| 2014-05-15 13:03:30 |
Здравейте!Имам 16 години стаж във фирма като шофьор над 12 т. товарен автомобил.Воден съм като обикновен шофьор,но са ми внасяни осигуровки и са ми подавани данни към НОИ като труд 2 категория.Проблем ли е името на длъжността при признаване на стажа? |
Петър Великов |
Уважаеми г-н Великов, Във връзка с признаването на осигурителен стаж за информация се обърнете към НОИ. ЛТ/ |
| 2014-05-15 13:47:28 |
Учителите в ДГ работят на 8 часов работен ден. с тяхно съгласие дават още 4 часа лекторски. Има ли ограничение за лекторски часове за един месец или с тяхно съгласие по чл.110 могат да работят и цяла седмица като на втори ТД при същия работодател. С тяхно съгласие, като се спазва почивката от 12часа между дните и два дни почивка, събота и неделя? |
Драгомира Македонска |
Съгласно чл. 110 от Кодекса на труда /КТ/, работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. Както е видно от разпоредбата, трудовия договор на посоченото основание се сключва за работа, която не е в кръга на служебните задължения на работника/служителя. По въпроса за лекторските часове се обърнете към МОН. МВ/ |
| 2014-05-15 15:04:36 |
Мога ли да сключа трудов договор за работа дистанционно,ако длъжността позволава това?Уреден ли е този въпрос в Кодекса на труда или дгуг нормативен документ? |
Мая Иванова |
Уважаема г-жо Иванова, Регламентацията на работата от разстояние (дистанционна работа) се съдържа в разпоредбите на чл. 107з – чл. 107п от Кодекса на труда. Според чл. 107з, ал. 1 работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето й е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя. Тази разпоредба очертава спецификата на работата от разстояние, като нейните основни характеристики са: - работата е изнесена извън помещенията на работодателя; - работата се извършва чрез използването на информационни технологии; - работата, преди изнасянето й, е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя. От тук е видно, че една от спецификите на работата от разстояние е работното място, на която тя се извършва. Следващата специфика е, че за нейното извършване си използват информационни технологии. Третата специфика е, че тя по принцип би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя. Съгласно чл. 107и, ал. 1 КТ, озаглавен “Работно място. Техническо оборудване и поддържане на работното място”, работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, осигурява в дома си или избраното от него друго помещение извън предприятието определено пространство за работно място. В разпоредбата на чл. 107з, ал. 3 КТ е предвидено, че условията и редът за работа от разстояние се уговарят в колективен или в индивидуален трудов договор. В индивидуалния трудов договор се уговарят конкретно всички условия, права и задължения на страните по него във връзка с работата от разстояние и осъществяването й. ЛТ/ |
| 2014-05-15 15:40:56 |
Здравейте!Въпроса ми е може ли да ползвам неплатения отпуск за гледане на дете до 8г и в същото време детето да ходи на детска градина.Необходими са ми 2 седмици за адаптация на детето през които трябва да съм на разположение да го вземам на обяд.От ТРЗ тълкуват грешно израза детско заведение на пълна държавна издръжка. |
мария петрова |
Уважаема г-жо Петрова, Детските заведения на пълна държавна издръжка са "специализирани институции за отглеждане на деца на пълна държавна издръжка" по смисъла на § 1, т. 4 от Закона за семейните помощи за деца. Такива са заведенията, в които на децата се осигуряват жилище, храна и облекло за сметка на държавния и общинските бюджети, без да се заплаща такса. Условие за ползването на отпуска по чл. 167а КТ е детето да не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Тъй като условие за ползване на отпуска е детето да не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, то няма пречка детето да посещава детска ясла/градина, ако за нея се заплаща такса от родителите на детето (т.е. не е на пълна държавна издръжка). ЛТ/ |
| 2014-05-15 16:33:15 |
Ползвам платен отпуск при навършени 2г. на детето ни,след изтичането му ще се наложи да ползвам неплатен.Болнични за мое боледуване и за гледане на болно дете прекъсват ли двата вида отпуск,плаща ли се обезщетение от работодателя и НОИ и за колко дни в годината?Благодаря! |
Русалина Хаджииванова |
