| 2014-07-10 14:37:41 |
По кой член от КТ ще се назначи служител по ТД, с фиксирана начална и крайна дата |
ТАТЯНА СТАНЧЕВА |
Уважаема г-жо Станчева, Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда срочен трудов договор се сключва за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от три години. Законът поставя условия, при които е допустимо сключването на трудов договор за определен срок. Такъв договор се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности (ал. 3). По изключение такъв договор може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, но за срок най-малко 1 година (ал. 4). Съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП. Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави цитираните по-горе документи (чл. 63, ал. 2 КТ). Съгласно чл. 63, ал. 3 от КТ работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на документите, освен ако страните са уговорили друг срок. Следователно при сключване на всеки трудов договор страните могат да уговорят конкретна дата на постъпване на работа. Няма пречка продължителността на срочния трудов договор за определен срок да бъде определена, като в него се посочи крайна дата. ЛТ/ |
| 2014-07-10 15:20:51 |
Здравейте! Искам да попитам мога ли като съдружник в ООД да сключа трудов договор във фирмата. |
Десислва Иванова |
Уважаема г-жо Иванова, Работникът или служителят работи под контрола и указанията на работодателя, с който е сключил трудов договор. Съгласно § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Не е възможно едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и изпълнението, да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск, да прекратява трудовия договор или да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение. Поради това лице, вписано като управител на ООД, което е и съдружник в него, не би могло да сключи трудов договор само със себе си и да се яви едновременно в качеството на работодател и работник. ЛТ/ |
| 2014-07-10 16:51:16 |
МОЛЯ ДА МИ ОТГГОВОРИТА НА СЛЕДНИЯ ВЪПРОС: ИМАМ ТРУДОВ СТАЖ ОКОЛО 2 ГОДИНИ НА РАЗЛИЧНИ МЕСТА. ПРИ ЗАПОЧВАНЕТО НА РАБОТА В НОВАТА СЛУЖБА МИ КАЗАХА ,ЧЕ НЯМАМ ПРАВО НА ПЛАТЕН ОТПУСК ДОКАТО НЕ НАПРАВЯ 8 МЕСЕЦА ТРУДОВ СТАЖ В ПРЕДПРИЯТИЕТО. вярно ли е това? |
ТАНЯ ИВАНОВА |
Условията, редът и начина на възникване на правото и ползването на платения годишен отпуск е подробно уредено в Кодекса на труда и Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Съгласно чл. 155, ал. 1 от КТ, всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Разпоредбата на чл. 155, ал. 2 от КТ изрично урежда случая на ползването на платения годишен отпуск при постъпване на работа за първи път, а именно: работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж. С разпоредбата на чл. 22, ал. 1, изр. 1 от НРВПО се определя моментът, от който всеки постъпил за първи път на работа работник или служител придобива право да ползва основен и допълнителен платен годишен отпуск, а именно - когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж. За ползване на платения годишен отпуск за втората и следващите календарни години не се изисква нов 8-месечен трудов стаж, като в тези случаи размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие (чл. 22, ал. 1, изр. 4 от НРВПО). Ето защо, след като имате трудов стаж около 2 години преди постъпването на работа при настоящия работодател, Вие имате право да ползвате платен годишен отпуск за 2014 г., пропорционално на трудовия стаж в това предприятие, считано от датата на постъпването на работа. В случай, че работодателят откаже да разреши ползването на платения годишен отпуск, можете да сигнализирате съответната инспекция по труда. СН/ |
| 2014-07-10 18:21:27 |
Имам натрупан отпуск от минал период поради майчинство, до края на 2015г. трябва да го използвам. През м.юли ползвах 10 дена, но тъй като съм с дете на 3г.което през м.август не посещава градина и аз трябва да го гледам, може ли работодателят ми да ми забрани да отново да ползвам платен отпуск. |
Вълкова |
Уважаема г-жо Вълкова, Платеният годишен отпуск се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график и след писмено разрешение на работодателя (чл. 173, ал. и ал. 6 КТ). Съгласно чл. 174 КТ майки с деца до 7-годишна възраст ползват отпуска си през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината. Ако работодателят не е утвърдил график за ползването на платения годишен отпуск, можете да се обърнете за съдействие към инспекцията по труда. ЛТ/ |
| 2014-07-10 20:20:21 |
Здравейте! Какви документи са необходими да се набавят на място с цел признаване на трудов стаж от сезонна работа в САЩ. Кой български нормативен акт регламентира редът за действие след завръщане в страната за това.Благодаря Ви предварително! |
Цветина Георгиева |
За отговор по въпроса се обърнете към експертите от рубриката „Европейско и международно социално право“. |
| 2014-07-10 20:38:59 |
Здравейте! Студентка съм в задочно. Нямам изрично писмено съгласие на работодателя за обучението, но той веднъж вече ми разреши отпуск по чл.169, ал.1 КТ миналата година. Поисках отново такъв отпуск тази година, но ми отказа с мотива, че не е давал писмено съгласие за обучението ми. Има ли право да ми откаже, след като веднъж е разрешил? |
