| 2014-06-05 13:06:16 |
КТ чл. 146(2) - извънредния труд не може да надвишава 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец За месец имаме 90 часа дневен и 95 часа нощен труд. Пълния раб.мес. е 160 часа. Т.е. извънредният ни труд е 25 часа. Нарушаваме ли 146(2) КТ ? |
ИВЕЛИН ГОЧЕВ |
Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Съгласно чл. 146, ал. 2 от КТ, продължителността на извънредния труд не може да надвишава: 1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец; 2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица; 3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни. При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 КТ сумирано изчисляване на работното време за период от 1 месец ще бъде налице извънреден труд, когато месечната норма "работно време" е превишена. Часовете, получени над определената месечна норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни), са извънреден труд и се отчитат по реда на чл. 149 КТ в специална книга, както и всяко полугодие - пред Инспекцията по труда. Положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец /чл. 18, ал. 2 от НРВПО/. Положеният извънреден труд се отчита всяко полугодие пред инспекцията по труда, като работодателят е длъжен да спазва разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от КТ.МВ/ |
| 2014-06-05 13:38:30 |
работодателят намалява трудовото ми възнаграждение. аз смятам да не приема намалението на заплатата ми и да напусна по чл.337 ал.1 т.3 от КТ. Имам ли право на регистрация на борсата и какво обещетение и за колко време ще получавам от Бюрото по труда? |
гергана генчева |
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда / КТ/, трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КТ предвижда, че работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона. Член 119 КТ регламентира, че трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Без съгласието на работника или служителя работодателят може едностранно само да увеличава трудовото възнаграждение. В случай, че работникът откаже да подпише допълнителното споразумение за намаляване на трудовото възнаграждение, остават да действат клаузите на подписания от двете страни трудов договор или допълнително споразумение към него. В случай на нарушаване на трудовото законодателство се сигнализира съответната инспекция по труда. Съгласно разпоредбата на чл. 54а, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4. Периодът на изплащане на обезщетението е в зависимост от осигурителния стаж. В чл. 54б от КСО е предвидено, че дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица. МВ/ |
| 2014-06-05 13:44:43 |
моля разяснете от чл 337, ал.1.т3 на КТ следното: "промени на уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени". Какви са случаите за извършване на промени от работодателя - т.е. кога той има право да ми намали трудовото възнаграждение? |
божидар иванов |
В чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ е предвидено, че работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт. Случаите, при които би могло да се намали трудовото вазнаграждение са напр: Съгласно чл. 120, ал.1 от КТ, работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава. Промяната по предходната алинея се извършва в съответствие с квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя – ал.2 на чл. 120 от КТ. Работодателят може да възложи на работника или служителя работа от друг характер, макар и да не съответства на неговата квалификация, когато това се налага по непреодолими причини. Съгласно чл. 138а, ал. 1 и 2 от КТ при намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. В този случай трудовите възнаграждения биха могли да се намалят пропорционално на работното време. В случай че работодателят е изпаднал във финансово затруднение, би могъл да се ползва от разпоредбата на чл. 245 от КТ. Съгласно този текст, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения, на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ, трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КТ предвижда, че работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона. Член 119 КТ регламентира, че трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Видно е, че без писменото съгласие на двете страни по трудовия договор трудовото правоотношение не може да се променя. Без съгласието на работника или служителя работодателят може едностранно само да увеличава трудовото възнаграждение. В случай, че работникът откаже да подпише допълнителното споразумение за намаляване на трудовото възнаграждение, остават да действат клаузите на подписания от двете страни трудов договор или допълнително споразумение към него. МВ/ |
| 2014-06-05 13:44:52 |
дсд |
с |
Моля обърнете се към рубриката „Безопасност и здраве при работа“. |
| 2014-06-05 13:48:20 |
Работя с компютър по цял ден и имам нужда от очила.Работодателят отказа да ми осигури такива и си купих сама.Дадох му касовата бележка за 220лв, и го помолих да ми върне парите, тъй като по закон е длъжен да ми осигури.След 5 дни ми показа заповед на която пише че на служителите се отпускат пари за очила до 100лв.Имам ли право да искам цялата сума? |
Атанасова |
Моля обърнете се към рубриката „Безопасност и здраве при работа“. |
| 2014-06-05 13:55:28 |
От 1 година, според определението от закона работя само нощни смени на 5 дневна работна седмица, за които съответно не ми се заплаща допълнително, вече не издържам и помолих да почна да карам и дневни, но ми бе отказано. Може ли да задължа работодателя си да изпълни молбата ми или трябва да си търся нова работа? |
Анонимна |