В случаите, когато по време на ползването на платения отпуск и неплатения отпуск, на лицето бъде издаден болничен лист, то платеният, съответно - неплатеният отпуск се прекъсват, за което следва да се подаде молба до работодателя. Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. На основание § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО „осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5, т.е. по времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане; на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година и времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, през които не са имали право на парично обезщетение. На това основание, само ако лицето ползва неплатен отпуск, който не се зачита за осигурителен стаж (повече от 30 работни дни през една календарна година), то не е в кръга на осигурените лица, поради което считаме, че няма основание работодателят да му изплати парично обезщетение за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност, съответно и да получи обезщетение от НОИ, тъй като то не е осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Съгласно чл. 42, ал. 1 КСО, паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. Според разпоредбата на чл. 45, ал. 1, т. 2 КСО, парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст - до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството. В този срок не се включва времето за гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест - до изтичането на срока на карантината; гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения - за времето, през което осигуреният е бил в заведението; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина - докато трае карантината. За допълнителна информация се обърнете към Националния осигурителен институт. КС |
| 2014-05-15 19:25:23 |
Работя на друдов договор на два часа при двама рабботодатели .Имам пи право този 4 часов работен ден да се считта като пълен работен ден за трудов стаж. |
атанас даков |
В чл. 355, ал.1 от КТ е предвидено, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица - ал.3 на чл.355 от КТ. В трудовата книжка се вписва трудовият стаж само по основното трудово правотношение. Трудов стаж по трудов договор за допълнителен труд не се вписва в трудовата книжка на лицето. За този стаж работодателя издава образец УП 3. Предвид горното, работата при двамата работодатели не може да се счита за пълен работен ден. МВ/ |
| 2014-05-16 11:12:12 |
Може ли работодателят да се възползва от правото си по чл. 173 ал. 7 т. 3 и да предостави отпуск на служител, който е заявил в графика отпуск през м. април, но до момента (м. май) не е подал заявление и не е поискал отпуската? Към кой момент работодателят може да упражни правото си по чл. 173 ал. 7 т. 3 от КТ? |
Г.Дичева |
Уважаема г-жо Дичева, Съгласно чл. 173, ал. 7, т. 3 от КТ работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие в случай че до определената в графика начална дата за ползване на отпуска работникът или служителят не е поискал ползването му. Според чл. 37г, ал. 2 от НРВПО, в случаите по чл. 173, ал. 7 КТ работодателят предоставя или отлага ползването на платения годишен отпуск в писмена форма и своевременно уведомява работника или служителя. В случаите на чл. 173, ал. 7, т. 3 от КТ работодателят предоставя в писмена форма ползването на непоискания платен годишен отпуск за същия период, посочен в графика, а не “за друг по-късен период”, и своевременно уведомява работника или служителя. ЛТ/ |
| 2014-05-16 11:57:52 |
Във връзака с вашия отговор, че стажът по граждански договор не се признава за трудов стаж - моя позната успя да си приравни стажът по гр. договор за трудов стаж при предоатсавяне на служебна бележка от работодателя, че за времето на гр. договр е работила по пълни 8 часа на ден и реално е спазвала условията по трудов договор. Моля за коментар! |
Мария Иванова |
