| 2014-09-11 10:57:25 |
В Чл. 112, ал. 1, т. 2 от КТ се казва, че се забранява полагането на допълнителен труд от работници или служители, които са определени в закон или в акт на Министерския съвет. Кои са тези актове и напрактика на кого е забранено да полага допълнителен труд? |
Станислав Тодоров |
Съгласно чл. 112, т. 1 от КТ, за работници или служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки (такива са случаите, когато за тези работници и служители е установено намалено работно време), е установена забрана за полагане на допълнителен труд при същите или други специфични условия. Посочените в чл. 112, т. 1 от КТ работници или служители, които работят при специфични условия, са работници и служители, за които е установено намалено работно време (извършват работи по Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време) и които имат право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ (извършват работи по Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск). В чл. 112, ал. 1, т. 2 от КТ е предвидено, че се забранява полагането на допълнителен труд от работници или служители, които са определени в закон или в акт на Министерския съвет. Разпоредбата урежда законова възможност за установяване при необходимост на нови категории работници и служители, за които е забранено полагането на допълнителен труд по чл. 110 или 111 от КТ. МВ/ |
| 2014-09-11 11:46:28 |
В момента съм в болнични,но имам вазможност да започна нова работа,може ли да ги прекратя? |
Надежда Пенчева |
Кодексът на труда изисква както работодателят, така и работникът/служителят да се съобразяват с предписанията на здравните органи, компетентни в експертизата на работоспособността. Съгласно разпоредбата на чл. 18 от Наредбата за медицинската експертиза /НМР/, осигуреният не може по своя преценка без разрешение от лекуващия лекар или ЛКК, издали болничния лист, да се върне на работа преди изтичане на разрешения отпуск, а осигурителите не следва да допускат на работа осигурени, които се намират в отпуск поради временна неработоспособност. Възможността за преждевременно явяване на работа е чрез получаване на разрешение от лекуващия лекар/ЛКК и прекратяване на отпуска по болест в съответствие с чл. 19 от НМР. В случай, че получавате парично обезщетение за периода на временната неработоспособност, следва да се обърнете и към Националния осигурителен институт. КС |
| 2014-09-11 11:52:13 |
Може ли да се отложи до излизане на решение на НОИ за пенсиониране,изплащането на обезщетение по чл.222,ал.3КТ с цел избягване на грешки от страна на счетоводителя на фирмата при определяне условията за пенсиониране? |
МАРГАРИТА КАФЕЛОВА |
Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда се дължи от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Нормативно обаче не е предвиден краен срок, в който работодателят да заплати това парично обезщетение. Следва да имате предвид, че работникът или служителят има право да предяви съдебен иск за неизплатеното обезщетение в 3-годишен давностен срок, считано от датата на прекратяването. КС |
| 2014-09-11 13:34:37 |
В шестте брутни заплати, които се изплащат по чл.222 ал.3 при пенсиониране, включва ли се ДМС (ако има такова) или заплатите са щатни? |
Наска Андреева |
Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 222, ал. 3 от КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. Основната работна заплата за отработеното време; 2. Възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. Допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. Допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. Възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. Възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. Възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Предвид горното мнението ни е, че ДМС би могло да се приеме за такова с постоянен характер, ако се получава постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение, което следва да е определено и с колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието. МВ/ |
| 2014-09-11 13:38:56 |
Интересува ме правото на ползване на отпуск за обучение задочна/вечерна форма в частен професионален колеж "без откъсване от производството". Има ли значение, че обучението и придобиването на новата професионална квалификация е след завършено висше образование? |
Иванка Хорозова |
Уважаема г-жо Хорозова, Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда, работник или служител, който учи в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството, има право да ползва платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение. Под обучение без откъсване от производството се имат предвид задочна, вечерна и дистанционна форма на обучение. Отпускът по чл. 169, ал. 1 КТ се предоставя за обучение в средно или висше училище с цел придобиване на образователна степен или специалност. Обучението за повишаване на квалификацията няма такъв характер, поради което нямате право на отпуск по чл. 169 КТ. С разрешение на работодателя можете да ползвате неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ. ЛТ/ |
| 2014-09-11 14:28:32 |
Здравейте! С работодателя ми прекратихме трудовите си взаимоотношения по взаимно съгласие/желанието за напускане беше мое/. Редно ли е да ми даде на куп парите, които имам да взимам, защото сега ми се налага да го преследвам и постоянно да звъня кога ще изплащат пари? Благодара. |
Mira Doganova |
От запитването Ви не става ясно какви „пари“ Ви дължи работодателя. Уведомяваме Ви, че трудово – правен спор във връзка с неизплащане на дължимите от работодателя обезщетения, както и за неизплатено трудово възнаграждение се решава от съответния съд. Срокът, в който следва да се предяви иск е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред – чл.358, ал.1, т.3 и ал.2, т.2 от КТ. В случай, на нарушаване на трудовото законодателство от работодателя можете да сигнализирате съответната инспекция по труда. МВ/ |
