътрешния трудов ред (чл. 181 КТ). В разпоредбата на чл. 12 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) се предвижда въвеждане на физиологичен режим на труд и почивка при работа с високо нервно-психическо натоварване, наложен ритъм, монотонност и принудителна работна поза, определена трудова норма и при работа на смени. На основание ал. 2 на същия член е приета и действа Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика. Физиологични режими на труд и почивка, съгласно Наредба № 15 от 1999 г., се разработват за конкретен вид труд, в зависимост от вида на работата, тежестта и напрежението на труда, промените в работоспособността на работещите, състоянието на факторите на работната среда и трудовия процес и резултатите от оценката на риска за здравето на работещите съгласно изисквания, регламентирани в Приложение към наредбата. Според чл. 2 от Наредба № 15 от 31.05.1999 г., физиологичните режими на труд и почивка се разработват и въвеждат при всички видове трудова дейност и във всички фирми и организации, независимо от формата на собственост, когато е изпълнено условието по чл. 9, а именно: - работният процес да е постоянен и равномерен и да се осъществява в съответствие с технологичните изисквания, организацията на работа и нормирането на труда; - продължителността на работния ден (работната смяна) да превишава 6 часа; - да има разработен режим за труд и почивка за съответния вид труд. Почивките по Наредба № 15 от 31.05.1999 г. се осигуряват по време на работа и за разлика от почивките по чл. 151, ал. 1 КТ се включват в работното време. Почивките при установяване на физиологичен режим на работа се организират и регламентират от работодателя. Те представляват периоди на пълно прекъсване на дейността по време на работния ден (работната смяна), които се използват от работещите за отмора и възстановяване от въздействията на факторите на работната среда и трудовия процес и както бе посочено, са част от работно време. Разпоредбата на т. 15 от Приложение към чл. 8 от наредбата – „Общи изисквания за разработване на физиологични режими на труд и почивка по време на работа”, предвижда особени и специални изисквания при разработването на физиологични режими на труд и почивка при сменна работа. Тези изисквания са: а) определянето на регламентирани почивки през сутрешна смяна става съгласно общите изисквания на наредбата; б) през вечерните и нощните смени се въвеждат допълнителни почивки, като броят и продължителността им се определят от характера на работата и условията на труд; в) при удължени 12-часови работни смени се въвеждат минимум две регламентирани почивки по време на работа, по 30 минути всяка, в първата и втората половина на работната смяна; г) сменната работа се организира така, че въртенето на смените да е по часовниковата стрелка и да са осигурени два последователни почивни дни, от които поне единият да е събота или неделя; д) сутрешната смяна не може да започва по-рано от 6 ч., а нощната - по-късно от 22 ч., поради необходимостта от достатъчно време за сън и възстановяване; е) нощната работа се организира така, че да не се допускат повече от 4-5 последователни нощни смени; ж) почивката между две последователни смени не може да бъде по-малка от 12 часа; з) удължени 12-часови работни смени се допускат само когато трудовото натоварване (физическо и нервно-психическо) не е тежко и факторите на работната среда и трудовия процес са в допустимите граници. ЛТ/ |
| 2014-04-07 10:03:39 |
Здравейте, въпросът ми е следния, уволнение на шофьор при промяна на изискванията за категория управление на МПС, новите са да притежава С+Е, правното основание за уволнение е чл.328 ал.1т.11 , а не т.6, двоумя се между двете основания и бих искала Вашето становище, Благодаря |
Беличанска |
Според разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в случаите, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Настъпилите промени в образователните или професионални изисквания обикновено произтичат от нормативен акт, щатното разписание на работодателя и длъжностната характеристика. Те се изразяват в определена степен, вид или специалност завършено образование, правоспособност и др., компютърна грамотност, владеене на чужд език и др. Прекратяването на трудовия договор на това основание означава, че промяната в образователните или квалификационните изисквания е настъпила след сключването му. Включването на новите изисквания обикновено става с промяна на длъжностната характеристика, която се утвърждава от работодателя. Според разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях. Тя се прилага, когато са променени изисквания за изпълнение на длъжността, различни от образование или професионална квалификация. Включването на новите изисквания обикновено става с промяна на длъжностната характеристика, която се утвърждава от работодателя. Основанието за прекратяване на трудовия договор се преценява от работодателя. МВ/ |