Кодексът на труда /КТ/ урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. С разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда изрично е регламентирано, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Гражданските договори (договор за услуга, за изработка и др.) се уреждат от разпоредбите на Закона за задълженията и договорите. При тях изпълнителят дължи определен резултат, като сам определя начина на работата си. Трудовият договор се сключва между работник и работодател и се урежда от КТ. Работникът предоставя работната си сила срещу определено трудово възнаграждение, като страните уговарят определено работно място, работно време и други условия по договора. Работодателят определя характеристиките на длъжността, начина на работа, трудовата дисциплина. Съответно работникът разполага с редица субективни права (на отпуски, на обезщетения, на закрила при уволнение за определени категории лица). В практиката много често трудов договор се прикрива под формата на граждански, за да се заобиколят разпоредбите на трудовото и осигурително законодателство. В тези случаи лицето сключва граждански договор, но има определено работно място, спазва определено работно време и ежедневно предоставя работната си сила за изпълнението на функциите на определена длъжност. Ето защо Кодексът на труда урежда възможността за обявяване на съществуването на трудово правоотношение. Разпоредбите на чл. 405а от КТ предвиждат възможност за обявяване съществуването на трудово правоотношение, когато работодателите наемат на работа лица без трудов договор. Съгласно ал.1 на посочения член, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Отношенията между страните до издаване на постановлението по ал. 1 се уреждат като при действителен трудов договор, ако работникът или служителят е бил добросъвестен при постъпването на работа(ал.3). Въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал. 1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението – ал. 4 на чл. 405а. Според ал. 6 на чл. 405а от КТ, в случаите по ал. 4, когато между страните не се сключи трудов договор, постановлението по ал. 1 замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден. МВ/ |
| 2014-05-16 11:58:17 |
Служител е назначен по чл.111 във връзка с чл.68,ал.1,т.1 за срок от 3г. В майчинство е.Междувременно от 4 месеца осн.му тр.договор е бил прекратен.Има ли служителят ангажимент да уведоми за промяната работодателя си по чл.111. В кой норматив е посочено, че ТД по чл.111 остава действителен и ако това е така - с какви параметри остава този ТД? |
Анета Найденова |
В Кодекса на труда /КТ/ липсва изрична разпоредба, която в случай на прекратяване на основния трудов договор, да регламентира автоматичното превръщане на допълнителния трудов договор по чл. 111 от КТ в основен. Кодексът на труда съдържа само разпоредба, която определя, че по смисъла на кодекса основно трудово правоотношение е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд /т. 12 от Допълнителните разпоредби на КТ/. Предвид горното мнението ни е, че договорът по чл. 111 от КТ следва да бъде прекратен, след което да се сключи нов основен трудов договор. В КТ няма предвидено задължение за работника/служителя за уведомяване на работодателя по трудовия договор за допълнителен труд при прекратяване на основния трудов договор. МВ/ |
| 2014-05-16 12:03:38 |
Служител е назначен по чл. 111 във връзка с чл. 68, ал.1, т.1 за срок от 3г. Междувременно основният ТД на служителя е прекратен. Но работодателя по чл.111 разбира това чак след като решава да прекрати ТД с 15-дневно предизвестие? В нарушение ли ще е работодателя ако предприеме прекратяването с осн. чл.334,ал.1? |
А.Найденова |
В Кодекса на труда /КТ/ липсва изрична разпоредба, която в случай на прекратяване на основния трудов договор, да регламентира автоматичното превръщане на допълнителния трудов договор по чл. 111 от КТ в основен. Кодексът на труда съдържа само разпоредба, която определя, че по смисъла на кодекса основно трудово правоотношение е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд /т. 12 от Допълнителните разпоредби на КТ/. Предвид горното мнението ни е, че договорът по чл. 111 от КТ следва да бъде прекратен, след което да се сключи нов основен трудов договор. В трудовата книжка се нанасят данни само по основното трудово правоотношение, поради което същата следва да се оформи от работодателя при прекратяване на трудовия договор. За трудовия договор по чл. 111 от КТ работодателят издава удостоверения УП 2 и УП 3. Дали прекратяването на трудовия договор на основание чл. 334, ал. 1 от КТ е законосъобразно е въпрос, по който може да се произнесе единствено съдът по повод на трудово-правен спор. МВ/ |