Съгласно чл. 140, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. В чл. 141, ал.2 КТ е предвидено, че работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна. Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред – ал. 3. При полагане на нощен труд следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 140а КТ, която установява особени правила. Съгласно чл. 140а КТ, ал. 1 от КТ, работници и служители, в редовното работно време на които се включват най-малко три часа нощен труд по чл. 140, ал. 2 , както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най-малко три часа нощен труд, се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд. В ал. 2 на чл. 140а е предвидено, че работниците и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя. Според ал. 3 на чл. 140а, работниците и служителите, които полагат нощен труд, подлежат на периодични медицински прегледи по чл. 287 . Когато здравен орган установи, че здравословното състояние на работник или служител се е влошило поради полагане на нощен труд, той се премества на подходяща дневна работа или се трудоустроява – ал. 4. Работодателят, при който работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен при поискване от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да й предостави информация за техния брой, отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд – ал. 5 на чл. 140а от КТ. С оглед на горното мнението ни е, че при спазване на горните изисквания лицето може да работи 5 дни в седмицата нощна смяна. Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред. Съгласно чл. 261 от КТ положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет. В чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е предвидено, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Разпоредбата определя минималния размер, който работодателят е длъжен да изплаща. По - голям размер може да се уговори по реда на чл. 261 от КТ, според който положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет, т.е. от размерите установени с НСОРЗ. За изясняване на случая и оказване на съдействие можете да се обърнете към съответната инспекция по труда. МВ/ |
| 2014-06-05 15:18:34 |
Лице, което напуска е ползвало повече редовен отпуск, отколкото се полага за текущата година, в частта й до дата на напускане. Разликата изваждаме ли от остатъка от минали години или изплащаме целия остатък, като неползван отпуск? Напр - остатък от м.г. – 10. Полагаем за т.г. – 20. Ползван от квотата за текущата година 15. Напуска от 01 юли. |
Разходване на отпуск |
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, когато след ползуване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължат обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не са отработили съответното време. До края на същата календарна година работникът или служителят няма право да ползва платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер. Цитираната разпоредба означава, че ако бъде разрешен и ползван пълният размер на отпуска, полагаем се за календарната година, в която трудовото правоотношение е прекратено, то работникът и служителят няма да дължи на работодателя обезщетение за частта от отпуската, за която не е отработил съответното време, но до края на същата календарна година няма да има право да ползва платен годишен отпуск, освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер. С оглед на гореизложеното, след като лицето има неползван платен годишен отпуск в размер на 10 дни от миналата година, за тях следва да му бъде изплатено парично обезщетение съгласно чл. 224, ал. 1 КТ ЛТ/ |
| 2014-06-05 16:38:42 |
Работим на сумирано изчисляване на работното време на смени по 8 часа, но и в събота и неделя. Искам да ползвам отпуск и шефката ми смята и съботите и неделите за отпуск. Правилно ли е? |
Янина Костова |
Уважаема г-жо Костова, Независимо от начина на изчисляване на работното време (подневно или сумирано) платеният годишен отпуск по чл. 155 и чл. 156 КТ се ползва в работни дни по календар. При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) сумирано изчисляване на работното време се сравнява нормата работно време за периода и действително отработените часове (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд). При определяне на нормата работно време не се включват дните, през които е ползван платен годишен отпуск, болнични или друг вид отпуск. ЛТ/ |
| 2014-06-05 16:55:28 |
Преприятие закрива 1 от обектите си. Предстоят уволнения по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Една от работничките ни обаче е в отпуск по майчинство. Длъжни ли сме да уволним и нея сега, заедно с останалите, след разрешение от ИТ или може да изчакаме да се върне от майчинство и тогава да прекратим договора? |
Виктория Матева |
По поставения въпрос изразяваме мнение, че след като основанието е закриване на част от предприятието, трудовият договор с работничката, която е по майчинство, би следвало да се прекрати при спазване на разпоредбата на чл. 333 от Кодекса на труда. КС |
| 2014-06-06 08:33:52 |
Здравейте, Работя в сферата на образованието, не съм със статут на държавен служител. Ежегодно ни оценяват. В кой документ е регламентиран редът за оценяване? Трябва ли да се поставят цели, да има междинна, заключителна среща и т.н.? Благодаря! |
Дарина Божкова |
С Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация / Приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г. в сила от 1.07.2012 г., изм. и доп., бр. 27 от 15.03.2013 г./ се определят условията и редът за оценяване на служителите в държавната администрация за изпълнението на заеманите от тях длъжности, както и за повишаване в държавна служба на държавните служители. МВ/ |