Елена Георгиева |
Съгласно чл.169, ал.1 от Кодекса на труда / КТ/, работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск за обучение. Платеният отпуск за обучение по чл.169 от КТ е целеви и се предоставя за посещение на учебни занятия и за подготовка и явяване на изпити. Съгласието на работодателя за обучението е условие за реализиране на възможността за ползване на този вид платен отпуск. В чл. 52 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че съгласието на работодателя по чл. 169, 170 и 171 КТ се дава в писмена форма за всеки отделен случай. В чл.171, ал.2 от КТ е предвидено, че когато съгласие на работодателя не е дадено, работникът или служителят, който учи в средно или във висше училище без откъсване от производството, има право на неплатен отпуск в размерите по ал. 1 на чл. 171 от КТ, намалени наполовина.Този неплатен отпуск се признава за трудов стаж- ал.3 на чл.171 от КТ.МВ/ |
| 2014-07-10 21:57:42 |
Когато се сключи Трудов договор, има ли срок за постъпване на работа, т.е. колко е най-дългият срок за постъпване на работа. Случаят е за трудов договор сключен на 16, а работника постъпва на работа на 30 - законно ли е? Благодаря предварително! |
Николина Петрова |
Съгласно чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на посочените документите, освен ако страните са уговорили друг срок. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока. КС |
| 2014-07-10 23:08:37 |
Следва ли положения от лицето извънреден труд след 1.1.2005 г. да се вземе в предвид от работодателя при определяне правото на обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ за рабоника? В случая, при включване на този изв. труд работника има над 10 год. стаж при един и същ работодател. |
Илиева |
Съгласно чл. 228, ал.1 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 222, ал. 3 от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на ралотната заплата, в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Видно е, че извънредният труд не се включва в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от КТ, защото макар и допълнително възнаграждение има временен /инцидентен/ характер, а не постоянен, както предвижда НСОРЗ. Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от КТ съгласно която извънредният труд е забранен. МВ/ |
| 2014-07-11 10:04:26 |
Може ли да се прекрати трудовото правотношение по чл. 328, ал.1 т. 10а КТ с работник, който е пенсионер от 1 год при втора кат.труд и е на 55 год, т.е. пенсионер в трудоспособна възраст. |
В.СТОЯНОВА |
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ, изм. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., работодателят има право да прекрати трудовия договор на работника или служителя с предизвестие, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правното основание по Кодекса за социално осигуряване, на което е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст няма значение (чл. 68 и чл. 69 от КСО, § 4 и § 5 от ПЗРКСО). За да може да се прекрати трудовия договор по т. 10а е необходимо договорът да е бил сключен с работник/служител, който не само е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и го е упражнил т.е. работодателят е сключил трудовия договор с лице, което вече е пенсионер. В чл. 222, ал. 3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. В разпоредбата на ал. 3 на чл. 222 от КТ изрично е предвидено, че обезщетението се дължи при прекратяване на трудовия договор след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тъй като, както посочвате в запитването си, лицето не само е придобило, но и упражнило това свое право преди сключването на трудовия договор с последния си работодател, мнението ни е, че няма право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/ |
| 2014-07-11 10:20:59 |
При прекратяване на труд. договор по чл.328, ал.1, т.10а с работещ пенсионер и изтекъл срок на предизвестие дадено от р-тел, следва ли да му се изплати и обезщетение по чл. 222,ал.1 КТ |
В.СТОЯНОВА |
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ, изм. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., работодателят има право да прекрати трудовия договор на работника или служителя с предизвестие, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правното основание по Кодекса за социално осигуряване, на което е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст няма значение (чл. 68 и чл. 69 от КСО, § 4 и § 5 от ПЗРКСО). За да може да се прекрати трудовия договор по т. 10а е необходимо договорът да е бил сключен с работник/служител, който не само е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и го е упражнил т.е. работодателят е сключил трудовия договор с лице, което вече е пенсионер. В чл. 222, ал. 3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. В разпоредбата на ал. 3 на чл. 222 от КТ изрично е предвидено, че обезщетението се дължи при прекратяване на трудовия договор след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тъй като, както посочвате в запитването си, лицето не само е придобило, но и упражнило това свое право преди сключването на трудовия договор с последния си работодател, мнението ни е, че няма право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/ |