| 2014-04-15 13:20:41 |
Здравейте, може ли за сезонна работа да се сключи два пъти трудов договор по чл.68 ал.1 т.1 в една календарна година-за срок два месеца за трудов договор? |
Десислава Петкова |
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ срочен трудов договор може да бъде сключен за определен срок. В чл. 68, ал. 3 от КТ е предвидено, че срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. В Кодекса на труда няма предвидени ограничения за броя на срочните торудовите договори за сезонна работа в рамките на календарната година. МВ/ |
| 2014-04-15 14:09:01 |
Можем ли да освободим по чл.328 ал.1 т.1 от КТ майка в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст поради спиране дейността на фирмата за неограничено време? Фирмата няма да се закрива на този етап и най-вероятно дори и отново да започне дейност, предмета няма да е същия? В момента няма никакви назначени служители във фирмата. |
Димова |
В чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ е предвидено, че в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работничка или служителка, която е майка на дете до 3 годишна възраст. МВ/ |
| 2014-04-15 14:38:01 |
Здравейте, искам да попитам необходима ли е смяна на длъжностна характеристика, ако не се променя длъжността, не се подписва допълнително споразумение, няма промяна в задълженията по длъжностна характеристика. Единствената промяна е ново НКПД в сила от 01,01,2011година. |
Иван Иванов |
Уважаеми г-н Иванов, Когато се изменя само кода на длъжността, без да се променя нейното наименование, не е необходимо да се сключва допълнително споразумение с работниците и служителите. Следва да се има предвид, че допълнително споразумение към трудов договор се сключва само когато се изменя даден елемент от съдържанието на трудовия договор – мястото и характера на работата, наименованието на длъжността, трудовото възнаграждение, размера на отпуските и др. по чл. 66, ал. 1 от Кодекса на труда. ЛТ/ |
| 2014-04-15 15:02:18 |
Необходимо ли е да уведомя работодателя за излизане в болнични 45 дни преди термин за раждане. |
Славка Узунова |
Съгласно чл. 157, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да освобождава от работа бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време. Разпоредбата на чл. 313а, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда, че бременната работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, ползва права по чл. 140, ал. 4, т. 2, чл. 147, ал. 1, т. 2, чл. 157, ал. 2, чл. 307, 309, 310 и чл. 333, ал. 5 след удостоверяване на състоянието си пред работодателя с надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи – личният лекар или лекарят, наблюдаващ бременността. В КТ не е предвидено посоченото в запитването задължение.МВ/ |
| 2014-04-15 17:08:19 |
Здравейте! Скоро придобивам необходимите възраст и стаж за пенсиониране. При последния работодател имам следния трудов стаж – от 01.05.2003 г. до 31.10.2003 /6 месеца/; от 01.05.2004 г. до 30.11.2004 г. /7 месеца/ и от 01.01.2005 г. до сега без прекъсване/около 9 г. и 4 м./. В същото време за периода от 01.11.2003 г. до 31.12.2005 г. съм упражнявала търговска дейност като ЕТ. Въпроса ми е мога ли да получа увеличения размер на обезщетението по чл. 222 ал. 3 от КТ и счита ли се за пречка заетостта ми на друго основание, различно от трудовото правоотношение – в случая упражняването на търговска дейност като ЕТ. |
Цветанка Андонова |
В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата,условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател” "Работодател" по смисъла на § 1,т 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. От изложеното в запитването е видно, че при „същия работодател“ имате 9 годиви и 4 месеца трудов стаж, поради което мнението ни е, че при прекратяване на трудовия договор, след като сте придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ще имате право на обезщетение от 2 брутни заплати. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда.МВ/ |
| 2014-04-16 09:53:52 |
До колко часа вечер може да работи майка на 2 годишно дете? |
Анелия Каменова |
Съгласно чл. 140, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за непълнолетни работници и служители - от 20,00 ч. до 06,00 ч. В чл. 140, ал. 4 от КТ е предвидено, че нощният труд е забранен за майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие. МВ/ |
| 2014-04-16 10:28:03 |
Работното ми време се изчислява сумирано. Работодателят ми иска да работя на 19 и 20 април (Великден) и на 21 април. При мен ще се получат 22 отработени дни за април, вместо 20 работни дни за април. Имам ли право да поискам от работодателя да не се явявам на работа на 19 и 20 април, за да се изравнят моите отработени дни с тези на другите колеги? |
Работно време |
Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Предвид цитираната разпоредба работодателите разработват график за работата на работниците, за които е установено сумирано изчисляване на работното време. Няма пречка работник или служител да полага труд през празнични дни по график. При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) сумирано изчисляване (отчитане) на работното време, в края на съответния период на отчитане се изчислява дали нормата работно време за същия период е превишена. Часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни, ако има положен нощен труд), се заплащат като извънреден труд по реда на чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ, т.е. с не по-малко от 50 на сто увеличение. Само когато се полага труд през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд, т.е. независимо дали е по график или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение (чл. 264 от КТ). ЛТ/ |
| 2014-04-16 10:29:26 |
Работното ми време се изчислява сумирано. Работодателят ми иска да работя на 19 и 20 април (Великден) и на 21 април. При мен ще се получат 22 отработени дни за април, вместо 20 работни дни за април. Имам ли право да поискам от работодателя да не се явявам на работа на 19 и 20 април, за да се изравнят моите отработени дни с тези на другите колеги? |
Сумирано работно време |
Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Предвид цитираната разпоредба работодателите разработват график за работата на работниците, за които е установено сумирано изчисляване на работното време. Няма пречка работник или служител да полага труд през празнични дни по график. При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) сумирано изчисляване (отчитане) на работното време, в края на съответния период на отчитане се изчислява дали нормата работно време за същия период е превишена. Часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни, ако има положен нощен труд), се заплащат като извънреден труд по реда на чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ, т.е. с не по-малко от 50 на сто увеличение. Само когато се полага труд през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд, т.е. независимо дали е по график или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение (чл. 264 от КТ). ЛТ/ |
| 2014-04-16 11:22:23 |
Благодаря за отговора на г-жа Наталия Скотарова!Помогнахте ми ! |
Снежанка Грозева |
Благодаря. |
| 2014-04-16 12:01:35 |
На 26.3.2014 г. в 18:54:42 написах въпрос на който все още нямам получен отговор. Ще ми бъде ли отговорено? |
Марян Щерев |
Съгласно чл. 66, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор съдържа данни за страните и определя: 1. мястото на работа; 2. наименованието на длъжността и характера на работата; 3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; 4. времетраенето на трудовия договор; 5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; 6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; 7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; 8. продължителността на работния ден или седмица. В ал. 3 на чл. 66 от КТ е предвидено, че за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). От запитването не става ясно за какво „още едно място на работа“ се касае и как служителя ще изпълнява трудовите си задължения и на дете места, които са извън седалището на предприятието, както и работата, която ще извършва. В случай, че имате предвид допълнителен труд при същия работодател, съгласно чл. 110 от КТ работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. При сключване на този трудов договор следва да се спазват разпоредбите на КТ.МВ/ |