| 2014-05-21 14:12:38 |
Здравейте, при въведен режим на работа "на разположение на работодателя" при подневно отчитане на работното време, служител е повикан в 3 през нощта и свърши работа в 4 през нощта. Кога трябва да дойде на работа, 12 часа по-късно или в нормално време, при условие, че му се заплаща извънреден труд. |
Силвия Стоилова |
Уважаема г-жо Стоилова, Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда предвижда, че за някои категории работници и служители, поради особения характер на работата им, може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. В чл. 3 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или разположение на работодателя е предвидено, че когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника или служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето, през което работникът или служителят се намира на разположение извън територията на предприятието, не се включва и не се отчита като работно време. Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд. В трудовото законодателство няма разпоредба, което да урежда възможност за “изместване” на часа за явяване на работа на работник или служител, извършил фактическа работа през време на разположение. Следва да се има предвид и чл. 153, ал. 4 КТ, но в случая, описан в запитването не е положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка. ЛТ/ |
| 2014-05-21 14:34:43 |
Здравейте, При изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ вземат ли се предвид официалните празници през месеца, за който се отнася обезщетението (т.е. намалява ли се размерът на обезщетението съобразно броя не официалните неработни дни за месеца, следващ съкращението по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ)? Благодаря |
В. Иванова |
Уважаема г-жо Иванова, Обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Когато не е уговорено обезщетение за по-дълъг срок, периодът от един месец започва от момента на прекратяване на трудовото правоотношение. “Един месец” е календарен период. Ако работникът или служителят удостовери оставането си без работа за период от един месец, той има право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ “за пълен месец” в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Съгласно чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията (вкл. обезщетението по чл. 222, ал. 1) е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец. ЛТ/ |
| 2014-05-21 14:56:19 |
Здравейте. В 100% ЕООД са въведени нови вътр. пр. за опр. раб. запл., в които има графа поощрения и санкции (закъсняване, неизпълнение на възложена работа и др.). В тр.дог. осн. възнаграждение е константа, не е записано, че подлежи на санкции. Редно ли е труд. възнаграждение да бъде намалено в следствие на новите вътр. пр. за опр. на раб. заплата? |
Цвети Георгиева |
Съгласно чл. 272, ал. 1 от Кодекщса на труда / КТ/, без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: 1. получени аванси; 2. надвзети суми вследствие на технически грешки; 3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; 4. осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; 5. запори, наложени по съответния ред; 6. удръжки в случая по чл. 210, ал. 4 при осъществяване на ограничената имуществена отговорност. Съгласно чл. 188 от КТ дисциплинарните наказания са: 1. забележка; 2. предупреждение за уволнение; 3. уволнение. Както е видно, в разпоредбата не е предвидено наказание “парична санкция”, което работодателят има право да налага, поради което такова наказание не може да бъде въведено във вътрешните правила за работната заплата. В случай на нарушаване на трудовото законодателство се сигнализира съответната инспекция по труда. МВ/ |
| 2014-05-21 15:16:00 |
При изчисляване на обезщетение при пенсиониране по чл.222 ал.3- в брутното труд.възнаграждение включва ли се извънреден труд, нощен труд и празничен ? |
ЮЛИЯ НЕНОВА |
Съгласно чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 222, ал. 3, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Според чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. В случай, че лицето всеки месец е получавало допълнително възнаграждение за нощен труд, т. е той има постоянен характер, мнението ни е, че същото би следвало да се включи в брутното трудово възнаграждение при определяне на обезщетението по чл. 177 от КТ. Извънредният труд не се включва в обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, защото макар и допълнително възнаграждение има временен /инцидентен/ характер, а не постоянен, както предвижда НСОРЗ. Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от КТ съгласно която извънредният труд е забранен. МВ/ |
| 2014-05-21 16:49:50 |
Интерисувам се от следния казус. Съдружник съм във фирма ООД.Същевременно съм и управител на фирмата.Искам да имам сключен трудов договор по който да се осигурявам на всичко както е по закон в същата фирма или в друга фирма.Какво трябва да се направи.Не съм пенсионер. Благодаря |
Румен Андреев |
Във фирмата ООД, на която сте управител, не може да работите по трудов договор, защото в трудовото законодателство не е предвидено да сключите трудов договор сам със себе си и да сте си работодател. Няма пречка в друга фирма да започнете работа по трудов договор, сключен по реда на Кодекса на труда. КС |
| 2014-05-21 16:55:19 |