| 2014-04-07 10:41:05 |
В какъв размер платен отпуск имам право да ползвам ако на 01,05,2014г навършвам условията за пенсиониране и желая след това да прекратя гоговора си, |
М,Виденова |
Уважаема г-жо Виденова, Ако към датата на прекратяване на трудовия договор не е ползван полагаем се платен годишен отпуск, се преценява правото на работника или служителя на обезщетение по чл. 224 КТ. За годината, в която се прекратява трудовият договор, работникът/служителят има право на обезщетение за неползван отпуск, което се изчислява пропорционално на времето, зачетено за трудов стаж, т.е. ако размерът на годишния отпуск е 20 работни дни и към 1 май не е ползван нито един ден, обезщетение се дължи за 4 месеца, при зачетен трудов стаж. Ако да датата на прекратяването, в случая 1 май, е ползван отпуск в по-голям размер, работникът/служителят няма да има право на обезщетение по чл. 224 КТ. ЛТ/ |
| 2014-04-07 11:31:01 |
Уволнен съм по КТ чл.328 ал.1 т.10-а без мое съгласие на 31.1.2014 г. 1.Кой месец се взема за база за изплащане на обезщетение по чл.222 ал.3 и чл. 220 ал.1 от КТ ?2.Полага ли ми се обезщетение:А/ за увеличена заплата по щат от 1.1.2014 г.за м.1и 2.2014 г., и за 6-те заплати?Б/ за останал отп.=34 дни В/за порцион м.2.2014 г.и за 6-те заплати2? |
Стефан Чакъров |
Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а от Кодекса на труда /КТ/ предвижда, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в случаите, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително и правото на така нар. „ранно пенсиониране”. В чл. 222, ал. 3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. В разпоредбата на ал. 3 на чл. 222 от КТ изрично е предвидено, че обезщетението се дължи при прекратяване на трудовия договор след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В случай, че не само сте придобил, но и упражнил това право преди сключването на трудовия договор с последния си работодател, мнението ни е, че нямате право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Според чл. 220, ал. 1 от КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 220, ал. 1, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В запитването си посочвате, че трудовият Ви договор е прекратен на 31.01.2014 г. Мнението ни е, че за база за изчисляване на обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ следва да бъде м. декември, 2013 г. От запитването не става ясно на какво основание са увеличени трудовите възнаграждение. Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). След прекратяване на трудовия догово не може да бъде подписано допълнително споразумение, тъй като лицето вече не е страна по трудовото правотношение. Съгласно чл. 224, ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск, правото на който не е погасено по давност. Възникнал трудово - правен спор във връзка с неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се решава от съответния съд. Срокът, в който следва да предявите иск е 3-годишен считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред -чл.358, ал.1, т.3 и ал.2, т.2 от КТ. Предоставянето на ваучери за храна /в случай, че имате предвид тях в зах„питването си/ може да бъде извършено по реда на чл. 294 от КТ със средствата за социално-битовото и културното обслужване на работнините и служителите, тъй като ваучерите за храна са социални придобивки, предоставени в натура на работниците и служителите, когато са предоставени по реда и начина, определен в чл. 293 от КТ. Мнението ни е, че след прекратяване на трудовото правотношение не се полагат ваучери за храна. МВ/ |
| 2014-04-07 11:31:55 |
Какъв е реда за ползване на пл.год.отпуск за работещите на сумирано отчитане на работното време по време на почивни дни определени с решение на Мин.съвет-визирам майските празници!Примерно кога трябва да приключи отпуск с начална дата 28.04.2014 г. за 7 дни раб.дни при сумирано изчисляване! Благодаря! |
Мария Сотирова |
Уважаема г-жо Сотирова, Платеният годишен отпуск се определя и ползва в работни дни по календар, вкл. и когато е въведено сумирано изчисляване на работното време. ЛТ/ |