| 2014-09-11 14:53:28 |
Имам осигурителен стаж и възраст да се пенсионирам, но все още не съм решила да го направя. Работодателят ми ме съкращава без предизвестие. Освен обезщетение по чл.220 за неспазено предизвестие и чл. 224 за неизползван отпуск имам ли право и на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер на 2 БРЗ, тъй като съм работила по-малко от 10 г. |
Станислава Иванова |
Уважаема г-жо Иванова, Основанието за прекратяване на трудов договор поради съкращаване на щата е определено в чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и предвижда прекратяване на трудовия договор с предизвестие от страна на работодателя. Ако работодателят не спази дължимия срок на предизвестие, то работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ - в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Работодателят дължи и обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ, което се изплаща в резултат на прекратяването на трудовия договор поради съкращаване на щата на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Обезщетението се изплаща за срок не повече от 1 месец, освен ако не е предвидено обезщетение за по-дълъг срок. Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Работникът или служителят има право и на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ако към датата на прекратяване на трудовия договор поради съкращаване на щата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Следователно ако са налице съответните условия, Вие имате право на обезщетения от работодателя на основание чл. 220, ал. 1, чл. 224, ал. 1, чл. 222, ал. 3 и чл. 222, ал. 1 КТ. ЛТ/ |
| 2014-09-11 14:58:22 |
Съкратена съм и вече 1 месец съм без работа . Как да докажа на предишния си работодател, че не съм работила, за да получа обезщетение по чл.222 ал.1. |
Мария Пенева |
Уважаема г-жо Пенева, Съгласно Кодекса на труда работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за оставане без работа, което се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор на изрично посочените в разпоредбата правни основания. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец, като с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Работникът или служителят следва да представи трудовата си книжка, от която ще е видно дали в периода от 1 месец (или за по-дълъг срок - ако е предвиден) е започвал работа по трудов договор. В практиката е прието, работникът или служителят да подава и декларация, че за съответния период не е работил по трудово правоотношение. От горното е видно, че обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ е дължимо от работодателя, когато изтече периодът (1 месец или по-дълъг период – ако е предвиден), за който работникът или служителят следва да удостовери оставането си без работа. ЛТ/ |
| 2014-09-11 15:14:43 |
Започнах работа с изпитателен срок в полза на Работодателя. Ако подам заявление за гледане на дете до 2 г. /сега е на 1г 4м/ ще ми бъде ли разрешен този отпуск или ще ме освободят? |
Р.Стоянова |
Трудовият договор със срок за изпитване е уреден в чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, който регламентира, че когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. Съгласно ал. 2 на чл. 70 от КТ в договора по ал. 1 се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни. Уговорката за изпитване е приложима по отношение на всички видове трудови договори, както срочни така и безсрочни. Разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от КТ предвижда, че до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Ако срокът за изпитване по трудовия Ви договор е уговорен в полза на работодателя, той има право да го прекрати по всяко време до изтичане на изпитателния срок без предизвестие. В този случай закрилата при уволнение, предвидена в чл. 333 от КТ не се прилага. В чл. 164, ал.1 от КТ е предвидено, че след използуване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете. Съгласно чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, отпускът за отглеждане на дете до двегодишна възраст по чл. 164, ал. 1 от КТ се ползва въз основа на писмено заявление на майката до работодателя. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си. Когато заявлението по ал. 1 се подава от майката, към него се прилага декларация, че тя не е лишена от родителски права или нейните родителски права не са ограничени по установен ред, че детето не е дадено за осиновяване или не е настанено в детско заведение, включително детска ясла, че майката не е дала съгласие по чл. 164, ал. 3 от КТ отпускът да бъде ползван от бащата или от някой от техните родители, както и че детето не се отглежда от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството. Работодателят преценява дали трудовият Ви договор да бъде прекратен. МВ/ |
| 2014-09-11 16:30:05 |
Какви обезщетения дължи работадателя при прекратяване на труд.д-р по чл.68,ал.1,т.1Прекратявайки го по-рано от фиксирания срок и освобождавайки на основание чл.328,ал1,т5 от КТ. Сключеният дог.е за 1год. , остават 3 месеца до изтичането, предизвестието е 15 дни. |
К.Стоичкова |
От запитването е видно, че трудовият договор на лицето е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Според чл. 326, ал. 2 от КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. В чл. 220, ал. 2 от КТ е предвидено, че страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск правото за който не е погасено по давност. В случай, че лицето има придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, има право и на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. МВ/ |