Служител е освободен от работа, считано от 01.04., защото е придобил право на пенсия. Въпросите ми са: 1/БВТ за кой месец ще се използва за база за изчисляване на обезщ. по чл.224 и чл.222, ал.3? 2/Ако в базовият месец лицето е ползвало болнични, как ще се изчислят обезщетенията? |
Валя Димова |
Уважаема г-жо Димова, Съгласно чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Тъй като трудовото правоотношение прекратено, считано от 01.04., брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месец март. По отношение на брутното трудово възнаграждение, от което се изчисляват обезщетенията (с изключение на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, за което чл. 224, ал. 2 от КТ препраща към чл. 177 от КТ), няма нормативно установено изискване за минимум отработено работно време през месеца, служещ за база. Дори работникът да не е отработил всички работни дни, необходимото за целите на определяне на обезщетението брутно месечно трудово възнаграждение се формира въз основа на среднодневно брутно трудово възнаграждение, която се умножава по броя на работните дни за същия месец (чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата). Това означава, че през месеца – база е достатъчно наличието дори на един отработен ден, за да се изчисли месечен размер на брутната сума. Ако през м. март няма нито един отработен ден, базата се „измества“ в предходен месец. ЛТ/ |
| 2014-05-21 17:13:27 |
Какви са правата на служителя,при ликвидация фалит на фирма и на какви обезщетения има право |
Сашка Игнатова |
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при закриване на предприятието. При прекратяване на трудовия договор на посоченото основание, работникът или служителя има право на следните обезщетения: Обезщетение по чл. 224 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск, правото на който не е погасено по давност. Обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ – за неспазено предизвестие, ако такова не Ви е отправено и не сте го отработила, също се дължи при прекратяване на трудовия договор. Обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ – за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от 1 месец, ако в индивидуалния или колективния трудов договор не е уговорен по-дълъг срок, се изплаща след изтичане на месеца и представяне на трудовата книжка, от която да се направи констатация, че лицето не е работило през посочения период. В разпоредбата на чл. 4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/ се предвижда, че право на гарантирани вземания имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от срока му и от продължителността на работното време, и на които правоотношението: 1 не е прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6; 2. е прекратено през последните три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6. 3. Лицата по ал. 1 могат да ползват права по този закон, при условие че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6. Съгласно чл. 25 от закона, гарантираните вземания по този закон се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в двумесечен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава. МВ/ |
| 2014-05-21 21:34:02 |
На 60 год. и съм личен асистент по европейската програма. До каква възраст мога да продължа да съм лич. асистент ? |
Цвета Борисова |
За отговор по поставения въпрос се обърнете към експертите от рубрика ОП „Развитие на човешките ресурси“ или на служителите от Агенцията по заетостта, отговарящи за информирането и консултирането на граждани по въпроси, свързани с реализацията на схеми по ОП „Развитие на човешките ресурси“. КС |
| 2014-05-21 21:37:26 |
Учител е възстановен от съда, но за него няма направен норматив към днешна дата. Има колега, който в момента е на същия норматив като неправомерно уволнения колега и още двама, които сме пак икономисти, но на други нормативи т.е не по същата специалност като уволнения. Какво редно да се направи към днешна дата, за да бъде възстановен колегата? |
Йоана Вутова |
В чл. 328, ал. 1, т. 8 от КТ е предвидено, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в случаите когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност. При прекратяване на трудовия договор на това основание, закрилата при уволнение, предвидена в чл. 333, ал. 1 от КТ не се прилага. Влязлото в сила съдебно решение, с което уволнението на работник или служител е признато за незаконосъобразно и е възстановен на заеманата преди уволнението работа е задължително за изпълнение от работодателя. Длъжностно лице, което не изпълни влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, носи наказателна отговорност по чл. 172, ал. 2 от Наказателния кодекс. В случай, че заповедта за прекратяване на трудовия договор бъде отменена с влязло в сила съдебно решение, длъжността следва да бъде възстановена по щатното разписание и лицето възстановено на тази длъжност. МВ/ |
| 2014-05-22 09:02:25 |
Напуснах фирмата в която работех преди 6 год от тогава до днес тя е сменила 3 собственици . Сега ми се налага да си извадя уп 2 длъжни ли са да ми го издадат . Как да постъпя |
ИЛИЯ ИЛИЕВ |
Съгласно чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, осигурителят е длъжен да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход: 1. при прекратяване на трудови или служебни правоотношения - в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението; 2. по искане на осигуряваното лице или негов представител - в 14-дневен срок от искането. Според предвиденото в чл. 107 КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт. КС |